№ 10
гр. К., 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
в присъствието на прокурора Ст. В. Г.
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20215510102535 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Н.С.С.., ЕГН
**********, с адрес: гр. К., ул. „********” № *******, чрез адв. Р.И. с адрес
за призоваване: гр. С., ул. „*********“ *** срещу П. на Р.Б., с която е
предявен иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 10 000лв.,
представляваща за обезщетение за неимуществени вреди, възникнали от
обвинение в извършване на престъпление по чл.316 от НК във връзка с чл.
308 от НК, досъдебно производство №*** ****/****г. по описа на ОД на
МВР- С.З., пр.пр. №****/2017г. по описа на РП-гр. С.З. прекратено на
основание чл.24 ал.1 т.1 НПК, ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане и сумата от
3 946,65 лв. представляваща за обезщетение за имуществени вреди,
възникнали от обвинение в извършване на престъпление по чл.316 от НК във
връзка с чл. 308 от НК, досъдебно производство №*** ****/****г. по описа
на ОД на МВР- С.З., пр.пр. №****/2017г. по описа на РП-гр. С.З. прекратено
на основание чл.24 ал.1 т.1 НПК, ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане;
Ищецът твърди, че на ****г. Н.С. получил призовка да се яви в ОД- МВР- гр.
С.З. на ****г., за да бъдe разпитан като обвиняем по досъдебно производство
№*** ****/****г. по описа на ОД- МВР- гр. С.З.. Ищецът бил обвинен, че е
извършил престъпление по чл. 316 вр. с чл. 308, ал.2 вр. с ал.1 от НК, а
именно, че е съставил и използвал неистински официален документ.
Сочи, че на ****г. ищецът се явил на разпит, връчено му било постановление
за привличането му като обвиняем и му била наложена мярка за неотклонение
“******”. След приключване на разпита органите на МВР извършили
полицейска регистрация.
1
На 11.10.****г. било издадено Постановление за прекратяване на
наказателното производство, с което досъдебно производство №***
****/****г. по описа на ОД на МВР- С., пр.пр. №****/2017г. по описа на РП-
гр. С.З., образувано за престъпление по чл. 316, вр. 308, ал.2 вр. ал.1 от НК
било прекратено. Причината за прекратяването била, че деянието не било
извършено и не били налице неправомерни действия от страна на Н.С.. Във
връзка с подадена от Д.П.С. постановлението за прекратяване било отменено
и наказателното производство било възобновено.
Сочи, че на 25.05.2021г. повторно било издадено Постановление за
прекратяване на наказателното производство, с което наказателното
производство по досъдебно производство №*** ****/****г. по описа на ОД
на МВР- С.З., пр.пр. №****/2017г. по описа на РП-гр. С.З. било прекратено.
Причината била, че от събраните доказателства отново не се установява, че
Н.С. е осъществил деяние по смисъла на чл. 316 вр. с чл. 308 ал.1 от НК.
Постановлението е влязло в сила през месец юни 2021г.
Сочи, че съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, П. и съда от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако когато образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, поради
което основателността на исковете предполагат осъществяването на следните
материалноправни предпоставки в съотношение на кумулативност, а именно:
1. Срещу ищеца да е било повдигнато обвинение в извършване на
престъпление от общ характер. В настоящия случай Н.С. е бил привлечен
като обвиняем с Постановление за привличане на обвиняем от ****г. по
досъдебно производство №*** ****/****г. по описа на ОД- МВР- гр. С.З..
2. Наказателното производство да бъде прекратено поради това, че деянието
не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. В
настоящия случай на 25.05.2021г. с Постановление за прекратяване
наказателното производство по досъдебно производство №*** ****/****г. по
описа на ОД на МВР- С.З., пр.пр. №****/2017г. по описа на РП-гр. С.З. било
прекратено на основание чл. 24, ал.1, т.1 от НПК.
3. Ищецът да е претърпял имуществени и неимуществени вреди. В настоящия
случай такива вреди били налице.
3.1. Неимуществени вреди
Сочи, че призовката, с която ищецът бил уведомен, че е обвиняем била
връчена по месторабота. Към този момент инж. Н.С. е работил като
специалист електрически проводни линии и мрежи в Община К. с
назначение в Общинско предприятие „Комунална Дейност и Пътна Инфра
Структура”, гр. К.. Бил отговорен за уличното осветление, светофарните
уредби, видео наблюдението на града и всякакви допълнителни дейности в
тази сфера като е ръководел екип от електротехници. Със заповеди на кмета
на Община К. му било възлагано участие във важни проекти като „Доставка и
монтаж на асaнсьор за нуждите на Национален център по природо-
математически науки към ПМГ „******“, гр. К.“, „Реконструкция на
уличното осветление, с цел по-висока енергийна ефективност“, „Интегриран
градски транспорт на град К.“ и други, за които упражнявал контрол по
изпълнението по договори, сключени с Община К.. Ищецът се почувствал
изключително неудобно от колегите си, които са присъствали на връчването
2
на призовката от униформен полицай в сградана на Общинското
предприятие. Изпитал срам и неудобство, че на публично място е оповестена
информация, която го злепоставила в очите на хората, с които работил
всекидневно.
След първия разпит бил отведен в друга сграда на МВР, в която му била
извършена полицейска регистрация. Н.С. бил заснет с фотоапарат, снети му
били пръстови отпечатъци, както и почерков материал, което е довело до
допълнителен стрес и унижения. В последствие ищецът страдал от безсъние и
преследващи го кошмари, комбинирани с непрестанно безпокойство. Изцяло
било нарушено психическото му равновесие и започвал да взема
успокойтелни лекаства. Непрекъснато се тревожил какво си мислят за него
колегите му, дали кмета няма да научи за случилото се и да го уволни, като
неподходящ за изпълнението на възлаганите му отговорни задачи. Затварил
се в себе си и не се срещал с приятели. Страдал от несправедливото
обвинение и се притеснявал как това ще се отрази върху живота му. Не
издържал на психичното претоварване и евентуално принудително и
унизително отстраняване от работа, в следствие, на което през февруари
2020г. напуска работа, т.к. повече от една година и половина производството
било прекратено. В резултат на задълбочаващото се психично състояние той
се принудил на 13.04.2020г. да отиде на преглед при д-р И.С.- психиатър.
Диагностициран бил с адаптивно разстройство и му били изписани лекарства.
През месец юни 2020г., месец септември 2020г. и през месец март 2021г.
ищецът посещавал д-р С. за контролни прегледи и продължавал да пие
лекарствата си.
Сочи, че през месец април 2021г. се регистрирал като безработен в Дирекция
„Бюро по труда“- ДБТ- К.. На 10.05.2021г. бил насочен от Дирекция „Бюро
по труда“- ДБТ- К. за заемане на работно място по програма “BG05М9ОР001-
1.106-0003 „Заетост за теб- етап 2“ за длъжност Патрул, служби за сигурност,
Код по НКПД 5414-1003 в „********“ ООД.
Н.С. се срещал с Г.А., представител на работодателя, който му предлага да го
назначи на позицията. Поискана била справка от Р. П. гр. С.З., Териториално
поделение- К.. От същата се оказало, че срещу Н.С. има обвинение по
неприключено наказателно производство ДП 51/****г. по описа на ОД на
МВР- С.З., пр.пр. №****/2017г. по описа на РП-гр. С.З.. Това станало причина
да му бъде отказано назначаване на работа, следствие на което губи
възможността да има осигурена работа за шест месеца. Н.С. отново изживял
унижение, стрес и дискомфорт от разкрития факта, че потенциален
работодател го възприема като престъпник и не може да го назначи на работа.
Информацията за наказателно преследване, по което на Н.С. е повдигнато
обвинение, е узнато и от служителите в „Бюрото по труда“ в следствие, на
което той не смее да посещава повече бюрото по труда и с това се
ограничават възможностите му да си намери друга работа.
Сочи, че от привличането на ищеца към наказателна отговорност до
влизането в сила на постановлението за прекратяване на наказателното
преследване, ищецът е имал неблагоприятни психични изживявания,
съставляващи неимуществени вреди, подлежащи на репариране от
държавата.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. При определянето на размера на обезщетението
3
следва да се вземат предвид следните факти:
- Социалното положение на ищеца- Той бил с висше образование като се е
обучавал и в Кралство Великобритания, сертифициран за работа с
охранителни камери, средства за наблюдение и записване, електрически
инсталации, улично осветление, както и индустриална климатизация.
- Чистото му съдебно минало- Н.С. никога не е осъждан, нито е бил
привличан като обвиняем.
- Била извършена полицейска регистрация, която и до настоящия момент не
била заличена.
- Продължителността на наказателното преследване. Досъдебното
производство е продължило почти 4 години като в периода от октомври
****г. до юни 2021г, не били извървани почти никакви следствени действия.
Счита, че продължителността на досъдебното производство е значителна.
- Наложената мярка за неотклонение- на ищеца е наложена мярка за
неотклонение “******“ и макар че имало прекратяване на досъдебното
производство през ****г., П. не се съобразила с този факт и не отменила
своевременно ******та. Въпреки че съгласно чл. 234, ал. 8 от НПК ******та
следва да бъде отменена в срок от осем месеца от налагането й, същата е
отменена след 1 година и 8 месеца. Мярката ограничила правото на Н.С. да
се придвижва свободно. Ищецът освен български гражданин е и поданик на
О.К. и през периода не е можел да пътува до там.
- проблеми със здравословното състояние- Н.С. е диагностицин с
адаптационно разстройство, прежял стрес, потиснатост, угриженост, изпитвал
трудности с концетрацията, забравял бързо, страдал от безсънние.
Предписани му билии взема лекарства повече от една година.
- отражение върху личния и професионалния живот. Н.С. се дистанцирал от
приятелите си и се затварил в себе си.
Счита, че че справедливото обезщетение е в размер на 10 000 лева.
2. Имуществени вреди.
Н.С. имал разходи в размер на 46,65 лева за лекарства.
Счита, че незапочването на работа в „********“ ООД е довело до загуба на
трудов доход в размер на шест брутни работни заплати, каквато била
продължителността на програмата. Работната заплата е 650 лева на месец или
общо 3 900 лева. След прекратяването на наказателното преследване
“********” ЕООД вече няма възможност да сключи трудов договор с Н.С. по
горепосочената програма, т.к. са изтекли двата месеца за насочване на
безработни лица, както и били запълнени одобрените позиции на
работодателя.
В срока по 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна чрез
прокурор С.Г., РП- С.З. ТО-К..
Сочи, че предявените искове са допустими, т.к. съобразно твърденията в
исковата молба е налице прекратяване на образувано производство на
основание чл. 243, ал.1, т.1, вр. с чл. 24 , ал., т.1 от НПК, по което
производство С. е бил привлечен в качеството на обвиняем на ****г. При тези
данни от формална гледна точка бил осъществен фактическия състав за
отговорността на държавата по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Оспорва изцяло предявените искове като недоказани по основание и размер.
С така описаната фактическа обстановка ищецът мотивирал правното
основание и обстоятелствата, ангажиращи отговорността на П. на Р.Б. за
4
причинените му вреди. Изложените в исковата молба твърдения били общи,
не подкрепени с конретни доказателства. В тежест на ищеца било да докаже
наличието на изброените неимуществени и имуществени вреди и
непосредствената им връзка с твърдяното незаконно обвинение за
престъпление от общ характер, както и техния размер. Такива доказателства
не били събирани. Поради тези обстоятелства счита исковете за
неоснователни и недоказани по размер, поради което моли съда да ги
отхвърли.
Алтернативно оспорва претендираното обезщетение за претърпените
неимуществени вреди като изключително завишено и несъотвестващо на
принципа на справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД. Размерът на
имуществените вреди се определял съгласно пар. 1 от Заключителните
разпоредби на ЗОДОВ във връзка с чл. 52 от ЗЗД- по справедливост. При
определянето на обезщетението принципно се изследвали редица
обстоятелства- тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на
наказателното преследване, вида и продължителността на мярката на
неотклонение, отражението на наказателното преследва върху психическото
и физическото здраве на лицето, наличието на съпричиняване на вредите от
страна на увредения, конкретните преживявания на ищеца и отражение върху
живота му. Предвид конкретните обстоятелства по делото, а именно-
престъплението, за което е било повдигнато обвинение на С. било едно и
тежко престъпление, тъй като за него пбило предвидено по закон наказание
лишаване от свобода до осем години, т.е. повече от пет години (чл. 93, т.7 от
НК), била му е наложена мярка най- леката мярка за неотклонение, видно от
твърдението, че е било ограничено правото му да се придвижва свободно. Бил
е задължен да не променя местоживеенето си, което по естеството си е
ограничавал в най- ниска степен правата на ищеца, като в исковата си молба
той посочил, че бил поданик на О.К., освен български гражданин, и
наложената му мярка пречела той да пътува до О.К. през периода на
търпенето й, без да е посочил по какъв начин. Не му били налагани други
мерки за процесуална принуда. Наказателното производство било образувано
на 16.02.2017г., обв. С. бил привлечен в това качество на ****г. с
постановление за привличане на обвиняем, като му е била взета МН „******“.
Наказателното производство приключило в разумен срок, от привличането му
в качеството на обвиняем- 2 г. и 10 месеца , като следвало да се отчете и че
наказателното производство било прекратено с постановление на РП- С.З. на
11.10.****г., като взетата МН „******“, спрямо С. била отменена.
Постановлението за прекратяване било обжалвано от адв. И., в качеството й
на пълномощник на „******“ ООД, представлявано от съдружника и
управител *** П.С. пред ОП- С.З.. С постановление от 19.11.****г. същото
било отменено и разследването продължило във фазата на досъдебното
производство /същото не било приложено към исковата молба/. Меродавен за
определяне на размера й бил също и стандартът на живот и икономическите
условия, които към настоящия момент не можели да обосноват исковата
претенция като справедлива по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Претендираното от
ищеца обезщетение в размер на 10 000 лв било в разрез със съдебната
практика по аналогични случаи /включително и тази на ЕСПЧ/.
Относно претендираните от ищеца имуществени вреди в размер на 3 946, 65
лева – оспорва същите по основание и размер – счита същите за недоказани,
5
претендираните от ищеца вреди в размер на 3 900 лева за това, че не бил нает
за срок от 6 месеца по посочената програма в „********“ ООД по програма
“BG05М9ОР001-1.106-0003 „Заетост за теб- етап 2“ липсвали доказателства,
доказващи че воденото досъдебно производство, по което С. бил обвиняем
било единственият критерий за назначаването му, т.е. не били отразени и
посочени какви са били критериите, изискванията за назначаване на тази
длъжност и дали С. е отговарял на всички тях. Никъде не било отразено
откога С. е следвало да започне работа, съответно заплащането. Счита, че се
касае за едно бъдещо несигурно събитие, т.к. дори едно лице да бъде наето на
работа, това не давало сигурност, че същото ще я изпълнява предвид нейния
характер и изисквания на работодателя в определения за това срок. Липсвали
и каквито да било доказателства, че единствената причина за ненаемането му
било прекратеното досъдебно производство, по което бил обвиняем. Не била
установена причинно- следствената връзка между ненаемането на работа на
ищеца и воденото срещу него и прекратено наказателно производство.
Същите имали характер на искане за обезщетяване на пропуснати ползи. За
да е налице пропусната полза било необходимо ищецът да докаже, че ползата
е бъдещо сигурно, а не предполагаемо събитие и че неговият патримониум
сигурно би се обогатил с твърдяната сума, като увреждането била
единствената причина това да не се случи. В конкретния казус такива
доказателства не се сочели.
Относно разходите за лекарства в размер на 46,65 лева счита за недоказани по
основание и размер, липсвала пряка – причинно следствена връзка с воденото
досъдебно производство №*** ****/****г., по описа на ОД на МВР С.З., по
което С. бил привлечен в качеството на обвиняем и тяхното назначаване за
лечение и прием.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за
установена следната фактическа обстановка.
От приложените към делото писмени доказателства се установява, че ищецът
Н.С. е бил привлечен с Постановление в качеството на обвиняем по ДП №***
****/****г. по описа на МВР С.З. за извършено от него престъпление по
чл.316, вр. чл. 308, ал.2 вр. с ал.1 от НК. Била му е взета мярка за
неотклонение „******“.
С Постановление от 21.02.2020г. по досъдебно производство №***
****/****г. по описа на ОД на МВР- С.З. била отменена наложената МН
„******“. С Постановление за прекратяване на наказателното производство
на 25.05.2021г.наказателното производство по досъдебно производство №***
****/****г. по описа на ОД на МВР- С.З., пр.пр. №****/2017г. по описа на
РП-гр. С.З. било прекратено. Постановлението не е обжалвано.
За изясняване на делото от фактическа страна съдът е допуснал събиране на
гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели- А.Х.Ш. и М.Т. И..
От показанията на свидетеля Ш., се установява, че с ищеца са работили
заедно в Общинско предприятие комунална дейност, гр. К. като работните им
места са били в една и съща стая. С. отговарял за уличното осветление, ел.
проводни мрежи, видеонаблюдение. Бюджетът, който управлявал бил в
размер на половин милион лева, а при аварии и ремонти оперирал със
средства около 100 000- 120 000 лева. През юли- август ****г. дошли двама
полицаи на работното им място и връчили на С. призовка. Друг колега
6
присъстващ в стаята обяснил на ищеца за какво става въпрос и че подлежи на
наказателна отговорност. Н.С. се вцепенил, започнал с всеки изминат ден да
се променя, бил лъчезарен и отзивчив и започнал да дава назад. Страхувал се
много, че е престъпник и не издържал психически. Напуснал работа.
Причината за напускането му било да не се изложи пред колегите. За
случилото се се било разчуло.
От показанията на свидетеля И., се установява, че с ищеца са в една компания
и се познават от години. Знаела от него, че през ****г. му връчили на
работното място документи, че е обвинен, че е фалшифицирал документ. За
него това било драма. Носел материална отговорност, бил притеснен как това
ще се отрази на авторитета му, притеснявал се от отношението на кмета, на
прекия ръководител като разбере, много се притеснявал от общественото
мнение. Понесъл доста негативно случилото се, станал разсеян, това
положение му се отразило на поведението, напуснал работа. Потърсил помощ
от психолог, вземал лекарства, оплаквал се от безсъние. След проведеното
медикаментозно лечение се пооправил.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите като логични,
последователни, съответни на събраните писмени доказателства и
удостоверяващи лични възприятия.
Според представеното становище на д-р И.С.- психиатър, Н.С. е
диагностициран с Адаптационно разстройство с нарушения на поведението и
емоциите. Първият си преглед при д-р С. направил на 13.04.2020г. като се е
оплаквал от напрежение, нарушен сън, лесна уморяемост при минимални
условия и притеснения за здравето му, свързани с нестабилното, високо и
променящо се без друга причина кръвно налягане. Н.С. се оплаквал, че му
било повдигнато обвинение, което довело до състояние на тревожност,
притеснения за бъдещето, опасения свързани с несправедливото обвинение и
липсата на бърз ход на следствените действия. Преди посещението при д-р С.
приемал Деанксит и Ксанакс. Д-р С. му предписала Золофт 100мг и
Хлорпротиксен. Видно от представените рецепти и касови бележки, Н.С. е
приемал лекарствата. Извършвани са контролни прегледи през м. Октомври
2020г. и м. Март 2021г. Наблюдава се значително подобрение на състоянието
му след сваляне на предявеното обвинение.
При съвкупна преценка на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, съдът приема, че изцяло е осъществен фактическия състав на
чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ. Налице е незаконно повдигнато обвинение от
органите на П., като резултатът е прекратяване на досъдебното производство
на основание чл. 24, ал.1, т.1 от НПК с Постановление от 25.05.2021г. за
прекратяване наказателното производство по досъдебно производство №***
****/****г. по описа на ОД на МВР- С.З., пр.пр. №****/2017г. по описа на
РП-гр. С.З.. Само по себе си предприемането на такива действия, е свързано
със значителен стрес. В случая, психичното състояние на ищеца, описано в
исковата молба, бе доказано в процеса с достатъчно убедителни за съда
доказателства. Психичното състояние на едно лице, което е привлечено в
качеството на обвиняем, представлява нормална човешка реакция на
упражнената спрямо него наказателна репресия. Обективни проявления на
тази реакция са нравствените страдания на лицето, чието репариране се
претендира. Видно от събраните по делото гласни доказателства се
установява настъпване на неблагоприятни последици в психо-емоционалното
7
и физическото състояние на ищеца в резултат на повдигнатото обвинение.
Следва да се има предвид, че самия факт, че срещу определено лице е
повдигнато обвинение в определено престъпление, води до накърняване на
достойнството му и личната му сфера. Постановяване на прекратително
постановление е достатъчна предпоставка, за да се приеме, че повдигнатото
обвинение срещу ищеца е било незаконно, поради което той има право на
обезщетение за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от
това, дали са причинени виновно от длъжностното лице (чл. 4 ЗОДОВ).
Отговорността по ЗОДОВ на държавата в лицето на нейните органи е
безвиновна, обективна и в настоящия случай следва ищеца да докаже
наличието на твърдените за претърпени неимуществени и имуществени
вреди, както и че същите са настъпили в резултат на увреждането от
незаконното обвинение.
В практиката си ВКС приема, че обезщетение за неимуществени вреди по чл.
2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ се дължи и когато не са ангажирани доказателства за тях,
тъй като е нормално такива вреди да са търпени (Решение № 427 от
16.06.2010г. на ВКС по гр.д. № 273/2009г., III г.о., ГК, Решение № 457 от
25.06.2010г. на ВКС по гр.д. № 1506/2009г., IV г.о., ГК). Всяко неоснователно
повдигане на обвинение срещу наказателно отговорно лице, което в
последствие е оневинено или срещу което е прекратено наказателното
преследване, понася неимуществени вреди от приложените спрямо него
наказателно-репресивни мерки.
Обезщетението за претърпените вреди, за които държавата носи отговорност
по реда на ЗОДОВ, се определя съгласно чл.52 ЗЗД по справедливост, като се
съобразяват установените по всяко дело факти. При определяне на размера на
дължимото обезщетение съдът следва да вземе предвид тежестта на
повдигнатото обвинение - дали е от общ характер, дали е за няколко отделни
престъпления, какви наказания се предвиждат за него, вида на наказателното
производство - дали е приключило в досъдебната фаза или е проведено и
съдебно производство, продължителността на наказателното преследване,
вида и продължителността на наложената мярка за неотклонение,
продължителност на задържането, момент на задържането; има ли
разгласяване чрез медиите; данните за личността на подсъдимия с оглед на
това доколко повдигнатото обвинение за деяние, което не е извършил, се е
отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и
социалния му живот, на положението му в обществото, работата, в това число
върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план,
както и всички други обстоятелства, имащи отношение към претърпените
морални страдания - Решение № 223 от 04.07.2011г. на ВКС по гр.д. №
295/2010г., ІV г.о., ГК; решение №4 от 24.01.2011 г по гр.д. № 855/2010 г, ГК,
ІV ГО на ВКС , решение №291 от 16.11.2011 г по гр.д.№ 109/2011 г, ГК, ІІІ
ГО на ВКС и др.
Съдът трябва да отчете само вредите, явяващи се пряка и непосредствена
последица от увреждането, т.е. вредите, настъпването на които е в пряка
причинна връзка с непозволеното увреждане.
За определяне на обезщетението в справедлив размер, съдът отчете, че
досъдебното производство е образувано и ищеца е привлечен като обвиняем
за извършване на умишлено престъпление по чл.316, вр. 308, ал.2, вр.1 от НК,
8
наказателното преследване е приключило с постановление за прекратяване на
досъденото просиводство. Не е провеждано съдебно производство.
Наложената мярка за неотклонение „******“ макар и най-лека по своето
естество е създала ограничения в социалната сфера на ищеца. Освен това
мярката „******“ не е била отменена в срока по чл. 234, ал. 8 от НК,а именно
в срок от осем месеца от налагането й, а след изтичането на 1 година и 8
месеца.
Повдигнатото обвинение на Н.С. безспорно се е отразило на личните му
контакти, на самочувствието като човек, който е доказал професионалните си
качества и е работещ на отговорна позиция в Общинско предприятие
„Комунална дейност и Пътна инфраструктура“, гр. К.. Сринал се авторитета
му на професионалист, затворил се в себе си, променил поведението си,
напуснал работа, т.к. се страхувал, че кмета на община К. ще разбере за
случилото се. На работното му място се било разчуло за повдигнатото
обвинение, т.к. призовката била връчена в присъствието на двама колеги,
единият от който с юридическо образование, който обеснил на ищеца в какво
го обвиняват. Н.С. е заемал отговорна длъжност в общинската администрация
като се е разпореждал с бюджет от половин милион лева и където е било
задължително да няма и сянка от съмнение за неговата честност и почтеност.
Н.С. е с чисто съдебно минало, с висше образование, сертифициран за работа
с охранителни камери, средства за наблюдение и записване, електрически
инсталации, улично осветление, както и индустриална климатизация.
Следва да се отбележи и продължителността на наказателното преследване-
от 16.02.2017г. до 07.07.2021г., т.е повече от четири години само на
досъдебната фаза.
Но интензитетът на душевните болки, страдания и неудобства в личния
живот, не се доказа да е бил по-висок от нормалното в такива случаи, за да
обоснове уважаването на предявения иск изцяло.
От становището на лекуващия лекар се установява, че Н.С. е диагностициран
с адаптационно разстройство с нарушения на поведението и емоциите.
Приемал е медикаменти в продължение на повече от една година.
От изложеното следва, че претендираният в исковата молба размер на
обезщетението за неимуществени вреди от 10 000лв. е завишен и не отговаря
на критерия за справедливост, а освен това и не е доказан в пълния си размер.
Съдът счита, че при съобразяване на посочените по-горе особености на
случая, както и на обществено-икономическите условия, на ищеца трябва да
се присъди обезщетение в размер на 7 000 лева, което да обезщети вредите от
незаконното обвинение. За разликата над 7 000 лева до предявения размер от
10 000 лева искът трябва да се отхвърли.
По отношение на иска за имуществени вреди.
От събраните по делото доказателства се установява, че д-р С. е предписала
на Н.С. лекарствата Золофт 100 мг и Хлорпротиксен и ищецът ги е закупувал
и пиел. От представените сумирането на цената на лекарствата по
представените касови бележки се установява, че същите са на стойност 46,65
лева. Ето защо в тази част искът се явява основателен.
На 10.05.2021г. Н.С. подава заявление за участие в схема „Заетост за теб“. С
насочващо писмо Н.С. е изпратен на интервю в „********“ ЕООД за заемане
на длъжността Патрул, служби за сигурност. На 13.05.2021г. Г.А., в
качеството си на представител на работодателя, отказва да наеме Н.С. като
9
посочва конкретна причина за това, а именно неприключилото досъдебно
производство №*** ****/****г. по описа на ОД на МВР- С.З.. Съгласно
информацията по програмата, трудовото възнаграждение на лицата наети по
програмата е в размер на минималната работна заплата, която към датата на
кандидастването е 650 лева. Видно от приложеното по делото писмо от
08.07.2021г. на О. П. – С.З., Постановлението за прекратяване на досъдебно
производство е връчено на Н.С. на 07.06.2021г. и не е обжалвано в
седемдневния срок. Следователно е влязло в сила на 13.06.2021г. След тази
дата за ищеца не са съществували пречки да започне работа. Ето защо съдът
приема, че искът е основателен само до сумата от 650 лева, явяваща се
възнаграждение за 1 месец – от 13.05.2021г. до 13.06.2021г. и следва да бъде
уважен за тази сума и отхвърлен за горницата до 3 900 лв.
Върху присъдените суми се дължи и законна лихва от 11.08.2021г.
С оглед изхода на спора в тежест на ответника е да заплати разноски на
ищеца. Съгласно представеният списък с разноски и доказателства към него,
ищецът претендира сумата от 1 200 лева адвокатско възнаграждение.
Съобразно уважената респ.отхвърлена част от исковете на осн. чл.10 ал.3
изр.2 ЗОДОВ на ищецът се присъждат разноски в размер на 662,24 лева.
На основание изложеното Районен Съд- К.
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. на Р.Б. да заплати на Н.С.С.., ЕГН ********** сумата от 7
000,00 лева, представляваща за обезщетение за неимуществени вреди,
възникнали от обвинение в извършване на престъпление по чл.316 от НК във
връзка с чл. 308 от НК, досъдебно производство №*** ****/****г. по описа
на ОД на МВР- С.З., пр.пр. №****/2017г. по описа на РП-гр. С.З. прекратено
на основание чл.24 ал.1 т.1 НПК, ведно със законната лихва върху главницата
считано от 11.08.2021г. до окончателното изплащане, като в останалата част
за разликата до претендирания размер от 10 000,00 лв., ОТХВЪРЛЯ
предявения иск като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА П. на Р.Б. да заплати на Н.С.С.., ЕГН ********** сумата от 696.65
лева, представляваща за обезщетение за имуществени вреди, възникнали от
обвинение в извършване на престъпление по чл.316 от НК във връзка с чл.
308 от НК, досъдебно производство №*** ****/****г. по описа на ОД на
МВР- С., пр.пр. №****/2017г. по описа на РП-гр. С.З. прекратено на
основание чл.24 ал.1 т.1 НПК, ведно със законната лихва върху главницата
считано от ..08.2021г. до окончателното изплащане, като в останалата част за
разликата до претендирания размер от 3 946, 65лв., ОТХВЪРЛЯ предявения
иск като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА П. на Р.Б. да заплати на Н.С.С.. , ЕГН ********** разноски в
размер на 662,24 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен Съд- С.З. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
10
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
11