Р
Е Ш Е
Н И Е № 70
гр.Кюстендил,
04.04.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на тридесети март две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
Административен
съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
и
секретар Антоанета Масларска, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№47/2023г.
по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:
Т.С.С.
и А.Б.С. *** чрез пълномощника адвокат Ю.Д., съдебен адрес *** оспорват заповед
№ЗД/Д-КН-Д-007/01.02.2023г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ –
Дупница. Развиват се съображения за незаконосъобразност, поради нарушения на
процесуалните правила и материалния закон. Не се претендират разноски.
Ответникът чрез процесуалния
си представител изразява становище за неоснователност на жалбата и правилност
на оспорения административен акт. Не се претендират разноски.
Заинтересованата страна М.К. излага съображения за
отхвърляне на жалбата като неоснователна.
Кюстендилския административен
съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:
Със заповед №ЗД/Д-КН-Д-012/02.03.2022г. на директора
на ДСП – Дупница, на основание чл.25, ал.1, т.1 и 2 от ЗЗДетето е предприета
мярка за закрила спрямо малолетното дете Р. М. К. – настаняване в семейството
на роднини /баба и дядо по майчина линия/ за срок от 6 месеца. С решение
№276/13.06.2022г. на Районен съд – Дупница, постановено по гр.д.№556/2022г.
заповедта е потвърдена. Причина за предприетата мярка е настъпила на
12.02.2022г. смърт на майката. От този момент детето живее при баба си и дядо
си по майчина линия - Т.С.С. и А.Б.С., които полагат грижи за внучката си.
Детето е родено от брачното
съжителство на Д. А. С. и М.Р.К., които през 2012г. се развеждат, като с
решение №477/27.09.2012г. на Дупнишкия районен съд родителските права са
предоставени на майката, а на бащата е определен режим на лични контакти /срав.
социален доклад/.
По молба на бащата М.К. е образувано
гр.д.№1871/2022г. по описа на ДРС за прекратяване на предприетата мярка за
закрила спрямо малолетното дете Р. К. и реинтегрирането му в биологичното
семейство – при бащата М.Р.К.. Постановено е решение №511/11.11.2022г., с което
е отхвърлено искането на биологичния родител. Същото не е влязло в сила.
Поради изтичане срока на мярката, на основание
чл.30, ал.2 във вр.с чл.29, т.2 и 9 от ЗЗДетето
директорът на ДСП – Дупница издал
процесната заповед №ЗД/Д-КН-Д-007/01.02.2023г., с която е прекратено
настаняването на малолетното дете Р. М. К. в семейството на роднини – баба и
дядо по майчина линия Т.С.С. и А.Б.С. и е реинтегрирано в биологичното му
семейство – при бащата М.Р.К., до произнасяне на съда с решение. Мотивите на
органа са свързани с изразено желание и доказани възможности на бащата да се
грижи за своето дете, осуетяване на процеса на родителско отчуждение и спазване
на приоритета детето да бъде отглеждано в неговата семейна среда.
В хода на социалното
проучване е изготвен социален доклад, от
който се установява, че бащата заявява желание момичето да бъде реинтегрирано в
биологичното семейство; подходящ е да поеме родителските грижи за дъщеря си,
тъй като показва отговорност относно създаване на условия за приемането на
детето при себе си. По отношение на детето е констатирано нежелание да живее
при баща си и да се среща и да контактува с него – присъства на срещите по
задължение, когато има възможност ги избягва. Чувства се емоционално натоварена
и счита, че сама трябва да вземе решение къде ще живее. Разликата в отношението
й към родителя си от преди загубата на майка й и след това идва от факта, че
той иска да я вземе при него, а тя е свикнала със сегашната семейна среда и
обстановка, която познава добре и й напомня за майка й. Изпитва и притеснение,
че ще трябва да отиде да живее в София, да смени училището, приятелите и изцяло
обстановката на живот.
Изводът на социалните работници
е, че на този етап Р.не е готова за реинтеграция при баща си, но има вероятност
при отлагането й да се стигне до задълбочаване на нежеланието на детето да
живее при него, което може да доведе до
риск от родителско отчуждение.
С оглед така установената
фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като
подадена срещу акт, подлежащи на оспорване по съдебен ред, в срок, от
процесуално легитимни субекти и пред компетентен да я разгледа съд. След
служебна проверка законосъобразността на оспорения административен акт по реда
на чл.168 от АПК и на основанията по чл.146 от АПК, съдът счита следното:
По своята правна същност
заповед №ЗД/Д-КН-Д-007/01.02.2023г.
на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Дупница е индивидуален административен
акт. Същата е издадена от компетентен орган по арг. от чл.30, ал.2 от ЗЗДетето
и при спазване изискванията за форма и процесуалните правила. При преценка на
формалните изисквания относно съдържанието й, съдът констатира, че същата
съдържа изложение на фактически и правни основания за издаването й, поради
което се явява мотивирана.
Оспореният административен акт
е постановен обаче при неправилно приложение на материалния закон. Съгласно
чл.30, ал.2 от ЗЗДетето, прекратяване на настаняването може да се извърши
временно от дирекция „Социално подпомагане“ до произнасянето на съда, като в
този случай се взема решение относно бъдещото отглеждане и възпитание на детето
или се приема друга временна мярка за закрила, ако по този начин се осигурява
най-добрият интерес на детето. В нормата на чл.29 от закона изчерпателно са посочени
предпоставките, при наличието на които настаняването извън семейството се
прекратява. В настоящия случай са визирани т.2 и т.9. Първата е свързана с изтичане
срока на предприетата до този момент мярка, а втората – с промяна в
обстоятелствата, свързани с детето, ако е в негов интерес. В тази връзка следва
да се посочи, че съгласно §1, т.5 от ЗЗДетето, „най-добър интерес на детето“ е
преценка на: а) желанията и чувствата на детето; б) физическите, психическите и
емоционалните потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други
характеристики на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на детето
или има вероятност да му бъде причинена; д) способността на родителите да се
грижат за детето; е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на
обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето.
С оглед събраните по делото доказателства безспорно
се доказва първото основание, посочено в заповедта /чл.29, т.2 от ЗЗДетето/ –
изтичане срока на предприетата мярка за закрила. Със заповед
№ЗД/Д-КН-Д-012/02.03.2022г. на директора на ДСП – Дупница спрямо малолетното
дете Р. М. К. е предприета мярка „настаняване в семейството на роднини /баба и
дядо по майчина линия/“ за срок от 6 месеца. С решение №276/13.06.2022г. на
Районен съд – Дупница, постановено по гр.д.№556/2022г. заповедта е потвърдена.
Следователно към датата на издаване на оспорената заповед срокът е изтекъл и е
необходимо предприемане на нова мярка или продължаване на вече приложената.
Второто правно основание за прекратяване на
настаняването – чл.29, т.9 от ЗЗДетето съдът счита, че не е доказано от
събраните по делото данни. Изхождайки от цялостна преценка на обстоятелствата
по §1, т.5 от ЗЗДетето съдът приема, че не е налице промяна в обстоятелствата,
свързани с детето, които да са в негов интерес. Видно от социалния доклад,
изготвен на база проведени многобройни срещи с детето, биологичния му родител и
бабата и дядото, е че Р.не желае да се среща с баща си, още повече пък да живее
с него в гр.София – чувства се притеснена емоционално, на моменти изцяло
отхвърля срещите с баща й, друг път вербално изразява своето нежелание срещите
им да продължат. Детето чувства близост с хората, с които живее /баба и дядо по
майчина линия/, като към настоящия момент няма изградена емоционална връзка с баща
си. Не е преодоляла емоционално и смъртта на майка си.
Възрастта,
полът и миналото й – развода на родителите й едва когато е била на няколко
месеца, липсата на създадена нормална среда за комуникация с баща й, в
съвкупност също следва да се преценяват към защита на най-добрия интерес за
детето. Към настоящият момент съдът приема, че тези обстоятелства не са
отчетени от административния орган при постановяване на заповедта.
Емоционалният срив след смъртта на майката все още не е преодолян от детето и прекъсването
на връзката с бабата и дядото по майчина линия, при които Р.живее, ще се отрази
изключително негативно върху психическото здраве на малолетното дете и
отделянето му от тази семейна среда би имало според съда по-голяма вреда, отколкото
ползата от реинтеграцията в семейството. Не е извършен задълбочен анализ на последиците,
които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата, свързани с
реинтеграцията му в семейството на бащата, на общия фон на крехката възраст и
психическото му състояние. Социалната работа и с детето, и с бащата, и с бабата
и дядото – жалбоподатели следва да продължи, за да се намери паритет между ползата
и вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена,
както и да се търси път към изграждане на по-топла връзка между детето и
родителя, за да не се стигне до родителско отчуждаване и цялостно прекъсване на
връзката родител-дете.
Административният орган е издал оспорения
административен акт по чл.30, ал.2 от ЗЗДетето, без преди това да изясни
фактите и обстоятелствата от значение конкретно за защита на най-добрия и висш
интерес на детето, непреценявайки обективно всички предпоставки, заложени в
разпоредбата на §1, т.5 от закона и прокламирани в чл.3, т.3 от същия,
респективно – в чл.3 от Конвенцията за защита на детето. Приоритет в случая е
съхраняване на физическото и психично здраве на детето, а с оглед поведението,
чувствата и емоциите му, установени в хода на административната процедура
(пълната му адаптация в семейната среда на бабата и дядото по майчина линия,
училищната среда към този момент, подкрепата, на която разчита от тях,
непреодоляната болезненост от смъртта на майката), очевидно обосновават извода,
че прекратяване на настаняването в семейството на роднини – баба и дядо, и реинтегрирането
му при бащата, не изпълняват по най-добрия начин целта да се съхрани живота,
здравето и обществената пълноценност на малолетната Р.и да се елиминира във
възможно най-голяма степен съществуващият риск от нарушаване на нейните
физически, психически и емоционални потребности, съобразени с възрастта, пола,
миналото и всички други характеристики. В чл.24 от Хартата на основните права
на Европейския съюз (ХОПЕС, 2016/C 202/02) изрично е разписано, че при всички
действия, които се предприемат от публичните власти или частни институции по
отношение на децата, висшият интерес на детето трябва да бъде от първостепенно
значение. В този смисъл съдът счита, че не е доказана промяна в обстоятелствата,
свързана с детето, която да е и в негов интерес.
По горните съображения съдът ще отмени заповед
№ЗД/Д-КН-Д-007/01.02.2023г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ –
Дупница, като незаконосъобразна, постановена при наличие на отменителните
основания по чл.146, т.4 и 5 от АПК.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2
от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ заповед
№ЗД/Д-КН-Д-007/01.02.2023г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ –
Дупница, с която е прекратено настаняването на малолетното дете Р. М. К., ЕГН **********
в семейството на роднини – баба и дядо по майчина линия Т.С.С. и А.Б.С. и е
реинтегрирано в биологичното му семейство – при бащата М.Р.К., до произнасяне
на съда с решение.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването
му на страните чрез връчване на препис.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: