Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 14.06.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение,
VI -17 състав, в закрито заседание на четиринадесети юни две хиляди и деветнадесета
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
ЧЛЕНОВЕ : НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Господинова ч.гр.д. № 6527 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 1 ГПК.
Образувано
е по жалби, подадени от длъжника „Л.1.” ООД срещу насочване на изпълнението по изп.д. № 20178610400705 по описа на ЧСИ Д.В., с рег. № 861 в
КЧСИ с район на действие СГС, върху вземането на длъжника от „Банка ДСК” АД за
получаване на суми по банкова сметка ***: ***а запор върху него, както и срещу
постановление от 21.05.2018 г., постановено по изп.д. № 20178610400705 г. по описа на ЧСИ Д.В., с рег. № 861 в КЧСИ с район на действие СГС, с което е приключено изпълнителното дело поради изплащане на вземането.
Жалбоподателят
посочва, че запорираното вземане е несеквестируемо, тъй като по описаната банкова сметка ***авани от дружеството в качеството му на земеделски
производител субсидии от ДФ „Земеделие”, към които не може да се насочва
принудителното изпълнение.
В
приложените към жалбата мотиви частният съдебен изпълнител посочва, че жалбата
е неоснователна. Счита, че от обхвата на принудителното изпълнение съгласно
Закона за държавния бюджет от 2018 г. са изключени само тези средства, които са
целево предоставяни от държавния бюджет на нефинансови предприятия, които се
отпускат за извършване на възложени от държавата дейности и услуги, каквито не
осъществяват земеделските производители. Ето защо насочването на изпълнението
върху вземането на „Л.1.” ООД за получаване на тези средства е законосъобразно
предприето и получените в резултат на реализирането на този способ средства са
законосъобразно получени.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи
и събраните по делото доказателства, намира следното:
По жалбата срещу насочване на изпълнението по изп.д.
№ 20178610400705 г. по описа на ЧСИ Д.В., с рег. № 861 в КЧСИ с район на
действие СГС, върху вземането на длъжника от „Банка ДСК” АД:
От представените от съдебния
изпълнител материали по изп.д. № 20178610400705 по
описа на ЧСИ Д.В., с рег. № 861 в КЧСИ с район на действие СГС, се установява,
че жалбоподателят има качеството на длъжник в образуваното изпълнително
производство за принудително събиране на присъдени в полза на взискателя парични вземания, който е конституиран на основание
чл. 15, ал. 3 ТЗ като преобретател на търговското
предприятие на първоначалния длъжник – „Г.1“ ЕООД.
В чл. 435, ал. 2 и ал. 3 ГПК
изчерпателно са посочени изпълнителните действия, които подлежат на обжалване
от длъжника. Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва
постановлението за глоба, насочването на изпълнението върху имущество, което
смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ
или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за
изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка,
определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470 ГПК, както и в случаите по чл. 486, ал. 2 ГПК, отказа на съдебния изпълнител да
спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, както и разноските
по изпълнението. В чл. 435,
ал. 3 ГПК е предвидено, че длъжникът може да обжалва и постановлението за
възлагане, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено
надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.
При тълкуване на посочените
разпоредби и при съобразяване на задължителните указания, дадени с т. 1 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г., постановено по тълк. д.
№ 2/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, съдът намира, че отделното обжалване на
действието на съдебния изпълнител по налагане на запор върху вземания на
длъжника по изпълнението, не е сред тези, посочени в чл. 435, ал. 2 ГПК, поради
което то е недопустимо. В настоящата хипотеза, обаче, с оглед на посоченото в
подадената жалба, следва да се приеме, че не се обжалва самото действие на
съдебния изпълнител по налагане на запор върху вземането на длъжника „Л.1.” ООД
към „Банка ДСК” АД за получаване на суми по банкова сметка ***: ***, а се
обжалва насочването на принудителното изпълнение по изп.д.
№ 20178610400705 г. по описа на ЧСИ Д.В., с рег. № 861 в КЧСИ с район на
действие СГС срещу имуществено право на длъжника, а именно описаното вземане,
което насочване се осъществява с налагането на запор върху него. Както беше
посочено съгласно чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК насочването на изпълнението върху
определено имущество може да бъде оспорено пред съда от длъжника само с доводи
за неговата несеквестируемост, каквито са изложени в
подадената от „Л.1.” ООД жалба, доколкото в нея се твърди, че вземането
представлява имущество, към което не може да бъде насочено принудителното
изпълнение.
Освен това, настоящият съдебен
състав намира, че жалбата, с която е сезиран, е подадена преди изтичане на установения
в чл. 436, ал. 1 ГПК едноседмичен преклузивен срок за
обжалване. От материалите по изпълнителното дело се установява, че съдебният
изпълнител не е изпратил до длъжника „Л.1.” ООД съобщение за конкретно
наложения запор върху вземането му към „Банка ДСК” АД, като информация за
запора не се съдържа и в съобщението за конституиране на дружеството като
длъжник от 27.07.2016 г., още повече, че към момента на съставянето му този
запор все още не е бил наложен. Ето защо и при
съобразяване на указанията в тази връзка дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. по
описа на ОСГТК на ВКС, съдът намира, че срокът за обжалване насочването на
изпълнението към вземането, което се твърди да е несеквестируемо,
започва да тече от момента, в който дружеството-жалбоподател е узнало за наложения
запор, който е този на връчване на постановлението за приключване на
изпълнителното производство поради пълно изпълнение на вземането, защото това е
най-късния момент, в който той със сигурност е узнал, че в резултат на
наложения запор по сметка на съдебния изпълнител са постъпили парични средства
за погасяване на вземането на взискателя. Това е
станало на 17.07.2018 г., от който момент тече срокът за обжалване, който
изтича на 25.07.2018 г.., като жалбата, за разглеждане на която е образувано
настоящото производство е подадена на 09.07.2018 г., което е преди изтичане на преклузивния срок, установен в закона, в който длъжникът
може да упражни правото си на жалба.
След като жалбата е подадена преди
изтичане на законоустановения преклузивен
срок за обжалване и действията, които се атакуват с нея, попадат в хипотезите
на чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК, то същата е допустима и съдът следва да се
произнесе по нейната основателност, като отговори на въпроса секвестируемо ли
е имуществото на
длъжника, към което е насочено изпълнението, представляващо вземане за трудово
възнаграждение.
Несеквестируемо е това имущество на длъжника, по
отношение на което е предвидена забрана за кредитора да се удовлетворява от него.
За да се приеме, че едно вземане е несеквестируемо,
трябва да се установи, че то е такова, за което са налице императивни правни
норми, които да забраняват то да бъде изпълнено на лице, различно от длъжника.
От материалите по изпълнителното дело
се установява, че на 19.01.2018 г. от съдебния изпълнител е наложен запор върху
вземанията на длъжника „Л.1.” ООД към „Банка ДСК” АД за получаване на парични
средства по открити на името на това юридическо лице банкова сметка, ***: ***.
От представеното от жалбоподателя извлечение от тази сметка е видно, че по нея
през 2018 г. са постъпвали парични средства от Държавен фонд „Земеделие” като
основанието за извършените преводи е посочено „СПП 2017”, „Зелените 2017” и „СПК
2017”. Съдът като взе предвид посоченото основание и го тълкува при
съобразяване на това, че Държавен фонд „Земеделие” изпълнява функциите на
акредитирана разплащателна агенция и опериращ с финансовите средства, отпуснати
от европейските фондове, както и на факта, че дружеството „Л.1.” ООД е
регистрирано като земеделски стопанин за стопанската 2017/ 2018 г., счита, че
може да се направи обоснован извод, че средствата, които са постъпили по
посочената банкова сметка ***.01.2018 г. до 06.07.2018 г. са с източник
субсидии, които са отпуснати от европейските фондове по програмите на ЕС за
развитие на селските райони.
Предвид така установения факт
съдът трябва на първо място да отговори на въпроса дали тези субсидии
представляват средства, които могат да бъдат платени на лице, различно от това,
на което се дължат и като такива могат да бъдат предмет на принудителното
изпълнение. В тази връзка съдът съобразява, че по този въпрос е налице
произнасяне от Върховния касационен съд в решение, постановено по реда на чл.
290 ГПК – Решение № 143/ 25.10.2017 г., постановено по гр.д. № 4666/2016 г. по
описа на ВКС, III гр.о. В това съдебно решение е направен анализ на вътрешната
и общностна нормативна уредба, с която са регламентирани
целите на предоставяне на земеделските стопани на субсидии, които са отпуснати
от европейските фондове по програмите на ЕС за развитие на селските райони,
както и редът и правилата, по които става това, която се съдържа основно в Регламент
/ЕС/ № 1360/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. относно
финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика. В
резултат на анализа е заключено, че правото на финансова помощ от ЕС за
земеделските стопани, се предоставя с оглед качеството и личността на
земеделския производител, когато са изпълнени определени изисквания, като то има
специфично предназначение, а именно да служи за реализиране на целите и
политиките на ЕС, като за да бъдат изпълнение последните в Регламент /ЕС/ №
1360/2013 е предвидено, че помощта
следва да се изплаща на бенефициерите в пълен размер
и навреме, за да могат те да я използват ефективно. След като финансирането от
ЕС за земеделските стопани е целево, като не се допуска то да преследва цел,
различна от осъществяване на специалните политики на ЕС за развитие на селското
стопанство и предвид на това, че за бенефициерите е
предвидено по императивен начин правото да получат цялата помощ, която им е
отпусната и е с източник средства от ЕС, то се налага изводът, че тези средства
не могат да бъдат изплащани на лице, различно от бенефициера
и да имат различно предназначение от това, за което са отпуснати. Това
означава, че към тях не може да бъде насочено принудителното изпълнение и
следователно те имат характер на несеквестируемо
имущество. С оглед на това и доколкото по делото се доказа, че паричните
средства, които са постъпили по банкова сметка ***: ***, открита в „Банка ДСК”
АД, чийто титуляр е „Л.1.” ООД, в периода 01.01.2018
г. до 06.07.2018 г., са с произход субсидии, които са отпуснати от европейските
фондове по програмите на ЕС за развитие на селските райони, съдът приема, че те
не могат да бъдат предмет на принудителното изпълнение и представляват несеквестируемо имущество.
В т. 13 от Тълкувателно решение №
2 от 26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013
г. по описа на ОСГТК на ВКС са дадени задължителни указания, че вземанията на длъжника по сметка
в банка са несеквестируеми, когато по сметката постъпват
само плащания по пълно
несеквестируеми вземания и/или вземания, върху
които не се допуска принудително
изпълнение, както и че когато по сметката на длъжника наред с
постъпленията от несеквестируеми вземания и вземания,
по които не се допуска принудително изпълнение постъпват и плащания по други секвестируеми вземания, изпълнението върху наличността по
такава сметка е недопустимо само над общия размер на другите секвестируеми постъпления. В производството не се
установява, че по банкова сметка ***: ***, открита в „Банка ДСК” АД, чийто
титуляр е „Л.1.” ООД постъпват само несеквестируеми
средства, представляващи субсидии, отпуснати от европейските фондове по
програмите на ЕС за развитие на селските райони, поради което и вземанията на
длъжника към банката за получаване на парични суми по тази банкова сметка ***мо до размера на средствата, постъпили от ДФ „Земеделие” и
представляващи изплатена финансова помощ от ЕС за земеделските стопани, както и
че наложеният запор върху тази сметка обхваща
само секвестируемата част от постъпващите по нея средства, която е над размера на сумите от
субсидии.
С оглед горното следва да се
заключи, че действията на съдебния изпълнител по насочване на изпълнението по изп.д. № 20178610400705 г. по описа на ЧСИ Д.В. към вземането
на „Л.1.” ООД към „Банка ДСК” АД за получаване на парични средства по банкова
сметка ***: ***, е незаконосъобразно и трябва да се отмени само за в частта от
него, която представлява вземане за получаване на парични средства с произход субсидии,
които са отпуснати от европейските фондове по програмите на ЕС за развитие на
селските райони, постъпили по сметката в резултата от преводи, извършени от ДФ
„Земеделие”. Наложеният запор на това вземане не трябва да се отменя, доколкото
не се установява то да е изцяло несеквестируемо, като
той ще обхваща само секвестируемата част от
постъпващите по посочената банкова сметка ***, която е над размера на сумите,
представляващи субсидии.
В производството по обжалване на
действието на съдебния изпълнител по насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество съдът се произнася само по
законосъобразността на тези действия и може да отмени наложените запор и възбрана,
които нарушават несеквестируемостта. Той обаче няма
правомощието да дава указания на съдебния изпълнител да върне събрани в
резултат на незаконосъобразното изпълнение суми на длъжника. Последният има
право да поиска това от съдебния изпълнител, като в случай, че той откаже да
стори това, длъжникът може да предяви иск пред съда срещу него за получаване
обезщетение за вреди, причинени от извършените незаконосъобразни действия по
изпълнението.
По жалбата на длъжника „Л.1.” ООД срещу постановление от 21.05.2018 г.,
постановено по изп.д. № 20178610400705 по описа на
ЧСИ Д.В., с рег. № 861 в КЧСИ с район на действие СГС, с което е приключено
изпълнителното дело поради изплащане на вземането:
При тълкуване на нормите на чл.
435, ал. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК се налага изводът, че правото да обжалва
действията на съдебния изпълнител по прекратяването и приключването на
принудителното изпълнение възниква само за взискателя,
но не и за длъжника. Това е така, тъй като приключването и прекратяването на
изпълнителното производство винаги ползва длъжника – то има за резултат
преустановяване на предприето срещу него принудително изпълнение, който
резултат е благоприятен за тази страна. С оглед на това трябва да се приеме, че
дружеството „Л.1.” ООД, което има качеството на длъжник в изпълнителното
производство, няма признато от закона право да обжалва действията на съдебния
изпълнител по приключване на изпълнението, което прави недопустима подадената
от него жалба срещу постановление за приклюване на
изпълнението, постановено на 21.05.2018 г., по изп.д.
№ 20178610400705 по описа на ЧСИ Д.В..
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалбата, подадена от „Л.1.” ООД действието на съдебния
изпълнител, извършено по изп.д. № 20178610400705 по
описа на ЧСИ Д.В., с рег. № 861 в КЧСИ с район на действие СГС, представляващо
насочване на изпълнението към вземането на длъжника „Л.1.” ООД към трето лице „Банка
ДСК” АД за получаване на парични средства по банкова сметка ***: ***, в частта
от него, която представлява вземане за получаване на парични средства с
произход субсидии, които са отпуснати от европейските фондове по програмите на
ЕС за развитие на селските райони, постъпили по сметката в резултат на преводи,
извършени от ДФ „Земеделие”.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. на ЧСИ № 21866/ 27.07.2018 г., подадена от „Л.1.” ООД, с която се обжалва действието
на съдебния изпълнител по приключване
на изпълнението, което е постановено с постановление от 21.05.2018 г., по изп.д. № 20178610400705 г. по описа на
ЧСИ Д.В., с рег. № 861 в КЧСИ с район
на действие СГС.
Решението в частта, с която подадената от „Л.1.” ООД жалба е оставена без
разглеждане, има характер на определение и подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните. В останалата
част решението не подлежи
на обжалване на основание чл.
437, ал. 4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.