№ 22
гр. ВВ., 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВВ., V СЪСТАВ, в публично заседание на втори
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20213100502275 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 295022/26.07.2021г. от З. ИВ. ЯНК., ЕГН
********** от с. Д.., обл. ВВ., чрез пълномощника адв. К.С., срещу решение № 262056 от
25.06.2021г., постановено по гр. дело № 6179/2020г. на Районен съд – ВВ., LX-ти състав, с
което е отхвърлен предявения от въззивника срещу „Електроразпределение Север” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. ВВ., бул. „Владислав Варненчик” № 258,
ВВ. Тауърс - Е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че въззивникът не дължи на въззиваемото дружество сумата
2521,76 лева, представляваща корекция на сметка, за потребена през периода 23.02.2020г. до
22.05.2020г., но неотчетена и неплатена електроенергия в обект, находящ се в с. Д.., общ. А.,
обл. ВВ., клиентски № **************** която е остойностена във фактури №
**********/03.06.2020г. – 1087,06лв.; № **********/02.06.2020г. – 909,74 лв.; №
**********/01.06.2020г. – 524,96 лв.
В жалбата е изразено становище за незаконосъобразност и неправилност на
обжалваното решение. Въззивникът счита, че въззиваемото дружество не разполага с
възможност да извършва корекционна процедура, да издава фактура към крайния
потребител и да претендира от него директно заплащане. Намира, че ЕРП притежава лиценз
само за пренос, но не и за продажба на ел. енергия. Отправеното искане е за отмяна на
решението и за постановяване на друго, с което да се уважи предявения иск, както и за
присъждане на направените разноски по делото.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата,
1
в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно и се моли за неговото
потвърждаване. Претендира се присъждане на направените съдебни разноски пред
настоящата инстанция, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК от
Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от З. ИВ. ЯНК., с която
претендира да бъде прието за установено по отношение на „Електроразпределение Север”
АД, че не му дължи сумата от: 2521,76 лева, представляваща корекция по силата на договор
за продажба на електроенергия за потребена в обект, находящ се в с. Д.., общ. А., обл. ВВ.,
клиентски № **********, абонатни № **********; **********; ********** през периода
23.02.2020г. до 22.05.2020г., но неотчетена и неплатена електроенергия, която е
остойностена във фактури № **********/03.06.2020г. – 1087,06лв.; №
**********/02.06.2020г. – 909,74 лв.; № **********/01.06.2020г. – 524,96 лв.
В исковата молба се сочи, че ищецът узнал за издадени фактури №
**********/03.06.2020г. – 1087,06лв.; № **********/02.06.2020г. – 909,74 лв.; №
**********/01.06.2020г. – 524,96 лв. относно корекция за потребена в обект находящ се в с.
Д.., общ. А., обл. ВВ., но неотчетена електроенергия за периода от 23.02.2020г. до
22.05.2020г. Оспорва, че е клиент на дружеството съобразно договор за доставка на
електроенергия на посочения адрес. Оспорва доставката и реалното потребление на
електроенергия в такъв размер за посочения период. Твърди, че не е подписвал протокол, с
който е установена неизправност в монтираните СТИ за обекта и не е присъствал при
проверката. Счита, че не са били налице предпоставките за извършване на корекционна
процедура по ПИКЕЕ, тъй като те са били отменени. Моли искът да бъде уважен, както и да
му се присъдят направените в производството съдебно – деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който иска се оспорва
като неоснователен. Признава се, че между страните е налице валиден договор за доставка
на електроенергия, по който ищеца има качеството на потребител с клиентски №
**********, абонатни № **********; **********; **********. Твърди, че на 22.05.2020г.
служители на „Електроразпределение Север” АД в присъствието на свидетел са извършили
техническа проверка на средствата за измерване на потребената електроенергия в обекта на
ищеца, при която установили нарушена пломба на електромерното табло, демонтирали ги и
съставили Констативни протоколи. При извършената експертиза в БИМ ГД „МИУ” РО - ВВ.
се установило, че в корпусите на СТИ е налице монтирано чуждо за схемата им устройство
за въздействие. Твърди се, че са спазени всички законови изисквания за провеждане на
корекционна процедура. Моли за постановяване на решение, с което предявеният иск бъде
отхвърлен като неоснователен, както и да му бъдат присъдени направените в
производството съдебно-деловодните разноски.
2
С обжалваното решение предявения отрицателен установителен иск е отхвърлен.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на
събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от
фактическа страна следното:
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 20.03.2017г. от
длъжностни лица на „ЕРП Север“ АД /„Енерго про Мрежи” АД/ са подменени и изнесени на
границата на собствеността електромерите, които отчитат потреблението в обект, находящ
се в с. Д.., общ. А., обл. ВВ., кл. № **********, аб. № **********; **********; **********,
като били с нулеви показания по тарифи дневна и нощна. На 06.10.2017г. З.Я. подала три
искания за вписването й като титуляр на тези абонатни номера до „ЕРП Север“ АД /„Енерго
про Мрежи” АД/ по договор за достъп и пренос на електрическа енергия и до „Енерго про
Продажби“ АД и по договор за закупуване на ел. енергия. На 11.10.2017г. трите СТИ са
проверени по заявка от новия абонат и не са констатирани технически неизправности. На
22.05.2020г. от длъжностни лица на „ЕРП Север“ АД /„Енерго про Мрежи” АД/ е извършена
проверка на същите СТИ, при която са установени следи от манипулиране на ведомствените
пломби, като са демонтирани. На 27.05.2020г. в БИМ е извършена експертиза на трите СТИ,
според която по корпуса им са налице следи от отваряне и в тях е налице монтирано чуждо
за схемата устройство за въздействие, вследствие на което измерват преминаващата през тях
електроенергия с грешка - 70.07 %. Въз основа на съставените констативни протоколи за
извършената проверка, на абоната е изготвено становище за начисление на неточно
измерена ел. енергия за период от 23.02.2020г. до 22.05.2020г., която е остойностена във
фактури с №**********/03.06.2020г., № **********/02.06.2020г. и №
**********/01.06.2020г.
Съгласно заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза,
СТИ са преминали метрологичните проверки, но не са били технически изправни, тъй като е
налице външно вмешателство в измервателната им схеми, чрез допълнително монтирано
устройство в електронните им платки, вследствие на което при активиране по дистанционен
път, не са отчитали цялото количество електроенергия преминала през тях. В случая и трите
са отчитали електроенергията с грешка от минус 70,07%. Налице е измерител и е възможно
да се установи точното количество на доставената за периода електроенергия, което е
математически вярно изчислено съобразно методологията на чл. 50 ал.1 б. „а“ от ОУ и
теоретично е възможно да бъде потребено в обекта. Във всички случай, когато се отваря
електромера, пломбите на производителя, ведомствената и стикера са отворени и нарушени.
Няма как да бъде отворен електромерът без да бъдат нарушени пломбите. Не може да се
установи в какъв часови диапазон какво количество електроенергия е потребявано и не е
отчитано от 23.02.2020г. до 22.05.2020г. Не е възможно да се установи кога е извършено
въздействието върху средствата за техническо измерване и от кога е започнало неточно
отчитане на потреблението на ел. енергия, тъй като електромерът има сензор на капака си,
има микроключе, което при отварянето на капака се задейства и запомня. Тъй като са
отваряни няколко пъти, винаги се запаметява последното отваряне и няма как да се установи
3
на коя дата е ставало това вмешателство.
От показанията на разпитания свидетел Т.А.О. се установява, че е служител при
ответника - експерт енергиен контрол и е съставила протоколите за техническа проверка, в
присъствието на колежката й В.К.. Извършвали проверки в с. Д.. и това били единствените
три електромери, които демонтирали за деня. В самото табло имало два монофазни и един
трифазен електромер, които демонтирали, тъй като им се сторило, че ведомствените им
пломби са манипулирани. Потърсили хора в къщата. Никой не се показал. Помолили една
съседка да присъства, да сравни показанията които записват. Обяснили , че след като
демонтират електромерите ги изпращат в БИМ за проверка. Собственоръчно си написала
имената и се подписала на втора страница. След това ги демонтирали и ги поставили в
безшевни торби с пломби. Таблото с електромерите е на фасадата на оградата от външната
страна. Имали достъп до таблото за самата подмяна. Никога не предупреждават
предварително абонатите за проверките.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността
на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ
ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
За уважаването на предявения отрицателен установителен иск е необходимо
ответникът да докаже факта, от който произтича вземането му, а ищецът - възраженията си
срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, т.е фактите,
които изключват, унищожават или погасяват спорното право.
Безспорно между страните е, че ищецът е потребител на ел. енергия по смисъла на
закона, както и че процесната сума е начислена като корекция на сметката му. Спорно се
явява обстоятелството дали са били налице предпоставките за едностранно извършване на
корекция на стойността на потребената електроенергия за релевирания период.
В разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ е предвидена възможността за извършване
на корекция за потребена електрическа енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в
схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или
устройства по чл. 120, ал. 3 от ЗЕ, но при спазване на определени правила, чието приемане е
от компетенцията на ДКЕВР /чл. 83, ал. 2 от ЗЕ/. Следователно, правото на ответника да
изчислява и коригира пренесената ел. енергия е обусловено от установяване на
неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване и неправомерно
присъединяване към електропреносната мрежа. Съобразно изготвените констативен
протокол и заключението на вещото лице, по несъмнен начин се налага извод, че в случая се
4
касае за неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване, довело до
отклоняване на отчитаната ел. енергия.
Служебното начисляване на допълнителни количества електрическа енергия по
партидата на въззивника е извършено по реда на обнародваните в ДВ бр. 35/30.04.2019г.
Правила за измерване на количеството електрическа енергия, в сила от 04.05.2019г.,
доколкото процесната техническата проверка в обекта на потребление е извършена на
22.05.2020г. Същите са издадени от Председателя на КЕВР /приети с Решение на КЕВР по т.
1 от Протокол № 67/24.04.2019г./, в съответствие с предвиденото в чл. 83 ал. 1 т. 6, вр. ал. 2
от ЗЕ, а именно – че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се
осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от КЕВР и регламентиращи
принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно
измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на КЕВР, установени в чл. 21 ал. 1 т. 3 от
ЗЕ, вр. чл. 2 ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила по правната си същност са подзаконов
нормативен акт, който е задължителен за страните.
Съгласно разпоредбата на чл.50, ал.1, б. Б ПИКЕЕ в случаите, когато при
метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или
измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната електроразпределителна
мрежа изчислява количеството електрическа енергия за по-краткия период между периода
от датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната
извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на
неизмерване или неточно измерване, като при неизмерващо средство за търговско измерване
количеството електрическа енергия се изчислява като една трета от пропускателната
способност на измервателната система при всекидневно осемчасово ползване на
електрическа енергия от клиента. В конкретния случай се касае за липса на точен измерител,
доколкото е неустановимо кога е работило добавеното дистанционно в СТИ. От събраните
доказателства по делото се установи, че начислената сума по корекцията е съобразено с
методологията на чл. 50, ал.1, б. Б ПИКЕЕ, както и че количеството ел. енергия по
корекцията е доставимо. Периодът на корекцията също отговаря на изискванията,
доколкото по делото липсват доказателства кога е била извършена последната проверка на
СТИ.
Операторът е съставил констативен протокол за извършената проверка при спазване
на процедурата, разписана в ПИКЕЕ. Същият отговаря на изискванията на чл.49 от ПИКЕЕ
и е годен да удостовери фактите, отразени в него, подписан е от представителите на
оператора и от един свидетел.
Посочената установеност по делото обосновава извод за наличието законно
основание на въззиваемата страна да извърши корекция на сметката на въззивника,
съобразно с действащите към датата на проверката ПИКЕЕ. Като недоказани се преценят
релевираните в жалбата въззивните оплаквания. Ето защо, предявеният иск се явява
неоснователен и следва да се отхвърли. Съвпадащите прави изводи на двете съдебни
инстанции налагат потвърждаване на обжалваното решение.
5
Съобразно отправеното искане и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва
да заплати на въззиваемата страна сторените разноски пред настоящата инстанция, които
представляват заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 972 лв. с Д.С. Срещу
последното процесуалният представител на въззивника е релевирал възражение за
прекомерност, което съдът, съобразно предмета и сложността на делото, преценя за
основателно. В случая спорът е между потребител и търговско дружество - доставчик на ел.
енергия, производството е приключило в едно съдебно заседание, като между страните не е
имало спор по фактите, а по правото. Изложеното обуславя извод за невисока правна и
фактическа сложност на делото. Ето защо заплатеният адвокатски хонорар следва да бъде
намален до минималния размер, изчислен по правилата на Наредба № 1/2004г., а именно
406,52 лв. с вкл. Д.С.
Воден от горното съставът на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262056 от 25.06.2021г., постановено по гр. дело №
6179/2020г. на Районен съд – ВВ., LX-ти състав, с което е отхвърлен предявения от З. ИВ.
ЯНК., ЕГН ********** от с. Д.., обл. ВВ. срещу „Електроразпределение Север” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. ВВ., бул. „Владислав Варненчик” № 258,
ВВ. Тауърс - Е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че въззивникът не дължи на въззиваемото дружество сумата
2521,76 лева, представляваща корекция на сметка, за потребена през периода 23.02.2020г. до
22.05.2020г., но неотчетена и неплатена електроенергия в обект, находящ се в с. Д.., общ. А.,
обл. ВВ., клиентски № **************** която е остойностена във фактури №
**********/03.06.2020г. – 1087,06лв.; № **********/02.06.2020г. – 909,74 лв.; №
**********/01.06.2020г. – 524,96 лв.
ОСЪЖДА З. ИВ. ЯНК., ЕГН ********** от с. Д.., обл. ВВ. да заплати на
„Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. ВВ., бул. „Владислав Варненчик” № 258, ВВ. Тауърс – Г сумата от 406,52 лв.
/четиристотин и шест лева и петдесет и две стотинки/, представляваща разноски пред
въззивната инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението не подлежи обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7