Р E Ш Е Н И Е
№ 771
гр.Плевен, 19.12.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на пети декември
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Николай
Господинов
Членове:
Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Йорданка Антонова, като
разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно дело № 1176
по описа на Административен съд - Плевен за 2019 год. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл.34, ал.2 от Закона за собствеността и ползването на
земеделските земи.
Образувано е по жалба на кмета на община Ловеч против
Решение365 от 7.08.2019 г., постановено по адм.дело № 1258/2018 г. на Районен съд – Ловеч. С решението Районен съд –
Ловеч е отменил по жалба на „АГРОКОМ
КОНСУЛТ“ ЕООД изцяло Заповед № 46/09.01.2017 г. на Кмета на община Ловеч и е върнал преписката на кмета на общината за
ново произнасяне. Осъдил е общината да
заплати разноски на „АГРОКОМ КОНСУЛТ“ ЕООД.
Подадената
касационна жалба от кмета на община Ловеч след указание на съда е приподписана от юрк.Ч.
В същата се сочи, че решението е неправилно на всички основания по чл.209, т.3
от АПК, претендира се неговата отмяна, моли да се постанови ново решение, с
което да се отхвърли жалбата на „АГРОКОМ КОНСУЛТ“ ЕООД срещу заповед №
46/09.01.2017 г. на Кмета на община Ловеч. Счита, че изводите на РС, че
заповедта не е мотивирана, са неправилни. РС не е разгледал всички
доказателства в тяхната съвкупност, не са обсъдени показанията на свидетелите.
Мотивите на заповедта са изложени отделно от нея, включително в констативния
протокол /КП/ от 30.11.2016 г. Същият не е бил оспорен, и е следвало да бъде съобразен.
Видно от публично достъпния регистър на по чл.74, ал.1 от ППЗСПЗЗ, масивите, в
които са имотите, се ползват от „АГРОКОМ КОНСУЛТ“ ЕООД, като посочените в
заповедта имоти не са предоставени за ползване на това дружество. Твърди, че в самата жалба до РС се сочи, че земята се
обработва и нощем и е възможно по отношение на някои имоти да е налице погрешна
обработка, включително и на чужди парцели, които се намират в съседство с тези
на дружеството. Твърди още, че процесните имоти са обработени еднотипно с тези,
ползвани от „АГРОКОМ КОНСУЛТ“ ЕООД. Моли да се отмени съдебното решение и да се
присъдят разноски.
В съдебно заседание касаторът - Кмет на община Ловеч не се
явява и не се представлява. В постъпили. писмени бележки отново се излагат
подробни съображения, аналогични с наведените такива в касационната жалба, и се
представя списък с разноските.
Ответникът по касационната жалба - „АГРОКОМ КОНСУЛТ“ ЕООД, не
се представлява. В писмена молба на л.40 от делото чрез адв. Г.Г. се сочи, че
заповедта на кмета на общината е немотивирана, като дружеството е ползвало
съседни имоти, като посевите са били идентични. Но в землището е имало и други
ползватели, по отношение на които са издадени други заповеди. Моли да се
отхвърли касационната жалба, алтернативно се прави възражение за прекомерност
на разноските.
Ответникът по касационната
жалба - „Н. ***, не се представлява и не ангажира
становище по настоящето дело.
Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава
заключение за основателност на касационната жалба. Моли да се постанови решение, с което да се отмени
решението на Районен съд - Ловеч по гражданско дело № 1258 по описа за 2018 г.,
с което е отменена заповед № 46/09.01.2017 г. на Кмета на Община – Ловеч. Твърди,
че тази заповед е насочена към изземването на 20 имота, които са приблизително
около 82 декара в землището на с. Деветаки и освен това е постановено това
изземване да стане от „Агрокомконсулт“ ЕООД и разпоредено заплащане на суми,
представляващи трикратния размер на средната годишна рента за плащане за обработка
на земята в землището на с. Деветаки през предходната година. Тази
сума възлиза на около 5000 лева. Счита, че Районният съд е
постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено. От
доказателствата по другите присъединени дела, както това на РС – Ловеч,
така и на АС – Ловеч е видно, че „Агрокомконсулт“ ЕООД е обработвал земи, като
е включил и земите, които са предмет на заповедта. Обработвал ги е като една
нива, засети са с едни и същи култури. Нямало е пътища от четирите проверки,
които са направени, разделителни знаци за границите, видно от констативния
протокол от 30.11.2016 г., част от административната преписка. Счита, че като
не е отчел тези обстоятелства, Районен съд – Ловеч е постановил
незаконосъобразно решение. Моли да се потвърди заповедта, като се има предвид,
че към настоящия момент вече са изминали почти две години от издаването на
заповедта .
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
По жалба на „АГРОКОМ КОНСУЛТ“ ЕООД срещу заповед №
46/09.01.2017 г. на Кмета на община Ловеч първоначално е било образувано адм.д.
№224/2017 на РС-Ловеч. С решение № 453/12.12.2017 г. съдът е отменил заповедта,
върнал е делото като преписка за ново произнасяне и е присъдил разноски на
„АГРОКОМ КОНСУЛТ“ ЕООД. По подадени от кмета на общината и от „Н. Г Й“ ЕООД касационни жалби е било
образувано канд. №80/2018 на Административен съд - Ловеч. С решение №
132/15.06.2018 г. на този съд решението на РС е отменено, а делото върнато за
ново произнасяне. Видно от това решение, причина за отмяната е съществено
нарушение на съдопроизводствените правила. Не са били обсъдени събраните
писмени доказателства, двете допуснати експертизи, а в решението само са
преразказани гласните доказателства, без да са обсъдени. След връщането е
образувано адм.д. №1258/2018 г. по описа на РС-Ловеч, приключило с решение № 365 от 07.08.2019 г. Поради невъзможност на
Административен съд - Ловеч да сформира състав, който да разгледа делото по
подадената срещу това решение касационна жалба, с Определение №13688/15.10.2019
г. по адм.д. № 11943/2019 г. на ВАС, образуваното по касационната жалба на кмета
на общината дело е изпратено по подсъдност на настоящия съд.
РС по дело №1258/2018 е установил от фактическа и
правна страна следното:
С диспозитива на атакуваната Заповед
№46/09.01.2017 год. от Кмета на Община-гр.Ловеч, на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл.34, ал.1, ал.2, ал.3, ал.5, ал.6 и ал.7 от ЗСПЗЗ, в т.1, се изземат
от „АГРОКОМ КОНСУЛТ“ ЕООД, ЕИК: ********* – ползвател без правно основание на
поземлени имоти, изброени в 20 пункта по КККР на землище в с.Деветаки,
Област-гр.Ловеч, както следва:
п.и. с идентификатор 20420.199.29, нива от 5.001
дка;
п.и. с идентификатор 20420.224.5, нива от 2.002
дка в м.”Търница”;
п.и. с идентификатор 20420.224.11, нива от 2.003
дка в м.”Търница”;
п.и. с идентификатор 20420.224.16,
нива от 3.500 дка в м.”Търница”;
п.и. с идентификатор 20420.225.3, нива от 5.671
дка в м.”Дългая”;
п.и. с идентификатор 20420.225.22, нива от 2.998
дка в м.”Дългая”;
п.и. с идентификатор 20420.225.31, нива от 4.102
дка в м.”Дългая”;
п.и. с идентификатор 20420.225.46, нива от
12.003 дка;
п.и. с идентификатор 20420.225.47, нива от 1.000
дка в м.”Дългая”;
п.и. с идентификатор 20420.225.50, нива от 1.299
дка в м.”Дългая”;
п.и. с идентификатор 20420.228.8, нива от 3.901
дка в м.”Дългая”;
п.и. с идентификатор 20420.228.11, нива от 3.998
дка, в м.”Дългая”;
п.и. с идентификатор 20420.228.29, нива от 3.601
дка, в м.”Дългая”;
п.и. с идентификатор 20420.228.32, нива от 6.000
дка, в м.”Дългая”;
п.и. с идентификатор 20420.228.33,
нива от 6.003, в м.”Дългая”;
п.и. с идентификатор 20420.264.2, нива от 5.400
дка, в м.”Дякова бара”;
п.и. с идентификатор 20420.292.20, изоставена нива
от 3.944 дка, в м.”Байковски връх”;
п.и. с идентификатор 20420.293.11, нива от 5.506
дка, в м.”Лъгът”;
п.и. с идентификатор 20420.293.14, нива от
1.504, в м.”Лъгът”;
п.и. с идентификатор 20420.293.19, нива от 3.306
дка, в м.”Лъгът”.
В т.2 на заповедта е посочено, че в 7-мо дневен срок
от датата на получаване на настоящата заповед „АГРОКОМ КОНСУЛТ“ ЕООД, като
ползвател без правно основание на земеделската земя, може да внесе по конкретно
посочена банкова сметка ***, представляваща трикратния размер на средното
годишно рентно плащане за обработваема земя за землището на
с.Деветаки, през предходната година, определено на основание § 2е от ДР на
ЗСПЗЗ от ОД ”Земеделие” за всеки отделен имот от изброените по-горе, в който
случай се спира изпълнението на заповедта, като правоимащото лице се
уведоми в 3-дневен срок от Кмета на Община-гр.Ловеч по реда на АПК за
правото му да получи депозираните суми.
Според т.3 от заповедта, ако в 10-дневен срок от
получаването на уведомлението, правоимащото лице изрази писмено
съгласие за получаване на депозираните суми, то заповедта се отменя
от Кмета на Община-гр.Ловеч.
При липса на изрично писмено съгласие, заповедта
подлежи на незабавно изпълнение, със съдействието на органите на МВР, като
поземлените имоти по т.1 се предоставят на ползвателя с правно основание – „Н. Г Й“ ЕООД.
Съгласно т.4 от заповедта лицата, отстранени от
ползването на имотите нямат право на обезщетение.
РС е приел, че жалбата е подадена в срока по реда на
АПК, видно от известие за доставката – получена на 11.01.2017 г. с вх.№ 1100 –
028/24.01.17 г.
От приложената административна преписка се установява,
че процедурата по чл. 34 от ЗСПЗЗ е инициирана по жалба вх. № 2600-333/20.10.2016 г., подадена от представляващия „Н. Г Й“ ЕООД против „АГРОКОМ КОНСУЛТ“
ЕООД, подал декларация по чл.70, ал.1 от ППЗСПЗЗ за това, че преди да е
изготвено споразумението между собственици и ползватели по чл.37в ЗСПЗЗ и преди
да бъде издадена съответната заповед на Директора на ОДЗ, представители
на „АГРОКОМ КОНСУЛТ“ ЕООД без правно основание навлезли, изорали и
засадили част от изораните площи, които са заявени в реални граници, общо 55
имота, съответно нарушили и заличили полски пътища, обслужващи и посочените в
приложението имоти, до които по този начин е лишен от достъп. Направено е
искане да се издаде заповед на осн. чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ за изземването им
в землището на с. Деветаки като се приложи предвидената законова санкция.
Имотите, предмет на исканото изземване, са посочени в опис към жалбата.
От административната преписка се установява, че ОСЗ
има декларация по чл.69, ал.1 от ППЗСПЗЗ за имот №052011 за неучастие в
споразумението и със заявление вх.№122/21.07.2016 г. по чл.70, ал.1 от ППЗСПЗЗ
са декларирани останалите имоти по жалбата за неучастие в споразумението, за
което има издадена заповед №РД –
12 – 205 – 87 /14.10.2016 г. на Директора на ОДЗ за сключване на
споразумение между собствениците и/или ползвателите за определяне на земеделски
земи – обработваема земя. Т.е. налице е активна легитимация на „Н. Г Й“ ЕООД да иска издаването на
процесната заповед.
За издаването на заповед на осн. чл.34, ал.1 от
ЗСПЗЗ, следва да са налице кумулативно дадени предпоставки: искане от лице с
възстановено право на собственост върху земеделска земя /по реда на
ЗСПЗЗ/ или от ползвател на правно основание на такава земя, до компетентния
административен орган /кмета на общината по местонахождение на земеделските
имоти/, ползване на този имот от трети лица и липсата на правно основание за
ползване от тях. При наличието на тези предпоставки компетентният
административен орган издава заповед, с която нарежда изземване на имота и
предоставяне на собствениците му. Следователно по отношение на всеки конкретен
имот, за да се издаде заповед за предаване на владението по чл.34, ал.1 от
ЗСПЗЗ, е необходимо заявителят да има съответно право на собственост или
ползване и същото да не е спорно.
По административна преписка РС е констатирал, че са
били представени доказателства, обосноваващи правото на „Н. Г Й“ ЕООД, да обработва имотите по заповедта и в.л. инж. К. е посочил, че техен ползвател е „Н. Г Й“ ЕООД и за двадесетте имота
има договори за наем или аренда като след проучване на ЦОФК на с. Деветаки
установил, че са налице малки различия в площите само на един от имотите,
посочени по заповедта – 199.29.
От доказателствата , приложени към преписката съдът е
установил, че в изпълнение на правомощията си Кметът на общината е събрал
необходимата информация за ползвателите на имотите на осн. чл.69, ал.1 и
чл.70 от ЗСПЗЗ за стопанската 2016/2017 г. от ОДЗ, ДФЗ - РА, връчил е жалбата
за становище, получено е било такова, в което е получена информация и за отношения
между „Н. Г Й“ ЕООД и „АГРОКОМ
КОНСУЛТ“ ЕООД, насрочил проверка на място на 24.11.2016 г. със сборен пункт в
с. Деветаки, за което уведомил /изв. обр.разп./ последния на 23.11.2016 г.
Със заповед №1991/24.11.2016 г. е назначил комисия със задача да извърши проверка
на място в определени масиви с оглед изясняване на фактическата
обстановка по жалбите /в показанията си свидетелката И. съобщава, че са били девет жалби общо/.
Видно от документ на л.146, на 24.11.2016 г. е
извършена проверка, на която присъствали Г. Ц., Н.С., Н. Г., М. В., М.Д., Т. И. и Св.К. П., който отказал да подпише.
Съставен е констативен протокол на 30.11.2016 г.
Ответникът по жалбата е ангажирал гласни доказателства
и според свидетелката И., на място
установили, че съседните имоти до тези на жалбоподателя „Н. Г Й“ ЕООД се обработват от
„АГРОКОМ КОНСУЛТ“ ЕООД и до нито един от имотите, който се обработвал в
реални граници, нямало оставен полски път. Междуредията били еднакви
и културите еднакви. Свидетелят Д. потвърждава, че
е извършил индивидуализирането на имотите по жалбите на место, като са обходили
всички имоти с GPS приемника и установили, че
имотите по жалбата нямало пътища до тях и всичките имоти били като една обща
нива. Свидетелят Ц. потвърждава, че на място
наблюдавал, че всички тези масиви, които обикаляли, били засети в зелено - или
жито или ечемик като нямало никакви колчета, а забити табелки за охрана на
обектите. Нямало пътища до определените места, както го изисквал закона.
Потвърждава, че се подписали вечерта като свършили кои са присъствали, кои не,
но КП не се съставил в деня на проверката, както и, че К. отказал да го подпише. Съдът не е приел същия за
представител на „АГРОКОМ КОНСУЛТ“ ЕООД или по пълномощие, т.е счел е, че
представител на последния не е присъствал на проверката, както е отразено и в
Заповедта, че техен представител не се е явил.
Свидетелят В.
потвърждава, че е присъствал на проверката, бил охрана към Общината, че М. и Т.подписали, а за
себе си не помни, но по-късно Т. го търсила да
подписва. За този свидетел РС е съобразил и заключението на в.л, според което подписа под №3 и над
името М. В. в КП от 30.11.2016 г. е положен
от него, и същия е подписал валидно КП.
Налице е разлика действително във времето на
извършването на проверката 24.11.2016 г. и съставянето на КП, но РС е приел, че
същото е допустимо с оглед извършения обем на работата от комисията и потвърденото
от всички участвали, че са обходили всички масиви и са приключили на
смрачаване.
РС е приел, че Заповедта е издадена от административен
орган, разполагащ със съответна материална и териториална компетентност.
Правомощията на Кмета на Общината по местонахождение на имотите да издава
заповед за изземване на земеделски имоти с възстановено право на собственост,
следват директно от разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, като землището на
с. Деветаки, в което се намират иззетите имоти, попада в териториалния обхват
на Община Ловеч. Приел е, че процесната заповед е издадена в писмена
форма и е подписана от кмета. РС е счел, че е мотивирана. Подробно в нея са
отразени процедурите, които са извършени във връзка с издаването й, посочени са
датата на извършената проверка – 24.11.2016 г. и КП.
В нея се съдържа извода,“че като ползвател на имотите
без правно основание, съгласно констатациите от приложените документи е „АГРОКОМ
КОНСУЛТ“ ЕООД.
Този извод според РС е немотивиран, тъй като няма
изложени доводи защо е прието да е така. Не са посочени и масивите, в които
попадат имотите, за да се отнесат към КП.
Безспорно в последния са проверени и описани
ползвателите по отделните масиви и кой масив кои имоти включва, но не става
ясно как е определен именно „АГРОКОМ КОНСУЛТ“ ЕООД за ползвател на двадесетте
имота. Затова при липса на обосновка защо административния орган е приел съответния
извод за дружеството, могат да се направят различни изводи:
- че административния орган е приел последния за
неправомерен ползвател, осъществил всички твърдени в жалбата действия именно
защото е съсед на посочените двадесет броя ПИ, определени за реално ползване от
жалбоподателя;
- че тъй като имотите на „АГРОКОМ КОНСУЛТ“ ЕООД са
били засети на место с определена култура: ечемик или жито, то и тези
със същия вид, но попадащи в имотите на жалбоподателя са засети именно от
първия и той неправомерно ги ползва.
Самия жалбоподател е посочил в жалбата си, че „АГРОКОМ
КОНСУЛТ“ ЕООД е извършил описаните действия.
Мотиви в тази връзка не се съдържат и в останалите
документи, събрани от административния орган при започване на процедурата по
чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ.
С оглед на изложеното, РС е приел, че атакуваната
Заповед не е издадена в съответствие с материалния закон, обстоятелство,
обуславящо отмяната й изцяло, на осн. 172, ал.2, пр.второ във вр. с
чл. 146, т.4 от АПК и чл.59, ал.1, т.4 от АПК и е върнал преписката
на адм. орган за ново произнасяне, съобразно дадените в решението
указания, на осн. чл. 173, ал.2, пр. второ от АПК.
Приел е, че е основателно оплакването по жалбата по
т.2, представляваща възможността за заплащане на трикратния размер на
средното рентно плащане за обработваема земя за всеки отделен имот, без според жалбоподателя да се отчита реалният размер на рентата в землището на с.Деветаки и реално обработваема площ на отделните имоти. Според РС, този „трикратен размер“ е
следвало да бъде посочен точно как е формиран като принцип въобще за всички
имоти, а не да се препраща към § 2 от ДР на ЗСПЗЗ – 1. „Размерът на средното
годишно рентно плащане за съответното землище от общината за
предходната година се определя в левове за декар от комисия, назначена със
заповед на директора на областната дирекция "Земеделие", въз основа
на данни, предоставени от съответната общинската служба по земеделие, за средната
стойност на рентните вноски, изчислена на база повече от половината договори,
вписани в службата по вписванията и регистрирани в общинската служба по
земеделие.“ (2) В комисията се включват представители на областната дирекция
"Земеделие" и началниците на съответните общински служби по
земеделие.(3) Определеният размер на средното годишно рентно плащане
се публикува на интернет страницата на съответната областна дирекция
"Земеделие".
РС е приел, че разпоредбата налага да е била вече
извършена съответната процедура и цената да е била изчислена и известна,
съответно посочена по заповедта и обоснована със съответната препратка.
На следващо място е приел за установено по делото, че
един от имотите не в цялост е бил ползван – 199.29- имотът по пункт първи от
заповедта, съгласно заключението на в.л.
инж. К..
С оглед изхода от спора и при направено искане за
присъждане на разноски от страна на жалбоподателят, РС е приел същите за
основателни, при което е осъдил Общината да ги заплати.
Установеното от фактическа страна от РС води
до следните правни изводи по наведените касационни основания:
Неправилни са изводите на РС, изложени в
неговото решение, че по отношение на установяване на реално ползващия парцелите
заповедта не е мотивирана. Невярно е твърдението, че назначената за оглед на
имотите комисия, съставила КП за извършения оглед, е установявала единствено
факта, че имотите се обработват, но не и от кого. Видно от заповедта за
назначаване на комисията /л.145 от дело 224/2017/, същата е следвало да изясни
цялостната фактическа обстановка по изложеното в жалбите, включително по
жалба вх. № 2600-333/20.10.2016 г., подадена от представляващия дружеството
„Н. Г Й“ ЕООД. Същата комисия е
извършила оглед, като е установила, че целите масиви са обработени, като в тези
масиви попадат и имотите, които са посочени в жалба вх. №
2600-333/20.10.2016 г. За всички
проверени имоти комисията е установила, че целите масиви, в които попадат
конкретните имоти, посочени в жалбите, са обработени. Не е необходимо в КП да е
налице описание на конкретните обстоятелства, въз основа на които свидетелите
заявяват, че масивите са имали еднаква обработка. Посочено е, че на терена
липсват полските пътища, нанесени в плана за земеразделяне. Не са поставени
каквито и да са отличителни знаци, индивидуализиращи имотите. Освен това
настоящият съд съобразява, че КП не е оспорен, и същият е бил основа, на която
ВЛ е изградило своите заключения. От разпита на членовете на комисията, които
са свидетели пред РС, е видно, че изводът, че имотите са обработвани от
„АГРОКОМ КОНСУЛТ“ ЕООД са направени, защото същият обработва другите имоти в
съответните масиви, и процесните имоти са обработвани еднотипно с останалите
части на масивите. Видно от разпита на ВЛ К.пред РС /л.235 от дело 224/2017/, имотите нямат
материализирани граници и са част от масив, който е засят с някаква култура. С
оглед на този факт е достатъчно да се установи кой има право да ползва масива,
с изключение на процесните имоти, за да се установи кой неправомерно ги е
използвал. Във връзка с това в процесната заповед изрично се сочи, че
ползвателите са посочени в публичния регистър на интернет страницата на ДФЗ, във
връзка с извършено разпределение, както и че „Н. Г Й“ ЕООД своевременно е заявил, че ползваните от него имоти няма да
участват в разпределението. Следователно заповедта е мотивирана по
отношение на конкретното дружество, че именно същото е ползвало ПИ на „Н. Г Й“ ЕООД, които имоти са посочени
в заповедта, като това мотивиране е извършено чрез посочване факта на съседство
и препращане към публичен регистър относно този факт. С оглед на това
настоящата инстанция приема, че заповедта е мотивирана по отношение на
посочения ползвател на имотите - „АГРОКОМ КОНСУЛТ“ ЕООД. Че именно това дружеството
е ползвало неправомерно имотите е налице и признание в жалбата пред РС от
страна на неговия управител, в която жалба се заявява, че земята се обработва и
нощем, поради което е възможно погрешна обработка на чужди парцели, които се
намират в съседство с тези на представляваното от нея дружество. Във връзка с
това според настоящия съд всеки, включително „АГРОКОМ КОНСУЛТ“ ЕООД е длъжен да
се съобразява с правата на другите, което в случая означава, че може да ползва
само собствените си имоти, и не другите са длъжни да обозначават границите им,
а „АГРОКОМ КОНСУЛТ“ ЕООД е длъжен да обозначи, и да обработва само имотите,
върху които има права. Ползвателят на съседни имоти има възможност да ги
трасира, а и да не го направи, нямат право да излиза извън границите им при
обработка. Обработването на имотите от страна на дружеството е доказано от
установеното при проверката, за което е съставен КП, така и от заключението на
ВЛ. Налице е и признание от страна на представляващия дружеството в жалбата
пред РС по отношение на същото.
Съгласно чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ при
ползване на възстановени земеделски имоти без правно основание, същите се
изземват от лицата, които ги ползват без правно основание за това ползване.
Понятието ползване по този текст от закона не се ограничава с обработване.
Ползване на земеделски имоти е налице не само при обработването им, но и когато
е ограничен достъпът до тях чрез разораване на полските пътища, какъвто е
настоящият случай. Във връзка с това, настоящият съд счита, че дори частичното
засяване и обработване, съчетано с ограничаване на достъпа до незасятата и
необработена част от имота, попада в хипотезата на пълно ползване на имота по
смисъла на чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ.
По отношение на посоченото от ВЛ в
заключението му /л.229,230 от дело 224/2017/, и от разпита на ВЛ пред РС /л.235
от същото дело/, е видно, че имот №199.29 /това са последните цифри от
идентификатора/ е с площ 5001 кв.м, от който не се обработват 310 кв.м.,
настоящият съд съобразява следното: Видно от КП, в масивите, в които се намират
имотите, липсват полските пътища и ограничителни знаци, разделящи имотите в
тези масиви. Тези факти са достатъчни, за да се приеме, че целите масиви са
обработвани от едно лице.
Както е посочено по-горе, ползване е
по-широко понятие от обработване. Сумата за средно рентно плащане в землището
също е публично достъпна, а твърденията на РС, че обезщетението следва да е в
различен размер, не почиват на закона. Освен това същото обезщетение следва да
се заплати само в случай, че ползвателят с правно основание се съгласи да ги получи,
в който случай заповедта се отменя, а по делото са налице данни, че след
издаване на заповедта, доколкото същата подлежи на предварително изпълнение,
имотите са били засети от „Н. Г Й“ ЕООД
с друга култура. Освен това съдът съобразява, че видно както от настоящето
дело, така и от приобщените към него дела, са издадени други заповеди по
отношение на други лица, ползвали имоти на „Н. Г Й“ ЕООД. С оглед на това тези твърдения представляват признание, че
дружеството„АГРОКОМ КОНСУЛТ“ ЕООД е ползвало съседни имоти, като посевите са
били идентични. По отношение на другите ползватели в землището, спрямо тези,
които са ползвали имоти без правно основание, също са издадени заповеди по
чл.34 от ЗСПЗЗ.
Следователно
касационната жалба е основателна, като заповедта на кмета на общината е
мотивирана и в съответствие с материалния закон, и липсва основание за отмяната
й. С оглед на това съдебното решение следва да се отмени, и да се постанови
ново съдебно решение по същество, с което жалбата на „АГРОКОМ КОНСУЛТ“ ЕООД
срещу заповедта на кмета на общината бъде отхвърлена.
При този изход на делото само на община
Ловеч и на „Н. Г Й“ ЕООД могат
да се присъдят разноски. Общината е представила списък с разноски /л.36/, като
следва да и се присъдят направените такива за държавни такси по двете дела пред
касационната инстанция - 25 лева - л.10 от дело 80/2018 и 70 лева на л.7 от
настоящето дело. Следва да се присъди и юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер на 100 лева съгласно чл.24 на НАРЕДБА
за заплащането на правната помощ, вр. чл.37 от Закона за правната
помощ, вр.чл.78, ал.8 ГПК вр.чл.143, ал.4 и чл.144 АПК. Същото може да
се присъди само еднократно, и искането му за присъждане повторно следва да се
остави без уважение. Общата сума на разноските е 195 лева. На „Н. Г Й“ ЕООД следва да се присъдят
адвокатско възнаграждение за един адвокат, което е уговорено и заплатено, видно
от пълномощното на л.183 от дело 224/2017, депозити за експертизи в размер на 100
лева /л.221 от дело 224/2017, и 25 лева за държавна такса по дело 80/2018 /л.12
от това дело/, или общо 425 лева. Процесуалният представител на дружеството
своевременно е поискал присъждането на разноските /л.77 от дело 1258/2018/.
Възражението за прекомерност не е основателно, доколкото държавните такси и
юрисконсултското възнаграждение са в нормативно определен размер, депозитите за
ВЛ са използвани за заплащане на ВЛ, а адвокатското възнаграждение е дори
по-ниско от установеното в чл.8, ал.3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от изложените мотиви и
на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд – Плевен, първи
касационен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 365 от 07.08.2019 г., постановено по адм.дело. № 1258/2018
г. на Районен съд – Ловеч и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на „АГРОКОМ КОНСУЛТ“ ЕООД срещу Заповед № 46/09.01.2017 г. на Кмета на община
Ловеч.
ОСЪЖДА „АГРОКОМ КОНСУЛТ“
ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Община Ловеч разноски в размер на 195 /сто
деветдесет и пет/ лева.
ОТХВЪРЛЯ искането да се заплати на Община Ловеч второ
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
ОСЪЖДА „АГРОКОМ КОНСУЛТ“ ЕООД, ЕИК ********* да
заплати на „Н. Г Й“ ЕООД, ЕИК
*********, разноски в размер на 425 /четиристотин двадесет и пет/ лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/