Р  Е  Ш  Е  Н  И  E    

 

№  260006

 

гр. Айтос, 18.01.2021 година

 

В   И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д   А  

 

Айтоският районен съд - наказателна колегия, ІІ състав, в публично заседание на дванадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав :

 

                                 Председател :  Мария Джанкова 

                                                                    Съдебни заседатели : .…….....…………

 

при секретаря Яна Петкова и в присъствието на прокурора…………………., като разгледа докладваното от съдията М.Джанкова АН дело № 465 по описа  за 2 020 год., за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е образувано по жалба на Е.И.А., ЕГН **********,*** против Наказателно постановление (НП) № 251А-380/15.10.2020 год. на Директора на ОД на МВР – Бургас, с което за нарушение по  чл. 209а, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/, вр. с т. I. 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването, допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. /Заповедта/ и на основание  чл. 209а, ал. 1, вр. с ал.4 ЗЗ на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева. С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради незаконосъобразност и неправилност. Изтъкват се подробни съображения за неизясняване от АНО на фактическата обстановка в нейната цялост. В допълнениесе  излагат съображения за квалифициране на нарушението като маловажно и прилагането на чл. 28 ЗАНН. В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично като поддържа оплакванията си  и моли за отмяна на НП.

Въззиваемата страна не се представлява пред съда, като в писмено становище упълномощения юрисконсулт Г.Владимирова излага мнение  за неоснователност на жалбата.  В този смисъл моли за потвърждаване на обжалваното НП. Не представя доказателства извън събраните в хода на административнонаказателното производство.

 

Съдът с оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, счита, че НП следва да бъде отменено, поради следните съображения :

 

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от разписката на л.8-гръб в АНД № 5051/20г. на БРС, НП е връчено на жалбоподателя на 02.11.2020 г., а жалбата е депозирана-изпратена на пощата на 06.11.2020 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото, намира за установено следното:

 

На19.04.2020 г. около 20,50 часа актосъставителят М.Г.Т. и св.С.А.С. (двамата полицейски служители В РУ - Руен) изпълнявали служебните си задължения, когато пред полицейското управление спрял лек автомобил и от него слязъл жалбоподателя без поставена защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата. И двамата свидетели са категорично, че поводът за пристигане на С. било спешното му призоваване за разпит по повод възникнало сбиване. Полицейските служители преценили, че с поведението си жалбоподателят е нарушил разпоредбата на  чл. 209а, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, вр. с т. I. 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването, поради което и актосъставителят на място му съставил АУАН с бл. № 662830/19.04.2020 г. Актът бил предявен на жалбоподателя, който се запознал с неговото съдържане и го подписал без да направи възражения, но с обяснението, че в колата е имал предпазна маска, но забравил да я постави от притеснение. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН писмени възражения не били депозирани.

Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, счел фактическите констатации за безспорно установени, поради което и издал атакуваното НП, с което за нарушение по  чл. 209а, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1 ЗЗ, вр. с т. I. 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването, допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. и на основание  чл. 209а, ал. 1, вр. с ал. 4 ЗЗ, наложил на жалбоподателя административно наказание „Глоба“ в минималния предвиден  размер от 300 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Като цяло жалбоподателят и не оспорва, че към момента на проверката при слизане от лекия си автомобил пред сградата на кметството на с.Дъскатна не е имал поставена маска, но излага съображения за маловажност на случая.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В конкретния случай съдът счита, че наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице по смисъла на  чл. 209а, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗ, видно и от Заповед № 251з-1247/24.03.2020 г. (л.13). Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.

Съдът не възприема доводите за неизяснена фактическа обстановка. Тъкмо напротив – и в АУАН и в НП нарушението е описано подробно, като изчерпателно са посочени всички съставомерни признаци на деянието. Посочено е в какво се изразява неправомерното поведение на жалбоподателя, както и относимите Заповеди на министъра на здравеопазването, които въвеждат съответните изисквания.

По мнение на съда дадената правна квалификация също кореспондира на установените факти, като актосъставителят и АНО правилно са отразили, че се касае за нарушение на  чл. 209а, ал. 1 ЗЗ, съгласно която норма „ който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв.“ и са направили връзка с чл. 63, ал. 1 ЗЗ. Нормата на  чл. 209а, ал. 1 ЗЗ съдържа в себе си както правило за поведение, така и санкция за неизпълнение, поради което и посочването й е напълно достатъчно, за да се приеме, че изискването за квалифициране на деянието е изпълнено.

Въпреки гореизложените доводи досежно изяснената фактическа обстановка и  правилното съотнасяне към конкретната правна квалификация за нарушението, съдът намира, че жалбата е основателна, тъй като деянието съставлява „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН. Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС преценката на административно-наказващия орган за маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със закона. Наказващият орган не е изложил в мотиви за отсъствието предпоставките на чл. 28 ЗАНН, с което е нарушил чл. 53, ал. 1 ЗАНН. Легалната дефиниция на понятието „маловажен случай“ се съдържа в чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл. 93, т. 9 от НК „маловажен случай“ е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. А според чл. 28, б.“а“ ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Преценката за „маловажност“ следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните последици, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т. н., като се отчитат същността и целите на административнонаказателната отговорност. С оглед горните критерии и съобразявайки фактическите данни по конкретния казус, съдът счита, че в настоящия случай са налице предпоставките на чл. 93, т. 9 НК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН.

Действително, деянието формално осъществява признаците на посоченото в акта и в наказателното постановление административно нарушение. В конкретния случай обаче се касае до лице, което е било извикано за разпит по спешност, в тъмната част на денонощието, току-що е слязло от автомобил (където носенето на маска не е задължително) и все още се е намирало непосредствено до него, без в близост да е имало каквито и да е странични лица (извън чакащите го пред кметството актосъставител и св. по акта), поради което и Е.А. реално не е представлявал опасност за никого. Престоят му без маска е бил за съвсем кратко време и то само, за да се върне до колата си и вземе намиращото се там предпазно средство. Същевременно няма данни жалбоподателят да е извършвал други административни нарушения от посочения вид, поради което и съдът приема, че това е негова първа противоправна проява, чието обяснение с моментното объркване и притеснение, поради внезапността на разпита му е съвсем житейски обосновано и логично.

Горните обстоятелства, характеризиращи деянието, преценени в тяхната съвкупност и взаимна връзка, разкриват значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите нарушения от този вид и сочат по недвусмислен и категоричен начин маловажност на случая на административно нарушение.

Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че неправилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради което издаденото НП следва да бъде отменено.

 

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Айтоският районен съд

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 251А-380/15.10.2020 год. на Директора на ОД на МВР – Бургас, с което на Е.И.А., ЕГН **********,***, за нарушение по  чл. 209а, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето, вр. с т.I.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването, допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. и на основание  чл. 209а, ал.1 вр. с ал.4 от ЗЗ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 (триста) лева.

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Бургаския административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

 

 

    РАЙОНЕН СЪДИЯ: