№ 324
гр. София , 02.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито
заседание на втори април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20201000503002 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 2995/13.05.2020г. постановено по гр.д.№ 345/2018г., по описа на СГС,
ГО, 10 състав, съдът е отхвърлил изцяло отрицателен установителен иск с правно основание
чл.124 вр.чл.439 ГПК за признаване на установено по отношение на ответното дружество -
„ТЕКСИМ БАНК" АД, ЕИК *********, че Н. Х. А., ЕГН **********, П. П. А., ЕГН
**********, П. Н. А., ЕГН ********** и Х. Н. А., ЕГН **********, не дължат в полза на
„ТЕКСИМ БАНК" АД, сумата от общо 54 908.22 лева /от които 50 000 лева - главница,
305,56 лева - законна лихва за периода от 02.10.2017г. - 24.10.2017г., сумата от 100 лева
разноски по изп.дело и 4502.66 лева - такси по ТТРЗЧСИ, определени към 24.10,2017г./, за
което вземане са издадени заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителни листове по
гр.д.№ 1972/2012 г. по описа на PC - Хасково и по гр.д.№ 3359/2012 г. на PC - Хасково,
образувани в изп.дело № 2242/2017 г., по описа на ЧСИ Н. К., per.№***, представляваща
прехвърлено вземане, съгласно Договор за цесия от 02.10.2017г., сключен между „ФИНАНС
ИНФО АСИСТАНС" ЕООД, ЕИК *********, /Цедент/ и „ТЕКСИМ БАНК" АД, ЕИК
*********, /Цесионер/, като неоснователен.
Със същото решение са присъдени разноски, като Н. Х. А., П. П. А., П. Н. А., и Х. Н.
А., са осъдени да заплатят на ТЕКСИМ БАНК АД, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от
700 лв., представляваща разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
1
ответника - ФИНАНС ИНФО АСИСТАНС ЕООД, ЕИК:*********.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищците по делото.
Жалбоподателите-ищци Н. Х. А., ЕГН **********, П. П. А., ЕГН **********, П. Н. А., ЕГН **********
и Х. Н. А., ЕГН ********** оспорват решението изцяло и молят съда да го отмени, като уважи изцяло
предявените претенции като основателни и доказани. На първо място посочват, че съдът е длъжен да обсъди
всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения
на страните, свързани с твърденията им, като необсъждането на доказателства, доводи и възражения може да
бъде свързано с основателно оплакване за неправилност на крайния извод на съда по основателността на
предявения иск. В настоящия случай решението е изцяло немотивирано, поради което е необосновано и
неправилно. Съдът изобщо не е обсъдил релевираните от тях доводи за недължимост на вземането, а именно -
погасяване на дълга към Банката чрез продажба на имуществото на „БЯЛА МЕЧКА" ООД по реда на 303,
погасяване на същото по давност повече от 5 години, перемпция на изп.дело и нищожен договор за цесия, както
следва:
През 2012г., „ТЕКСИМ БАНК" АД, се е снадбил със заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителни
листове срещу ищците, в качеството им на физически лица/ и дружеството „БЯЛА МЕЧКА" ООД, ЕИК
********* /което към настоящия момент е обявено в несъстоятелност/ по следните ч.гр.д., а именно: ч.гр.д, №
1972/2012 г. по описа на Районен съд - град Хасково, IVгр. с., и ч.гр.д, № 3359/2012 г. по описа на Районен съд -
град Хасково, VIII гр.с. Вземанията произтичат от сключен между БАНКА „ТЕКСИМ" АД, и Частен земеделски
производител Н. Х. А., ЕГН **********, Договор за банков кредит за инвестиционни средства № 558-006/2008 от
17.09.2008г. и Анекс № 4 от 10.02.2012г., подписан между БАНКА „ТЕКСИМ" АД, Н. Х. А. /Кредитополучател/,
„БЯЛА МЕЧКА" ООД, ЕИК ********* /Залогодател и Встъпил съдлъжник/ и от П. П. А., ЕГН **********, Х. Н.
А., ЕГН ********** и П. Н. А., ЕГН **********, като солидарни съдлъжници, по силата на Договор за
встъпване в дълг с нотариална заверка, който се вписва в Имотния регистър към Агенция по вписванията. С
нотариална покана, връчена на жалбоподателите, чрез нотариус В. С., per. № *** на НК на РБ, с район на
действие - РС- гр.Хасково, същите са били уведомени, че поради забава за заплащане на вноски по главницата и
лихвени вноски, на основание чл. 6.2.1 от Договор за банков кредит за инвестиционни средства № 558-
006/17.09.2008г., Банката обявява кредита за изцяло предсрочно изискуем. С цитираната покана, те са били
уведомени, че към 24.06.2012г. общото задължение по договора за банков кредит е в размер на 1 966 717.30 лева.
Въз основа на заповедите за незабавно изпълнение и изп.листове, „ТЕКСИМ БАНК" АД е образувала срещу
жалбоподателите и „БЯЛА МЕЧКА" ООД изп.д.№ 1193/2012 г. по описа на ЧСИ З. З., per. № ***, с район на
действие - ОС- гр.Хасково. Твърдят, че това дело е перемирано, поради неизвършване на изп.действия в
период повече от 2 години.
С Решение № 48 от 22.10.2012г., постановено по т. д. № 96/2012 г. по описа на ОС-Хасково, е обявена
неплатежоспособността на „БЯЛА МЕЧКА" ООД, като е определена начална дата на неплатежоспособността -
08.06.2012г. и е било открито производство по несъстоятелност. Имуществото на „БЯЛА МЕЧКА” ООД не е
осребрявано по реда на производството по несъстоятелност по ТЗ, а чрез изпълнение от Банката по реда на ЗОЗ и
продажба на имуществото чрез депозитар. Посочват, че въз основа на това изпълнение дългът е изцяло
погасен т.е. не съществува ликвидно и изискуемо вземане в полза на банката.
На 28.12.2012г., между „ТЕКСИМ БАНК" АД, в качеството на Цедент и „ФИНАНС ИНФО АСИСТАНС"
ЕООД, в качеството на Цесионер, е бил сключен Договор за цесия, по силата на който Цедентът е прехвърлил на
Цесионера възмездно вземанията си, произтичащи от Договор за банков кредит за инвестиционни средства №
558-006/17.09.2008г. и сключените към него Анекси № 1, 2, 3, 4 и 5, които, според посоченото в договора, към
дата 27.12.2012 г. са възлизали в общ размер на 2 267 345.29 лева /два милиона двеста шестдесет и седем хиляди
триста четиридесет и пет лева и двадесет и девет стотинки/. Впоследствие, на 02.10.2017г., между „ФИНАНС
ИНФО АСИСТАНС" ЕООД, като Цедент и „ТЕКСИМ БАНК" АД, като Цесионер, е бил сключен Договор за
обратна цесия, по силата на който Цедентът е прехвърлил „обратно" на Цесионера възмездно част от вземанията
си, в размер на 50 000 лв. главница. Същото е прехвърлено с привилегиите, обезпеченията и другите им
2
принадлежности. С оглед извършената на 02.10.2017г. обратна цесия, Цесионерът „ТЕКСИМ БАНК" АД е
образувал ново изп.дело № 2242/2017 г. по описа на ЧСИ Н. К., per. № 929, с район на действие ОС- гр.Хасково за
събиране на сумата от 50 000 лева, посочена като дължима по двата изпълнителни листа по ч.гр.д. № 1972/2012 г.
и по ч.гр.д, № 3359/2012г. и двете дела по описа на РС- град Хасково, /без да е ясно тези 50 000 лева каква част са
от вземането по изп. лист, издаден по ч.гр.д. № 1972/2012 г. и каква част са от вземането по изп. лист, издаден по
ч.гр.д. № 3359/2012 г., като се има предвид, че изп. лист по ч.гр.д. № 1972/2012г. е за сумата от 100 000 лева, а
изп. лист по ч.гр.д. № 3359/2012г. е за сумата от 95 000 лева. Не е направена и индивидуализация на вземането -
главници, лихви, разноски/, ведно със законната лихва и разноските по делото. Изтъкват факта, че процесните
вземания са погасени чрез плащане, поради събирането им по реда на Закона за особените залози - пристъпване
към изпълнение на залог на търговското предприятие на „БЯЛА МЕЧКА" ООД, ЕИК *********. Отделно от това,
дори и да има останали несъбрани вземания по Договор за банков кредит за инвестиционни средства № 558-
006/17.09.2008 г., и Анекси № 1, 2, 3, 4 и 5 към него и Договора за встъпване в дълг от 14.02.2012г., същите са
погасени по давност, тъй като евентуалните вземания на „ТЕКСИМ БАНК" АД са за период от преди
повече от пет години от настъпване на падежа /предсрочната изискуемост/.
На трето място посочват, че са изминали повече от 2 г. от датата на първоначално образуваното изп.д. №
1193/2012 г., по описа на ЧСИ З. З., per. № ***, с район на действие - ОС-Хасково, по което спрямо имуществото
им не са били предприемани принудителни изпълнителни действия. Затова спрямо тях изпълнителното дело е
прекратено по право, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Видно от събраните доказателства не е налице
прекъсване на давността, както неоснователно твърди ответникът. Запорните съобщения от 2017 г., представени
от ответника, са за наложени запори, но не за негово вземане, а за вземания на „ФИНАНС ИНФО АСИСТАНС"
ЕООД. Следователно банката не може да се позовава на прекъсване на давност, от принудителни действия,
предприети и наложени в полза на друго лице, още повече запорите са вдигнати през 2017 г. Отделно от горното
твърдят, че договорът за обратна цесия е нищожен, тъй като към датата на сключването му не е съществувало
изискуемо и ликвидно задължение към „ФИНАНС ИНФО АСИСТАНС" ЕООД. Съдебната практика на ВКС е
категорична, че за да е валиден договорът за цесия, най-напред прехвърляното вземане следва да е действително и
съществуващо към датата на сключване на договора за цесия. Договорът за цесия винаги предполага
съществуващо вземане, произтичащо от друго основание, а в случая такова друго основание няма. Претендират
разноските.
Въззиваемата страна „ТЕКСИМ БАНК" АД, оспорва жалбата и моли съда да потвърди
първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно. Посочва, че решението е подробно мотивирано
и съобразено със заключението на вещото лице по депозираната съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което
банката е спазила договорената поредност за погасяване и съгласно които към датата на последно извършваното
погасяване по кредита, неплатения остатък по главницата е в размер на 785 716,79 лв., от които са цедирани само
50 000 лв.
Оспорва твърдението, че вземанията на Банката, предмет на принудително събиране по изп. дело №
2242/2017 по описа на ЧСИ Н. К., са погасени по давност. Твърди, че прекратяването на изп.д.№ 1193/2012г. по
описа на ЧСИ З. З., независимо на какво основание, не заличава настъпилото прекъсването на давността и
започването на нов давностен период за тези вземания. Съдът правилно е приел, на основание приетите -
Изпълнителен лист от 06.08.2012 г., издаден по гр. д. № 1972/2012 г. по описа на РС-Хасково и Изпълнителен лист
от 05.12.2012 г., издаден по гр. д. № 3359/2012 г. по описа на РС-Хасково, и двата с отбелязвания на гърба от ЧСИ
З. З. за датата на връчване на заповедите за изпълнение, че тъй като срещу заповедите за незабавно изпълнение не
са подадени възражения, то същите са влезли в сила на 20.11.2013 г. (две седмици след връчването им) и
следователно на основание чл.117 ал.2 ЗЗД от 20.11.2013 г. е започнал да тече нов давностен срок за вземането на
Тексим Банк АД, който отново е бил прекъснат на 10.10.2017г. с извършените от ЧСИ Н. К. действия - налагане
на запори върху вземания по банкови сметки на ищците.
От друга страна оспорват твърдението на жалбоподателите, че има неяснота по отношение характера на
придобито от Банката вземане. Видно от договора за цесия, сключен на 02.10.2017г. между „Финанс Инфо
Асистанс“ ЕООД и „Тексим Банк“ АД, последната е придобила част от вземането за главница, придобитото с
3
договора за цесия от 28.12.2012г. вземане по Договор за банков кредит за инвестиционни средства № 558-006 от
17.09.2008г. За събирането на вземанията на кредитора по посочения договор за кредит са издадени два частични
изпълнители листа, а именно тези по гр. д. № 1972/2012 г. и по гр. д. № 3359/2012 г. и двата по описа на Районен
съд Хасково. Претендират разноските.
Третото лице-помагач ФИНАНС ИНФО АСИСТАНС ЕООД, ЕИК:*********
не изразява становище по жалбата.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с отрицателен установителен иск с правно
основание чл. чл.439 ГПК.
Ищците Н. Х. А., П. П. А., П. Н. А. и Х. Н. А. твърдят, че претендираното от тях
вземане не съществува, поради нищожност на договора за цесия от 02.10.2017г., по силата
на който на ответника е прехвърлено процесното вземане - твърдят, че вземането не е
индивидуализирано в достатъчна степен, поради което договорът не е произвел желаното
действие. Позовават се и на погасяване чрез изпълнение - твърдят, че при осребряване на
имущество, върху което е учреден особен залог от солидарен длъжник, постъпилите
парични средства са напълно достатъчни, за да погасят вземането изцяло. Позовават се на
първо място на липса на вземане, а на второ място считат същото за погасено, поради
изтичане на 5-годишна давност, тъй като от последното извършено изпълнително действие
по първоначално образуваното срещу тях изпълнително дело до образуване на новото
изпълнително производство не са извършвани действия, които да я прекъснат, в период,
превишаващ 5 години (между 2012 г. и 2017 г.). Претендират разноски.
Ответникът - взискател в изпълнителното производство ТЕКСИМ БАНК АД
оспорва иска с правно основание чл.439 ГПК като твърди, че има вземане в общ размер от 2
267 345,29 лв., включващо главница, възнаградителни лихви, неустойка за забава и разноски
по договор за банков кредит от 17.09.2008 г., солидарни длъжници по който се явяват
ищците. За част от вземанията в негова полза са издадени две заповедни за незабавно
изпълнение - за сумата от 100 000 лв., част от дължимата главница и за сумата от 95 000 лв. -
част от дължимата главница по гр.д. № 1972/2012г. и гр.д. № 3359/2012г. на PC-Хасково.
Въз основа на двата изпълнителни листа е образувано изп.производство през 2012 г. С
договор за цесия от 2012 г. е прехвърлил вземанията си в общ размер от 2 267 345,29 лв. в
полза на ФИНАНС ИНФО АСИСТ ЕООД (трето лице помагач). След частични погашения,
извършени в изпълнителното производство и по изпълнение по ЗОЗ по особен залог,
учреден от друг длъжник по същия договор за кредит, към 02.10.2017 г. остатъкът от
неплатената част от дълга е в размер на 1 239 732,36 лв. С договор за цесия от 02.10.2017 г.
ФИНАНС ИНФО АСИСТ ЕООД е прехвърлил обратно на ответника ТЕКСИМ БАНК АД
част от вземанията, а именно - 50 000 лв. главница. Въз основа на втората цесия и
издадените в полза на ответника изп.листа е образувано и.д. № 20179290402242. Оспорва
възражението за нищожност на договора за цесия, оспорва вземанията да са погасени чрез
изпълнение по ЗОЗ или по давност. Оспорва твърденията за погасяване на вземанията
по давност, като сочи, че в настоящия случай приложима е 5-годишната погасителна
давност за съдебно-установени вземания, която се прекъсва с предприемането на действия
по принудително изпълнение, като сочи предприемането на множество такива в
изпълнителния процес, последното от които на 30.05.2018г. Моли съда да приеме иска за
недопустим, евентуално да го отхвърли като неоснователен.
4
От фактическа страна се установява, че изп.производство срещу жалбоподателите-
ищци е образувано въз основа на годен изпълнителен титул, а именно - два изпълнителни
листа, издадени въз основа на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, както следва:
През 2012г., „ТЕКСИМ БАНК" АД, се е снадбил със заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителни
листове срещу ищците, в качеството им на физически лица/ и дружеството „БЯЛА МЕЧКА" ООД, ЕИК
********* /което към настоящия момент е обявено в несъстоятелност/ по следните ч.гр.д., а именно: ч.гр.д, №
1972/2012г. по описа на Районен съд - гр. Хасково, IVгр. с., и ч.гр.д, № 3359/2012г. по описа на Районен съд -
гр.Хасково, VIII гр.с.
1. съгласно заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. № 1972/2012 г. по
описа на РС- гр.Хасково, IV гр. с., жалбоподателите и „БЯЛА МЕЧКА" ООД са били осъдени да заплатят
солидарно на „ТЕКСИМ БАНК" АД, сумата от 100 000 лева /сто хиляди лева/, представляваща част от просрочена
главница в общ размер от 1 806 213.83 лева към 16.07.2012г. по Договор за банков кредит за инвестиционни
средства № 558-006 отг., което вземане произтича от ИЗВЛЕЧЕНИЕ ОТ СЧЕТОВОДНИ КНИГИ по договора за
банков кредит от 17.09.2008г., ведно със законната лихва върху сумата от 100 000 лева, считано от датата на
подаване на заявлението - 31.07.2012г. до окончателното изплащане, както и сумата от 2000 лева - държавна такса.
2. съгласно втората заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. №
3359/2012 г. по описа на РС- град Хасково, VIII гр.с, жалбоподателите са били осъдени да заплатят солидарно на
„ТЕКСИМ БАНК" АД, сумата от 95 000 лева /деветдесет и пет хиляди лева/ - главница, представляваща част от
вземането по ИЗВЛЕЧЕНИЕ ОТ СЧЕТОВОДНИ КНИГИ и Договор за банков кредит за инвестиционни средства
№ 558-006 от 17.09.2008 г., анекси № 1, 2, 3, 4, 5 към иего и Договор за встъпване в дълг от 14.02.2012 г., ведно
със законната лихва върху сумата от 95 000 лева, считано от датата на подаване на заявлението - 29.11.2012г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 1900 лева -д.т.
Вземанията по цитираните по-горе заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителните листове
произтичат от сключен между БАНКА „ТЕКСИМ" АД, и Частен земеделски производител Н. Х. А., ЕГН
**********, Договор за банков кредит за инвестиционни средства № 558-006/2008 от 17.09.2008г. С Анекс № 4 от
10.02.2012г., подписан между БАНКА „ТЕКСИМ" АД, Н. Х. А. /Кредитополучател/, „БЯЛА МЕЧКА" ООД, ЕИК
********* /Залогодател и Встъпил съдлъжник/ и от П. П. А., ЕГН **********, Х. Н. А., ЕГН ********** и П. Н.
А., ЕГН **********, като солидарни съдлъжници, страните са договорили за следното: солидарните
съдлъжници сключват с Банката Договор за встъпване в дълг с нотариална заверка, който се вписва в Имотния
регистър към Агенция по вписванията. С Анекс № 5/14.02.2012г., подписан от Банката, Кредитополучателя,
Залогодателя и Встъпилите съдлъжници, са се договорили за разсрочване на просрочената главница и на
просрочената лихва, като съответно са приели нов погасителен план. В изпълнение на задълженията, поети с
Анекс № 4 от 10.02.2012 г. към Договор за банков кредит за инвестиционни средства, на 14.02.2012г. между
банката, Кредитополучателя Н. Х. А. и Встъпващите длъжници П. П. А., ЕГН **********, Х. Н. А., ЕГН
********** и П. Н. А., ЕГН **********, е бил подписан Договор за встъпване в дълг, с нотариална заверка на
подписите per. № 796/15.02.2012г. по описа на нотариус В. С., per. № *** на НК на РБ, с район на действие - РС-
град Хасково. Съгласно цитирания договор за встъпване в дълг, встъпващите длъжници встъпват в задълженията
на Кредитополучателя по Договор за банков кредит за инвестиционни средства № 558-006/2008 от 17.09.2008г.,
като са се задължили да отговарят солидарно с Кредитополучателя пред банката, а при неизпълнение на
задълженията по договора за банков кредит, Банката има право да насочи вземането си освен срещу
Кредитополучателя, още и срещу Встъпващите длъжници.
С нотариална покана, връчена на жалбоподателите Н. Х. А., ЕГН **********, П. П. А., ЕГН **********,
П. Н. А., ЕГН ********** и Х. Н. А., ЕГН **********, чрез нотариус В. С., per. № *** на НК на РБ, с район на
действие - РС- гр.Хасково, същите са били уведомени, че поради забава за заплащане на вноски по главницата и
лихвени вноски, на основание чл. 6.2.1 от Договор за банков кредит за инвестиционни средства № 558-
006/17.09.2008г., Банката обявява кредита за изцяло предсрочно изискуем. С цитираната покана, те са били
уведомени, че към 24.06.2012г. общото задължение по договора за банков кредит е в размер на 1 966 717.30 лева.
5
Въз основа на изпълнителните листа по молба на ответника „ТЕКСИМ БАНК" АД от
03.09.2012г. (л.463) е образувано изпълнително дело № 20128750401193 по описа на ЧСИ З. З.,
per. № ***, с район на действие ОС- гр.Хасково - първоначално по изп.лист по ч.гр.д.№ 1972/2012г.,
а с молба от 13.12.2012г. по делото е представен и втория изп.лист по ч.гр.д. № 3359/2012г.
за присъединяване на вземанията срещу жалбоподателите и „БЯЛА МЕЧКА" ООД
С Решение № 48 от 22.10.2012г., постановено по т. д. № 96/2012 г. по описа на ОС-Хасково, е обявена
неплатежоспособността на „БЯЛА МЕЧКА" ООД, като е определена начална дата на неплатежоспособността -
08.06.2012г. и е било открито производство по несъстоятелност. Имуществото на „БЯЛА МЕЧКА” ООД не е
осребрявано по реда на производството по несъстоятелност по ТЗ, а чрез изпълнение от Банката по реда
на ЗОЗ и продажба на имуществото чрез депозитар.
На 28.12.2012г., между „ТЕКСИМ БАНК" АД, в качеството на Цедент и „ФИНАНС ИНФО АСИСТАНС"
ЕООД, в качеството на Цесионер, е бил сключен Договор за цесия, по силата на който Цедентът е прехвърлил на
Цесионера възмездно вземанията си, произтичащи от Договор за банков кредит за инвестиционни средства №
558-006/17.09.2008г. и сключените към него Анекси № 1, 2, 3, 4 и 5, които, според посоченото в договора, към
дата 27.12.2012 г. са възлизали в общ размер на 2 267 345.29 лева /два милиона двеста шестдесет и седем хиляди
триста четиридесет и пет лева и двадесет и девет стотинки/.
Впоследствие, на 02.10.2017г., между „ФИНАНС ИНФО АСИСТАНС" ЕООД, като Цедент и „ТЕКСИМ
БАНК" АД, като Цесионер, е бил сключен Договор за обратна цесия, по силата на който Цедентът е прехвърлил
„обратно" на Цесионера възмездно част от вземанията си, спрямо Н. Х. А., ЕГН **********, „БЯЛА МЕЧКА"
ООД, ЕИК *********, П. П. А., ЕГН **********, П. Н. А., ЕГН ********** и Х. Н. А., ЕГН **********, по
Договор за банков кредит за инвестиционни средства № 558-006/17.09.2008 г., Договор за встъпване в дълг от
17.09.2008г. и Договор за встъпване в дълг от 14.02.2012г., придобити от Цедента с договор за цесия от
28.12.2012г.
В чл. 1 от договора за цесия, сключен на 02.10.2017 г. между „Финанс Инфо
Асистанс“ ЕООД и „Тексим Банк“ АД, приет като доказателство по делото е изрично
записано, че предмет на прехвърляне е част от вземанията, произтичащи от Договор за
банков кредит за инвестиционни средства № 558-006 от 17.09.2008 г. (Договора за кредит) с
кредитополучател ЧЗП Н.А. и солидарни длъжници П. П. А., П. Н. А., Х. Н. А. и „Бяла
мечка“ ООД, ЕИК *********, а именно вземане в размер на 50 000 лева, представляващо
главница. Прехвърленото обратно вземане е само частично в размер на 50 000 лв. главница. Същото е
прехвърлено с привилегиите, обезпеченията и другите принадлежности.
На 10.10.2017г. е образувано второ изп.дело №20179290402242 по описа на ЧСИ Н. К.,
per. № 929, с район на действие - ОС- гр. Хасково за събиране на сумата от 50 000 лева, посочена като дължима
по двата изпълнителни листа по ч.гр.д. № 1972/2012 г. и по ч.гр.д, № 3359/2012г. и двете дела по описа на РС-
град Хасково, и договора за обратна цесия от 02.10.2017 г. за сумата от 50 000 лв. главница,
законна лихва и разноски.
От заключението на депозираната на л.479 от делото основна и л.541 допълнителна
ССЕ, прието от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се
установява, че неплатената част от задълженията по договора за кредит към 28.12.2012 г. са
в общ размер на 2 267 345,29 лв., включваща неплатен остатък за просрочена главница в
общ размер на 1 806 213,83 лв. и лихви, неустойки и разноски. След прехвърляне на
вземанията по договора за кредит, банката счетоводно е отписала задълженията (всички
аналитични сметки, в които са били отразени вземания по договора към 28.12.2012 г. са със
салдо 0).
След първата цесия в полза на третото лице ФИНАНС ИНФО АСИСТАНС ЕООД са
6
извършени плащания в общ размер от 1 423 605,27 лв., като част от сумата е получена от
продажби по реда на ЗОЗ чрез изпълнение върху търговското предприятие на БЯЛА
МЕЧКА ЕООД. Установените от вещото лице постъпления от продажби на имущество при
депозитаря, на дружеството „Бяла мечка“ ООД, по реда на 303 са в общ размер на 1 393
073,38 лв. Разпределените суми от депозитаря на „Финанс инфо асистанс“ ЕООД са общо 1
393 328,30 лв. Установените постъпления събрани и изплатени от ЧСИ са в общ размер 37
693,73 лв. Вещото лице е установило, че към датата на последното погасяване по кредита -
06.11.2015г., след отчитане погасяванията в посочения в договора ред: такси, лихви,
главница, неплатеният остатък по главницата остава в размер на 785 718,79 лв.
Затова правилни и законосъобразни са изводите на първа инстанция, че вземането не
е погасено изцяло по реда на ЗОЗ чрез осребряване и плащане, а е останала непогасена част
от дълга общо в размер на 785 718,79 лв. т.е. към датата на обратната цесия - 02.10.2017г.,
„ФИНАНС ИНФО АСИСТАНС" ЕООД, като Цедент, е прехвърлил валидно в полза на „ТЕКСИМ БАНК" АД,
като Цесионер, част от това непогасено вземане в размер на 50 000 лв. т.е. цесията е породила желаното правно
действие.
Въпреки проведената продан по ЗОЗ, вземането, за което е издаден изп.лист и е
образувано настоящото изп.производство, не е погасено чрез принудително изпълнение т.е.
възражението на жалбоподателите е недоказано пълно и главно.
Видно от удостоверение от 04.11.2020г. на ЧСИ Кавакова, към тази дата вземанията
към длъжниците по процесното изпълнително дело възлизат в размер общо на 76 374,58лв.,
от които главница в размер на 50 000,00 лв. с/със Законна лихва в размер на 15 680,56 лв.,
неолихвяеми вземания: 3 200,55лв., разноски по гр. дело: 135,14лв, разноски по изп. дело:
675,00лв., такси по Тарифата към ЗЧСИ: 6 683,33лв. Към тази дата не са постъпвали суми и
няма погасявания на дълга по делото.
С обезпечителна заповед от 14.12.2017г., издадена по чтд 150/2017г. от ОC Хасково
изпълнителното дело е спряно и към момента не е възобновено до решаване на спора между
страните по него.
Исковата молба е депозирана в съда на 10.01.2018г. , а препис от
същата е връчен на ответната банка на 07.02.2018г. С отговора се
оспорва категорично твърдението за изтекла давност.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
Давността е не само забрана за принудително изпълнение на вземането, но и забрана
да бъде установено неговото съществуване или несъществуване с иск. В този смисъл, когато
длъжникът се позовава на давност, предмет на предявения по реда на чл.439 ГПК иск не е
съществуването или несъществуването на вземането, а съществуването или
несъществуването на правото на принудително изпълнение, въпреки евентуалните
7
прекъсвания или спирания на давността.
В хипотезата на висящ изпълнителен процес (в какъвто контекст е поставен правният
въпрос), предявяването на отрицателен установителен иск от длъжника, че вземането на
кредитора е погасено по давност, цели да установи липса (погасяване) на изпълняемото
право, подлежащо на принудително изпълнение, поради настъпил след издаване на
изпълнителното основание нов факт и като последица - прекратяване на изпълнителния
процес чл.433 ал.1 т.8 ГПК). Липсата на изпълняемо право отнема материалноправната
основа на принудителното изпълнение.
Изп.производство е образувано на 03.09.2012г. при ЧСИ Запрянов, прекратено по
молба на взискателя и отново образувано на 10.10.2017г. при ЧСИ Кавакова, като все
още висящо, поради наложена обезпечителна мярка - спиране на изпълнение.
Първо - за заварените като висящи от ТР № 2/26.06.2015г. на ВКС, ОСГТК
производства по принудително изпълнение и спрямо осъществените по тях факти до
посочената дата следва да намери приложимост задължителното тълкуване, дадено с ППВС
№ 3/18.11.1980 г., според което през времетраенето на изпълнителното производство - от
датата на образуването му, до датата на приемане на последващия тълкувателен акт
(придаващ различно обвързващо тълкуване на последиците на давността при висящност на
изпълнителния процес), погасителната давност е спряла. Както доктрината, така и
съдебната практика несъмнено са приемали, вкл. и преди ТР № 2/2015 г. на ВКС, ОСГТК, че
в случаите, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433
ал.1 т.8 ГПК, поради т. нар. "перемпция" и то по силата на закона, независимо дали
съдебният изпълнител е издал постановление в този смисъл, имащо декларативно, а не
конститутивно действие. Различието е относно датата, от която започва да тече новата
погасителна давност за вземането в тези случаи (според постановките по т.10 от ТР №
2/26.06.2015г. на ВКС, ОСГТК това е датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие). Ако е налице осъществен състав по чл.433 ал.1
т.8 ГПК към дата, предхождаща датата 26.06.2015 г., новата погасителна давност за
вземането по чл.117 ал.1 ЗЗД започва да тече от датата на изтичане на горния релевантен
(двугодишен) срок, като при съдебно установено вземане срокът й е всякога пет години
(чл.117 ал.2 ГПК)./така РЕШЕНИЕ № 252 ОТ 17.02.2020 Г. ПО ГР. Д. № 1609/2019 Г., Г. К.,
ІІІ Г. О. НА ВКС по чл.290 ГПК/.
Този въпрос, е предмет на Тълкувателно дело № 3/2020 г. по описа на ВКС, ОКГТК,
образувано за приемане на тълкувателно решение по въпроса: "От кой момент поражда
действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по
тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по
изпълнително дело, което е образувано преди приемането му" .
Настоящата съдебна инстанция не разполага с правомощие за спиране на
8
производството, поради което приема за правилно, разрешението, закрепено в по-
новата практика на ВКС - Решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр.д. № 2382/17 г., ВКС, ІV
ГО, Решение № 51 от 21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/18 г., ВКС, ІV ГО. Според същата, ако е
налице осъществен състав на перемпция, преди датата на приемане на ТР № 2 от 26.06.2015
г., нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата на прекратяване на
изпълнителното производство по право, тъй като съгласно ППВС № 3 от 1980 г. (неизгубило
значение до 26.06.2015 г.) давност по време на изпълнителен процес не тече. В цитираната
практика е прието, че ако на постановката на т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС се
предаде обратна сила, това би довело до положение, при което давността за вземанията по
висящи към датата на приемането му дела, би изтекла със задна дата. Кредиторите по тези
дела обективно няма да могат да предприемат действия по тях, с което да избегнат
погасяването на възможността за принудително събиране на вземанията им. Такова
тълкуване не би било в съответствие с изискването на чл. 6 ЕКЗПОЧ.
В конкретния случай на 02.08.2012г. и 03.12.2012г. са издадени заповеди за незабавно
изпълнение и изпълнителни листа за 100 000 лв. - част от главница по договор за банков
кредит от 17.09.2012 г. (за заповедта от 02.08.2012 г., издадена по ч.гр.д.№ 1972/2012 г. на
PC - Хасково) и за 95 000 лв. - част от главница по договор за банков кредит от 17.09.2012г.
(за заповедта от 03.12.2012г., издадена по ч.гр.д. №3359/2012г. на PC - Хасково). Срещу
двете заповеди не са подадени възражения от страна на длъжниците - т.е. не са образувани
искови производства по реда на чл.422 ГПК. Ето защо и съобразно чл.416 ГПК двете
заповеди са влезли в сила с изтичане на срока по чл.414 ГПК (в редакцията, действала към
2012 г.) т.е. в двуседмичен срок от връчване на заповедта. Заповедите са връчени на ищците,
заедно с поканите за доброволно изпълнение по двата издадени срещу тях изп.листа, на
05.11.2013г. Двуседмичният срок за възражение по чл.414, ал.2 ГПК е изтекъл на
19.11.2013г. От тук следва, че двете заповеди за незабавно изпълнение са влезли в сила на
20.11.2013 г. и от тази дата започва на тече 5-годишния срок по чл.117, ал.2 ЗЗД, с
изтичането на който вземанията се погасяват по давност.
Предвид казаното и отнесено към настоящия спор, давността е започнала да тече от
20.11.2013 г. и ако до 20.11.2018г. не са извършвани действия по нейното прекъсване и
спиране, тя е изтекла. Както бе посочено по-горе при втората /обратна/ цесия през 2017г.
банката отново е образувала изп.производство, като на 10.10.1017г. са извършени същински
изпълнителни действия от ЧСИ по изп.д. №20179290402242 (налагане на запори върху
вземания на длъжниците), с което давността е била прекъсната, очевидно преди да изтече.
От друга страна, считано от 11.12.2017г. изп.производство е спряно по наложена
обезпечителна мярка от ОС-Хасково, видно от определение на л.57, том 1.
Ето защо настоящият състав приема за правилни изводите на първа
инстанция, че давността е била прекъсната преди 20.11.2018г., а искът се явява
неоснователен.
9
На следващо място – давността следва да се счита прекъсната и от настъпването на
други правно значим факти. Вярно е, че по силата на перемпцията процесуалното
правоотношение по принудително изпълнение е преустановило съществуването си. За
погасителната давност (като институт на материалното право) обаче е ирелевантно дали
определено действие (имащо характер на действие по изпълнението) е извършено по
перемирано изпълнително дело. В практиката (напр. решение № 75 от 26.06.2019 г. по в. гр.
д. № 129/2019 г. на АС Варна, недопуснато до касация с определение № 735 от 06.11.2019 г.
по гр. д. № 3982/2019 г., г. к., ІІІ г. о.) е застъпено становище, че не е необходимо
взискателят да е поискал обратно изпълнителния лист и въз основа на същия да е образувал
ново изпълнително дело, по което да бъдат извършени нови действията по принудително
изпълнение. Ако по непрекратено изпълнително производство е извършено действие, което
по своето естество (в материално правен аспект) е можело да
прекъсне давността, то същото следва да бъде отчетено.
Съгласно решение от 24.02.2021г. постановено по гр.д.№ 1747/20г. по описа на ВКС,
ІV Г.О., постановено по реда на чл.290 ГПК, ВКС приема, че в т. 10 ТР № 2/2013, ВКС,
ОСГТК не е разгледан въпросът, при какви условия и кога настъпва перемпцията. Очевидно
тя не настъпва, ако след поискването на един изпълнителен способ в продължение на две
години взискателят не е поискал нов изпълнителен способ, най-малкото защото през това
време може да се е осъществявал поисканият предходен изпълнителен способ, а преди
неговият край не може да се прецени със сигурност, има ли нужда от друг способ (може да
не се постигне желаната висока цена, може да се присъединят кредитори и др.). Поставеният
въпрос в тълкувателното решение е: Откога започва да тече нова погасителна давност за
вземането, когато изпълнителният процес е прекратен поради перемпция на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК; и даденият отговор е: Новата давност започва да тече от последното й
прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие или признание на вземането от
длъжника. Перемпцията е без правно значение за давността. Именно затова дали в
периода от 2015г. до 10.10.2017г. е настъпила перемция по първото изп.дело е правно
ирелевантно към предмета на доказване.
Общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат
значение, както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни
институти с различни правни последици: давността изключва принудителното изпълнение
(но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният
изпълнител не може да я зачете), а перемпцията не го изключва – обратно, тя предполага
неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният
изпълнител е длъжен да я зачете.
Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е
настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той
дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист.
Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител
10
следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е
прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това
дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във
всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на
ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника.
То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител,
само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с
това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела.
В чл. 116, б. „в“ ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с
предприемането действия за принудително изпълнение. Същинско действие за
принудително изпълнение обаче може да предприеме само съдебният изпълнител (или друг
орган на принудително изпълнение – публичен изпълнител, синдик, съд по
несъстоятелността) и то прекъсва давността; но давността е свързана с поведението на
кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е
направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган
преди изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора;
давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако
нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното
производство. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането
на действието. Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита да е
настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След това тя се
прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез
отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта,
разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т.н. до
влизането в сила на постановлението за възлагане.
Разпределението не е изпълнителен способ, то следва осребряването на имуществото
или плащането от третото задължено лице, но то може да влезе в сила и въз основа на него
да бъдат извършени плащания, дори да е изтекъл давностния срок, считано от влизането в
сила на постановлението за възлагане или плащането по запора, тъй като кредиторът, нито
може да наложи влизането в сила на разпределението, нито може да наложи на съдебния
изпълнител да извърши плащането.
Налагането на нов запор на 10.10.2017г. /както и възбрана в изпълнително
производство/, съгласно т.1 ТР № 2/2013, ВКС, ОСГТК съставлява насочване на
изпълнението върху отделен имуществен обект на длъжника. То прекъсва давността, тъй
като с него започва да се осъществява принудата в изпълнителния процес – длъжникът
започва да търпи ограничение в правната си сфера – неговите актове на разпореждане стават
непротивопоставими на първоначалния и присъединените кредитори.
В тълкувателното решение е посочено, че в изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването
11
на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
Перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността. Тя е имала значение при
действието на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, тъй като до
обявяването му за изгубило сила новата давност е започвала да тече от прекратяването на
изпълнителното дело и гражданите, съдът и всички други държавни органи, са били длъжни
да съобразяват поведението си с него.
Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се
осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато споразумение
между страните), т.е. осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно
или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която
взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал
необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане.
Затова образуването на второто изпълнително дело преди изтичане на давностния
срок само по себе си не прекъсва давността, тъй като не представлява предприемане на
действия на принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. “в“ ЗЗД според даденото
тълкуване на материалния закон в т. 10 на ТР № 2/2013 на ВКС, ОСГТК, представляващо
задължителна съдебна практика (в което изрично е разяснено различието между
предявяването на иск за прекъсване на давността по чл.116, б “б“ ЗЗД и прекъсването на
давността по чл. 116, б. “в“ ЗЗД, което настъпва многократно с предприемане на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, а не с
образуване на изпълнително дело).
В този смисъл следва да се приеме, че давността е прекъсната на 10.10.2017г. когато
са изпратени запорни съобщения за налагане на запор на банковите сметка на длъжниците/,
с които действия на ЧСИ по същество взискателят е прекъснал давността.
Неоснователно е твърдението, че обратната цесия не е породила желаното от
страните правно действие, тъй като не става ясно сумата от 50 000 лв. по кой от двата
изп.листа следва да бъде отнесена. В чл. 1 от договора за обратна цесия, сключен на
02.10.2017 г. между „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД и „Тексим Банк“ АД, е изрично
записано, че предмет на прехвърляне е част от вземанията, произтичащи от Договор за
банков кредит за инвестиционни средства № 558-006 от 17.09.2008г. с кредитополучател
ЧЗП Н.А. и солидарни длъжници П. П. А., П. Н. А., Х. Н. А. и „Бяла мечка“ ООД, ЕИК
*********, а именно вземане в размер на 50 000 лева, представляващо главница. Цедира се
ликвидно и изискуемо вземане, а не изп.лист. В този смисъл и доколкото вземането
безспорно съществува към датата на обратната цесия, /т.е. налице е валидно и действително
вземане, което не е погасено към 02.10.2017г. вкл. и по реда на ЗОЗ/, договорът е породил
12
желаното от страните правно действие. Как точно ще бъде разпределена сумата, е въпрос на
изпълнение по реда на чл.76 ЗЗД - разноски, лихви и главница, като се започне от най-
обременителното. Трайна е практиката на ВКС, че нищожност на договор за цесия поради
начална липса на предмет се приема само, когато обект на цесията е невъзникнало/бъдещо
вземане, какъвто не е процесния случай.
Напълно неоснователно е възражението на жалбоподателите, че давността е
изтекла в хода на настоящото производство, тъй като искът е предявен от
длъжниците, а взискателят бездейства в рамките на това производство. В
гражданското право общото правило е, че давността е правна последица и санкция за
бездействието на правоимащия кредитор, когато той е задължен и има възможност да
действа, за да упражни правото си. Ако не е задължен и няма правна възможност да действа,
давност не тече. Поради това, в разглежданата хипотеза предявяването на
отрицателния установителен иск от длъжника, че вземането е погасено по давност,
при поддържано от ответника насрещно възражение за неизтекъл давностен срок, е
действие прекъсващо давността, защото след предявяването му кредиторът не може
да противопостави насрещен положителен иск със същия предмет, нито (в общия
случай) да предприема действия за принудително изпълнение. Прекъсването е под
условие - ако с влязло в сила решение отрицателният установителен иск бъде отхвърлен (по
арг. от чл.116 б.Б вр.чл.117 ал.2 ЗЗД). Този извод следва от установеното в правната теория
и в съдебната практика, че един и същ правен спор може да даде повод за положителен или
отрицателен установителен иск, в зависимост от това коя страна е инициирала съдебното му
разрешаване - страната, която твърди съществуването на спорното право, или тази, която го
отрича. Делата по двата иска са тъждествени - въз основа на едното може да се прави отвод
за висящ процес или за пресъдено нещо по другото. И по двата иска се получава една и
съща защита и санкция в зависимост от това - твърдението на коя страна отговаря на
действителното правно положение. Да се уважи отрицателният установителен иск е
равнозначно на това да се отхвърли положителният установителен иск, и обратно (вж. -
проф. Ж. С., "Бълг. ГПП", 9-то изд., стр.187 и сл.). Разпределението на доказателствената
тежест е едно и също и не зависи от ролята на ищец или ответник, която страната има по
делото, а от нейното отношение към спорното право - дали тя твърди, че то съществува, или
го отрича, т.е. каква правна последица страната претендира като настъпила. Съответно,
когато се отхвърля отрицателен установителен иск, СПН има за предмет правото, което
ответникът е успял съдебно да установи с индивидуализиращите това право белези -
правопораждащ факт и съдържание.
От това следва, че в разглеждания случай решението, с което се отхвърля
отрицателния иск на длъжника, че паричното вземане на кредитора е погасено по давност,
установява със СПН, че вземането не е погасено по давност и съществува правото на
принудително изпълнение (т.е. - съществува изпълняемо право), като от влизане в сила на
отхвърлителното съдебно решение започва да тече нова давност - чл.117 ал.2 ЗЗД./в този
смисъл решение № 257 от 30.04.2020г. ПО ГР. Д. № 694/2019 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС,
13
постановено по реда на чл.290 ГПК/.
Следователно давността за обезпеченото вземане е прекъсната с предявяването на
отрицателния установителен иск от длъжниците и по-точно - с връчване на препис от ИМ на
ответната банка на 07.02.2018г. /л.396 том ІІ/, тъй като през това време насрещната страна -
кредитор не разполага с правна възможност да действа, за да осъществи правото си -
предявяването на положителен установителен иск за същото спорно право е недопустим; а с
оглед постановеното спиране на изпълнението като обезпечителна мярка, видно от
определение от 11.12.2017г. по ч.т.д.№ 150/2017г. по описа на ОС-Хасково /л.57, том 1/ не
може да се изисква извършването на изпълнителни действия след тази дата. В този случай,
предмет на делото може и да не е вземането, а новонастъпил факт - давността, т.е.
погасяването на материалното право и правото на принудително изпълнение, но след като
длъжникът го е предявил за защита, кредиторът не може да му противопостави насрещна
положителна претенция със същия предмет, от което следва, че той не може да действа и
затова давност за принудителното изпълнение на притезателното му субективно право не
тече.
С оглед гореизложеното и при съвпадане изводите на първа и настоящата инстанции
решението следва да бъде потвърдено.
На осн.чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателите-ищци дължат в полза въззиваемата страна-
взискател направените пред настоящата инстанция разноски, но такива няма направени и не
следва да се присъждат.
Воден от горното и на основание чл. 272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2995/13.05.2020г. постановено по гр.д.№ 345/2018г., по
описа на СГС, ГО, 10 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач ФИНАНС ИНФО
АСИСТАНС ЕООД, ЕИК:*********.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
14
Членове:
1._______________________
2._______________________
15