№ 16
гр. В, 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:АМП
Членове:ВЙМ
ВРГ
при участието на секретаря ИСК
като разгледа докладваното от ВРГ Въззивно гражданско дело №
20241300500349 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на адвокат Б. Б., процесуален
представител на Г. А. Н., против Решение № 378/24.06.2024 г. по гр.д №
1920/2023 г по описа на РС- В.
В жалбата се посочва, че решението е постановено в нарушение на
процесуалните правила, като не са обсъдени всички доводи на страната.
Твърди се, че липсва произнасяне за липса на вещно-прехвърлително действие
на атакуваната покупко-продажба по отношение на притежаваната от Г. Н. ½
идеална част от процесния имот. Твърди се, че не е обсъден доводът, че
съгласието по чл. 717м ал. 2 от ТЗ следва да е писмено. Твърди се, че
районният съд не е изискал нотариалното дело и не е извършил проверка
налице ли е това съгласие. Посочва се, че съдът е отказал да допусне
управителя на търговското дружество „ ЕТ-Фантазия – К. Н.“ – в
несъстоятелност, с ЕИК: ********* като свидетел.
Посочва се, че решението е необосновано, постановено в нарушение на
материалния закон. Въззивникът счита, че с изключение на последния извод
1
на съда по иска по чл. 108 от ЗС, изводите на съда са логични и
непротиворечиви.
Твърди се, че в обжалваното решение Районен съд – В не е отчел, че с
извършената покупко-продажба синдикът е прехвърлил най-много ½ идеална
част от имота, а за останалата идеална част –собственост на ищеца и
въззивник, сделката не е породила правно действие.
Посочва се, че съдът е направил и неправилен извод за прогласяване на
нищожността на посочената покупко-продажба. Твърди се, че не са
представени доказателства за давано съгласие за продажба от страна на Г. Н.
на нейната идеална част.
Моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови ново, с
което предявените искове бъдат уважени. Направено е доказателствено
искане, за допускането като доказателство на Нотариално дело № 566 от 2019
по описа на нотариус Б.Т. гр. В, вписан с рег. № 161 в Нотариалната камара.
Същото е прието по делото.
По делото е постъпил писмен отговор от ответната страна „Вида Спорт“
ЕООД , чрез упълномощен с пълномощно адвокат К. Г., с който се моли
подадената въззивна жалба да бъде оставена без уважение и да се потвърди
първоинстанционното решение. В подадения писмен отговор се посочва, че в
производството по делото не се е доказало, че ответникът владее имота без
правно основание. Прави анализ на събраните по делото доказателства, като
акцентира върху оттегленото съгласие на Г. Н. за продаването на нейната
идеална част.
Липсва отговор на въззивната жалба от страна на заличения като
търговец в търговския регистър ЕТ-„Фантазия – К. Н.“ и от физическото лице
К. А. Н..
В съдебно заседание въззивникът не се явява, като се представлява от
адвокат Б.. Подържат депозираната жалба, няма нови доказателствени
искания и моли да се отмени обжалваното Решение на Районен съд – В.
Въззиваемата страна „ВИДА СПОРТ“ ЕООД се представлява от адвокат
Г., моли да се потвърди обжалваното решение.
Въззиваемата страна – К. А. Н. се явява лично. Депозирал е писмено
становище, което подържа. Иска да се уважи подадената въззивна жалба от
2
въззивника Г. Н..
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по
всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност на
въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в
случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това, той проверява само посочените в
жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически
констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената
задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния
касационен съд.
Окръжен съд - В, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази
наведените във въззивната жалба оплаквания, доводите на страните и като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения
първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва
служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта
му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че
съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност –
постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на
съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем.
Не са налице и процесуални нарушения, като счита че
първоинстанционното решение е допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред
районен съд доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно,
поради което следва да бъде потвърдено.
3
Този състав на съда счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е
пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал и с оглед
разпоредбата на чл. 272 от ГПК препраща своята фактическа обстановка към
нея. Същата е приета на базата на приетите в първоинстанционния процес
доказателства.
По делото безспорно е установено, че въззивникът Г. А. Н. и
въззиваемата страна К. А. Н. са съпрузи. По време на брака им е придобит
терен, чрез покупко-продажба, който е станал СИО. Върху придобият от
съпрузите терен е построена триетажна сграда, която само по себе си, също
представлява СИО. С влизане в сила на съдебно решение № 152, постановено
по търговско дело по несъстоятелност № 223 по описа за 2013 година на Вски
окръжен съд, с което е открито производство по несъстоятелност на ЕТ
„Фантазия-К. Н.“, през 2013г. е прекратена съпружеската имуществена
общност между въззивникът Г. Н. и съпруга й К. А. Н., съгласно чл. 27 ал. 5 от
СК.
Въз основа на образуваното производство по несъстоятелност на ЕТ
„Фантазия-К. Н.“, назначения на търговското дружество синдик И, след
надлежно разрешение на съда е продал с нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 108, том IV, peг. № 7071, нот. дело № 566 от 2019г. на
161-ви Нотариус Б.Т. гр.В, вписан с Вх.рег. № 5139 от 03.12.2019г., Акт № 63,
том XV, дело № 2678/2019г. при Служба по вписванията гр.В на въззиваемата
страна „ВИДА СПОРТ“ ЕООД, с ЕИК *********, самостоятелен обект в
сграда в гр.В с идентификационен № 10971.502.370.1.7 (десет хиляди
деветстотин седемдесет и едно, петстотин и две, триста и седемдесет, едно,
седем) по кадастралната карта и кадастралните регистри на града, в
жилищната сграда с ид. № 1, построена в поземлен имот с ид. №
10971.502.370, с административен адрес гр. В, ул. „**” № 45, ет. 0, обект № 7,
състоящ се от търговско помещение и сервизни помещения, със застроена
площ от 46.91 кв. м. (четиридесет и шест цяло деветдесет и една стотни
квадратни метра), с предназначение „за търговска дейност“, ведно със
съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото, до съседи на обекта: на същия етаж обект с ид. №
10971.502.370.1.8, отгоре ап. с ид. № 10971.502.370.1.1.
4
Окръжен съд –В счита, че настоящият спор между страните се свежда до
факта, дали извършената продажба е извършена по реда на чл.717м от ТЗ,
тоест дали съпругата на обявения в несъстоятелност ЕТ е дала съгласието си
за продажбата на нейната идеална част от имота.
След внимателен преглед на всички събрани доказателства по делото,
включително и новосъбраните такива, Окръжен съд – В, счита че Решението
на Районен съд – В е правилно и същото следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
В производството пред Районен съд – В е разпитана и свидетелят МС,
която засвидетелства факта, че е чула за съгласието на Г. Н. за продажба на
нейната идеална част от трансформираната съпружеска имуществена
общност. Този факт се допълва и от друго представено по делото
доказателство, а именно нотариално заверено уведомление.
По делото въззивникът / ищец – в първоинстанционното производство /
е представил /стр. 99 от гр. дело № 1920/23 на РС – В/ копие на нотариално
заверено уведомление, в което е записано, че оттегля вече даденото си по
делото съгласие за продажба на нейната част от описаната по-горе
имуществена общност. Същото уведомление е приложено на страница 795 от
делото по несъстоятелност на ЕТ „Фантазия – К. Н.” – в несъстоятелност.
В представеното уведомление се съдържа имплицитно признание на
неизгоден факт от страна на Г. Н., а именно че е имало съгласие от нейна
страна да се продаде нейната част от имуществото.
В решение № 69 от 24.06.2011 г. по гр.д. № 584/2010 г. на ВКС, ІІІ г.
съставът на Върховния касационен съд приема, че признанието представлява
обяснение на страна по делото, което е доказателствено средство, когато
съдържа неизгодни за страната факти и следва да бъде взето предвид при
решаване на спора. Признанието може да се направи пред съд, друг орган на
власт или трето лице, но когато не е направено пред съда, който разглежда
спора, признанието е извънсъдебно. Извънсъдебното признание може да бъде
доказано със свидетелски показания или с документа, който го материализира.
Съдът е длъжен да прецени извънсъдебното признание за неизгоден за
страната факт като приеме, че се е осъществил само ако това признание е
установено чрез пълно доказване.
Такъв е и настоящия случай, извършена е законосъобразна процедура по
5
реда на чл.717м от ТЗ, като въз основа на нея въззиваемата страна в
настоящото производство - „ВИДА СПОРТ“ ЕООД, с ЕИК *********,
законосъобразно е придобила самостоятелен обект в сграда в гр.В с
идентификационен № 10971.502.370.1.7 (десет хиляди деветстотин
седемдесет и едно, петстотин и две, триста и седемдесет, едно, седем) по
кадастралната карта и кадастралните регистри на града, в жилищната сграда с
ид. № 1, построена в поземлен имот с ид. № 10971.502.370, с административен
адрес гр. В, ул. „**” № 45, ет. 0, обект № 7, състоящ се от търговско
помещение и сервизни помещения, със застроена площ от 46.91 кв. м.
(четиридесет и шест цяло деветдесет и една стотни квадратни метра), с
предназначение „за търговска дейност“, ведно със съответните идеални части
от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, до съседи
на обекта: на същия етаж обект с ид. № 10971.502.370.1.8, отгоре ап. с ид. №
10971.502.370.1.1.
Действително, по делото липсват преки доказателства за даденото от
въззивника съгласие, но настоящият състав на Окръжен съд – В, счита че
страните не могат да черпят права от евентуално некачествено/немарливо
водене на служебната документация от страна на длъжностни лица,
натоварени с тази функция – синдиците в производството по
несъстоятелност.
Именно поради гореизложеното, Окръжен съд – В изцяло се съгласява с
извода на районния съд за съществуване на съгласие от страна на Г. Н. за
продажба на нейната идеална част от трансформираната съпружеска
имуществена общност.
Районен съд – В е направил правилен анализ на събраните по делото
гласни и писмени доказателства, като е достигнал до правилен и
законосъобразен извод за отхвърлянето на предявения от ищеца Н. –
ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС.
Няма спор в правната теория и съдебната практика, че фактическият
състав за уважаване на иска предвижда кумулативно наличие на следните
материалноправни предпоставки: 1) ищецът е собственик на вещта предмет на
иска; 2) ответникът владее тази вещ и 3) това владение е без правно
основание (така Решение № 551 от 13.09.2010 г. по гр.д. № 669/2009г. на
Първо гр.о., ВКС и Решение № 9 от 23.01.2012 г. по гр.д. № 251/2011 г. на
6
Първо гр.о., ВКС.
От събраните по делото доказателства, горните три предпоставки не се
доказаха в кумулативност, поради което Окръжен съд – В изцяло се
солидаризира с извода на контролирания съд за отхвърляне на предявения иск.
Окръжен съд – В изцяло се съгласява с изводите на Районен съд – В и по
втория предявен евентуален иск за прогласяване на нищожността на договора
за покупко-продажба.
Недействителността на правните сделки е родово понятие. То обхваща
всички сделки с недостатък, предвиден в закона. Едно от деленията на
недействителните сделки с най-голямо практическо значение е според
характерната последица - нищожни и унищожаеми. Основанията за
нищожност и унищожаемост на договорите са изброени отделно в
разпоредбите на чл. 26 – 33 ЗЗД и общото между тях е, че те са с пороци
/юридически факти/, които осуетяват настъпването на правното действие на
договора от самото начало или откриват възможност за заличаване на
породените правни последици с обратна сила. Най-тежкият порок на договора
е нищожността. Тя е абсолютна, изначална е и не може да бъде санирана.
Окръжен съд – В счита, че наведените доводи от въззивника по
предявения евентуален иск са неоснователни. Настоящият състав, счита че
оплакванията на ищеца/въззивника/,позовавайки се на нищожността поради
противоречие със закона, а именно разпоредбата на чл. 717м от ТЗ се
припокриват, с разпоредбата на чл. 26 от ЗЗД – нищожност поради липса на
съгласие. Като краен извод и двете наведени твърдения за нищожност на
извършената покупко-продажба в настоящия казус са неоснователни.
В тълкувателно решение № 5 от 2020 по т.д 5 от 2020 на ВКС, ОСГТК е
разяснено, че липсва съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД,
когато външно волята на дееспособното лице е обективирана чрез надлежно
поведение, но зад изявлението липсва вътрешно волево решение.
Волеизявленията /предложение и приемане/ са направени и съвпадат, но някое
от тях или и двете са направени при „съзнавано несъгласие” – без намерение
за обвързване. Когато договорът е сключен от дееспособно лице, ако то при
сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си,
договорът е унищожаем, тъй като е дадено съгласие, но без разум /липсва
елементът „съзнаване”/. Използваният от доктрината и съдебната практика
7
разграничителен критерий - „съзнавано“, респективно „несъзнавано отсъствие
на воля“ - съответства напълно на значението на думата „съзнавам“, която
означава „зная, разбирам какво върша, имам ясна представа за постъпките и
състоянието си“.
Така и в мотивите по т.ІІ на ТР № 5/2014 г. от 12.12.2016 г. по тълк. дело
№5/2014 г. на ОСГТК, Върховният касационен съд е приел, че липсата на
съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД е тежък порок на
правната сделка, който е налице, когато волеизявлението е направено при т.
нар. „съзнавана липса на съгласие“ /например – изтръгнато е с насилие,
направено е без намерение за обвързване – на шега, като учебен пример и др.
подобни/.
В настоящия случай, нито една от гореизброените хипотези не беше
доказана, като от събраните по делото гласни и писмени доказателства се
доказа, именно обратното- че е налице валидно съгласие за продажба.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
районния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
По разноските:
С оглед разпоредбата на чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК на въззиваемата
страна следва да присъдят разноски. Претендират се разноски от „ВИДА
СПОРТ” ЕООД, с ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление в
гр.В, ж.к. ***, представлявано от управителя КВЦ в размер на 900 лева за
адвокатско възнаграждение. Същите следва да й бъдат присъдени в пълен
размер, като бъдат заплатени от въззивника Г. А. Н..
Воден от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 378/24.06.2024 г. по гр.д № 1920/2023 г
по описа на РС- В.
ОСЪЖДА Г. А. Н. с ЕГН : **********, с адрес в гр.В, *** ДА
ЗАПЛАТИ на „ВИДА СПОРТ” ЕООД , с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр.В, ж.к. ***, представлявано от управителя КВЦ
направените по делото разноски в размер на 900.00 лева / деветстотин лева/.
8
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9