№ 1480
гр. София , 03.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито
заседание на трети декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20201000502152 по описа за 2020 година
С решение от 28.02.2020г., постановено по гр.д. № 6099/2018г. по описа на СГС, ГО,
9 състав, е уважен частично иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 и чл.10 ЗОДОВ, като
Прокуратурата на Република България, е осъдена да заплати в полза на Е. И. Д., сумата от 1
500 лева - обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат от незаконно
повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.198 ал.3 вр.ал.1 вр.чл 20, ал. 2, във
вр.ал. 1 НК, за което е признат за невинен и оправдан с влязла в сила присъда от 08.02.2018г.
по НОХД 20557/2015г. по описа на СРС, НО, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 08.02.2018г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 10 лв., направени
разноски по делото.
Със същото решение е отхвърлен иска в останалата му част за разликата над 1500 лв.
до първоначално предявения размер от 40 000 лв.
Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на адв. И. Ю. от САК,
адв. възнаграждение в размер на 64,87 лв. на основание чл.38 ЗА.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от
ответника по делото.
В срока по чл.263 ал.2 ГПК срещу решението е депозирана насрещна въззивна жалба
от ищеца.
1
Жалбоподателят-ищец Е. И. Д. оспорва решението в неговата отхвърлителна част
за разликата над 1500 лв. до 40 000 лв. и моли съда да го отмени и уважи предявения
иск изцяло. Изтъква факта, че определеното обезщетение за неимуществени вреди е
занижено и не е в състояние да репарира преживените от него стрес, страх, депресия и
всички останали описани в ИМ и естествено съпътстващи всяко несправедливо обвинено в
извършване на тежко умишлено престъпление лице.
Отделно от горното посочва, че по делото са проведени общо 19 съдебни заседания,
които сами по себе си са внушителни на брой и всяко от които е било свързано с голям
страх, притеснения, напрежение и стрес. Присъдата на първа инстанция е била протестирана
от прокуратурата, но потвърдена от СГС. С оглед периода на продължителност от почти три
години и половина на воденото наказателно производство, присъденото му обезщетение се
равнява на около 1,22 лв. на ден, което е явно несправедливо и изключително занижено с
оглед вид, характера и интензитет на причинените му вреди. Въпреки че на Е. Д. му е била
наложена най-леката мярка за неотклонение „Подписка”, това пак е рефлектирало сериозно
върху живота и работата му, като му е оказвало негативно влияние и ограничения в рамките
на повече от пет години. Претендира разноски.
Жалбоподателят-ответник Прокуратурата на РБ оспорва решението в
неговата осъдителна част и моли съда да го отмени и отхвърли иска изцяло, а в
условие на евентуалност - да намали размера на присъденото обезщетение. Посочва, че
към момента на повдигане на обвинението са били налице съответните предпоставки и
доказателства за повдигане на надлежно обвинение и внасяне на обвинителен акт в съда
спрямо Е. И. Д. за извършено в съучастие тежко умишлено престъпление "Грабеж", по
състава на чл.198 ал.3 вр.ал.1, вр.чл.20 ал.2 НК, което е наказуемо с "Лишаване от свобода"
за срок от 3 до 10 г. Въпреки тежестта на повдигнатото обвинение, по отношение на ищеца
Д. в нито един момент в хода на наказателното производство не е била изпълнявана най-
тежката мярка за неотклонение "Задържане под стража" (взетата МН е била най-леката
възможна такава, а именно - "Подписка"), отделно от горното не са наложени каквито и да
било рестриктивни мерки за процесуална принуда, което практически не е довело до
сериозни ограничения и негативни промени в обичайния начин на живот на обвиняемото
лице.
Отделно от горното посочва, че в хода на производството не са ангажирани в
съответния обем необходимите ясни, недвусмислени и категорични доказателства от страна
на ищеца за заявените неимуществени вреди, изразяващи се в: притеснения, страдания и
душевно безпокойство, постоянен страх от осъждане, влошаване на отношенията му с
близки и познати, накърняване на достойнството и доброто му име и чест в обществото,
възникване на семейни, здравословни и емоционални проблеми - всички по причина и
вследствие на воденото наказателно производство и повдигнатите обвинения спрямо Д..
Счита, че не е доказана и пряката причинно- следствената връзка между заявените
2
претърпени щети и процесното наказателно преследване, доколкото в този период от време
е имало няколко висящи производства срещу ищеца.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДВПГ и чл.84 ал.3 ЗЗД.
Ищецът Е. И. Д. твърди, че на 30.09.2014г. е привлечен като обвиняем за
престъпление по чл.198, ал.3, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 НК и му е определена мярка за
неотклонение „Подписка”. Въз основа на изготвен от СРП обвинителен акт, внесен в съда, е
образувано НОХД № 22132/2014 г., по описа на СРС, НО, 15 състав. По делото били
проведени 2 заседания, след което същото било прекратено и върнато на СРП, поради
съществени процесуални нарушения. На 26.11.2015г. отново бил внесен повторно
обвинителен акт за същото престъпление и образувано НОХД № 20557/2015г., по описа на
СРС, НО, 15 състав. Били проведени общо 14 заседания, а на 13.03.2017г. бил оправдан по
повдигнатото му обвинение. Посочва още, че въз основа на подаден протест от СРП е било
образувано ВНОХД № 2663/2017г. по описа на СГС, НО, 12 състав, по което оправдателната
присъда е потвърдена с Решение № 196/08.02.2017г.
Изтъква факта, че в резултат на обвинението е понесъл отрицателни емоции,
родителите и братята му го упреквали и не вярвали, че е невинен, отношенията със
съпругата му и детето в семейството се влошили, страхувал се за бъдещето си, за
семейството, бил тревожен, не можел да си намери работа. Претендира обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от незаконното обвинение в размер на 40 000 лв., ведно
със законна лихва от 08.02.2018 г. (датата на влизане в сила на оправдателната присъда) до
окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът по делото-Прокуратурата на Република България, оспорва
предявените искове по основание и по размер и моли същите да бъдат отхвърлени, като
неоснователни и недоказани. Поддържа, че за процесния период от време ищецът е бил
подсъдим и по други наказателни дела, подробно описани в приложената справка и
твърдените вреди не са само от повдигнатото му обвинението, предмет на настоящото
производство. Сочи, че спрямо него е взета най- леката мярка за неотклонение - подписка.
Затова твърди, че не са доказани пълно и главно неимуществени вреди в
претендирания размер, както и причинна връзка между
обвинението и твърдените болки и
3
страдания.
От фактическа страна се установява безпротиворечиво, че на 30.09.2014г.
ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем, видно от постановление за привличане на
обвиняем и вземане на мярка за неотклонение с квалификация грабеж / чл. 198, ал. 3,
вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за което се предвижда наказание „лишаване от
свобода” от една до осем години. С постановлението от 29.09.2014 г. спрямо ищеца е
определена мярка за неотклонение „Подписка“.
Въз основа на изготвен от СРП обвинителен акт, внесен в съда, е образувано НОХД
№ 22132/2014 г., по описа на СРС, НО, 15 състав. По делото са проведени 2 заседания, след
което същото било прекратено и върнато на СРП, поради съществени процесуални
нарушения. На 26.11.2015г. отново бил внесен повторно обвинителен акт за същото
престъпление и образувано НОХД № 20557/2015г., по описа на СРС, НО, 15 състав. Били
проведени общо 14 заседания, а на 13.03.2017г. бил оправдан по повдигнатото му
обвинение.
От показанията на св.Т., дадени в хода на съдебното следствие и на досъдебното
производство, приобщени посредством процесуалната техника на чл.281,ал.4 във вр. с
ал.1,т.2 от НПК се установява, че когато е тръгнал да отключва вратата е установил, че
бравата е разбита и от вътре изскочили подс.И. и Д., които тръгнали да бягат. Свидетелят
тръгнал след тях и видял да се качват в автомобил, управляван от подс.А., чийто номер
записал. Уточнява, че единият го бутнал /поде.И./, а другия го ударил /подс.Д./. Намерил
след това инкриминираните вещи в коридора и ги прибрал. По-късно разпознал и тримата
подсъдими по снимки.
С присъда от 13.03.2017г. по НОХД № 20557/15г. по описа на СРС, НО, 15 състав,
подс.П. П. И., Е. И. Д. и П. Г. А. са признати за невиновни в това, че първите двама като
съизвършители, а третият като помагач, около 13.30 ч. на 23.12.2013г. в гр. ***, от
апартамент, находящ се на бул.’’***” №53, вх.В, ет.6, ап.603, чрез разрушаване на прегради,
здраво направени за защита на имот, отнели чужди движими вещи-декоративна фигурка с
формата на слонче от бял метал, с инкрустрирани камъни „Сваровски” на стойност 17.50 лв.,
декоративна фигурка с формата на слонче от жълт метал,с инкрустрирани камъни
„Сваровски” на стойност 17.50 лв. и мъжки ръчен часовник, реплика на марка „Формула 1”
на стойност 18 лв. или всички вещи на стойност 53 лв., собственост на А. И. Т., без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, като заварените на мястото на
престъплението И. и Д. употребили сила, за да запазят владението върху откраднатите
вещи-нанесли удари с юмруци в областта на главата на пострадалия А. И. Т., поради което и
на основание чл.304 НПК са оправдани по повдигнатото обвинение за извършено
4
престъпление по чл.198,ал.3 във вр. с ал.1 във вр. с чл.20,ал.2 във вр. с ал.1 НК за първите
двама и по чл.198,ал.3 във вр.ал.1 във вр. с чл.20,ал.4 във вр. с ал.1 от НК за третия.
Въз основа на подаден протест от СРП е било образувано ВНОХД № 2663/2017г. по
описа на СГС, НО, 12 състав, по което оправдателната присъда е потвърдена с Решение №
196/08.02.2017г. на СГС, НО, 12 състав.
Следователно наказателното производство е продължило общо 3 години и 5 месеца,
считано от 30.09.2014г. до 08.02.2018г.
Видно от служебно изисканото от САС и приложеното свидетелство
за съдимост ищецът е неосъждан. Съгласно справката за
образувани наказателни производства (л.83-84) /приложена към отговора на ИМ/ се
установява, че в периода 2010-2014 г. срещу ищеца са били образувани общо четири
наказателни производства заедно с процесното, но до момента по нито едно от тях няма
постановена осъдителна присъда.
От приложените преписи от ИМ за две от тях ищецът е претендирал също
обезщетение по ЗОДОВ: първото - в периода 14.06.2013г. - 25.04.2014г. пред СРС (л. 92-93),
а второто - за периода 2011-26.03.2015г. пред СГС (л.99-100).
С влязло в сила решение по гр.д. №13869/2017 г., СГС, ГО, 23 с/в на ищеца е
присъдено обезщетение в размер на 2 000 лв. по чл. 2, ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ за периода
24.11.2011 г. -26.03.2015г. , което е служебно известно на настоящия въззивен състав - гр.д.
№ 1603/2018г. по описа на САС, ГО, 14 състав, между същите страни.
Досежно неимуществени вреди по делото няма ангажирани гласни доказателствени
средства. Видно от приложеното на л.74 по делото удостоверение за раждане ищецът има
син И., роден на *** г.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
По делото няма приложена медицинска документация респ. не е изслушана съдебно-
медицинска експертиза, какво е настоящото здравословно състояние на ищеца и има ли
реално влошаване в резултат на изживения стрес от воденото наказателно производство.
При така описаната фактическа обстановка съдът намира решението на СГС за
правилно по същество, но не и по размер, по следните съображения:
Основанието за ангажиране отговорността на държавата чрез органите на
прокуратурата по реда на ЗОДОВ е обективен факт и ако спрямо лицето е било повдигнато
обвинение за извършване на престъпление по НК, което впоследствие е било прекратено,
поради това, че деянието не е извършено от това лице, респ. ако лицето е оправдано, а
5
наложената мярка за неотклонение е отменена поради липса на законно основание -
несъставомерност, изразяваща се в липса на авторство, именно тези обстоятелства дават
основание обвинението да бъде квалифицирано като незаконно, независимо от това, че
отделните процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със закона и
в рамките на правомощията на разследващия орган. Тези изводи съответствуват напълно и
на указанията по приложението на материалния закон, дадени в т. 3 на ТР № 3/2004 г. на
ОСГК на ВКС, в което е прието, че държавата се освобождава от отговорност за вреди само
ако единствената причина за увреждането е поведението на гражданите../в този смисъл
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 18 ОТ 22.01.2009 Г. ПО ГР. Д. № 3948/2008 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС/
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, се установи, че е налице
повдигнато и поддържано обвинение от органите на прокуратурата спрямо ищеца, като
наказателното производство е продължило повече от 3 години, считано от 30.09.2014г.
до 08.02.2017г., за престъпление, което е тежко умишлено, при мярка за неотклонение-
подписка, както и че от тези действия на прокуратурата на последния са причинени
неимуществени вреди - изживян стрес и притеснения, обстоятелства, които обуславят
кумулативното съществуване на елементите на фактическия състав на нормата на чл.2, ал.1,
т.3 ЗОДОВ.
Отговорността по ЗОДОВ на държавата и общините е деликтна и доколкото няма
специални правила, размера на обезщетението за причинените неимуществени вреди се
определя от общата норма - чл. 52 ЗЗД, която определя справедливостта като единствен
критерий. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва
да установи по реда на пълното доказване настъпилото влошаване на общия му
здравословен статус и психическо състояние, претърпените болки и страдания, както и
наличието на причинно-следствената връзка между тях и воденото срещу него наказателно
производство, претърпените страдания и интензитета на стреса, опозоряването на името му
и репутацията му. Тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинение се
преценява именно като обстоятелство, което е от значение за справедливото овъзмездяване
на оневинения обвиняем /подсъдим/. Това обстоятелство, обаче, няма и не може да има
самостоятелно значение, нито може да бъде определено парично изражение на
неимуществените вреди, за които се претендира по чл. 2 ЗОДВПГ, по текстове на НК.
Правно релевантно е как то се е отразило върху обвиняемия /подсъдимия/, което
няма как да бъде напълно еднакво за различните лица, а при специфичните за всеки
случай факти и обстоятелства.
От събраните доказателствени средства, се констатира, че спрямо ищеца е била взета
най-леката мярка за процесуална принуда, че предприетото наказателно преследване е за тежко
умишлено престъпление, което е продължило повече от 3 години, което се е отразило
неблагоприятно върху личността му и неговото емоционално и най-вече психическо
състояние - бил притеснен, подтиснат, изплашен, депресиран. Няма ангажирани писмени
доказателства, сочещи наличието на влошено здравословно физическо състояние на ищеца.
6
Следва да се посочи, че неспазването на разумен срок в наказателно производство с
привлечен обвиняем увеличава вредните последици за последния в степен, която е предмет
на конкретна преценка. Тази степен не следва да намира изражение чрез увеличение на
размера на обезщетението в геометрична прогресия, без да се изследва и отчита в
решаващата дейност на съда прякото значение, което продължителността има за конкретно
претендираната вреда, с оглед нейното естество. В случая продължителността не се
намира в пряка причинно-следствена връзка с вредите, тъй като е само 3 години и 4 м.
Вярно е, че при всички случаи честта и достойнството на всяко лице, което е предмет
на наказателно преследване в някаква степен се явява засегнато. В практиката на ВКС е
прието, че фактът на незаконното обвинение е достатъчен да индицира, че подсъдимият е
претърпял вреди, рефлектиращи върху неговите чест и достойнство (Решение № 991/06 г.,
решение № 427 от 16.06.2010 г. по гр. д. № 273/2009 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС). За да се
установи обаче, че обвиненията в извършване на престъпление са повлияли негативно на
реномето на ищеца следва да се съберат изрични доказателства в тази насока. Такива по
делото не са ангажирани – няма данни като какъв е бил известен в обществото ищеца преди
започване на конкретния наказателен процес, като няма разпитани свидетели. От друга
страна спрямо него вече е имало образувани други наказателни производства от 2011г. т.е.
преди процесното.
В този смисъл може да се приеме за доказано, че имиджа, който ищецът е имал преди
процесното обвинение вече е бил повлиян в негативен аспект. Не следва да се възприема
тезата на жалбоподателя-ищец за ирелевантност на предходни наказателни производства
във връзка с презумпцията за невинност. При всички случаи фактът, че спрямо едно лице
съществуват и други висящи преписки, по които то е привлечено като обвиняем, рефлектира
върху неговото усещане за дискомфорт и негативни емоции. Това обстоятелство следва да
бъде съобразено при определяне на размера на конкретното обезщетение, тъй като
тревогите и притесненията на ищеца са били резултат не само от конкретното наказателно
дело. (Така например решение № 62 от 27.02.2012 г. по гр. д. № 1065/2011 г., Г. К., ІІІ Г. О.
на ВКС). В хода на процеса не се доказа, че ищецът е бил в трудови правоотношения, нито
че същите са прекратени, още по-малко по причина, че спрямо него се е развил наказателен
процес. Не се доказва, че взетата по отношение на ищеца най-лека мярка за неотклонение е
повлияла негативно на ежедневието му или му е създала неудобства.
С оглед всички изложени доводи, като съобрази от една страна наличието на
незаконно обвинение в извършване на престъпление, а от друга страна - претърпените от
ищеца и доказани в очертания по-горе обем неблагоприятни последици, причинната връзка
между тях и воденото наказателно преследване, съдът намира, че са се осъществили всички
елементи от фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т.3, пр. 1 от ЗОДОВ. При това положение
следва да бъде ангажирана отговорността на ответника за причинените на ищеца
неимуществени вреди. Размерът на обезщетението се определя по справедливост от съда по
силата на чл. 52 ЗЗД при съобразяване на обема, характера и интензитета на доказаните
7
вреди. В тази връзка като взе предвид установените нематериални щети, претърпени от
ищеца, техния характер и интензитет, продължителността на наказателното производство (в
това число и поради причини за които ответникът Прокуратурата на РБ не следва да
отговаря) настоящият състав приема, че обезщетението следва да се определи в размер на
3000 лв. Сочената сума е съобразена с обичайната практика и доказателствата по делото
относно личността на ищеца и характера на претърпените от същия емоционални щети и
проблеми в семейството.
В обобщение - въззивният съд констатира, че е налице съвпадение на крайния
резултат от изводите на първата и настоящата инстанции по отношение основателността на
иска, а по отношение на размера на обезщетението намира, че същият следва да бъде
увеличен до 3000 лв. т.е. решението следва да бъде частично отменено в неговата
отхвърлителна част за разликата над 1500 лв. до 3000 лв.
Съгласно съдебната практика (т. 4 Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г.)
обезщетението посочено по-горе се дължи с мораторна лихва, считано от датата на влизане в
сила на оправдателната присада - в случая от 26.03.2015 г.
На основание чл.78 ал.1 ГПК вр.чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ жалбоподателят-ответник дължи
в полза на жалбоподателя-ищец направените разноски за явяване пред настоящата
инстанция - разноски от 5 лв. за държавна такса по въззивната жалба. Дължи се и сумата от
440 лв. за адвокатски хонорар на адв. Ю. в настоящата инстанция. Следва да бъдат
преизчислени разноските, присъдени пред първа инстанция и по-конкретно адв.хонорар,
дължим по реда на чл.38 ЗА. Като разходи в първоинстанционното производство в полза на
жалбоподателя следва да се присъди сумата от 10 лв., а за адвокатски хонорар допълнително
– 440 лв.
Воден от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 28.02.2020г., постановено по гр.д. № 6099/2018г. по описа
на СГС, ГО, 9 състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлена претенцията за неимуществени
вреди за разликата над 1500 лв. до 3000 лв. и разноските, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес: гр. ***, бул."***" №
2, Съдебна палата, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Е. И. Д. ЕГН **********, гр. ***, ж.к.
***, бл. 311, вх. Б, ет. 2, ап. 36, съд. адрес - адв. И. Ю. САК, гр. ***, бул. *** № 1А, ***, ет.
3, к. 308, разликата над 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/ до 3000 лв./три хиляди лева/
8
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат от незаконно
повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.198 ал.3 вр.ал.1 вр.чл 20, ал. 2, във
вр.ал. 1 НК, за което е признат за невинен и оправдан с влязла в сила на 08.02.2018г.
присъда от 13.03.2017г. по НОХД 20557/2015г. по описа на СРС, НО, 15 състав, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 08.02.2018г. до окончателното й изплащане,
както и сумата от 15 лв./петнадесет лева/ направени по делото разноски.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес: гр. ***, бул."***" №
2, Съдебна палата, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА адв. И. Ю. САК, гр. ***, бул. *** № 1А,
***, ет. 3, к. 308, сумата от 440 лв. /четиристотин и четиридесет лева/, представляваща дължим адв.хонорар по
реда на чл.38 ал.2 ЗА за явяване пред първа инстанция, както и сумата от 440 лв. /четиристотин и
четиридесет лева/, представляваща дължим адв.хонорар по реда на чл.38 ал.2 ЗА за явяване
пред въззивна инстанция..
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението с
касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9