№ 9055
гр. София, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20241110107708 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ.
Ищецът *** извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че по
силата на облигационно отношение, възникнало от договор за имуществена застраховка
"автокаско" за л.а. Киа с рег.№ ***, заплатил в полза на застрахованото при него лице
сумата от 3891,14 лв обезщетение за имуществени вреди – за ремонт, от ПТП, настъпило
на 8.8.2023г., по вина на водач на л.а. Пежо с рег.№ ***, застрахован по гражданска
отговорност при ответника, който водач се твърди, че е преминал на червен светофар и е
реализирал ПТП с л.а. Киа. Твърди, че е отправил до ответника извънсъдебна покана, за
заплащане на сумата 3916,14 лева – платеното обезщетение и 25 лева ликвидационни
разходи, като платена била сумата от 1953,07 лева. Предявява осъдителен иск за останалата
неплатена сума от 1963,07 лева – разлика между претендираната сума 3916,14 лева, и
платената от ответника 1953,07 лева. .
Ответникът ***, в срока за отговор , сочи, че е налице значително съпричиняване
от страна на водача на л.а. Киа, който твърди, че е затруднил или препятствал напречното
движение, и не е изчакал преминаването на л.а. Пежо, който е бил навлязъл в кръстовището,
като е нарушил чл.50а ЗДвП.
Счита, че претендираното обезщетение е завишено, като се твърди, че л.а. е можел да
се ремонтира чрез влагане на материали и труд от алтернативни доставчици.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира за установено следното:
Съгласно чл.45, ал.1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
1
причинил другиму, а според чл.411,ал.1 от Кодекса за застраховането с плащането на
застрахователното обезщетение, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и доказаните обичайни разноски при определянето му. В случаите, когато
причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност",
застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне.
С определението по чл.140 ГПК прието за доклад по делото, без възражения от
страните, е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че е наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка автокаско за л.а. Киа към датата на ПТП,
безспорно е плащането, от страна на ищеца, на сумата от 3891,14 лева от страна на ищеца, в
полза на сервиз за ремонт на л.а., на 8.8.2023г., че към датата на ПТП, л.а. Пежо е
застрахован по риск „ ГО“, по застраховка, сключена с ответника , че въз основа покана,
получена при ответника на 10.11.2023г. за заплащане на сумата 3916,14 лева, преди
предявяване на иска, ответникът е заплатил сумата 1953,07 лева.
По делегация, пред Районен съд град Смолян е разпитан Р. Б., водач на лек
автомобил Пежо. Свидетелят сочи, че при движение с л.а Пежо на кръстовище, при
движение от бул. Ботевградско шосе в посока бул. Мадрид, със скорост около 20-30 км/ч
потеглил от светофара на сигнал от червено към жълто. По думите на свидетеля, за другия
л.а. Киа, такси, светофарната уредба била на сигнал от жълто към червено, като на този
светофар се застъпват две жълти светлини, които светят едновременно. Двамата водачи
коментирали след ПТП кой е по –виновен, поради което и извикали органите на реда, които
посетили мястото на ПТП.
Свидетелят П., водач на л.а. Киа, е призован за разпит пред РС Видин, по допусната
от СРС делегация, но същият не е намерен, поради което и СРС отмени определението си, с
което е допуснат до разпит.
За поведението на двамата водачи преди и по време на ПТП индиция е вписаното в
протокола за ПТП и дадените пред органите на реда обяснения, съдържащи се в изпратената
административно – наказателна преписка. В писмената декларация, дадена от свидетеля Б.
пред ограните на реда, е посочено, че ПТП е настъпило по невнимание. Не е упоменато
изложеното пред РС – Смолян от свидетеля Б., че е преминал на червен към жълт светофар.
Свидетелят П., в писмената си декларация сочи, че другият водач е преминал на червен
светофар. Същият извод е достигнал и полицейският служител, съставил скицата към
преписката, същото обстоятелство се отбелязва от органите на реда в протокола за ПТП.
Съгласно заключението на неоспорената от страните и приета от СРС съдебно –
автотехническа експертиза, и изложеното при изслушването на вещото лице в открито
съдебно заседание на 9.5.2024г., от техническа гледна точка, причината за ПТП е
поведението на водача на л.а. Пежо, който е навлязъл в кръстовището на червен сигнал на
2
светофарната уредба.
В откритото съдебно заседание вещото лице конкретизира, че в експертната му
практика , включително при получаване на цифрограми от светофарната уредба, не се е
случвало да е налице застъпване на жълт сигнал на светофари.
Съгласно разпоредбата на чл.50а ЗДвП, забранено е навлизането в кръстовище, дори
при разрешителен режим на светофарната уредба, ако обстановката в кръстовището ще
принуди водача да спре или препятства движението в кръстовището. Относими към момента
на преценка, от страна на водача, са обстоятелствата преди навлизане в кръстовището,
регулирано със светофарна уредба, към който момент, водачът, дори при сигнал за
разрешено движение,следва да прецени дали ще има достатъчно време да премине през това
кръстовище, без да попречи на другите участници в движението. Двата автомобила са
стояли на кръстовището,видно от скицата. Видно от обяснението на вещото лице, от
техническа грешка не може да се приеме, че е била налице застъпване на жълтия сигнал на
двата светофара. Видно от изготвената скица на разположението на двата леки автомобила
на пътното платно, която скица се намира в административно – наказателната преписка,
изготвена от полицейски служител, посетил местопроизшествието / което се установява от
отбелязването на протокола на ПТП, както и приложените снимки към преписката/, л.а. Киа
се намира на пътната лента, по която следва да се движи л.а. Пежо, при разрешителен
режим на светофара, след потеглянето му. Ако се приеме, че казаното от свидетеля Б. е
вярно – че водачът на л.а. Киа е потеглил на жълт към червен светофар, то тогава свидетелят
Б. следва да е потеглил на червен към жълт светофар, и към момента на потеглянето му от
кръстовището, за него сигналът не е бил „потеглянето разрешено”, а сигнал, уведомяващ
водачите, да се подготвят за потегляне. Свидетелят Б. се е намирал към момента на ПТП на
зелен сигнал, но при потеглянето му, маневрата още не е била разрешена. Ето защо, вината
за ПТП е негова. СРС намира, че недоказано е твърдението на ответника, че вина за ПТП
има и водачът на л.а. Киа, включително с довод за съпричиняване на ПТП. Доколкото
вещото лице установи пред съда, че от експертната практика, застъпването на два жълти
сигнала , е невъзможно, което, заедно с обстоятелството, че ПТП се е случило в лентата за
движение на л.а. Киа, налага изводът, че свидетелят П., управлявал л.а. Киа, е потеглил на
зелен сигнал. Следователно, към момента на ПТП, свидетелят П. е имал възможността и за
него е било разрешено да потегли от светофара, при ограничението , предвидено в
рапоредбата на чл.50а ЗДвП. Не се доказа, че към момента на потеглянето на л.а. Киа, на
зелен сигнал, л.а. Пежо вече е препречил пътя, което да обуславя задължението на водача на
л.а. Киа, въпреки зеления сигнал на светофара, да изчака преминаването му.
Съгласно разпоредбата на чл.400,ал.2 от КЗ, подлежат на възстановяване
действително причинените вреди. Съгласно цитираната разпоредба, „възстановителна
застрахователна стойност“ е стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия
вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и
други, без прилагане на обезценка.
Съгласно заключението на вещото лице, стойността на ремонта на л.а. по средна
3
пазарна цена възлиза на сумата 5763,95 лева по средни пазарни цени, а по алтернативни
източници, и при съобразяване на стойността на часовете работа в сервизи, различни от
официалния, на 5663,63 лева. Следователно, платеното от ищеца обезщетение е в рамките
на средната пазарна цена, поради което искът е основателен изцяло.
При този изход на спора, право на разноски има само ищецът.
Ищецът доказва разноски за : 78,52лева платена държавна такса, сумата 496лева с
ДДС, платено адвокатско възнаграждение, сумата 300 лева депозит за експертиза и сумата
50 лева депозит за свидетел. СРС не следва да включва сумата 50 лева депозит за свидетел,
тъй като същата не е използвана – производството по делегация за разпит на свидетеля П. е
прекратено и страната може да иска възстановяване на сумата, от съответния съд.
По възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение,
направено от ответника в хода на устните състезания. Доводът на защитата е, че доколкото
се осъществява абонаментно обслужване, възнаграждението е прекомерно. Договорът за
абонаментно адвокатско обслужване е вид договор за поръчка, при който възложителят –
клиент възлага на адвоката конкретно процесуално представителство, при необходимост
същото да се извърши, а адвокатът дължи отчет за конкретна работа. В самия договор,
представен по делото, не е предвидено възнаграждение за самото абонаментно обслужване,
същото се определя с всяка конкретна поръчка, за конкретно възложено процесуално
представителство. От там, необосновано е становището, че поради самото абонаментно
обслужване /което не носи приход на адвоката, нито такъв е уговорен в договора/,
възнаграждението, което му се следва, следва да е под минималното. Противното разбиране
би било и в остро противоречие с принципа на конкурентност при предоставяне на
адвокатските услуги, като предоставя възможност на адвоката да предоставя услугите си
при много по – ниско възнаграждение от приетото за минимално за страната. Критерият
затова дали едно възнаграждение е прекомерно е фактическата и правна сложност на
делото. В настоящото производство е проведено едно открито съдебно заседание, в което е
приета експертиза, но страните са подготвяли и въпросни листи за две допуснати делегации.
Следователно, предвид извънсъдебното плащане на част от сумата от страна на ответника,
делото се концентрира около спора за вината на водачите и размера на подлежащото на
възстановяване обезщетение, и е от средна правна и фактическа сложност, в сравнение със
сходни дела, при които спорът е само за размера на обезщетението. Ето защо, сумата 496
лева възнаграждение не е прекомерно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА *** ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** да заплати на
*** ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, сумата 1953,07 лева - остатък от
дължимо обезщетение за имуществени вреди, причинени на 8.8.2023г. на лек автомобил
КИА с рег.№ ***, дължими по имуществена застраховка „ автокаско”, което ПТП е
4
настъпило по вина на водач на Пежо с рег.№ ***, ведно със законната лихва от 12.2.2024г.
до плащането сторените по делото разноски от 874,52лева.
СУМАТА е платима по банкова сметка BG60STSA93000004747160..
Решението може да се обжалва пред Софийския градски съд с въззивна жалба, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5