Решение по дело №1495/2008 на Районен съд - Горна Оряховица

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 131

 

гр.Горна Оряховица, 21.04.2009 г.

 

       В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, пети състав, в публично заседание на осемнадесети март, през две хиляди и девета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: З.Л.

 

при участието на секретар Р. А., като разгледа докладваното от съдията  Л. *** по описа за 2008 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

        Иск  с правно основание чл.124 ал.І ГПК вр. чл. 79 ал.І ЗС.

 

 Ищецът Б.Ш.Б., чрез пълномощника си адв. Г.  от АК Силистра, сочи в исковата  молба, че на 08.04.1997 г., закупил с предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, 1/2 идеална част от дворно място, цялото от 1424 кв. м., заедно с построената в него едноетажна жилищна сграда и паянтова постройка. Продавач по договора била Тодорка Пантелеева, която починала през 2002 г., преди да бъде сключен окончателният договор. На 09.10.2008 г.,  кметът на с.Писарево показал на ищеца нотариален акт №559 от 02.09.2008г., видно от който, като собственик на процесния имот, бил вписан Х.М.М..

Ищецът твърди,че в продължение на повече от 11 години владеел и ползвал имота необезпокояван от никого, както и че придобил собствеността спрямо същия, на основание изтекла в негова полза  придобивна давност, по смисъла на чл.79 ал.І ЗС.

  Моли да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде прието за установено по отношение на ответника, че той е собственик на описания недвижим имот, въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност, като при уважаване на предявения иск да бъдат присъдени направените по делото разноски.

         Ответникът Х.М.М., в срока за отговор по чл. 131 ГПК, не депозира писмен отговор. С представен такъв  след изтичане на законоустановения срок, бяха направени възражения  във връзка с предявения иск, които не бяха обсъдени от съда, нито разгледани направените доказателствени искания, с оглед отхвърляне на молбата по чл. 64 и сл. ГПК.

        Чрез пълномощника си адв. М., в хода на устните състезания зае становище,  да бъде постановено  решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан и да бъдат присъдени направените от ответната страна разноски.

Съдът, след като  се запозна със  становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

На  08.04.1997 г. ищецът Б.Б., закупил от Тодорка Пантелеева   с предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, ½  идеална част от дворно място, цялото от 1424 кв. м., заедно с построената в него, в западната част  едноетажна жилищна сграда, състояща се от две стаи и паянтова постройка. Този недвижим имот  се намирал в с. Писарево, общ. Горна Оряховица, парцел І-164, в кв. 49 по регулационният план на с. Писарево от 1933 г.

Страните се договорили да бъде сключен окончателен договор след приключване на  провеждано дело за делба по отношение на целия недвижим имот, като съсобственик на останалата ½ ид. част от целия недвижим имот бил -  Марчо Пантелеев, който с нот. акт № 160, том ІV  н. д 1426/28.08.1990 г. , прехвърлил ½  ид. част на съпругата си тогава-Тодорка Пантелеева(л.10). Именно  тази ½ ид. част , заедно с построените сгради в западната част на имота, през 1997 г. , Тодорка Пантелеева продала на ищеца с предварителен договор за покупко- продажба. Със същия било уговорено, че до приключване  на делбеното дело, имотът ще се ползва от Димитър Борисов Игнатов.

Същевременно известно време след това,  Марчо Пантелеев, продал своята идеална част от недвижимия имот , задно с построените в нея сгради- източната част от имота, на  друго лице-Стефан, който последствие препродал същата на ответника Х.М., като сделката не била оформена   с нотариален акт. Марчо Пантелеев разполагал с нотариален акт № 149 т. ІІІ, н. д. № 1260/11.12.1981 г., с който се легитимирал като собственик на имота, видно от Скица на недвижим имот, представляващ  парцел І-164, в кв. 49, по регулационния план на с. Писарево от 1933 г.(л.7).

При сключване на предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот, при самата сделка и предаването на  парите , присъствал св.  Алиев, заедно с лице на име Мехмед, като двамата се подписали в качеството на свидетели на  случилите се обстоятелства, присъствието на продавача-Тодорка Пантелеева  и купувача- Б.Б., както и предаването на паричната сума, описана в договора и представляваща  продажната цена на имота.

Между купувачите на  идеалните части от целия имот съществували добри съседски взаимоотношения, като цялото дворно място било разделено на две равни части с телена ограда и всеки собственик стопанисвал своята  половина от имота, заедно с построените в същата половина сгради.

От момента на  получаване на владението на недвижимия имот от ищеца, което станало след закупуване на имота с предварителния договор, същият необезпокояван от никого, в продължение на повече от 10 години владял същия, като обработвал земята, поддържал  жилищната сграда и стопанските постройки, определил границата в съсобственото дворно място, която граница била условно поставена, разделяйки двата   „имота”, които се владеели от различни лица, като по този начин всеки един от съсобствениците на дворно място манифестирал собствеността си и  „декларирал” пред другия границата на своя имот.

През 1998 г. на 20.02.-1998 г., ищецът Б. декларирал недвижимия имот, който придобил с предварителния договор, депозирайки декларация в ЗМДТ  при Община Горна Оряховица, като от тогава  до настоящия момент заплащал необходимите данъци за притежаване на недвижим имот и дължимите местни такси по  ЗМДТ, видно от писмо изх. №  РД 11-00-947/09.03.2009 г. на Кмета на Община Горна Оряховица и  приложените към същото   13 бр.  дубликати на  разписки за заплатени данъци и местни такси(л 41- 54).

Видно от показанията на св. Изетова и Алиев, от момента на закупуване на имота от „бабата”, наричана така от Изетова и  „жената” или ”Тодора”, наречена от Алиев, Беийков е  влязъл в имота си, който е обработвал и не  е нарушавал границата със съседа си. От показанията  на двамата свидетели стана ясно, че  праводателите на ищеца и ответника, преди да  продадат своите идеални части от имота, са били съпрузи, които последствие са прекратили брака си  с развод и са се разпоредили с притежаваното от тях имущество.

За живущите в с. Писарево, едни от които св. Алиев и Изетова, никога не е стояло под съмнение, че Б. е собственик на неговата половина от имота, която била разделена от тази на М. с ограда, без да навлиза  в мястото на съседа си, както и от друга страна, без някой да му пречи да си работи мястото и да си поддържа къщата.

Направиха се възражения от  пълномощника на ответника, че са налице   разминавания в показанията на свидетелите относно името на праводателката на Б., както и времето на закупуване на имота. Действително такива  неточности са налице, но с оглед социалния статус на разпитаните свидетели, както и спецификата на запомняне на определени факти и обстоятелства за всеки индивид, което е строго индивидуално, настоящата инстанция счита, че тези разминавания в показанията на свидетелите не са съществени, с оглед продължителния изминал период от време, индивидуалните интелектуални способности и паметови особености на разпитаните лица.

Безспорно обаче с разпита им се събраха доказателства, че Б. е придобил имота от възрастна жена от с. Писарево, която заедно с бившия си съпруг е притежавала цялото дворно място, от който момент, Б. е започнал да владее своята идеална част от дворното място, която в същото време е била реално определена, задно с построените в западната половина на мястото жилищна сграда и стопански постройки. За съда стана ясно , че  разпитаните свидетели имат предвид   като продавач на имота Тодорка Пантелеева, чийто съпруг- Марчо Пантелеев й е дарил 1/2 ид. част от цялото дворно място, както и че същият последствие също е продал своята част от имота на друго лице, което от своя страна е започнало също да я владее. Не на последно място, с разпита на св. Алиев се събраха категорични доказателства, че същият е присъствал и на „продажбата” на имота, както и че се е подписал на  предварителния договор, с което  е удостоверено пред други лица предаването на   паричната сума на продавача Пантелеева.

Даже и  да бъдат приети, направените възражения от  ответната страна, че Б. не е владял имота от  08.04.1997 г., когато е съставен предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот, то безспорен е факта, че същият е декларирал имота си на  20.02.1998 г., от когато до настоящият момент официално е манифестирал намерението си, че го владее като негов собственик. Този безспорен факт, удостоверен  с официални документи, както и с показанията на свидетелите, че Б. е започнал да  владее имота от  закупуването  му, навеждат на единствено възможния извод, че ищецът  след сключване на предварителния договор, до настоящият момент си живее в него и стопанисва същия, необезпокояван  от никого.

        При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

        Искът по чл.124 ал. І ГПК  вр. 79 ал.І от ЗС е процесуално допустим и разгледан по същество се явява основателен.

По делото се събраха категорични доказателства, че от 1997  г. , до настоящия момент, процесният имот се владее от ищеца. Владението е придобито въз основа  на  предварителния договор за покупко- продажба на недвижим имот от Тодорка Пантелеева,  собственик на имота, съобразно нот. акт №  160 т. ІV н. д. № 1426/28.08.1990 г. (л.10). Предварителният договор, с който се уговаря продажбата на дадена вещ, няма вещноправен ефект – той не прехвърля правото на собственост или ограничени вещни права, а създава задължение за страните да сключат окончателен договор за покупко-продажба. Но до сключване на  окончателния договор не се е стигнало. На 20.02.1998 г. ищецът е декларирал имота  подавайки декларация по  чл. 14 от ЗМДТ вх. №  20016054 в Община Горна Оряховица, от когато до настоящия момент същият е заплащал дължимите данъци, като собственик на недвижим имот и  дължимите местни такси.

За времето от подписването на предварителния договор през  1997 г., или от момента на деклариране на имота, до подаване на исковата молба през 2008г. са изминали повече от 10 години.  За този период се установи че ищецът е владял имота постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с намерение да държи вещта, като своя собствена. Грижел се е за имота си, обработвал  е земята, живял е в построената едноетажна жилищна сграда в западната част, която е поддържал, както  и е заплащал  дължимите  данъци и такси.  В този смисъл собствеността върху процесния имот, представляващ 1/2 идеална част от дворно място, цялото от 1424 кв. м. заедно с построената в него в западната част едноетажна жилищна сграда, състояща се от две стаи и   паянтова постройка, който имот представлява парцел І-164 , кв. 49 по плана на с. Писарево от 1933 г., е придобита от  ищеца, чрез изтекла в негова полза придобивна давност, по смисъла на чл. 79 ал.І ЗС. Т. е. имотът е владян явно, спокойно и в продължение на повече от  10 години, като Б. е манифестирал своето намерение,че  държи вещта като своя.

По изложените съображения, съдът намира предявеният иск за основателен, поради което следва да  бъде уважен, ведно със законните последици от това.

Тъй като ответникът черпи правата си от нот. акт №  559, т. ІІІ,рег. № 4464, дело № 428/ 02.09.2008 г. на нотариус Ани Маркова  с № 252 от регистъра на нотариалната камара, вписан  с вх. рег.  № 4115 от 02.09.2008 г. в Агенция по вписванията, Служба по вписванията от съдия по вписванията , като акт № 46, т.  ХІV, дело 3149/08, то същият следва да бъде отменен , на основание чл. 537 ал.ІІ ГПК до  1/2 идеална част от дворно място, цялото от 1424 кв. м. заедно с построените в него в източната част сгради,  който имот представлява парцел І-164 , кв. 49 по плана на с. Писарево от 1933 г.

В полза на ищеца следва да се присъдят направените от него разноски, като ответникът следва да бъде осъден да му ги заплати, на основание чл.78 ал.І ГПК, с оглед уважаване на предявеният иск. Те представляват сумата от  945.22 лв. , от които 145.22 лв., внесени държавни такси за образуване на дело и  издаване на удостоверение, както и  сумата от 800.00 лв. , платено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Хасан Махмудов Мъстънов,***, ЕГН **********, че Бейко Шибилев Бейков,*** , ЕГН **********,  е СОБСТВЕНИК  на  следния недвижим имот, на основание чл. 124 ал.І  ГПК, вр. чл. 79 ал.І  ЗС, представляващ ½(една втора)  идеална част от ДВОРНО МЯСТО, цялото от 1424(хиляда четиристотин двадесет и четири) кв. м., заедно с построените в него, в западната част на имота ЕДНОЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, състояща се от две стаи и   ПАЯНТОВА ПОСТРОЙКА, който имот представлява парцел І-164(едно римско сто шестдесет и четири) , кв. 49(четиридесет и девет) по плана на с. Писарево от 1933 г., който имот е описан в нот. акт №  160 т. ІV н. д. № 1426/28.08.1990 г. и предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот от 08.04.1997 г.

На основание чл. 537 ал.ІІ ГПК  ОТМЕНЯ  нот. акт №  559 т. ІІІ, рег. № 4464, дело № 428/ 02.09.2008 г. на нотариус Ани Маркова,  с № 252 от регистъра на нотариалната камара, вписан  с вх. рег.  № 4115 от 02.09.2008 г. в Агенция по вписванията, Служба по вписванията от съдия по вписванията като акт № 46, т.  ХІV, дело 3149/08, до  ½(една втора) идеална част от ДВОРНО МЯСТО, цялото от 1424 (хиляда четиристотин двадесет и четири)  кв. м., заедно с построените в източната част сгради,  който имот представлява парцел І-164(едно римско сто шестдесет и четири) , кв. 49(четиридесет и девет) по плана на с. Писарево от 1933 г.

ОСЪЖДА Хасан Махмудов Мъстънов, ДА ЗАПЛАТИ на Бейко Шибилев Бейков, направените по делото разноски в размер на 945.22лв.(деветстотин четиридесет и пет лв. и 22 ст.)- представляващи ДТ и  платено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок  от връчването му  до страните, пред ВТОС.

 

 

 

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: