№ 139
гр. Ботевград, 09.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Н.Ц.П.
при участието на секретаря И.С.Т.
като разгледа докладваното от Н.Ц.П. Административно наказателно дело №
20231810200222 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Предметът на обжалване:
Електронен фиш серия К № *** издаден от ОДМВР-София, с които на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 от Закона за движението по пътищата
/ЗДвП/ на И. К. С., ЕГН ********** е наложена „глоба” в размер на 1500
(хиляда и петстотин) лева, за извършено от него нарушение по чл.21, ал.2, вр.
ал. 1 от ЗДвП.
В подадената жалба от С., чрез адв. В. от АК-Варна е описано искане за
отмяна на така издадения Електронен фиш като незаконосъобразен,
необоснован и издаден в нарушение на процесуалните правила.
Въззивният жалбоподател редовно призован за съдебни заседания, не се
явява и не изпраща представител. В писмени бележки процесуалният
представител е допълнил своите съображения за отмяна на обжалвания ЕФ.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата. Постъпила е писмена защита, чрез гл. юрик.
И.ова, с която моли Съдът да остави без уважение жалбата на жалбоподателя
като неоснователна и недоказана. Претендира юрисконсултско
възнаграждение и въвежда възражение за прекомерност на разноските на
1
противната страна.
Ботевградският районен съд, приема за установено следното:
Според процесния ЕФ на 04.11.2022 г. в 12.35 часа, в Софийска област,
община Ботевград по автомагистрала Хемус, км. 39+300 с посока на
движение към гр.Варна, при ограничение от 80 км/ч, въведено с пътен знак
В-26, с МПС Ауди А5 Спортбек, с регистрационен номер ***, собственост на
жалбоподателя, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство № ARH CAM S1, при разрешена
стойност на скоростта 80 км/ч., е отчетена скорост на движение на описания
автомобил от 152 км/ч, като след приспадане на допустимата
грешка/толеранс от 3 км при измерване на скоростта е установена превишена
стойност на скоростта 69 км/ч.
След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил
протокол, рег. № р-8942/10.11.2022 г. /приложение към чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата /обн. ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г. /.
След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство,
с което е извършено нарушението е собственост на жалбоподателя.
По делото липсват данни кога електронният фиш е бил връчен на
собственика на автомобила.
По делото липсват данни на основание чл. 189, ал. 5, изр.2-ро от ЗДвП
жалбоподателят, като собственик на автомобила, да е представил писмена
декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на
нарушението.
Липсват данни и за представено писмено възражение по чл. 189, ал. 6
от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства: протокол от проверката на
мобилната система за видеоконтрол „ARH CAM S1”; заповед № 8121з-
172/29.02.2016г. и заповед №8121з-931 от 30.08.2016г., и двете на Министъра
на МВР, бланка на електронен фиш; удостоверение за одобрен тип средство
за измерване №17.09.5126, снимков материал, протокол за използване на
2
автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта, справка за
регистрация на Ауди А5 Спортбек, с регистрационен номер ***, справка-
отговор от Областно пътно управление-София, ведно със схема за временна
организация и безопасност на движението на АМ Хемус, в участъка от км
39+300, които следва да бъдат кредитирани без резерви като единни,
последователни и кореспондиращи по между си.
От приложеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване
от Български институт по метрология, ведно с писмените доказателства към
нея, се установяват видът на мобилната система, и обстоятелството, че
същата е одобрена съобразно нормативните изисквания.
От самия снимков материал, автомобилът на жалбоподателя с ясно
виждаш се регистрационен номер, модел и марка, е заснет от достатъчно
разстояние, без около него да са заснети каквито и да било други автомобили,
чиято скорост евентуално би могла да бъде засечена вместо тази на
автомобила на жалбоподателя. Снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15
от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и
система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява
веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес
и като такова бе приобщено по делото.
Тъй като по делото няма данни електронния фиш да е бил връчен на
жалбоподателя и тъй като липсва яснота кога той въобще е научила за него,
то съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и е
допустима. Подадена е също така и от процесуално легитимирано лице, тъй
като именно жалбоподателят е визиран като лицето извършило посоченото
нарушение по ЗДвП.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните
съображения:
При извършена служебна проверка за законосъобразност, преценявайки
и възраженията на жалбоподателя, съдът не констатира допуснати
съществени процесуални нарушения на специалната процедура по издаването
на електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Същата е
приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките за това, тъй
3
като по делото безспорно е доказано, че процесното нарушение е установено
и заснето с автоматизирано техническо средство/мобилната система за
видеоконтрол „ ARH CAM S1, с каквито съгласно чл. 189, ал. 4 /изм., ДВ, бр.
54 от 2017 г, в сила към датата на нарушението/, може да се установяват и
заснемат нарушения в тази хипотеза. Съгласно § 6, т. 65 /нова, ДВ бр. 19/2015
г. /, "автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган, и мобилни – прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес. Събраните писмени доказателства сочат, че АТСС, с което е
установено и заснето процесното нарушение е мобилно многофункционално
устройство за контрол на скоростта с вградено разпознаване на
регистрационните номера и комуникации. Същото е одобрен тип средство за
измерване от Българския институт по метрология съгласно удостоверение №
17.09.5126 със срок на валидност 07.09.2027г. Този документ удостоверява, че
преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации, тип № ARH CAM S1, е вписана в
регистъра на одобрените за използване средства за измерване и съответства с
одобрения тип и с метрологичните изисквания. Въз основа на това съдът
приема, че АТСС, с което е установено и заснето процесното нарушение на
датата визирана в електронния фиш, е било технически изправно и годно да
бъде използвано за установяване на нарушения на скоростния режим по реда
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, чл. 4 и чл. 5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Същевременно,
използването на мобилното АТСС на съответното място за контрол е
удостоверено с протокол /приложение към чл. 10, ал. 1 от наредбата/,
съставен и подписан от обслужващия го полицейският служител, в който
изчерпателно са посочени релевантните обстоятелства – идентификационен
номер на използваното АТСС, точното място на контрол, въведения за него
скоростен режим, режим на измерване, посока на задействане, началото и
4
края на работната смяна и броя на установените нарушения. Записите в
съдържанието му, съпоставени със съдържанието на процесния фиш,
позволяват формиране на еднозначен извод, че протоколът е относим към
описаното в него нарушение.
Безспорно е идентифицирано и превозното средство, при управлението
на което е извършено нарушението, както и измерената скорост на
движението му при осъществявания контрол. Относимо доказателствено
средство в тази насока представлява приложената снимка клип №
120CCDD/0195904, в която са означени дата и час, точна локация, разрешена
скорост /съответстващи на данните в протокола и ЕФ/, както и скорост на
движение на заснетото превозно средство. Направения запис на нарушението
и снимковото му визуализиране е доказателствено средство по чл. 189, ал. 15
от ЗДвП за установеното нарушение, за което е издаден електронния фиш. На
снимковия материал се наблюдава именно автомобилът визиран в
електронния фиш, заснет при отдалечаващ трафик, съответен на движението
на превозното средство на жалбоподателя, поради което всяко съмнение чия
скорост е регистрирало АТСС е изключено.
Обжалваният електронен фиш съответства и на утвърдения със заповед
№ 8121з-172/29.02.2016г. и заповед №8121з-931 от 30.08.2016г. на
Министъра на МВР образец, носи лимитивно установеното в нормата на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП съдържание, поради което е редовен от процесуална
страна. Изискванията към формата, съдържанието, реквизитите и реда за
издаване на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Същият се
издава по алтернативна, съкратена процедура, законосъобразното протичане
на която се предпоставя единствено от съблюдаването на специалните
правила и изисквания регламентирани в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а
те в случая са спазени - отразени са данни за териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане.
В разглеждания случай при използване на АТСС е съставен протокол за
5
използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта
на дата 04.11.2022г. В този протокол са посочени вида и номера на АТСС -
ARH CAM S1, местоположението му - АМ Хемус км 39+300, посока на
движение от София за Варна, въведеното ограничение на скоростта - 80км/ч,
датата на използване, начало на работа и край. Въз основа на този протокол е
издаден процесния електронен фиш, в който са възприети обстоятелствата за
датата, часа и мястото на нарушението, посоката на движение на МПС,
разрешената скорост.Този протокол е официален документ, тъй като се
съставя от длъжностно лице, в кръга на службата му и се ползва с обвързваща
доказателствена сила. В приложения по административнонаказателната
преписка протокол съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. с рег. № 1158р9104 от 10.10.2022 г. се вижда, че е отразено
техническото средство за контрол да е заснело в два режима на работа–
статичен или динамичен. Въпреки това от направената дигитална снимка на
АТСС, която е приложена по делото еднозначно се налага извод, че
заснемащото устройство е било разположено временно на пътния участък, т.
е. съдът приема, че е доказано, че режима на измерване е бил стационарен,
поради което и попълването на това обстоятелство в протокола по чл. 10, ал. 1
от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. макар и да е пропуск, не води до
съществено нарушение на процедурата по установяване по безспорен начин
на нарушението, нито ограничава правото на защита на санкционираното
лице, поради което, възраженията в тази насока се приемат за неоснователни.
С жалбата е представено заверено копие на обжалвания електронен
фиш, където е отразена санкцията по следния начин „на основание чл. 189, ал.
4 във връзка с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП“. В същото време от АНО е представен
фиш със същия номер, но вече с допълнена цифрово санкция „чл. 189, ал. 4
във връзка с чл. 182, ал. 4 вр. ал. 2 т. 6 от ЗДвП“ като върху това копие е
изписано на ръка „Вярно с оригинала“, но без да е положен подпис от
длъжностно лице за верността на това удостоверяване. Това мотивира съда да
приеме, че обект на обжалване е ЕФ, представен от жалбоподателя, а
представения от АНО като незаверен го приема само като ксерокопие.
Административнонаказващият орган е повдигнал обвинение за
извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП, за което лицето е
било санкционирано на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 4 от
ЗДвП. Така формулираната правна конструкция категорично не съответства
6
на вмененото на нарушителя деяние, доколкото липсва привръзка към
конкретната санкционна норма, приложима в случаите на санкциониране на
водач, който превиши разрешената максимална скорост извън населено
място. Член 189, ал. 4 от ЗДвП урежда правомощието за издаване на
електронен фиш, а чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, предпоставя санкциониране
превишаването на разрешената максимална скорост. АНО не е посочил и
конкретна хипотеза на чл. 182, ал. 1 или ал. 2 от ЗДвП. Непосочването на
съответната норма на закона, определяща приложимата санкция спрямо
стойността на превишената скорост е празнота, която не може да се преодолее
по аналогия или пък да се запълва от съда, като за пръв път в посочи
санкционната разпоредба, която определя наказуемостта на нарушението.
Недоказано е и квалифициращото обстоятелство "повторност", което е било в
тежест на АНО.
По разноските:
При този изход от делото в полза на жалбоподателя следва да се
присъдят сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 450 лева за извършването на които са представени надлежни доказателства
– договор за правна защита и съдействие от 15.01.2023г., съдържащ разписка
за получаване на уговореното адвокатско възнаграждение. Възражението за
прекомерност на размера на възнаграждението е неоснователно доколкото
същият в минималния размер на адвокатското възнаграждение по чл. 18, ал. 2,
вр. ал. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-
Ботевград, въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № *** издаден от ОДМВР-София, с
които на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/ на И. К. С., ЕГН ********** е наложена „глоба” в размер на
1500 (хиляда и петстотин) лева, за извършено от него нарушение по чл.21,
ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-гр. София, да заплати на И. К. С.,
7
ЕГН ********** сумата от 400 /четиристотин/лева, представляваща
сторените от последния разноски за адвокатско възнаграждение в
производството.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред
Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
8