Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 20.03.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на двадесети
февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря М.Ц. като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело
№ 8384 по описа за 2016г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска
396,60 лв. и чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК,
вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 59,66 лв.
Производството по
делото е образувано по подадена искова молба от "***, със седалище и адрес
на управление ***, ЕИК ***, срещу Е.Ц.Д., ЕГН **********,***, в която се твърди, че е издадена заповед за
изпълнение по подадено заявление от ищеца по ч.гр.д.№5347/16 по описа на
РС-Плевен, която е връчена на длъжника, които в срока по чл.414 ГПК е депозирал
писмено възражение. Твърди, че претенцията за заплащане на сумите по издадената
заповед за изпълнение е поради доставена топлоенергия до топлоснабдения имот на
ответника- апартамент, находящ се на адрес ***, *** с аб.№***. Твърди, че като собственик/ползвател/ на топлоснабден
имот, находящ се в ***, ответника и клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови
нужди по смисъла на Чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия . Затова за него важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на
енергетиката. Счита, че съгласно чл. 150. (1) Продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към
Министерски съвет, като съгласно ал.2, същите
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен
ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане
от клиентите. Твърди, че общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник
„Нощен труд” от дата 13-14.12.2007г. и във вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г.
Твърди, че с тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите
на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът
за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Посочва, че в раздел VII
от ОУ от 2007 г. - „Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който
купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Твърди, че в този смисъл, задължението на ответника за
заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на
доставката на ТЕ. Твърди, че с изтичането на последния ден от месеца ответникът
е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно
е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди, че ответника, съгласно приложеното към заповедното
производство извлечение от сметка за абонатен № *** е използвал доставяната от
дружеството топлинна енергия през периода от 01.12.2009г. – 31.03.2016г. и не е
погасил задължението си. Твърди, че сградата-етажна собственост, в която се
намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до имота на ответника е
сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с фирма ***. Твърди, че сумите за ТЕ за периода от 01.12.2009г. -
31.03.2016г. са начислявани от “*** по изготвяни отчети от фирмата,извършваща
дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от
Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за Топлоснабдяването. Посочва, че претендираните суми за процесния период са: сума за отопление-115,08 лв., енергия,
отдадена от сградна инсталация- 275,16 лв., услуга дялово разпределение- 6,36
лв. Твърди, че сумите са начислени на
база на реалния отчет на уредите за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в имота на ответника 0 бр. водомер и 0 бр индивидуални разпределителни
уреди, както и щранг-лира в банята. Отправя се искане, за постановяване на
решение, с което да се признае за установено вземането на ищеца срещу ответника
за сумата 396,60 лева за главница за периода 01.11.2013г. – 31.03.2016 г. и
лихва върху главницата в размер на 59.66 лева за периода 04.01.2014 г. до
07.07.2016 г. и законната лихва върху главницата от 14.07.2016 г. до изплащане
на вземането, за които суми била издадена заповед за изпълнение в
производството по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№ 5347/2016г. по описа на ПлРС. Претендират се и направените по делото
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който заявява, че оспорва изцяло
така предявения иск като недопустим и недоказан. Оспорва изцяло
предявените искове по
основание и размер. Оспорва наличието на облигационно
отношение между ищеца и ответника, тъй като за това не са представени
доказателства. Оспорва твърденията на ищеца, че е използвал предоставена
топлинна енергия, като оспорва твърденията за възникване на договорни отношения
с посоченото в исковата молба съдържание. Твърди, че между него и ищеца не е
сключван договор. Оспорва твърденията на ищеца, че договорът е обективиран в
Общите условия, публикувани във в. „Посоки'". Твърди, че не е подавал и писмена
декларация или заявление за откриване на партида на посочения адрес на негово
име. Твърди, че не е вярно, че ищеца е
предоставял на ответника фактури за твърдяната предоставяна услуга. Счита, че
издаването на фактури не е равнозначно на сключване на договор между него и „***,
тъй като в случая фактурите са издадени едностранно от ищеца и същите не са
подписани от негова страна, поради което и не може да се приеме, че е налице
съвпадение на насрещни волеизявления, респ. сключване на договор. Оспорва
твърденията на ищеца, че услугата е доставяна. Твърди, че такава услуга не е
доставяна от страна на ищеца, поради което и съответно няма как да възникне
задължение за заплащане. Твърди, че не се уточнява в исковата молба на ищеца по
какъв начин и как са изчислявани месечните задължения. „*** не доказва
основанието и размера на вземането, за което се е снабдила със заповед за
изпълнение. Счита, че предвид недължимостта на претендираните суми за продажба
на ТЕ, недължими са и претендираните суми за законна лихва и лихва за забава.
Прави възражение за погасяване на вземанията с кратката 3-годишна давност.
Оспорва представените Обши условия за продажба на ТЕ за битови нужди от „*** и
Решение от 03.12.2007 г.на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и
публикувани във вестник „Посоки" бр.239/13.12.2007г. Излага съображения,
че съгласно ал.2 от ЗЕ Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. От изложените доказателства е
видно ,че е предоставена извадка само от в-к... Посоки" и липсва такава от
централния ежедневник (в-к.„Нощен труд"). Счита така предявения иска за
недоказан, тъй като в тежест на „*** лежи пълното доказване за твърдяното
облигационно правоотношение. Счита, че договорът за продажба на топлинна
енергия се доказва с документа, който го материализира. Счита, че от
единственото писмено доказателство — нечетливо копие от съобщение от "***,
публикувано във в-к "Посоки" не може да се направи прекият извод, че
ответника е страна по договора с „***, не се доказва качеството му на
потребител на топлинна енергия. Счита, че няма каквито и да е писмени
доказателства, установяващи твърденията на ищеца, че е собственик или
притежател на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот за релевирания
период от време. Няма списък на живущите и на собствениците в етажната
собственост в ***, ***. Липсват приложени доказателства - писмена декларация
или заявление за откриване на партида на посочения адрес на негово име. Счита,
че позоваването от страна на ищеца на извлечението от сметка за абонатен № ***,
приложено по ч.гр. дело № 8384/2016 г. по описа на РС-*** не е достатъчно
доказателство за настоящото исково производство. Прави възражение за
прекомерност на юрисконсултското възнаграждение. Моли искът за бъде отхвърлен.
По делото е конститиран като трето лице-помагач на страната на ищеца ***
със седалище и адрес на управление: ***, ***, сграда на *** и адрес в ***, което не взема становище.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
По делото са представени Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от „*** на потребители в гр.Плевен, приети
с протокол от 12.09.2007г на Съвета на директорите на „*** и одобрен с Решение
№ОУ-067/3.12.2007г на ДКВЕР. Съгласно чл. 1 от същите, с тях се уреждат
взаимоотношенията при продажба на топлинна енергия между “***, наричана
“продавач” и потребителите за битови нужди, наричани “купувачи”. Съгласно чл. 3
ал.1 от Общите условия купувач може да бъде физическо лице, потребител на
топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право
на ползване на имот в топлоснабдена
сграда.Съгласно чл. 14 купувачът е длъжен в 30 дневен срок да уведоми писмено
продавача при промяна на титуляра на правото на собственост или вещно право на
ползване на топлоснабдения имот.В чл. 57 ал.1 от Общите условия е предвидено,
че при промяна на собствеността или вещното право на ползване новият и
предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат до продавача в срока
по чл. 14 заявление за откриване, промяна или закриване на партида, към което
са приложени копия от документи удостоверяващи придобиването или прекратяването
на правото на собственост или вещно право на ползване на имота. Общите условия
са оспорени от ответника по делото, като такива, които не са влезли в сила
поради непубликуването им два ежедневника. Оспорено е публикуването им във
в.Нощен Труд от дата13-14.12.2007г.
Съдът възприема заключението на съдебно-счетоводната
експертиза като обективно, обосновано, компетентно и безпристрастно- от него се
установява, че воденото в счетоводството на ищеца неплатено задължение на
ответника за топлинна енергия, която не е заплатена за периода от 01.11.2013г. до 31.03.2016г. е в
общ размер от 396,60 лв. главница. Лихвата за забава върху горепосочената
главница за периода от изпадане на ответника в забава до подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 14.07.2016г. е в размер на 60,37
лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът
приема следното от правна страна:
По искът с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415
от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 396,60 лв. всеки:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно
възникнало вземане срещу ответника в размера на претендираните суми. Да докаже,
че ответника има качеството на потребител/клиент за процесния период. Да
докаже, че е доставил твърдяното количество съобразно дължимото качество
топлинна енергия на ответника по делото, както и нейната стойност, че
разпределеното количество топлоенергия е извършено съобразно предвидените
нормативни правила, да докаже, че ответника е
изпаднал в забава- нейния начален момент, както и размера на дължимите
лихви за забава.
Съдът намира, че по делото остана недоказано
качеството на потребител/клиент на топлинна енергия на ответника по делото. На
ищеца са дадени указания на основание чл.146,ал.2 ГПК, че не сочи доказателства
за това обстоятелство. За доказване на това обстоятелство, след дадените
указания ищеца не е ангажирал никакви
доказателства. Не са представени доказателства, че ответника по делото е
носител на вещно право на собственост или на вещно право на ползване по
отношение на процесния топлоснабден имот.
Не са ангажирани и доказателства, че Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „*** на потребители в гр.Плевен, приети с
протокол от 12.09.2007г на Съвета на директорите на „*** и одобрен с Решение
№ОУ-067/3.12.2007г на ДКВЕР са влезли в сила. Ищеца по делото не ангажира
доказателства за публикуването им във в.Нощен Труд от дата13-14.12.2007г.
Съгласно редакцията на чл. 153 от ЗЕ от
17.07.2012г., „всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.“ В съответствие с предходната
редакция на чл.153, ал. 1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.“ Това
са действащите правни норми, уреждащи отношенията между страните по делото през
процесния период.Под клиент/потребител на топлинна енергия по смисъла на тези
разпоредби се има предвид не лицето, което ползва имота на облигационно
основание, а притежател на ограничено вещно право на ползване на имота, което е
видно и от използваното понятие "право на ползване". Продажбата на
топлинна енергия на физически лица за битови нужди се осъществява въз основа на
общи условия, утвърдени по реда на чл. 150 от ЗЕ, като не е необходимо
сключването на отделен договор. Такава възможност съществува само факултативно
като възможност в чл. 151 от ЗЕ. С оглед на това, качеството на клиент/потребител,
респективно на лице, което е задължено да заплаща доставената и ползвана
топлинна енергия, възниква по силата на закона с придобиването на правото на
собственост или ограниченото вещно право на ползване върху имота, без да е
необходимо сключването на последващ договор или откриване на партида на новия
собственик или титуляр на вещно право на ползване на топлоснабдения имот. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ качеството на
потребител, респ. клиент на топлинна енергия се придобива ex lege - по силата
на закона, с придобиването на право на собственост или ограничено вещно право
върху индивидуален обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор
за топлоснабдяване.
По делото не се доказа ответника Е.Д. да е
собственик на процесния топлоснабден имот или пък да е носител на вещно право
на ползване по отношение на него, поради което и не се доказа Е.Д. да има
качеството на потребител/клиент на топлинна енергия, доставяна от ищцовото
дружество.
Предвид гореизложеното по делото остана недоказана
една от кулативно изискуемите предпоставки за основателност на предявените
искови претенции, а именно ответника да е бил потребител/клиент на топлинна
енергия през процесния период от 01.11.2013г.
до 31.03.2016г., поради което предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 396,60 лв. срещу ответника Е.Д.
се явява неоснователен и недоказан в целия си предявен размер и следва да бъде
отхвърлен.
Поради извода на съда, че не е налице една от кумулативно
изискуемите предпоставки за уважаване на иска, не се налага да бъде изследвано
наличието или липсата на останалите кумулативно изискуеми предпоставки. Само за
пълнота на изложението може да бъде посочено, че ищеца не доказа, че общите
условия са влезли в сила в отношенията между страните по делото.
По искът с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 59,66
лв.
Искът с правно основание
чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД се явява акцесорен по отношение на
предходния и с оглед неоснователността на същиа, следва да бъди отхвърлен като
неоснователен и недоказани и предявения искове за заплащане на лихва за забава
в целия си предявен размер от 59,66 лв.
Съобразно изхода на делото и на основание чл.78, ал. ГПК ищеца дължи на
ответника направените от него деловодни разноски, но не е направено искане за
присъждане на разноски и не са ангажирани доказателства за направени такива,
поради което съдът не дължи произнасяне.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от "***, със седалище и адрес на управление ***,
ЕИК *** против Е.Ц.Д., ЕГН **********,*** иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД за
заплащане на сумата 396,60 лева, представляваща стойността на консумирана и незаплатена топлоенергия за периода от 01.11.2013г.
до 31.03.2016г., за която сума е издадена заповед за изпълнение №3462/15.07.2016г.
по ч.гр.д.№5347/2016 по описа на РС-Плевен, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от "***, със седалище и адрес на управление ***,
ЕИК *** против Е.Ц.Д., ЕГН **********,*** иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.86 ЗЗД за
заплащане на сумата 59,66 лева, представляваща лихва за забава върху сумата от 396,60
лева, за периода от 04.01.2014 г. до 07.07.2016
г. , за която сума е издадена заповед за
изпълнение № №3462/15.07.2016г. по ч.гр.д.№5347/2016 по описа на РС-Плевен,
като неоснователен и недоказан.
Решението е постановено
при участието на трето лице помагач, на страната на ищеца *** със седалище и
адрес на управление: ***, ***, сграда на *** и адрес в ***.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: