Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 16.01.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, I Гражданско
отделение, 2-ри състав, в публично заседание на шестнадесети ноември, две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия: Евгени
Георгиев
при секретаря Йоана Петрова разгледа
докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 13 348 по описа за 2017г. и
Р Е Ш И:
[1] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 415 от ГПК на А.И.М. срещу „А.С.М. Б.“ ООД съда да признае за
установено, че „А.С.М. Б.“ ООД дължи на А.И.М. 18 000,00 евро по запис на
заповед от 14.01.2011 г. с падеж 02.06.2014 г.
[2] ОБЕЗСИЛВА заповедта за
незабавно изпълнение и изпълнителния лист, издадени по ч. гр. д.
36 541/2017 г. на СРС, 155-ти с-в.
[3] ОСЪЖДА А.И.М. да заплати на
„А.С.М. Б.“ ООД 250,00 лева разноски по делото и 200,00 лева юрисконсултско
възнаграждение.
[3]
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок
от получаване на съобщението за изготвянето му.
[4] Ако ищецът обжалва решението, с въззивната си
жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 704,10
лева държавна такса по сметката на САС. При неизпълнение съдът ще върне
въззивната жалба.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА
РЕШЕНИЕТО
Производството е исково,
пред първа инстанция. Делото е търговско.
I.
ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. По
исковата молба на ищеца
[5] А.М. заявява в искова молба от 18.10.2017 г., че на 14.09.2011 г.
ответникът „А.С.М. Б.“ ООД (АСМ) е издал в негова полза запис на заповед за 18 000,00 евро с падеж 02.06.2014 г. А.М. е предявил записа за плащане на
ответника, но той не е платил. Затова ищецът е подал заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение. СРС е издал такава заповед, но ответникът е
възразил. Ето защо А.М. моли съда да приеме за установено, че ответникът му
дължи 18 000,00 евро
по записа на заповед плюс законната лихва от 02.06.2017 г. (исковата молба, л.
3-4).
2. По писмения отговор на ответника
[6]
Ответникът АСМ е подал писмен отговор, с който е оспорил предявения иск. Той
заявява, че:
1.
записът на заповед е с невярно съдържание и затова не го задължава;
2.
записът на заповед не е обезпечавал каузално правоотношение;
3.
вземането по записа на заповед е погасено по давност. Затова АСМ моли съда да
отхвърли иска (писмения отговор, л. 32-34; молбата, л. 61)).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С
ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА
1. Обстоятелства, които съдът приема за установени
[7]
„А.С.М. Б.“ ООД не е издавал на 14.09.2011 г. запис на заповед в полза на А.М.
за 18 000,00 евро с падеж 02.06.2014 г. А.М. е заплатил: 704,10 лева
държавна такса (л. 2); 4 000,00 лева на адвокат (л. 88). АСМ е заплатил
250,00 лева на вещо лице (л. 79). Той е бил представляван от юрисконсулт.
2. Спорни по делото обстоятелства
[8]
Основното спорно обстоятелство е било дали на 14.09.2011 г. АСМ, чрез
управителя си А.М., е издал запис на заповед в полза на А.М. за 18 000,00
евро и падеж 02.06.2014 г. Съдът приема, че АСМ не е издал такъв запис на
заповед поради следното: записът на заповед, представен по делото, е подписан
за издател от А.М., като управител на ответника АСМ (л. 5). За поемател по
записа е вписан също А.М.. Следователно записът е издаден от АСМ, но чрез А.М.,
а поемател по него е също А.М.. Записът е частен документ, подписан от ищеца, и
съдържа изгодни за ищеца факти – страната, която го представя. Ето защо
неговата доказателствена стойност като частен документ е малка.
[9]
Същевременно се установява, че АСМ не е осчетоводявал свое задължение по
процесния запис на заповед (заключението на вещото лице С., л. 82-86). Нещо
повече, след 14.09.2011 г. А.М. е подписал две декларации. В едната изрично е
заявил, че съдружниците в АСМ не му дължат нищо (л. 40). В другата А.М. е заявил,
че той няма никакви вземания към АСМ и съдружниците в него (л. 62). Ако АСМ е
имал непогасени задължения по запис на заповед към А.М., последният не би декларирал
противното.
[10]
Действително, на 14.09.2011 г. А.М. е превел по сметка на АСМ 18 000,00
евро. Тези пари обаче, са били осчетоводени от АСМ, като кредит, получен от С.Б.(заключението
на вещото лице С.). Към този момент управител на АСМ е бил А.М. и той е
отговарял за дейността на АСМ, част от която е било и осчетоводяването на
получените суми. Ако тези 18 000,00 евро са били предмет на процесния
запис на заповед, А.М. не би допуснал те да бъдат осчетоводени като кредит,
получен от С.Б.. Затова съдът приема, че АСМ не е издал запис на заповед в
полза на А.М. за 18 000,00 евро и падеж 02.06.2014 г.
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ
ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
[11]
А.М. е предявил иск по чл. 415 от ГПК за установяване наличието на вземане по
запис на заповед.
1. По иска по чл. 415 от ГПК
[12]
Предпоставките за уважаването на иска са:
1.
АСМ да е издал запис на заповед в полза на А.М.;
2.
този запис на заповед да е валиден;
3.
ответникът да не е платил на А.М. сумата по записа.
[13]
Съдът не установи АСМ да е издал валиден запис на заповед в полза на А.М.. Не
са налице две от предпоставките за уважаването на иска. Затова съдът го
отхвърля и обезсилва издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист.
2. По разноските
[14]
Ответникът търси разноски. Съдът установи, че той е направил такива на стойност
250,00 лева.
[15] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК,
ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът
отхвърля иска изцяло. Затова съдът осъжда ищеца да заплати на ответника 250,00
лева разноски по делото и 200,00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Съдия: