РЕШЕНИЕ
№ 3836
гр. Пловдив, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20225330106573 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от “ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, против И. Е. Й., ЕГН
**********, с адрес гр. П., *****, кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318,
ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания,
удостоверени в Заповед № 2058/21.03.2022 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 3844/2022 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, IХ граждански състав, както следва: главница в
размер на 131, 63 лв., представляваща стойност на електрическа енергия,
доставена за периода от 23.06.2021 г. до 22.08.2021 г. по партидата на
длъжника с клиентски № ** за обект с ИТН *****, находящ се гр. П., *****;
обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва
за периода от 11.08.2021 г. до 17.03.2022 г. в размер на 7, 59 лв., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в
съда – 18.03.2022 г., до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че по силата на договор за покупко-продажба на
електрическа енергия, сключен при Общи условия, е доставил до обект с
ИТН *****, находящ се гр. П, *****, електрическа енергия за периода от
23.06.2021 г. до 22.08.2021 г. Твърди, че ответникът има качеството на
потребител по отношение на процесния имот, в качеството му на клиент с
1
открит кл. № ** по силата на заявление за започване на продажба на
електрическа енергия и декларация за достъп до мрежата, подадени на
09.05.2017 г. Твърди, че ответникът е наемател на процесния имот по силата
на договор за наем от 12.04.2017 г.. Поради забава в заплащането на
главницата, претендира обезщетение за забава на основание чл. 27, ал. 1 от
Общите условия за всеки ден забава в размер на законната лихва. Моли за
уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.
Ответникът И. Е. Й., чрез назначения му от съда особен представител
адв. А. К., е депозирала в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1
ГПК, отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната
неоснователност. Оспорва предявените искове по основание и размер.
Твърди, че между страните не е възникнало валидно облигационно
правоотношение, тъй като по делото не е представен договор за продажба на
електрическа енергия, както и протокол за присъединяване към
електропреносната мрежа със съответна дата, номер и описание на средството
за търговско измерване. Твърди, че по делото не се установява, че в полза на
ответника са предоставяни реално услугите, чиято цена се претендира.
Твърди, че ответникът няма качеството на клиент на ищцовото дружество.
Оспорва приложените по делото заявление - декларация за започване на
продажба на електрическа енергия и декларация за достъп до мрежата до
мрежата на оператора от 09.05.2017 г. Твърди, че видно от приложените
документи е, че последните не са подписани от ответника, а от лицето И. А.
като не е представено нотариално заверено пълномощно в случай, че
клиентът се представлява от упълномощено лице. Твърди, че разликата в
подписите е видна и от приложения по делото нотариално заверен договор за
наем, в който подписа на ответника е нотариално удостоверен. По така
изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318,
ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Възникване на спорното материално право се предпоставя от
установяване на следните материланоправни предпоставки (юридически
факти): 1. наличие на валидно правоотношение по договор за продажба на
2
електрическа енергия, по силата на което продавачът се е задължил да
прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги продаде, а
купувачът – да ги получи и да заплати уговорената цена; 2. продавачът да е
доставил електрическа енергия в твърдяното количество на купувача.
Съдът намира, че така посочените предпоставки, обуславящи
основателността на предявените искове са доказани по несъмнен начин в
производството по делото от представените към исковата молба писмени
доказателствени средства, както и тези представени от ищеца в първото по
делото съдебно заседание.
Следва да се приеме, че задължението не се оспорва от ответника, тъй
като последният не е участвал в производството, а отговора на исковата молба
е депозиран от назначения от съда особен представител на ответника,
доколкото ответникът е погасил изцяло задълженията си в хода на процеса.
Доказателство за сключването на процесния договор и поетите от
страните правни задължения представлява и изпълнението от ответника на
неговите договорни задължения за заплащане на уговореното възнаграждение
за предоставените услуги.
Ответната страна, чиято е доказателствената тежест за установяване на
това правнорелевантно обстоятелство, установи, че в хода на производството
по делото, след предявяване на иска, е заплатила изцяло задължението си за
главница. Това обстоятелство съдът приема за доказано, в тази насока е
изричното изявление на процесуалния представител на ищеца, направено с
молба от 14.11.2022 г. Това изявление, обективира неизгодни за ищеца факти,
и следва да се цени като признание на правнорелевантни за съществуване на
спорното право обстоятелства. А признанието на факти е едно от най-
достоверните, надеждни и безспорни доказателства в гражданския процес,
които преценени в съвкупността с останалите доказателства по делото, водят
до изясняване на правния спор, предмет на делото – арг. чл. 175 ГПК.
По изложените правни съображения съдът намира, че вземането на
ищеца е изцяло погасено в хода на производството по делото, което
обстоятелство съдът е длъжен да съобрази на основание чл. 235, ал. 3 ГПК,
като отхвърли предявения иск за присъждане на главница.
Не следва в полза на ищеца да се присъждат разноски, тъй като
последните не се претендират, доколкото ищецът е уведомил съда, че
3
разноските са изцяло заплатени от ответника.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Христо
Г. Данов” № 37, против И. Е. Й., ЕГН **********, с адрес гр. П., *****,
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед №
2058/21.03.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена по ч. гр. д. № 3844/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IХ
граждански състав, както следва: главница в размер на 131, 63 лв.,
представляваща стойност на електрическа енергия, доставена за периода от
23.06.2021 г. до 22.08.2021 г. по партидата на длъжника с клиентски № ** за
обект с ИТН *****, находящ се гр. П., *****; обезщетение за забавено
плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода от 11.08.2021
г. до 17.03.2022 г. в размер на 7, 59 лв., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 18.03.2022 г., до
окончателното й изплащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
4