Определение по дело №147/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 229, ал.1, т.1 АПК вр. с чл. 63г ЗАНН

С частна жалба вх. № 117091/20.12.2023г. подадена от А.К.А. чрез адв. Н.П.е обжалвано Разпореждане № 6956/30.11.2023г. по АНД № 6572/2023г. по описа на РС – Пловдив, I – ви нак.с-в с което е върната жалба вх. № 109422/30.11.2023г. по описа на РС – Пловдив като просрочена, а производството по делото е било прекратено.

Жалбоподателят счита обжалвания съдебен акт за неправилен и незаконосъобразен, постановен в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и процесуални норми като поддържа, че разписката към обжалваното наказателно постановление е била на разположение на полицията и жалбоподателят не е бил запознат с нея преди депозирането на жалбата в съда. Било направено доказателствено искане да бъде назначена графологична експертиза на подписа в разписката за връчването на НП-то, тъй като жалбоподателят считал, че не го е получил и не е полагал подписа на разписката. Заявено е още, че жалбоподателят е правоспособен водач и неправилно било прието от административно-наказващия орган, че били отнети всички контролни точки, не били обсъдени в наказателното постановление връчванията на изброените НП въз основа на които са отнемани точки и по какъв начин тези НП са влезли в законна сила. Посочено е че жалбоподателят води административно дело № 1559/2023г. в Административен съд-Пловдив срещу Заповед № 23-0432-000225/06.06.2023г. на Началник 1 РУ при ОДМВР – Пловдив, което също касаело отнемането на всички контролни точки и с която заповед било иззето СУМПС по което дело било назначена съдебно-графологична експертиза в чието заключение експертът казвал, че подписите в разписките за връчване към НП с които са били отнети точки не са на жалбоподателя;

Иска се извършване на служебна справка за хода на административно дело № 1559/2023г. по описа Административен съд-Пловдив и назначаването на съдебно-графологична експертиза. Иска се да бъде задължен Началник I РУ на МВР –Пловдив да предостави по делото екземплярите на всички изброени в процесното НП наказателни постановления, заедно с разписките към тях, респ. ако съдът прецени да се ползва от заключението на вещото лице по адм.дело № 1559/2023г. по описа на ПАС.

Заявено е искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответник по частната касационна жалба Началник 01 РУ – Пловдив при ОДМВР – Пловдив, гл. инспектор А.К.в срока за отговор взема становище за неоснователност като поддържа, че не са налице съществени процесуални нарушения, които нарушават правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка била изяснена, в административната преписка се съдържали достатъчно по обем, категорични и безспорни доказателства, които доказват вината на жалбоподателя и обуславят административно-наказателната му отговорност. Обжалваното Разпореждане обосновано, правилно и законосъобразно прекратява производството по АНД № 6572/2023г. по описа на РС – Пловдив. При евентуално уважаване на жалбата се прави възражение за прекомерност на претендираните разноски.

Съдът след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност намира за установено следното.

Частната касационна жалба е редовна и допустима като подадена от лице с правен интерес против съдебен акт, който подлежи на обжалване в законоустановения затова срок;

Първоинстанционното производство по делото е започнало по повод на депозирана жалба вх. № 109422/30.11.2023г. подадена от А.К.А. против Наказателно постановление № 23-0432-000980/29.06.2023г. с което е АНО е приел извършено виновно нарушение на чл. 150 ЗДвП – управление на МПС след изгубване на правоспособност по чл. 157, ал.4 ЗДвП поради отнемане на всички контролни точки като на основание чл. 177, ал.1, т.2 ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лева.

С обжалваното Разпореждане № 6956/30.11.2023г. първостепенният съд е приел, че жалбата вх. № 109422/30.11.2023г. е просрочена, тъй като е подадена след изтичането на преклузивния 14-дневен срок по чл.59, ал.2 ЗАНН от връчването на НП на нарушителя, което е настъпило на дата 28.07.2023г. и е било удостоверено с нарочна разписка изходяща от жалбоподателя, поместена в документа, в който е оформено НП – гръб, долна част. Прието е че 14-дневният срок за обжалване е изтекъл на 11.08.2023г. като жалбата е била входирана в администрацията на наказващия орган 3 месеца по-късно – на 22.11.2023г. Съдът е обсъдил довода в жалбата, че НП не е било връчено на адресата и е приел, че този довод се опровергава от приложената по делото разписка, от която било видно личното връчване на НП на дата 28.07.2023г. Отхвърлен е доводът и затова, че НП е било връчено чрез трето лице, тъй като връчването е лично на жалбоподателя. Липсвало оспорване подписа в разписката за връчване на обжалваното НП, не била поискана и експертиза за опровергаване автентичността му, прието е че разписката представлява официален удостоверителен документ с обвързваща съда сила. Констатирано е че евентуално оспорване на подписа в разписката след запознаване с мотивите на съда би било равнозначно на злоупотреба с права и излагане на доводи, които не са базирани на обективната истина, а на стремеж да се обори решаващата воля на съдебния състав. Уточнено е в мотивите, че дори жалбата да бъде разгледана по същество, нямало как жалбоподателят да получи признание, че е правоспособен водач като законосъобразно се е насочил към оспорване на ЗППАМ и изземване на СУМПС поради изчерпване на контролните му точки по висящо производство.

Видно от съдържанието на депозираната от А.А. жалба от 23.11.2023г. е изложено оплакване, че обжалваното наказателно постановление не му е връчено, респ. изложено е че ако е налице връчване на друго лице, това връчване е оспорено като незаконосъобразно, в нарушение на чл. 180 и сл. НПК.

Изявлението на жалбоподателя затова че не му е връчено НП по същество следва да се тълкува и интерпретира като изявление с което се оспорва материалната доказателствена сила на разписката относно авторството на волеизявлението за приемането на документа или най-малкото се явява индиция за начало на такова оспорване. При такова оспорване изводът на първоинстационният съд затова, че жалбата е просрочена е прибързан и е постановен, без да е осигурена процесуална възможност страната да развие твърдението си чрез заявяването на съответното доказателствено искане. Дори и да не се приеме че е възможно такова тълкуване, то в рамките на процедурата по чл.61 и сл. ЗАНН съдът има правомощие, първо да укаже на страната да представи доказателства за срочността на жалбата в определен от него срок и второ, да изиска от страната да уточни заявеното оспорването, че не й е връчено НП представлява ли оспорване на документа разписка в частта му относно авторството на волеизявлението за приемането на НП или се касае до друго оспорване. Първоинстанцинният съд в рамките на цялото съдебно следствие има правомощие да следи служебно за допустимостта на жалбата и във всеки момент в случай че констатира, че същата е просрочена може да прекрати делото като недопустимо. В случая жалбата нито е била оставена без движение за предоставяне на възможност жалбоподателят да представи доказателство за срочността й, нито е дадено указание на страната по повод на твърдението и затова, че обжалваното НП не е било връчено заявява ли искане за опровергаване материалната доказателствена сила на документа в частта му относно авторството на волеизявлението и ако заявява такова искане какви доказателства сочи в негова подкрепа, респ. какви доказателствени искания инициира.

Заявеното оспорване на подписа и саморъчното изписване на името на жалбоподателя за първи път след постановяването на обжалваното Разпореждане не би било злоупотреба с право, тъй като не е била осигурена процесуална възможност на страната да развие и прецизира твърдението си затова че не й връчено НП, а направо е пристъпено към прекратяване на производството по делото с което е допуснато съществено процесуално нарушение довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя;

Изложените съображения затова че жалбоподателят няма как да получи защитата, която желае при обжалване на проценото НП касаят факти и обстоятелства по съществото на спора, респ. не се установява първоинстанционният съд да е приел жалбата за недопустима поради липса на правен интерес поради което и на това основание да прекрати делото, следователно, и този въпрос е безпредметно да се обследва в настоящето производство.

Заявените доказателствени искания в частната касационна жалба са неотносими към предмета на настоящето дело, от една страна, а от друга страна в касационното производство не се допуска събирането на нови доказателства – арг. от чл. 219, ал.2 АПК;

На основание чл. 226, ал.3 АПК в настоящето производство съдът не се произнася по искането за присъждане на разноски сторени в настоящата инстанция като такива се присъждат с оглед изхода на спора по делото от първоинстанционния съд.

Предвид на гореизложеното обжалваното Разпореждане следва да се отмени и вместо него делото да се върне на РС – Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно указанията дадени в мотивната част.

Така мотивиран съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ Разпореждане № 6956/30.11.2023г. по АНД № 6572/2023г. по описа на РС – Пловдив, I – ви нак.с-в с което е върната жалба вх. № 109422/30.11.2023г. по описа на РС – Пловдив подадена от А.К.А. против Наказателно постановление № 23-0432-000980/29.06.2023г. като просрочена, а производството по делото е било прекратено И ВРЪЩА делото на РС – Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно указанията дадени в мотивната част на настоящия акт;

Определението е окончателно.

Председател:
Членове: