Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в
публично заседание на двадесети април две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Снежана Тодорова, като разгледа
докладваното от съдията т. дело N 334 по
описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът
е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.
55, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът „Д.щ.“ ЕООД
твърди, че на 07.05.2019 г. е сключен договор за наем с ответника за обект,
находящ се в търговски център „Парадайс център“. Посочва, че в изпълнение на
поето с този договор задължение по чл. 5.5.1,
на 18.06.2019 година „УниКредит Булбанк“ АД издава банкова гаранция по
негово нареждане, в полза на ответното
дружество, за сумата от 26 065 лева. Със
заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването, като част
от предприетите на територията на Република България противоепидемични мерки
срещу разпространението на COVID-19, е преустановена работата на търговските
центрове, какъвто е и „Парадайс Център“, в който се намира наетото от ищеца
помещение, считано от 13.03.2020 г. до 29.03.2020 година, като с последващи
заповеди № РД-01-154/26.03.2020 година и РД-01-195/10.04.2020 година
противоепидемичните мерки, включително и преустановяването на работата на
търговските центове, са последователно удължени до 13.05.2020 година. Поддържа,
че така наложените мерки представляват формажорни обстоятелства по смисъла на
чл. 306, ал. 2 от ТЗ, тъй като същите възпрепятстват възможността му да ползва
наетите помещения, съобразно уговореното с договора предназначение за търговска
дейност. Ето защо, считано от 12.04.2020 г., е прекратил договора на наем, на
основание чл. 306, ал. 5 вр. ал. 2 от ТЗ, с
писмено предизвестие до ответното дружество от 07.04.2020 година.
Обосновава прекратяването на договора с оглед неясните последици и
непредсказуемия край на настъпилата пандемия, като поддържа, че препоръчаните
мерки за превенция и разпространение на вируса имат пряко отражение върху
търговската дейност на „Д.щ.“ ЕООД, тъй като достъпът на клиенти до магазина е
спрян, а на служителите на дружеството наемател ограничен и регулиран. Посочва,
че това извънредно обстоятелство няма характера на ограничено във времето и не
представлява краткотрайно събитие, което ще отмине скоро. В отговор на
изпратеното му предизвестие, ответното дружество признава наличието на
непреодолима сила, но само по отношение на определени договорни задължения, в
които не се включват задълженията за плащане, съгласно подписания договор. С
това си действие ответникът потвърждава намерението си да продължи да изисква
заплащането на всеки уговорени в чл. 5 на раздел І от договора парични
задължения в периода на епидемичната обстановка, което изправя ищецът пред
предвидим фалит и край на дейността му, тъй като без да генерира приходи от
дейността си като магазин за стоки не може да плаща месечните си паричните
задължения, които надхвърлят сумата от 9 000 лева. В изпълнение на процедурата по прекратяване
на договора, на 13.04.2020 година между страните по договора е подписан
приемо-предавателен протокол, чрез който са уредени отношенията им във връзка с
предаване на наетото помещение на наемодателя. Сочи, че страните са приели, че
наетото помещение е годно за експлоатация и е в добро състояние, като
наемателят е върнал всички ключове за наетото помещение и са премахнати
изградените подобрения. Твърди, че на 12.05.2020 година, въпреки прекратяването
на договора, е получил от ответника фактура за дължимия за периода 01.04.2020
година - 30.04.2020 година базов наем, като
на 20.05.2020 година, банката е заплатила на дружеството наемодател,
предоставената по договора за наем банкова гаранция. Поддържа, че усвояването
на банковата гаранция от ответника е без основание, тъй като не е налице нито
една от уговорените с договора хипотези, при които ответникът има право да
усвои гаранцията, като искането да му бъде платена гаранцията е направено от
ответника повече от месец след прекратяване на договора. Посочва, че до прекратяване на договора е
изпълнявал стриктно задълженията си по договора и е изплащал своевременно
дължимите по чл. 5 от договора суми. Доколкото, считано от 13.03.2020 г.
ответникът е в невъзможност да изпълнява задължението си да предостави
ползването на наетите помещения, съгласно уговореното предназначение, то от
тази дата, на основание чл. 306, ал. 4 от ТЗ се спира и изпълнението на
насрещните задължения на ищеца, поради което авансово платените суми за периода
от 13.03.2020 г. /датата на обявеното извънредно положение/ до 12.04.2020 г.
/датата на прекратяване на договора за наем/ за базов наем, индексация и
допълнителни разходи, са платени на отпаднало основание. Предвид изложеното
иска ответникът да бъде осъден да му заплати следните суми: 26 065 лева,
представляваща усвоена без основание от страна на ответника банкова гаранция;
2012.80 лева, представляваща законната лихва върху усвоената гаранция от 26 065
лева за периода от усвояването й - 21.05.2020 г. до 22.02.2021 г. /датата на
искова молба/; 5002.50 лева, представляваща авансово платена сума за базов наем
за периода 13.03.2020 г. - 31.03.2020 г. по смисъла на чл. 5.1.1 от договора за
наем; 482.19 лева, представляваща
законната лихва върху горепосочената сума от 5002.50 лева за периода от
13.03.2020 г. до 22.02.2021 г.; 53.45 лева, представляваща авансово платена
сума за индексация за периода 13.03.2020 г. - 31.03.2020 г. по смисъла на чл.
5.1.1 от договора за наем; 5.15 лева, представляваща законната лихва върху
горепосочената сума от 53.45 лева за периода от 13.03.2020 г. до 22.02.2021 г.;
2075,74 лева, представляваща сума за допълнителни разходи за периода 01.04.2020
г.- 30.04.2020 г. по смисъла на чл. 5.1.2 от договора за наем и 200.08 лева,
представляваща законната лихва върху горепосочената сума от 2075.74лв. за
периода от 13.03.2020 г. до 22.02.2021 г. Претендира и законна лихва върху главниците
от датата на исковата молба до окончателното плащане, както и направените в
производството разноски. В исковата
молба
ищецът посочва и своя банкова сметка, ***. 127, ал. 4 от ГПК.
Ответникът „Б.“ ЕООД не
оспорва наличието на наемно правоотношение между страните, с описаното в
исковата молба съдържание. Не оспорва, че ищецът е предоставил банкова гаранция
в негова полза в размер на 26065 лева, както и че е заплатил авансово през
февруари 2020 г- сумите за м. март 2020 г. Посочва, че за м. април 2020 г.
липсва такова авансово плащане, като същото е забавено и е направено на
14.04.2020 г., когато е платена само сумата от 2075.74 лева, която представлява
такса за услуги, покриваща действителните разходи за поддръжка на Търговския
център. Не оспорва, че по време на
действието на процесния договор на територията на страната е било обявено
извънредно положение, но уточнява, че
въведените със заповедите на министъра на здравеопазването мерки не са
преустановили изцяло работата на търговския център, в който е наетият обект, а
единствено са ограничили посещението на клиенти и посетители, като ползването
на обекти не е било забранено и не е било ограничено посещението на същите от
страна на наемателите и доставчиците. В изпълнение на наложените
противоепидемични мерки ответникът е въвел изискване за предварително
информиране за имената на служителите, които ще посещават съответния обект,
като е предвидено тези служители да се легитимират чрез лична карта и копие на
имейл за предварително информиране. Затова счита, че ищецът не е бил
възпрепятстван да ползва магазина, като в него са допускани посочените от ищеца
по горепосочения начин лица. Ищецът е продължил да държи своя стока в магазина
и е извършвал дейност и чрез своя онлайн магазин, като обектът се е използвал
за целите на продажба на стоки за дома. Затова оспорва за страните да е била
налице непреодолима сила по смисъла на ТЗ, която да е препятствала изпълнението
на задълженията по договора за наем. Посочва, че ищецът се е позовал на
непреодолима сила за пръв път с уведомлението от 07.04.2020 г., към който
момент е бил в забава за заплащане на авансово дължимите суми за ползване на
обекта за м. април. Поддържа още, че непреодолимата сила не се прилага за
парични задължения. Твърди още, че продължителността на твърдяната от ищеца
непреодолима сила не е толкова голяма, че за страните да възникне интерес от
прекратяване на договора за наем на това основание. Не оспорва, че е получил уведомлението за прекратяване на
договора, но счита, че договорът не е прекратен надлежно от наемателя, тъй като
същият е бил в забава да плати дължимите за м. април 2020 г. суми, съответно не
може да се позовава на разпоредбата на чл. 306, ал.1, изр. 2 от ТЗ. Не оспорва, че на 13.04.2020 година ищецът е
освободил обекта, но твърди, че това се е осъществило без съгласието на
наемодателя. Затова с нотариална покана
от 11.05.2020 година ответникът едностранно е прекратил договора за наем,
считано от 30.04.2020 година поради неизпълнение на договора за наем от страна
на „Д.щ.“ ЕООД, съответно поддържа, че ищецът е в неизпълнение на договора за
наем, изразяващо се в освобождаване на наетия обект преди изтичане срока на
договора. Твърди, че с нотариалната покана е уведомил ищеца, че има неизплатени
задължения по договора, както и задължение за заплащане на уговорената в чл.
22.8 от раздел ІІ на договора неустойка в размер на 155 077.38 лева, дължима в
случай на прекратяване на договора поради неизпълнение на наемателя. Именно за покриване на тази неустойка и за
покриване на неизплатените задължения,
свързани с ползване на наетия обект за м. април 2020 г. е усвоена и наредената от ищеца във връзка с
договора банкова гаранция, на основание чл. 12.2 от Раздел ІІ от ОУ на договора
за наем. Предвид изложеното, поддържа, че претендираните от ищеца суми за
периода 13.03.2021 година до 31.01.2021 година не са били платени без основание. Предвид
неоснователността на исковете на ищеца за връщане на тези суми, поддържа, че са
неоснователни и предявените искове за обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като
излага и доводи, че не дължи обезщетение за забавено плащане от посочената от ищеца
начална дата. В условията на евентуалност прави възражение за прихващане между
претендираните от ищеца суми с вземанията на „Б.“ ЕООД за неустойка общо в
размер на 155 077.38 лева и с вземане в размер на 6147.30 лева, представляващо дължимия наем за м. април 2020 г., за който е
издадена фактура № **********/12.05.2020 г.,
до размера на по-малкото. Предвид изложеното иска от съда да отхвърли
предявените искови претенции. Претендира
направените в производството разноски.
Ищецът оспорва
заявеното при условията на евентуалност възражение за прихващане на ответника,
като поддържа, че твърдените от ответника вземания са недължими, съгласно вече
изложените в исковата молба твърдения, че договорът е прекратен едностранно от
ищеца поради наличие на непреодолима сила, като за периода на непреодолимата
сила е спряно изпълнението на задълженията по договора и на свързаните с тях
насрещни задължения.
Съдът, след като взе
предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства,
съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
Страните по делото не спорят, а и от
представените писмени доказателства се установява, че на 07.05.2019 г., между
страните по делото, е сключен договор за наем, съгласно който ответникът
предоставя под наем на ищеца за срок от 4 години, считано от датата на предаване
/26.04.2019 г./, следното помещение:
обект № 1С.080, находящ се в търговски център „Парадайс център“, с адрес: гр.
София, бул. „*************, с търговска площ от 103.2 кв.м., като е уговорено,
че в този обект ще се извършва търговска дейност като магазин за продажба на
стоки за дома под търговско наименование „Двата щъркела“. За така наетия имот
наемателят дължи наем /базов и подоходен/, такси за услуги, маркетингова такса
и разходи за комунални услуги. Базовият наем, прогнозните такси за услуги,
дължимите минимални такси за реклама се плащат предварително на падежа за
месеца, за който се извършва плащането. Месечният размер на подоходния наем се
изчислява въз основа на оборота, съответстващ за всеки месец, но се плаща на
тримесечие, въз основа на фактурите, които са издадени от наемодателя по този
начин.
Страните по делото не спорят, че в
изпълнение на този договор ищецът е предоставил на ответника банкова гаранция в
размер на 26 065 лева, както и че ответникът е усвоил тази гаранция на
20.05.2020 г.
Съгласно чл. 12.2 от раздел ІІ на ОУ към договора, във всеки
един момент по време на срока на
договора, наемодателят има право да изтегли директно от гаранцията, без да
уведомява предварително наемателя за това, каквато и да е сума, дължима от
наемателя, включително обезщетения за вреди или други вземания, на които
наемодателят има право. Връщането на гаранцията се извършва в срок от три
месеца от изтичане срока на договора или от неговото прекратяване, при условие,
че държането на наетите помещения е върнато на наемодателя и наемателят е
изпълнил всичките си договорни задължения. До връщането на гаранцията,
наемодателят има право да се удовлетвори изцяло или частично от гаранцията в
зависимост от дължимите суми от наемателя /чл. 12.4 от раздел ІІ/. Основанията
за прекратяване на договора са посочени в чл. 22 от раздел ІІ на ОУ – при
изтичане на срока на договора; по взаимно съгласие на страните и в случаите по
чл. 4.3 и чл. 20.4 от договора /по делото не се твърди да са налице тези
хипотези/. Предвидено е право на наемодателя да прекрати едностранно договора с
едностранно предизвестие, без гратисен период, ако наемателят наруши поето с
договора задължение. В чл. 23.8.1 от ОУ е предвидено, че прекъсване на
дейността на търговския център, за което наемодателят не е виновен – независимо
от причината – не засяга задължението за заплащане на наем, ако прекъсването
може да бъде отстранено в подходящ срок. В чл. 24 от ОУ страните са определили
непреодолимата сила като извънредно обстоятелство, което е непредвидимо и/или
извън контрола на страните, което препятства страните или една от тях да
изпълни задълженията си по договора, при условие, че това обстоятелство не може
да бъде избегнато въпреки предпазливостта, прогнозирането и усилията на
страната, засегната от това обстоятелство. Уговорено е страните да не носят
отговорност една пред друга за нарушения на договора, когато тези нарушения са в
резултат на непреодолима сила, при условие че страната, възпрепятствана от
непреодолимата сила, не е в неизпълнение на задълженията си по договора и без
това неизпълнение това обстоятелство не би възникнало. Страната, която се
позовава на непреодолима сила следва да уведоми незабавно писмено другата
страна относно възникването на съответните обстоятелства. Предвидено е, че ако
непреодолимата сила трае повече от 4 месеца или в момента, в който основателно
може да се установи, че непреодолимата сила ще продължи повече от четири
месеца, страните да предоговорят и приемат изменения в договора, необходими, за
да позволи на страните да продължат да изпълняват договорните си задължения по
начин, по-сходен до първоначалното им намерение.
В срока на действие на договора за наем
на територията на страната е обявено извънредно положение с решение от
13.03.2020 г. на Народното събрание на Република България. Във връзка с така
обявеното извънредно положение и на основание чл. 63 от Закона за здравето са
издадени заповеди №№ РД-01-124/13.03.2020 г.; РД-01-154/26.03.2020 г.;
РД-01-195/10.04.2020 г. и РД-01-262/14.05.2020 г. на министъра на
здравеопазването, с които са въведени противоепидемични мерки на територията на
страната, съответно до 29.03.2020 г.; до 12.04.2020 г. вкл.; до 13.05.2020 г. и
от 14.05.2020 г. до 14.06.2020 г. Част от въведените мерки е преустановяването
на посещенията в големи търговски центрове тип МОЛ, с изключение на банковите и
застрахователните офиси, хранителните магазини и аптеките в тях.
Ищецът е представил изпратени му от
ответника електронни писма, към които са приложени писма, адресирани до
наемателите в Търговския център, касаещи обявеното извънредно положение и
въведените противоепидемични мерки. Наемателите са помолени да посочат лице за
контакт, с което да се координират необходимите последващи мерки, като е
посочено, че наемателите, които имат нужда от неотложен достъп до търговските
си помещения ще бъдат допускани, след като изпратят имейл с имена на
служителите, на които следва да бъде предоставен достъп, като тези служители
следва да се легитимират пред охраната с копие от имейла.
По делото е представено предизвестие от
ищеца, отправено до ответника, с вписана в него дата 07.04.2020 г., с което
ищецът уведомява ответника, че е налице форсмажор по смисъла на чл. 306, ал. 2
от ТЗ, тъй като извънредното положение е продължено към момента на
предизвестието до 13.05.2020 г., поради което прекратява договора за наем,
считано от 12.04.2020 г. Ищецът не е представил доказателства кога това
предизвестие е връчено на ответника, но предвид представения отговор на
ответника на това предизвестие от 11.04.2020 г., Съдът приема за установен
факта, че към 11.04.2020 г. предизвестието е било връчено на ответника. В
отговора от 11.04.2020 г. ответникът заявява, че наложените противоепидемични
мерки не възпрепятстват изпълнението на задълженията за плащане по договора за
наем, поради което твърдяната непреодолима сила засяга изпълнението само на
определени договорни задължения /напр. задължението наетите помещения да бъдат
отворени за клиенти и в състояние годно за функциониране между определени
часове/. Посочва, че няма правно основание за прекратяване на договора за наем,
тъй като непреодолимата сила не е продължила толкова дълго, че да се приеме, че
страната няма интерес за запази договора.
Представен е констативен протокол от
01.04.2020 г., съставен от охраната на Търговския център, с който е
констатирано, че при осигурен достъп на служители до магазин „Двата щъркела“,
същите са изнасяли стока от магазина с количка. Служителите са отказали да
подпишат този протокол.
Представен е приемо-предавателен
протокол от 13.04.2020 г., в който е вписано, че въпреки изразеното от
наемодателя несъгласие със заявеното от наемателя желание за прекратяване на
договора, наемателят желае да освободи наетото помещение и да го предаде
обратно на наемодателя. Държането на помещението е предадено на 13.04.2020 г.,
като е констатирано, че помещението е годно за експлоатация и е в добро
състояние към датата на подписване на протокола, наемателят е върнал на
наемодателя всички комплекти ключове за помещението.
На 12.05.2020г. е съставена фактура за
дължимия от ищеца за наетото помещение наем за м. април 2020 г. в размер на
6147.30 лева, с посочен срок на плащане 01.04.2020 г.
На 11.05.2020 г. на ищеца е връчено
уведомление на ответника за прекратяване на договора за наем, с което
ответникът уведомява ищеца, че упражнява правото си да прекрати едностранно
договора за наем, считано от 30.04.2020 г., на основание чл. 22.2 от раздел на
ОУ към договора. В уведомлението са посочени дължимите от ищеца към 30.04.2020
г. по договора суми в общ размер от 16173.15 лева. Ищецът е уведомен, че
ответникът ще пристъпи към усвояване на банковата гаранция.
Страните не оспорват, че ищецът е
платил на ответника следните суми: 5002.50 лева, представляваща авансово
платена сума за базов наем за периода 13.03.2020 г. - 31.03.2020 г.; 53.45
лева, представляваща авансово платена сума за индексация за периода 13.03.2020
г. - 31.03.2020 г. по смисъла на чл. 5.1.1 от договора за наем и 2075,74 лева,
представляваща сума за допълнителни разходи за периода 01.04.2020 г.-
30.04.2020 г.
Според чл. 55, ал. 1 ЗЗД, който е
получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало
основание, е длъжен да го върне. Видно от законовия текст в него са уредени три
различни специални фактически състава на неоснователно обогатяване, като
първият от тях касае получаването на имуществена облага при начална липса на
правно основание, разбирано като валидно правоотношение между лицето, което дава,
и лицето, което получава. В настоящия случай ищецът твърди, че е платил, съответно ответникът е получил без
правно основание сумата от 26 065 лева - усвоената банкова гаранция, издадена
за обезпечение на изпълнението по договора за наем от 07.05.2019 г. Според ищеца
това плащане е недължимо, тъй като договорът за наем е прекратен от ищеца, на
основание чл. 306, ал. 5 вр. ал. 2 от ТЗ.
Дефиницията на непреодолимата сила е дадена в чл. 306, ал. 2 от ТЗ, според който
непреодолима сила е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден
характер, възникнало след сключването на договора. Следователно, за да се приеме, че има
форсмажор по смисъла на тази разпоредба трябва да се докаже кумулативното наличие на поне една от следните групи елементи: непредвидимост
на събитието, извънреден характер и причинна връзка между тях и невъзможността
за изпълнението или непредотвратимост на събитието, извънреден характер и
причинна връзка. Непредвидимостта на събитието е свързана с извънредния му
характер и се изразява в невъзможността при сключване на търговската сделка
страните да са допускали настъпването му, което събитие да осуети изпълнението
на поетото задължение. Непредотвратимостта на събитието е свързана с
извънредния му характер, но последиците му не могат да бъдат преодолени и при
полагане на дължимата грижа за изпълнение на задължението. Непредотвратимостта
на събитието се оценява не само към момента на настъпването му, но и към
следващите от събитието действия на длъжника, чрез които биха могли да се преодолеят
последиците му. Преценката за непредвидеността на дадено събитие е конкретна и
зависи от случая, а и от качеството на длъжника.
В сключения
между страните договор страните са възприели тази дефиниция и са предвидили, че
при форсмажорни обстоятелства всяка от страните се освобождава от отговорност и
няма да бъде считано, че е в нарушение по отношение задълженията по договора.
При настъпване на
непреодолима сила, с разпоредбата на чл. 306, ал. 3 от ТЗ е предвидено
задължение за длъжника, който не може да изпълни задължението си поради
непреодолима сила, да уведоми писмено другата страна в какво се състои
непреодолимата сила и възможните последици от нея за изпълнението на договора.
Съгласно разпоредбите на ЗЗД договорът за наем се
прекратява с изтичане на срока, за който е сключен, а ако е без определен срок
– по реда на чл.238 ЗЗД с едномесечно предизвестие, като развалянето поради
неизпълнение е уредено в нормата на чл.87 ЗЗД. Сам по себе си фактът, че
наемателят не е ползвал предадената му по договора вещ, не обуславя извод за
прекратяване на наемното правоотношение, поради което наемателят дължи
заплащането на наемна цена за наетия недвижим имот и ако фактически не го е
ползвал, след като наемният договор не е бил прекратен на основания, посочени в
договора, или уредени от закона /така решение № 97/23.07.2013 г. на ВКС, I
ТО, по т. д. № 73/2012 г./. В случая ищецът твърди, че е прекратил едностранно
договора преди изтичане на уговорения в него срок, на основание чл. 306, ал. 5
вр. ал. 3 от ТЗ.
Съдът приема, че обявеното в страната извънредно
положение и наложените във връзка с него рестриктивни противоепидемични мерки имат характер
на непреодолима сила по смисъла на чл. 306, ал. 2 от ТЗ, тъй като същите са обусловени от обявената
от Световната здравна организация пандемия от коронавирус COVID-19, представляващо събитие от извънреден
характер, което е било непредвидимо за страните по договора и във връзка
с което са въведени ограничителни мерки от страна на държавата, които са
непреодолими за наемодателя – възпрепятстват го да изпълни в пълен обем поетото с договора
за наем задължение – да предостави на наемателя ползването на наетия имот с
уговореното в договора предназначение. Същевременно доколкото задължението на наемателя за плащане на наем е парично, той не може да се позове на форсмажор по
реда на чл. 306, ал. 3 от ТЗ /нормата касае възможността на длъжника, който не
може да изпълни свое задължение по договора
поради непреодолима сила, да уведоми писмено кредитора за това/. В
случая въведените противоепидемични мерки не рефлектират върху изпълнението на задължението
на ищеца за заплащане на наемната цена по начин, че да го направят обективно
невъзможно за изпълнение. Невъзможността да бъдат получавани доходи от
осъществявана в наетото помещение търговска дейност не освобождава
наемателя от отговорност за заплащане на наемна цена по силата на закона, в
който смисъл е разпоредбата на чл.
81, ал. 2 от ЗЗД, тъй като липсата на парични средства не е основание за
това. По време на действие на
непреодолимата сила се спира изпълнението на задълженията на страните по
договора, като при обективна невъзможност да се ползва имота съобразно
предназначението, договорът може да бъде развален, но само ако непреодолимата
сила трае толкова, че страната вече няма
интерес от изпълнението. С
процесния договор страните са постигнали съгласие, че ако непреодолимата
сила трае повече от 4 месеца или в момента, в който основателно може да се
установи, че непреодолимата сила ще продължи повече от четири месеца, те могат
да предоговорят и приемат изменения в договора, необходими, за да позволи на
страните да продължат да изпълняват договорните си задължения по начин,
по-сходен до първоначалното им намерение. В случая към момента, в който ищецът
твърди да е прекратил договорната връзкаq този срок не е изтекъл и не може да се приеме, че от
известните на страните към този момент факти е можело да бъде формиран
обоснован извод за продължителността на действие на непреодолимата сила,
съответно за периода на действие на противоепидемичните мерки. Ето защо и
съобразявайки характера на процесния договор като такъв с продължително
изпълнение и сключен за определен срок, Съдът приема, че към този момент
временната невъзможност на наемодателя да изпълни задължението си по договора
не може да бъде приравнена на пълна невъзможност, която да обуслови
прекратяване на договорната връзка в хипотезата на чл. 306, ал. 5 от ТЗ.
При
предявения от ищеца иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, плащането на недължимо е юридическият факт, който нарушава
еквивалентността в отношенията на страните и от който произтичат едновременно
обедняването на едната страна и обогатяването на другата. С оглед
гореизложените мотиви, Съдът приема, че този правопораждащ факт не се
установява от доказателствата по делото. В случая сумата е предоставена като
банкова гаранция с цел да бъде обезпечено изпълнението на задълженията по
договора за наем, поети от наемодателя. При
установено по делото наличие на договорно правоотношение между страните, ответникът
наемодател има право да поиска плащане на издадената в негова полза безуслова гаранция,
позовавайки се на разпоредбите на договора, даващи му право за това. В този смисъл същият има правно основание да
получи това плащане, а дали осъщественото на това основание право е възникнало валидно
от обективна страна не е предмет на делото, тъй като ищецът не е предявил
иск за връщане на предоставената по
делото гаранция, съответно не твърди, че са налице предвидените в договора
основания за връщане на гаранцията.
Предвид изложеното,
Съдът намира, че предявеният от ищеца иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за
неоснователен, поради което същият следва да бъде отхвърлен.
С оглед
гореизложените от съда мотиви, че ищецът не е прекратил договора за наем в
хипотезата на чл. 306, ал. 5 от ТЗ, както и при липсата на представени
доказателства договорът да е развален от ищеца поради неизпълнение на
наемодателя по реда на чл. 87 от ЗЗД, не се установява платените от ищеца по
договора суми за авансово платен базов наем за периода 13.03.2020 г. -
31.03.2020 г.; авансово платена индексация за периода 13.03.2020 г. -
31.03.2020 г. допълнителни разходи за периода 01.04.2020 г.- 30.04.2020 г. да
подлежат на връщане от ответника, като платени на отпаднало основание.
Предвид изложеното,
предявените искове по чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД се явяват неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени.
Предвид извода на
съда за неоснователност на исковете по чл. 55, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД, неоснователни се явяват и предявените искове за присъждане на лихва за
забава при плащането на главниците.
При отхвърляне на
предявените искове, Съдът не дължи произнасяне по заявеното при условията на
евентуалност от ответника възражение за прихващане.
При този изход на
производството, ответникът има право на направените по делото разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Тези разноски възлизат на сумата от 1980 лева,
представляваща заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените
от “Д.щ.“” ЕООД, ЕИК *****, срещу „Б.“ ЕООД, ЕИК *****, искове с правна калификация чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД за сумата от 26 065 лева, представляваща усвоена без
основание от страна на ответника банкова гаранция, издадена за обезпечаване на
изпълнението по договор за наем от 07.05.2019 г.; чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за следните суми: 5002.50
лева, представляваща авансово платена сума за базов наем за периода 13.03.2020
г. - 31.03.2020 г. по смисъла на чл. 5.1.1 от договора за наем; 53.45 лева, представляваща авансово платена
сума за индексация за периода 13.03.2020 г. - 31.03.2020 г. по смисъла на чл.
5.1.1 от договора за наем и 2075,74 лева, представляваща сума за допълнителни
разходи за периода 01.04.2020 г.- 30.04.2020 г. по смисъла на чл. 5.1.2 от
договора за наем и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за следните суми: 2012.80 лева, представляваща
законната лихва върху усвоената гаранция от 26 065 лева за периода от
усвояването й - 21.05.2020 г. до 22.02.2021 г.;
482.19 лева, представляваща законната лихва върху горепосочената сума от
5002.50 лева за периода от 13.03.2020 г. до 22.02.2021 г.; 5.15 лева,
представляваща законната лихва върху горепосочената сума от 53.45 лева за
периода от 13.03.2020 г. до 22.02.2021 г. и 200.08 лева, представляваща законната
лихва върху горепосочената сума от 2075.74лв. за периода от 13.03.2020 г. до
22.02.2021 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА “Д.щ.“” ЕООД, ЕИК ***** да заплати на „Б.“ ЕООД, ЕИК
*****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски
по производството в размер на 1980 /хиляда деветстотин и осемдесет/ лева.
Решението може да бъде
обжалвано пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: