№ 28836
гр. София, 16.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20241110110510 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Постъпило е искане, вх. № 202294/19.06.2024 г. от „Н., ответник по делото, с
което се иска изменение на постановеното по делото решение в частта за присъденото
в полза на процесуалния представител на ищеца определено от съда адвокатско
възнаграждение, като същото бъде намалено с оглед актуалната съдебна практика на
СЕС и ВКС, както и конкретиката на производството.
Насрещната страна - Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ оспорва искането,
като поддържа, че са били предявени два иска, в която връзка се позовава на
разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждение и съдебна практика на ВКС по приложението на тази норма.
Постъпило е и искане, вх. № 207722/24.06.2024 г. от Еднолично адвокатско
дружество „Д. М.“ – процесуален представител на ищеца И. К. Д. по чл. 248, ал. 1
ГПК, с което се иска изменение на постановеното по делото решение в частта за
разноските, като към определеното адвокатско възнаграждение се присъди и
полагащия се на адвокатското дружество ДДС в размер на сумата от още 80 лева
(облагане на сумата 400 лева с данъчна ставка в размер на 20 %).
Изложени са оплаквания за неправилност на съдебния акт в частта относно
присъдените разноски в полза на адвокатското дружество, предоставило безплатна
правна помощ на ищеца, като оплакванията се свеждат до това, че съдът не е включил
дължимото ДДС, като е определил и е присъдил адвокатско възнаграждение за
предоставената на ищеца безплатно услуга. Позовава се на практика на ВКС в тази
насока, както и на НМРАВ. Обръща внимание, че по делото да представени
доказателства за регистрацията на дружеството по ЗДДС.
Ответникът е подал отговор, с който моли същото да бъде оставено без уважение.
Постъпилите искания са подадени в срок от легитимирани лица, поради което
съдът приема, че са допустими.
Разгледани по същество същите са неоснователни, като съображенията за това са
следните:
С Решение № 11814/17.06.2024 г., е прогласена по предявения от И. К. Д. срещу
„Н. по иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 5
1
ЗПК за НИЩОЖНА като противоречаща на закона клаузата на чл. 6, ал. 1 от договор
за кредит № 202005140250410102/14.05.2020 г., предвиждаща възникване на вземане
за неустойка в размер на сумата 420 лева за неизпълнение на задължението на
кредитополучателя за осигуряване на обезпечение по договора за кредит, „Н., е осъден
да заплати на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД на И. К. Д. сумата 45,66 лева, ведно със
законната лихва от предявяване на иска, както следва: върху сумата от 5 лева, считано
от 26.02.2024 г., а върху сумата от 40,66 лева, считано от 29.05.2024 г., до
окончателното плащане, представляваща заплатена без основание сума във връзка с
договор за кредит № № 202005140250410102/14.05.2020 г. „Н. е осъден да Еднолично
адвокатско дружество „Д. М.“ на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. сумата от
400 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена на И. К. Д.
безплатна правна помощ в производството пред СРС.
Съдът приема, че постановеният акт не следва да бъде изменен съобразно
постъпилите искания. При определяне на размера на адвокатското възнаграждение,
присъдено в полза на процесуалния представител на страната, съдът е съобразил
всички обстоятелства по делото, с оглед конкретиката на случая – липсата на
фактическа и правна сложност на делото, вида и размера на предявените искове,
тяхната обусловеност, срочното разглеждане и приключване на делото в едно съдебно
заседание без участие на представители на страните, а също и служебно известния на
съда факт, че конкретният ищец е инициирал пред СРС много на брой производства с
аналогичен предмет е представляван от същия процесуален представител. От друга
страна, съдът е съобразил обстоятелството, че адвокатският труд следва да бъде
разумно и справедливо възмезден, след като е бил предоставен на страна в
производството, за която изходът от спора е благоприятен, безплатно, като за ориентир
са използвани възнагражденията, предвидени в Наредбата, както и размерът на МРЗ,
явяваща се измерител за конкретните икономически услови в страната.
Определеният от съда за конкретното производство размер на присъденото
адвокатско възнаграждение за предоставената на страната безплатна адвокатска услуга
е съобразен и с обстоятелството, че адвокатското дружество е регистрирано по ЗДДС,
т.е. сумата от 400 лева включва и дължимите данъчни и осигурителни тежести.
Следва да се допълни, че съдът е съобразил разрешенията, дадени с Решение на
СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 и с Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела
C 427/16 и C 428/16, задължителни за прилагане от националните съдилища, както и
актуалната съдебна практика на ВКС (напр. Определение № 891 от 10.04.2024 г. на
ВКС по к. т. д. № 219/2023 г., Определение № 50015 от 16.02.2024 г. на ВКС по т. д. №
1908/2022 г., I т. о., ТК , Определение № 343 от 15.02.2024 г. на ВКС по т. д. №
1990/2023 г., II т. о., ТК, Определение № 174 от 26.04.2021 г. по ч. гр. д. № 560/2021 г.
по описа на ВКС и др.). Доколкото съдът не е длъжен да се съобразява с посочените в
Наредбата минимуми, намира, че определеното възнаграждение удовлетворява
критериите справедливост и разумност на разноските, тъй като са отчетени всички
релевантни за това обстоятелства, в това число и факта на регистрация на дружеството
по ЗДДС. Ето защо и исканията за изменение на решението в частта за разноските
относно присъденото адвокатско възнаграждение следва да се оставят без уважение.
Не на последно място и с оглед доводите на процесуалния представител на ищеца
относно „остойностяването“ на труда на вещото лице и този на адвоката, съдът намира
за необходимо да подчертае, че доколкото ищецът НЕ Е ангажирал други
доказателства относно иска си по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, а по делото не е било отделено за
безспорно (предвид становището на ответника) каква сума е била заплатена във връзка
с процесния договор, то и съдът е ползвал заключението на вещото лице единствено за
установяване размера, за който тази претенция е намерена за основателна. Следва
2
също така на ищеца, чрез представителя му, да се напомни, че искането за увеличаване
на размера на предявения иск е направено въз основа на установеното от вещото лице
при извършване на експертното изследване, доколкото съдът приема, че ищецът сам
не е бил наясно каква сума с точност е заплатил на ответника. С други думи,
основателността на осъдителната претенция по размер е доказана именно посредством
заключението на експерта, прието по делото, а отговорите на вещото лице по
останалите въпроси, не са били необходими на съда, да се произнесе по приложението
на закона.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане, вх. № 202294/19.06.2024 г., подадено от „Н.,
ЕИК *********, за изменение на постановеното по делото решение №
11814/17.06.2024 г. в частта за присъденото в полза на Еднолично адвокатско
дружество „Д. М.“ - процесуалния представител на ищеца И. К. Д. по реда на чл. 38,
ал. 2, вр. ал. 1 ЗАдв. адвокатско възнаграждение, като същото бъде намалено, както и
искане, вх. № 207722/24.06.2024 г., подадено от Еднолично адвокатско дружество „Д.
М.“, Булстат № ., за изменение на решение № 11814/17.06.2024 г. в частта за
разноските, като към определеното адвокатско възнаграждение се присъди сумата от
още 80 лева (облагане на сумата 400 лева с данъчна ставка в размер на 20 %).
Определението подлежи на обжалване на основание чл. 248, ал. 3 ГПК с частна
жалба в двуседмичен срок от връчване на препис на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3