№ 31251
гр. София, 18.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20221110148594 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на М. П. С. против „фирма“ ЕООД.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са били връчени на ответника, като в
указания срок е постъпил писмен отговор.
Съдът след като констатира, че исковата молба е редовна, на основание чл.146, ал.1
във вр. с чл.140 от ГПК, изготви следния проект за доклад:
1/ Ищецът твърди, че на 02.07.2021 г. е сключил договор за паричен заем № 4193961 с
„фирма“ АД, по силата на който страните се договорили дружеството да отпусне заем в
размер на 1 000 лева, с вид на погасителна вноска – седмична, ГПР 49 % и ГЛП 35 %, като
размерът на месечния лихвен процент не бил посочен. В чл. 4 от договора било уговорено,
че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с поръчител - две физически
лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита.
Поръчителите следвало да отговарят на следните условия: нетния размер на трудовото
възнаграждение да е в размер на минимум 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор,
да не е поръчител, да има чисто ЦКР или да представи сключен договор за гарантиране
задължението с дружеството. На същата дата твърди, че е сключен между него и ответното
дружество договор за предоставяне на поръчителство № 4193961, по силата на който
„фирма" ЕООД поело задължение да обезпечи пред „фирма" АД задълженията на ищеца.
Въз основа на сключения договор за поръчителство, ищецът се задължил да заплати на
гарантиращото дружество сумата в размер на 800 лева, която била разсрочена за изплащане,
заедно с месечната вноска по договора за кредит. Съгласно договора за поръчителство,
възнаграждението се дължало в полза на поръчителя „фирма" ЕООД, като „фирма" АД
единствено било овластено да приеме плащането. Ищцата твърди, че е погасила изцяло
задълженията си по процесния договор. Сочи, че „фирма" АД е едноличен собственик на
капитала на ответното дружеството, поради което счита, че двете дружества са свързани
лица. Развива подробни съображения, че чл. 4 от договора за кредит, представлява
неравноправна клауза, доколкото изискванията относно възможните обезпечения на
практика са неосъществими и не оставяли друг избор на потребителя освен да сключи
договор за поръчителство с избрано от кредитора дружество. Твърди, че договорът за
потребителски кредит е недействителен, доколкото не бил посочен действително
прилаганият ГПР, т.к. не било ясно по какъв начин е формиран, както и поради това, че в
него не било включено възнаграждението за поръчителство. Сочи, че самият Договор за
предоставяне на поръчителство № 4193961 е изначално лишен от основание, както и че
срещу заплащането на възнаграждението по договора за поръчителство, не е получил
каквато и да било услуга. Излага, че клаузата на чл. 3, ал. 1 от Договора за предоставяне на
1
поръчителство, установяваща задължение за заплащане на възнаграждение, не поражда
права и задължения за страните и счита, че договорът следва да се прогласи за нищожен
поради накърняване на добрите нрави. Сочи, че на практика със сключване на договора за
поръчителство се цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В заключение
счита, че със сключването на договора за поръчителство се цели едно допълнително
оскъпяване на договора за заем, допълнително възнаграждение за заемодателя, което е
уговорено по друго правоотношение с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК. Счита, че договорът за предоставяне на гаранция е нищожен поради накърняване на
добрите нрави и поради това, че сумата, която е уговорена като възнаграждение, е в размер
на повече от половината от сумата по отпуснатия заем. При тези твърдения, моли съда да
осъди ответника да му заплати сумата от 10 лева, предявена като частичен иск от вземане в
общ размер на 400 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожен Договор за
гаранция № 4193961, сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който предявеният иск се оспорва. Ответникът счита, че в случая са предявени
установителен и осъдителен иск, поради което развива подробни съображения в насока за
недопустимост на установителния иск и твърди, че е налице злоупотреба с право, както и че
ищецът цели да се обогати с разноски. Сочи, че ответното дружество е вписано като
финансова институция в регистъра на БНБ за финансовите институции по чл. 3а ЗКИ с
предмет на дейност предоставяне на гаранционни сделки по занятие. Именно поради това, в
качеството си на търговец, ответникът следвало да получава съответно възнаграждение по
сключената от него гаранционна сделка. Твърди, че процесният договор е сключен за
обезпечаване на задълженията на заемателя, както и поради възможността ответникът да
получи възнаграждение, поради което счита за неоснователно твърдението на ищеца, че
договорът е лишен от правно основание. Оспорва договорът да противоречи на добрите
нрави и развива подробни съображения в насока, че същият е израз на свободата на
договарянето. Сочи също и че ищецът следва да докаже в какво се изразява противоречието
с добрите нрави и по-конкретно да наведе твърдения и доказателства за нарушаването на
определен морален принцип. Не счита, че е налице нееквивалентност на престациите, т.к. с
процесния договор твърди, че е поел задължение, което е изпълнил сключвайки рамков
договор за поръчителство. Излага също и че съгласно чл. 4 от договора за заем, ищецът е
имал и други възможности за обезпечаване на договора. Подчертава, че доколкото
основният предмет на дружеството е сключване на гаранционни сделки, то няма как същите
да се извършват безвъзмездно. Във връзка с наведените твърдения от страна на ищеца за
нищожност на договора, поради противоречие с нормите на ЗПК, излага, че същите не
следва да намерят приложение в случая, доколкото процесният договор не е такъв за кредит.
Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтича претендираното
право и формулираният петитум, дават основание на съда да приеме, че е сезиран с
претенция с правна квалификация чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване извършено в полза на ответника
плащане в предявения размер.
Ответникът следва да докаже наличието на правно основание, на което да е получил
плащането.
Съдът приема за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
ищцата и ответника са страни по договор за гаранция № 4193961.
Предвид изложените съображения и на основание чл.140, ал.1 и ал.3 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК „фирма" ЕООД в едноседмичен срок от
получаване на настоящото определение да представи справка от счетоводството си за
всички извършени плащания, в това число платежни нареждания за погасени вноски по
договора за гаранция, разписки, извадка от счетоводните книги, от страна на ищеца,
включително да представи копие от договора, погасителен план и СЕФ, като му УКАЗВА,
че при неизпълнение съдът може да приложи правните последици на чл. 161 ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК „фирма“ АД в едноседмичен срок от
получаване на съобщението да представи договор за паричен заем № 4193961, както и
прилежащите към него погасителен план, СЕФ, погасени вноски по кредита, разписки,
извадка от счетоводните книги.
ДОПУСКА на основание чл.195 ГПК изслушването на съдебно-счетоводна
експертиза със задачите, формулирани в исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Е. Й. М..
ОПРЕДЕЛЯ депозит за вещото лице в размер на 300 лв., вносим от ищеца в
едноседмичен срок от връчване на настоящото определение.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-
кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://www.justice.government.bg).
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.01.2023г., в
10.30 ч., за което да се призоват страните, като им се връчат преписи от настоящото
определение, а на ищеца и препис от отговора на ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3