Решение по дело №7/2023 на Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Кърджали, 09.03.2023 г.

В ИМЕ­ТО НА НА­РО­ДА

Административен съд - Кърджали в открито заседание на двадесет и първи февруари през  две хиляди двадесет и трета  година в състав:

                                            СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ

при секретаря Мелиха Халил, като разгледа докладваното от съдия Шефки адм. дело  № 7 по описа на КАС за 2023 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 118 от Кодекса за социалното осигуряване КСО/.

Образувано е по жалба от К.Р.М. от ***, против Решение №2153-08-572/19.12.2022 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане  №О-08-000-00-01575529/19.09.2022 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ - Кърджали.

Жалбоподателката твърди незаконосъобразност на оспорения акт, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че e осигурено лице по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, предвид обстоятелствата, че от 14.07.2017 г. е била надлежно регистрирана като земеделски стопанин и редовно е внасяла задължителните си осигурителни вноски, в качеството си на самоосигуряващо се лице. В тази връзка сочи, че на посоченото основание са й били изплащани предходни парични обезщетения за бременност, раждане и майчинство, като необосновано й се отказва изплащане на парични обезщетения за следващото й дете. Иска отмяна на оспореното решение. В с.з. поддържа подадената жалба по изложените в нея съображения.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ - Кърджали, намира жалбата за неоснователна. Поддържа, че жалбоподателката не е била осигурено лице за общо заболяване и майчинство в периода от 14.07.2017 г. до 11.05.2022 г., поради което към датата на настъпване на осигурителното събитие – 16.07.2022 г., същата не е притежавала 12 месеца осигурителен стаж, като осигурена за този риск.

Административният съд, като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните, приема за установено следното:

Видно от приложената по делото справка от информационната система на НОИ,  от 14.07.2017 г. жалбоподателката е регистрирана като самоосигуряващо се лице - земеделски производител, като е избрала да внася осигурителни вноски за фонд „Пенсии“ и фонд “Общо заболяване и майчинство“. Дейността й е прекъсната, считано от 11.05.2022 г.

Според 5 броя справки от регистъра на земеделските стопани, изготвени на 26.08.2022 г. от ОД „Земеделие“ – Кърджали към МЗХГ, лицето е включено в регистъра на 14.07.2017 г. и е заявило отглеждането на домашни птици, общо 15 на брой, в т.ч. кокошки-носачки и други птици /фазани, яребици, петли/. На 08.01.2020 г. К.М. е променила вида на отглежданите животни, като е заявила отглеждането на 1 бр. крава-млечна/месодайни.

Съгласно приложена по делото справка от Регистър на трудовите договори, от 05.04.2022 г. К.Р.М. е в трудови правоотношения с „***“ ЕООД.

С Удостоверение /приложение №9, към чл.8, ал.1 и чл.11, ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощите от ДОО/, с вх.№*** от 10.08.2022 г., жалбоподателката, чрез горепосочения осигурител, е заявила изплащането на парично обезщетение по БЛ №***/09.08.2022 г., с период на временна неработоспособност от 31.07.2022 г. до 31.07.2022 г.

По сигнална записка от началник на сектор „КП“ в ТП на НОИ – Кърджали, във връзка с представеното Удостоверение приложение № 9, на основание чл.108, ал.1 от КСО, е извършена проверка по разходите на ДОО на К.Р.М., в качеството й на земеделски производител. За резултатите от проверката е съставен Констативен протокол №КВ-5-08-0119665/16.09.2022 г., в който е отразено, че лицето не е имало статут на „регистриран земеделски стопанин“ по смисъла на §1, ал.1, т. 5 от ДР на КСО, за периода от 14.07.2017 г. до 10.05.2022 г., тъй като заявените за отглеждане от нея животни не били предназначени за продукция с цел продажба, а за лична консумация.

Със задължителни предписания №ЗД-1-08-01196093/16.09.2022 г. и №ЗД-1-08-01196106/16.09.2022 г. на контролен орган при ТП на НОИ – Кърджали, на основание чл. 108, ал.1, т.3 от КСО и чл. 37, ал.1 от Инструкцията за реда и начина на осъществяване на контролна-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, на К.М., е предписано да заличи основни данни, подавани с декларация обр. №1 „Данни за осигурено лице“, в качеството й на самоосигуряващо се лице – земеделски производител, за периода от 14.07.2017 г. до 17.02.2022 г.

С разпореждане №О-08-000-00-01575529/19.09.2022г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Кърджали, във връзка с подаденото удостоверение и на основание чл.40, ал.3 от КСО, на жалбоподателката е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради бременност, поради това, че лицето няма необходимия 12-месечен стаж за общо заболяване и майчинство и не отговаря на условията на чл. 48а от КСО. Посочено е, че лицето е регистрирано като земеделски стопанин от 14.07.2017 г. до 11.05.2022 г. и съгласно данните от анкетните карти е отглеждало 15 бр. птици. Съобразно броя на декларираните за отглеждане животни е прието, че животновъдния обект на лицето следва да се определи като лично стопанство, поради което и произведените в обекта суровини и храни са предназначени за лична консумация, а не за продажба. Прието е поради горното, че лицето няма качество на регистриран земеделски стопанин по смисъла на §1, ал.1, т. 5 от ДР на КСО, за периода от 14.07.2017 г. до 11.05.2022 г. и за същия период не се счита за осигурено лице. По аргумент от последното е направен извод, че жалбоподателката няма необходимия 12-месечен осигурителен стаж и не отговаря на условията на чл.48а от КСО, поради което няма право на парично обезщетение по представения БЛ. 

С Решение №2153-08-572/19.12.2022 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, предмет на настоящото производство, е отхвърлена жалбата на К.Р.М. срещу разпореждане №О-08-000-00-01575529/19.09.2022 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Кърджали. В оспореното решение, постановено по повод жалба против горното разпореждане, административният орган е възприел изцяло и доразвил констатациите на контролния орган, с които е прието, че жалбоподателката не отговаря на условията на чл. 48а от КСО за изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане. 

          По делото е приложено и копие от Констативен протокол №КП-5-08-01172360/28.07.2022 г. за извършена проверка по разходите на ДОО на „***“ ЕООД, в който е констатирано, че по отношение трудовия договор между К.М. и осигурителя „***“ ЕООД, сключен от 05.04.2022 г., спрямо лицето е възникнало и осигурително правоотношение, по смисъла на чл.10, ал.1 от КСО.

От изложената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена чрез административния орган, чийто акт се оспорва, в предвидения от закона 14-дневен срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. 

Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 48а от КСО, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.

Анализът на посочената разпоредба сочи, че необходимите условия, на които трябва да отговаря лицето, за да има право на посочените обезщетения, са две: 1. лицето да е осигурено към момента на настъпване на осигурителното събитие и 2. да има най-малко 12 месеца осигурителен стаж като осигурено лице за риска общо заболяване и майчинство.

Осигурено лице, по смисъла на  § 1, ал.1, т. 3 от ДР на КСО е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Съгласно чл.10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.

От представените по делото доказателства, се установи, че К.Р.М. е в трудови правоотношения с осигурителя „***“ ЕООД, считано от 05.04.2022 г., като съдът приема, че от тази дата жалбоподателката е била осигурено лице, респ. за нея е налице първото от двете кумулативно предвидени изисквания на закона за отпускане на парично обезщетение за бременност и раждане. Този извод следва от представения по делото Констативен протокол №КП-5-08-01172360/28.07.2022 г. на контролен орган при ТП на НОИ – Кърджали, в който е отразено, че лицето е упражнявало трудова дейност по сключения трудов договор, поради което за същото е възникнало и осигурително правоотношение съгласно чл.10, ал.1 от КСО. Тези обстоятелства се приемат за безспорни и от административния орган.

В случая обаче, не е налице другото задължително изискване на закона – към датата на настъпване на осигурителното събитие, лицето да има 12 месеца осигурителен стаж като осигурено за риска  общо заболяване и майчинство.

По делото не е спорно, че в периода от 14.07.2017 г. до 11.05.2022 г. жалбоподателката е била регистрирана като земеделски производител в регистъра по чл. 7, ал. 1 от ЗПЗП, по реда на Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, както и че лицето е избрало да се осигурява за риска общо заболяване и майчинство, и за периода на регистрацията е внесло осигурителни вноски, като самоосигуряващо се лице. За да откаже исканото парично обезщетение по БЛ, представен от осигурителя „***“ ЕООД, административния орган е приел, че за горния период лицето не е имало качество на регистриран земеделски стопанин по смисъла на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, поради което и не е било осигурено лице за съответния осигурителен риск. По аргумент от горното е направен извод, че към датата на настъпване на осигурителното събитие – 31.07.2022 г., лицето не е притежавало изискуемия 12-месечен стаж като осигурено лице за общо заболяване и майчинство.

Според легалното определение, дадено в § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, „регистрирани земеделски производители“ са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба и са регистрирани по установения ред.

Установи се от обсъдените по-горе доказателства, че в периода от регистрирането й като самоосигуряващо се лице - земеделски стопанин, на 14.07.2017 г., до прекъсването на тази дейност - 11.05.2022 г., регистрацията на жалбоподателката като земеделски стопанин е свързана с отглеждането на животни: първоначално 15 бр. домашни птици - към 14.07.2017, а впоследствие 1бр. крава-млечна/месодайна - към 08.01.2020 г.

При тези факти, правилно е прието от административния орган, че К.М. не е имала качество на „регистриран земеделски стопанин“ по смисъла на КСО, респ. за периода на регистрация като самоосигуряващо се лице – земеделски производител същата не е осигурено лице за съответния осигурителен риск. Горната дейност, предвид нейния обем /съгласно заявения в анкетния формуляр брой отглеждани животни/, не може да се характеризира като такава по производство на продукция, предназначена за продажба. Същевременно в чл.13, ал.4 и ал.5 от Закона за животновъдството /ЗЖв/ е предвидено, че животновъдните обекти, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за лична консумация, се определят като лично стопанство и собствениците им нямат право да предлагат на пазара произведените в обекта суровини и храни, съответно тези, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни, които се предлагат на пазара, се определят като ферми. В този смисъл са и дадените в §1, т.46 и т.47 от ДР на ЗЖв легални определения на понятията „ферма“ и „лично стопанство“. С оглед коментираната нормативна уредба и наличните доказателства, съдът намира, че стопанството на жалбоподателката не представлява ферма, т.е. животновъден обект, в който се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за предлагане на пазара, поради което спрямо нея не е налице едно от изискванията на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, да се произвежда животинска продукция, предназначена за продажба. По аргумент от горното, по заявената за упражняване дейност като самоосигуряващо се лице – регистриран земеделски стопанин, жалбоподателката не следва да се счита за „осигурено лице“ по смисъла на §1, ал.1, т. 3 от ДР на КСО.

Доколкото безспорно се установи, че жалбоподателката е осигурено лице считано от 05.04.2022 г., съответно преди тази дата, същата не е била осигурено лице за риска общо заболяване и майчинство, с изключение на периода от 11.05.2015 г. до 01.06.2015 г. /съгласно справката от Регистър на трудовите договори/, то към датата на настъпване на осигурителното събитие – 31.07.2022 г. не е изпълнено условието за наличие на 12 месеца осигурителен стаж за посочения риск. Последното обстоятелство е отразено и в обсъденото по-горе Удостоверение /приложение №9, към чл.8, ал.1 и чл.11, ал.1 от НПОПДОО/, в което изрично е посочено, че към деня на настъпване на осигурителното събитие (бременност и раждане) лицето няма 12 месеца осигурителен стаж, като осигурено за общо заболяване и майчинство. По делото не са представени доказателства от страна на жалбоподателката, нито се твърди наличието на други осигурителни периоди за въпросния осигурителен риск.

По изложените съображения, правилен е изводът на административния орган, че жалбоподателката няма изискуемия осигурителен стаж и не отговаря на условията на чл.48а от КСО за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради бременност.

Доводите на жалбоподателката, че въз основа на регистрацията й като  земеделски стопанин са й били изплащани парични обезщетения за бременност и раждане по предходни осигурителни събития, са неотносими към настоящия спор. Съгласно чл.33, ал.5, т.4 от КСО контролът по спазване на осигурителното законодателство се осъществява от НОИ, във връзка възложените му дейности. Контролът може да бъде както текущ, така и последващ, както е в случая. Извършена е проверка /Констативен протокол №КВ-5-08-01196065/16.09.2022 г./ от контролни органи при ТП на НОИ, в резултат на която са установени некоректно подадени данни за жалбоподателката и са издадени и задължителни предписания по реда на чл.108, ал.1, т.3 от КСО, за заличаване на същите.

Предвид горното, оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали е законосъобразно, а подадената жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

           Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Кърджали

                                          Р     Е     Ш     И  :

 

          ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Р.М. от ***, против Решение №2153-08-572/19.12.2022 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на К.М. срещу разпореждане №О-08-000-00-01575529/19.09.2022 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Кърджали, като неоснователна.

На основание чл.119 от КСО, решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

С  Ъ Д  И  Я :