Определение по дело №44/2020 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 99
Дата: 12 февруари 2020 г.
Съдия: Азадухи Ованес Карагьозян
Дело: 20203600500044
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 29 януари 2020 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е   № 99

 

град Шумен, 12.02.2020 г.,

 

          Шуменският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари, през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                               Председател: Азадухи Карагьозян

                                                                     Членове: Зара Иванова

                                                                                     Соня Стефанова

                                                                                                                           

като разгледа докладваното от съдия  Азадухи Карагьозян в.ч.гр.д.№ 44 по описа за 2020 година, намира следното:

 

Постъпила е частна жалба от Х.Х.М., ЕГН ********** ***, против разпореждане от 03.10.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 2060/2019 г. на ШРС, с което на длъжника и настоящ частен жалбоподател е върната частната жалба рег.№ 17416/03.10.2019 г., против издадената заповед по чл.410 ГПК в частта за разноските, като просрочена. В жалбата си жалбоподателката излага, че начислената й вода е надписана, реално ползвала само един кубик на месец. Счита, че за неплатените фактури има давност. Моли за справедливо съдействие от съда.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от „Водоснабдяване и канализация – Ш. „ ООД, в който взема становище за неоснователност на частната жалба. 

След преценка на събраните по делото доказателства, Шуменският окръжен съд, в настоящия състав счита, че частната жалба е процесуално допустима, подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, при наличието на правен интерес. Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следното:  

Гр.д. № 2060/2019 г. на ШРС е образувано по заявление по чл.410 от ГПК депозирано от „Водоснабдяване и канализация – Ш.“ ООД, против длъжника Х.Х.М., за заплащане на 1557,24лв., дължима сума за консумирана и неплатена вода, 473,86лв. лихва за периода 02.08.2012 г. – 15.07.2019 г., законна лихва считано от 16.07.2019 г. до изплащане на вземането, както и 43,62лв. разноски по заповедното производство. На 17.07.2019 г. е издадена заповед № 1018, по чл.410 от ГПК. В заповедта е посочено, че същата може да се обжалва в частта за разноските в двуседмичен срок от връчването й, пред Окръжен съд гр. Ш.. Заповедта е връчена лично на жалбоподателката на 18.09.2019 г. На 03.10.2019 г. е издаден изпълнителен лист, след като е прието от първоинстанционният съд, че заповедта подлежи на изпълнение. На 03.10.2019 г. от длъжника е депозирано възражение по чл.414 ГПК, върнато като просрочено.  

На 03.10.2019 г. Х.Х.М. е депозирала и частна жалба против заповедта за изпълнение, в частта за разноските. С атакуваното разпореждане от 03.10.2019 г., ШРС върнал подадената жалба, като просрочена.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:  Съгласно чл.413, ал.1 ГПК заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване, освен в частта за разноските. Както е посочено в заповедта, срокът за обжалване е двуседмичен и преклузивен, и започва да тече от връчване на заповедта. Видно от върнатият в съда отрязък от съобщение заповедта е била връчена лично на длъжника на 18.09.2019 г. Срокът за обжалване е изтекъл на 02.10.2019 г. /съгласно чл.60, ал.4 ГПК/. Ето защо, подадената на 03.10.2019 г. частна жалба, един ден след изтичане срока за обжалване, се явява просрочена и правилно е върната от заповедния съд.   

На 12.02.2020г. е постъпило допълнително становище /отговор/ от адв.М.К. ,назначена за процесуален представител на жалбоподателката в което се излагат възражения по съществото на спора ,които са несъотносима към настоящото въззивно производство имащо за предмет дали жалбоподателката е спазила  срока за обжалване   на заповедта по чл.410 ГПК в частта за разноските.    

Предвид изложеното, частната жалбата се явява неоснователна, поради което следва да се остави без уважение, а атакуваното с нея разпореждане, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

          ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба рег. № 18685/23.10.2019 г. от Х.Х.М., ЕГН ********** ***, против разпореждане от 03.10.2019 г. по ч.гр.д. № 2060/2019 г. на ШРС, с което е върната частна жалба рег. № 17416/03.10.2019 г., като просрочена.  

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                            

         2.