Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 29.10.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в
открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 8646/2019година по описа на Варненски
районен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по иск с правно основание чл.
124, ал.1 ГПК предявен от Т.П.Д., ЕГН **********
с адрес *** против „ЕНЕРГО- ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** Тауърс-Е” за приемане за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 5753,04лева, представляваща стойност на служебно начислена ел.
енергия за минал период 12.05.2017г.- 11.05.2018г. за обект на потребление,
находящ се в гр. Варна, ул. „Венчан” № 10 с абонатен № ********** и клиентски №
**********, за което вземане е издадена фактура № **********/31.05.2019г.
В сезиралата съда искова
молба, ищецът излага твърдения, че е потребител на доставяна от ответника ел. енергия в имот на адрес гр. Варна, ул. „Венчан” № 10. От ответното дружество узнал, че на 11.05.2018г. е извършена проверка на
електромера в имота му резултатите, от която били описани в КП, който се
оспорва. Твърди, че не са били спазени правилата при извършването й, защото той
не е присъствал, нито пък представител на полицията. Неясно било и защо
корекцията касае период от една година. Заявява, че СТИ не е било манипулирано
от него, нито пък това количество е реално потребено. Посочва, че отговорност
за неговата изправност носи ответното дружеството, което е и негов собственик.
Твърди, че редовно е плащал текущото си потребление и допълнително начисленото
е невъзможно да бъде потребено от домакинството му. Оспорва методиката на
начисление, като твърди, че липсва основание за извършване на корекцията,
защото към него момент с влязло в сила решение по адм.д.
№ 2385/2016г. на ВАС, обн. в ДВ бр. 15/14.02.2017г.
са били отменени чл.1-47 и чл. 52-56 ПИКЕЕ. Нямало данни и СТИ да е монтирано
при нулеви показания. Излага доводи и за нищожност на клаузите на ОУ
регламентиращи възможност за извършване на корекция, като неравноправни по см.
на чл. 143 ЗЗП. Искането отправено до съда е за уважаване на претенцията и
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който искът се
оспорва като неоснователен. Твърди, че процесната сума представлява стойност на
реално потребено количество ел. енергия по отчетени показания на електромера,
като корекцията на сметката на абоната е извършена и се дължи на основание чл.
50 ПИКЕЕ вр. чл. 200 ЗЗД. Предвид наличието на
договорни отношения, то страните са обвързани от ОУ на ДПЕЕЕМ и ответникът се
сочи да изпълнява задълженията си по тях. На 11.05.2018г. е извършена проверка
на обекта на потребление в присъствието на двама свидетели, за която е бил
съставен констативен протокол с № 1104565. При проверката е извършено замерване
с еталонен уред и са отчетени показанията по регистри, както следва: регистър
1.8.1- 4770кВтч, 1.8.2- 18541кВтч, скрит регистър 1.8.3- 31758кВтч. Потребената ел. енергия в третия регистър не е била
визуализирана и съответно отчетена при редовните отчети. Електромерът е бил
демонтиран и изпратен на БИМ, РО Русе за експертиза. Такава е била извършена и
е изготвен протокол № 854/13.05.2019г., в който е документирано, че при
софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера и
преминала ел.енергия в трети регистър, която не е била визуализирана на
дисплея. На 23.05.2019г. от ЕРП е изготвено становище за начисляване на ел.
енергия, с което така отчетеното количество по скрития регистър е било
конкретизирано по размер и период, и е издадена фактурата остойностяваща така
допълнително начисленото количество енергия. Твърди, че процесното количество
не е отчетено при ежемесечните отчети, защото инкасаторите не разполагали с
нужния за това софтуер. И независимо, че в случая е извършена корекция, твърди
се, че всъщност това количество е реално потребено и отчетено от електромера,
макар и в невизуализиран регистър,
поради което и ищецът дължи цената му. Искането е за отхвърляне на исковата
претенция и присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски.
В съдебно заседание исковата молба и отговорът се поддържат от
процесуалните представители на страните.
По съществото на спора, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, становището на страните и съобразно приложимия закон, съдът
намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК. В тежест на ответника е
да докаже фактическия състав на правото си, обосноваващ дължимост на процесната
сума, а именно, че с ищеца са в договорни отношения за доставка на
електроенергия за посочените обект и период, и в качеството му доставчик на ел.
енергия е доставил посоченото количество ел. енергия, което не е отчетено при
редовните отчети и причини за това- наличие на софтуерна намеса, както и че
съобразно одобрените и приети общи условия и правила, фактурираното количество
ел. енергия съответства на доставеното и потребено, вкл. по размер, респ. че
проверката е извършена съобразно разписаните правила, и че се дължи стойността
на електроенергията в посочените размери, изчислена при използвана правилната
методика при корекцията на сметката.
За безспорно и ненуждаещо
се от доказване, между страните е обявено обстоятелство, че страните са в
договорни отношения по повод доставка на електроенергия за посочения обект и
период.
От констативен протокол №
1104565/11.05.2018г. се установява, че на посочената дата е извършена проверка
на СТИ отчитащо потреблението в обекта на ищцата. Записани са показанията в
регистри 1.8.1- 004770, 1.8.2- 018541, 1.8.3- 031758 и 1.8.4- 000000. Отразено
е, че СТИ се демонтира, изпраща се за експертиза в БИМ. Подменено е с ново при нулеви
показания по всички общо пет тарифи. Протоколът е бил подписан от служителите
извършили проверката и двама свидетели.
Изготвена е метрологична
експертиза на СТИ от БИМ, ГД МИУ, РО Русе, за която е съставен констативен
протокол № 854/13.05.2019г. В него е документирано, че при софтуерно четене е установена
намеса в тарифната схема на електромера- наличие на преминала ел. енергия по невизуализирана
тарифа- 1.8.3- 031759,1кВтч. Електромерът съответства на метрологичните
характеристики и изискванията за точност при меренето. При направените
замервания не е констатирано измерване с грешка над допустимата, нито пък
наличие на механични дефекти на кутията, клемите и клемния
блок на СТИ, като липсва и осъществен достъп до вътрешността на СТИ.
Със становище от 23.05.2019г.
е одобрено начисляването на допълнително количество ел. енергия в размер на 31758квтч.
за периода 12.05.2017- 11.05.2018г. Корекцията е извършена на основание софтуерен
прочит на паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена
ел. енергия. Въз основа на това становище по партидата на абоната е било
начислено допълнително количество ел. енергия за периода 12.05.2017- 11.05.2018г.
в размер на 31758квтч. за остойностяване, на която е издадена фактура с № **********/31.05.2019г.
за сумата от 5753,04лева.
По делото е представена
процесната фактура, видно от съдържанието на която е, че начисленото количество
ел. енергия е с посочено основание- служебно.
От заключението на в.л.
инж. К.М. по изслушана СТЕ, вкл. с поясненията дадени в с.з. при изслушването
му се установява, че СТИ е от одобрен тип, в метрологична годност, тип Карат
М02, без дистанционен отчет, монтирано през 2015г. при нулеви показания. Предвид
констатацията в констативния протокол от проверката, че липсва намеса в схемата
на присъединяване, в.лице прави извод, че записаното количество в трета тарифа
е преминало през измервателната схема на електромера, но не е отчитано при
инкасиране, доколкото тази тарифа не се визуализира. Направената констатация от
БИМ, че има намеса в тарифната схема означава, че СТИ е манипулирано по
софтуерен път чрез парола за достъп до второ ниво и ползване на специализирана
техника. Не е възможно да бъде определено кога точно е започнало отчитането на
ел. енергия в тази тарифа, но предвид голямото й количество е невъзможно
потребяването й за година.
Между страните не е
спорно обстоятелството, че ищецът има качество на потребител на ел.енергия в
процесния имот. Регламентацията на договорните
отношения между страните се съдържа в ОУ на ДПЕЕ, издадени на основание чл. 98а
ЗЕ, одобрени с решение ОУ-061/07.11.2007г. на ДКЕВР и публикувани в сила за потребителите, които купуват
електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане.
Ответникът е
твърдял, че така начисленото за доплащане количество ел. енергия е реално
доставена и потребена ел. енергия, като представлява корекция на сметката на
потребителя извършена по реда на чл. 50 ПИКЕЕ. Затова и спорният между страните
въпрос касае наличието на основание обосноваващо дължимост на сумата и в
частност- реална доставка на фактурираното количество ел. енергия, респ.
потребяването му от абоната, налице ли са предпоставките за приложение на чл.
50 ПИКЕЕ, респ. спазена ли е процедурата. Установяването на твърденията са
реална доставка е нужно, доколкото договорните отношения между страните почиват
на правилата на договора за покупко- продажба, а купувачът дължи
заплащане на цена само за реално предоставена стока.
Позовавайки се на това
основание, ответникът е следвало да докаже, че в този период това количество е
реално потребено от абоната. Безспорно
СТИ е от одобрен тип, метрологично годно. Начисляването е извършено
на основание становище изготвено на база прочитане показанията на регистър 1.8.3
на СТИ и касае минал период 12.05.2017- 11.05.2018г. СТИ е правилно отчитало
консумираната ел. енергия, като не е документирано да е налице неточно
измерване дължащо се на неправомерна намеса в схемата му, или схемата на
свързване към електроразпределителната мрежа. Така начисленото за доплащане
количество ел. енергия не е отчитано, което според в.л. е резултат на софтуерна
намеса в тарифната схема на СТИ, в който смисъл е и констатацията на БИМ. Липсват доказателства обаче относно момента на
извършване на тази намеса, още по- малко такива от които да следва извод, че тя
е резултат на виновни действия на потребителя. По делото не е представен и протоколът
за монтаж на въпросното СТИ, респ. неясно е какви са били показанията по
всичките му тарифи. Когато се касае за договорна отговорност, какъвто е
случаят, наличието на виновно неизпълнение на договорни задължения, не може да
бъде презюмирана. Неясно е за какъв период и в кой
часови диапазон е натрупвано това количество ел. енергия. Начисляването е
сторено на основание отчетените показания на СТИ, обхваща период до една година
и изчисления по цена за технологични разходи /чл. 51 ПИКЕЕ/, която цена е в размер по- нисък от цената на нощната тарифа, но не и за
дневната тарифа, с което реално потребителят бива ощетяван. Хипотезата, регламентирана в чл. 50
ПИКЕЕ обаче предвижда възможност операторът на съответната мрежа да коригира
количествата ел. енергия в случаите на установяване на несъответствие между
данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната
база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента
количества електрическа енергия. В тази хипотеза според нормата на правилата,
корекцията се извършва за разликата между отчетеното количество ел. енергия и
преминалите количества ел. енергия за времето от допускане на грешката до
установяването й, но за период не по- дълъг от една година. Следва да се отбележи,
че разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ в казуса е неприложима, доколкото последната
предвижда възможност за корекция при разлика в данните от паметта на електромера и данните в отчетните
регистри на доставчика, какъвто не е случаят по делото. Това е така, защото процесният електромер не е с дистанционен отчет, поради
което и информация в отчетните регистри на доставчика не постъпва. Проверката чрез софтуерен продукт, дори формално да е извършена по
правилата, на практика лишава потребителя от възможността да упражни контрол
върху показанията, съобразно чл. 10 ПИКЕЕ. Отделно, съгласно чл.120, ал.1 ЗЕ,
СТИ е собственост на оператора на електропреносната
мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, а на
основание чл. 30 ПИКЕЕ данните от измерването, съхранявани в измервателната
система, са защитени от пряк локален или дистанционен достъп чрез пароли,
определени от собственика на измервателната система. Ето защо, задължението да
поддържа измервателния уред в изправност е на ответника, а не на ищеца-
потребител. При дефицит на доказателства за виновно поведение на потребителя,
неоснователно се претендира в негова тежест да бъдат вменени последиците от
установеното неправомерно въздействие върху средството за техническо измерване.
В чл. 48 ПИКЕЕ са
изчерпателно регламентирани хипотезите, при които доставчикът на електроенергия
може да извърши корекция, без да се изисква изрично доказването на виновно
поведение от абоната и те са: установено от независим орган неточно
измерване/неизмерване на СТИ, липса на СТИ или промяна в схемата на свързване,
надлежно констатирана при извършена по реда на член 47 ПИКЕЕ проверка. Очевидно,
в настоящия случай не е налице нито една от изброените. Извън горното, следва
да се има предвид и че проверката е изначално лишена от правно основание,
защото с решение № 1500/06.02.2017г. на ВАС по
адм. д. № 2385/2016г. /обн.
ДВ, бр. 15/14.02.2017г./ нормите на чл. 1- 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ са отменени. Останалите
като действащи разпоредби настоящият състав преценява, че макар и да
регламентират възможните хипотези на извършване на корекцията, се явяват
недостатъчни с оглед покриване изискванията на чл. 83 ЗЕ, защото не разписват
ред за извършване на корекционната процедура. На
основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 АПК,
подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на
съдебното решение, което в случая е станало на 14.02.2017г. Затова и нормата на
чл. 47 ПИКЕЕ е неприложима към съдебно предявения спор, доколкото техническата
проверка в обекта на потребление е извършена след нейната отмяна, на 11.05.2018г.
Предвид отмяната на тези правила, приложение следва да намерят ОУДПЕЕ. В тях
обаче също липсват норми, разписващи процедура по извършване на проверка на СТИ
и нейното документиране.
Ако и да се касае за
реално доставено количество, то дружеството е начислило процесното количество
ел. енергия с цел да компенсира неточното отчитане от СТИ, което е ставало в
предходен продължителен период от време, който е неясно как е определен. ОУ
вменяват като задължение периодични проверки и отчитане на СТИ, и периодът на
доставката е част от основанието, въз основа на което се твърди да е възникнало
правото да се получи цената. Липсата на
проведено доказване относно точния период на доставката и дали това количество
е потребено по дневна или нощна тарифа, имащо значение за дължимата за него
цена, налагат извод, че ответникът не доказва основанието, на което сумата е
дължима от потребителя.
Предявеният отрицателен
установителен иск е основателен и подлежи на уважаване.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на присъждане на разноски. Искането е направено своевременно,
представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който се претендират разноски за
платена в ДТ в размер на 230,13лева за завеждане на делото и 5 лева за издаване
на съд.удостоверение и адв. възнаграждение от 650лева по договор за правна
помощ и съдействие. Така в полза на ищеца следва да се присъдят разноски от
общо 885,13лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищецът Т.П.Д.,
ЕГН ********** с адрес *** НЕ ДЪЛЖИ на ответника „ЕНЕРГО– ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 5753,04лева,
представляваща стойност на служебно начислена ел. енергия за минал период
12.05.2017г.- 11.05.2018г. за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ул.
„Венчан” № 10 с абонатен № ********** и клиентски № **********, за което
вземане е издадена фактура № **********/31.05.2019г. , на основание чл. 124,
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО– ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** ДА
ЗАПЛАТИ на Т.П.Д., ЕГН ********** с
адрес *** сумата от 885,13лева,
представляваща сторени по делото пред първа инстанция съдебно- деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: