№ 49049
гр. София, 02.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. Г.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г. Гражданско дело №
20231110128784 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248, ал.1 ГПК.
Инициирано е по молба с вх. № 245523/29.07.2024г., подадена от „... България“ ЕООД
за изменение на постановеното по делото Решение от 09.07.2024г. в частта за разноските,
имащо в тази част характер на определение, с което съдът е осъдил ответника да заплати на
процесуалния представител на ищеца – адвокат И. Л. Г. адвокатско възнаграждение в размер
на 500,00 лева, присъдено в хипотезата на чл. 38, ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата. В
молбата са развити правни доводи за прекомерност на така определеното възнаграждение,
като се моли да се допусне изменение на решението в процесната част, като
възнаграждението бъде намалено до размера на сумата от 100,00 лева.
В законоустановения едноседмичен срок по реда на чл. 248, ал.2 от ГПК адвокат И.
Л. Г. е взела становище по искането, обективирано в молбата с развити доводи за
неоснователност. Счита, че съдът правилно е определил възнаграждението, като е съобразил
по-късното и встъпване в процеса, като представител и е определил възнаграждението дори
под минимума в Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Съгласно чл.248, ал.1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението/определението е
необжалваемо – в едномесечен/ едноседмичен срок от постановяването му, съдът по искане
на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта на разноските.
Законодателят допуска решението/определението да бъде изменено или допълнено в частта
за разноските, като разпоредбата е приложима и в заповедното производство, в хипотезата
на допълване. В първата хипотеза, следва да има изрично произнасяне на съда по
отношение на размера на присъдените разноски, но той да не съответства на реално
направените от страната разноски или признатите такива по размер, а във втората хипотеза
съдът следва да е пропуснал въобще да се произнесе в диспозитива по искането за разноски,
като настоящият случай касае хипотезата на изменение на решението в частта за разноските.
Съдът се е произнесъл с Решение по горепосоченото дело, което подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщението, като молбата по чл. 248 от ГПК е подадена в срок,
1
поради което съдът намира, че молбата е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Видно е, че съдът е постановил решение, с което е уважил така предявените от ищеца
искове в цялост, като е определил възнаграждение на адвокат Г. съобразно цената на иска,
изчислено върху цената на всеки иск, съобразно изискването на чл. 2, ал.5 от Наредбата,
като е определил възнаграждение, слизайки под установения в Наредбата минимум. В тази
връзка искането е неоснователно. Следва да се вземе предвид характера на производството,
като спорно и исково такова. Искането за присъждане размер на възнаграждението, в
каквато връзка е молбата за изменение от 100,00 лева не съответства нито на характера на
производството, като исково такова, нито на разпоредбата на чл. 2, т.5 от Наредбата, нито на
цената на исковете, както и на правната и фактическа сложност на делото. Горепосоченото е
съобразено от съда, поради и което съдът е определил възнаграждение под минимума на
Наредба № 1/2004г. Следва да се посочи че дори по заповедни производства се присъжда
възнаграждение по правилата на чл. 6, т.5 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в минимален размер от 200,00 лева, в каквато насока е и
константната съдебна практика при определяне размера на адвокатското възнаграждение в
случаите на подадено възражение по чл. 414 от ГПК /в тази връзка виж Определение №
11686/05.10.2023г. по ч.гр.д. № 20231100503303 на СГС, ЧЖ-VI-И състав/. Съдът е
определил възнаграждение дори и под минимума при приложение хипотезата на чл. 9, ал.1
от Наредбата, която може да се приложи по аналогия, в предвид спецификата на
представителството на адвокат Г. и подадената от нея единствена молба с обективираните в
нея искания на по-късен етап в производството.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молба с вх. № 245523/29.07.2024г., подадена от „... България“ ЕООД за
изменение на постановеното по делото Решение от 09.07.2024г. в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба в едноседмичен
срок от съобщението на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2