РЕШЕНИЕ
гр.София, 19.12.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, ІV-В състав в публичното заседание на двадесет и четвърти
септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
мл.с. Лора Димова
при секретаря Цветослава
Гулийкова и в присъствието на прокурора .................. като разгледа в.гр.дело
N: 14 221 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
– чл.273 от ГПК.
С решение № 468345 от 10.08.2018
г., постановено по гр.д.№ 408/2017 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 66 състав – с
отстранена очевидна фактическа грешка в диспозитива на същото с решение № 50395
от 25.02.2019 г., е признато за незаконно и отменено на основа-ние чл.344,
ал.1, т.1 КТ уволнението на Б.А.Ц., ЕГН **********, извършено със заповед №
1/07.11.2016 г. на управителя на „М.” ЕООД и „М.” ЕООД, ЕИК ******** е осъдено
да й заплати на основание чл.128, т.2 КТ сума в размер на 1 700,00 лева –
неплатено трудово възнаграждение за периода: 01.06.2016 г. – 03.11.2016 г. и на
основание чл.224, ал.1 КТ – сума в размер на 152,73 лева – обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 2016 г., като искът по чл.128, т.2 КТ за
периода: 03.11.2016 г. – 07.11.2016 г., както и исковете по чл.344, ал.1, т.3 КТ във връзка с чл.225, ал.1 КТ сумата 2 520,00 лева, представляваща
обезщетение за оставане без работа за периода: 07.11.2016 г. – 07.05.2017 г.,
вследствие на незаконното уволнение и по чл.221, ал.1 КТ за заплащане на сумата
420,00 лева – обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение от
работника или служителя без предизвестие в случаите по чл.327, ал.1, т.2, 3 и
3а от КТ, са отхвърлени.
Със същия акт „М.” ЕООД, ЕИК ********
е осъден да заплати на Б.А.Ц. на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 300,00 лева –
разноски за адво-катско възнаграждение, както и по бюджетната сметка на
Софийски районен съд на основание чл.78, ал.6 ГПК – сумата 74,11 лева,
представляваща държавна такса.
Така постановеното съдебно
решение в частта, в която са отхвърлени исковете по чл.344, ал.1, т.3 КТ във
връзка с чл.225, ал.1 КТ сумата 2 520,00 лева и по чл.221, ал.1 КТ за
сумата 420,00 лева е обжалвано от ищцата Б.А.Ц.. Във въззивна жалба се
поддържа, че в обжалваните части решението е неправилно поради нарушение на
процесуалния и материалния закон, както и поради това че е необосновано. Твърди
се, че поради незаконосъобразното уволнение на ищцата същата на основание
чл.344, ал.1, т.3 КТ има право да получи обезщетение за времето, през което е
останала без работа поради това незаконно уволнение з общо шест месеца.
Поддържа се и че приетото в СРС прекратяване на трудовото правоотношение на Б.А.Ц.
на 02.11.2016 г. чрез т.нар. ”уведомление” е неправилно и че същата е упражнила
правото си да прекрати трудовия й договор на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ
поради неплащане на дължимото й трудово възнаграждение, което й заявление е
входирано при работодателя й на 07.11.2016 г. и считано от тази дата – предвид
нормата на чл.335, ал.2, т.3 КТ, е породило действие. При условията на
евентуалност, в случай че се приеме, че ищцата редовно е упражнила правата си
за прекратяване на трудовия договор на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ, се
поддържа, че на основание чл.344, ал.1, т.4 КТ следва да се допусне поправка на
основанието за уволнение, вписано в трудовата й книжка, като вместо: чл.325,
т.1 КТ се впише: чл.27, ал.1, т.2 КТ, както и да й се присъди обезщетение на
основание чл.221, ал.1 КТ в размер на 420,00 лева.
Моли въззивния съд да уважи
жалбата й и след като отмени атакуваното решение в обжалваните части, да
постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявените от
нея искове, ведно със законната лихва за забава. Претендира и присъж-дането на
разноски по производството.
Ответникът по жалбата – „М.” ЕООД,
*** в срока по чл.263, ал.1 ГПК не е депозирал отговор на въззивната жалба и не
е взел становище по нея.
Производството е образувано и по частна жалба, подадена от Б.А.Ц. срещу определение №
182614 от 01.08.2019 г., постановено по реда на чл.248, ал.1 ГПК. Наведени са
оплаквания, че неправилно първоинстанционният съд като е поста-новил съдебния
си акт, с който е поправил допуснатата от него очевидна фактическа грешка, като
е уважил още един от заявените от ищцата искове, не е определил на същата
допълнително разноски за тази иск.
Моли въззивния съд да отмени
атакуваното определение и да се постанови съдебен акт, с който на жалбоподателката-ищца
се присъдят още 300,00 лева разноски за адвокатско възнаграждение за първа
инстанция.
В срока по чл.248, ал.3 ГПК във
връзка с чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на частната жалба от насрещната
страна по нея – ответникът „М.” ЕООД.
Софийски градски съд, като
прецени доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства съгласно
разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е допустима – същата
е подадена от легитимирана страна в про-цеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК, настоящият
съ-дебен състав намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно, но
частично допустимо, тъй като първоинстанционният
съд се е произнесъл по претенцията с правно основание чл.221, ал.1 КТ без да се
е сбъднало процесуалното условие, при което този иск е заявен. С оглед това
обстоятелство решение № 468345 от 10.08.2018 г., постановено по гр.д.№ 408/2017 г. по описа
на СРС, ІІ ГО, 66 състав, в тази му част
следва да бъде обезсилено.
На
настоящия съдебен състав е известен фактът, че по въпроса относно обективно-то
съединяване на исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.4 от КТ е налице противоречива
практика на ВКС. Същият застъпва становището, че това съединяване е кумулативно
и че при наличието на конкуриращи се основания за прекратяване на трудовото
правоотношение за ищцата в дадената хипотеза е налице правен интерес от
предявяване и разглеждане на претенция с правно основание чл.344, ал.1, т.4 ГПК,
с оглед които обстоятелства делото следва да бъде върнато на СРС за произнасяне
по този иск.
След връщане на делото – при
сбъдване на условието, при което е заявен, следва да бъде разгледан по същество
и искът по чл.221, ал.1 КТ.
В
останалата обжалвана част решението е допустимо и въззивният съд дължи про-изнасяне
в рамките на заявените с въззивната жалба доводи, съобразно нормата на чл.269,
изр.2 ГПК.
Не е спорно в производството, че между страните в процеса е съществувало
трудо-во правоотношение, по силата на което ищцата Б.А.Ц. е изпълнявала
длъжността „хигиенист” в „М.” ЕООД, с основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 420,00 лева.
Безспорно е и че законният представител на „М.” ЕООД е издал заповед № 1
от 07.11.2016 г., с която на основание чл.325, т.1 КТ се прекратява трудов
договор № 5 от 01.06.2016 г. на Б.А.Ц., считано от 07.11.2016 г. В същия акт се
съдържа и нареждане за изплащане на обезщетение на ищцата по чл.224, ал.1 КТ –
за неплатен годишен отпуск в размер на 8 работни дни – 152,73 лева.
В
съдебното заседание, проведено на 11.07.2018 г., първоинстанционният съд е
извършил констатация по оригинала на трудовата книжка на ищцата – № 1, серия З,
№ 722535, от която е установено, че на стр.6 – 7 е налице отбелязване за
трудово правоотно-шение с „М.” ЕООД, както и за прекратяването му, а на стр.8 –
9 от нея – вписване за трудово правоотношение с „Р.-М” ЕООД, възникнало на
19.06.2017 г.
Не
е спорно в производството и че с влязло в сила решение № 468345 от 10.08.2018 г.,
постановено по гр.д.№ 408/2017 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 66 състав – с
отстранена очевидна фактическа грешка в диспозитива на същото с решение № 50395
от 25.02.2019 г., е признато за незаконно и е отменено извършеното със заповед
№ 1 от 07.11.2016 г. прекратяване на трудов договор № 5/01.06.2016 г. на
основание чл.325, т.1 КТ, поради това че същото се явява повторно.
За
да бъде уважен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ във връзка с чл.225,
ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконно увол-нение за период от 6 месеца, е
необходимо да е налице кумулативната даденост на всички елементи от фактическия
състав на нормата на чл.225, ал.1 КТ – противоправност на деянието /незаконно
уволнение/, вреда и причинна връзка между тях, която в конкретния казус не е
налице. Безспорно е, че с посоченото по-горе влязло в сила
решение на СРС,
ІІ ГО, 66 състав е признато за незаконно извършеното със заповед № 1 от 07.11.2016
г. прекратяване на трудов договор № 5/01.06.2016 г. на основание чл.325, т.1 КТ, но предвид наличието на предходно
прекратяване на трудовото правоотношение между страните през м.11.2016 г. на
друго основание, не е налице причинна връзка между оставането без работа на
ищцата в исковия период от време и признатото за незаконно уволнение – обстоятелст-во,
което обуславя неоснователността на заявената претенция по чл.344, ал.1, т.3 КТ във връзка с чл.225, ал.1 КТ.
Поради съвпадение на изводите на въззивната инстанция с тези на
първоинстан-ционния съд относно изхода от разглеждането на спора в тази му част,
като правилно атакуваното решение в същата следва да бъде потвърдено.
Настоящата инстанция намира за основателна депозираната от Б.Ц. частна
жалба срещу определение от 01.08.2019 г., постановено по реда на чл.248, ал.1 ГПК. С тази норма законодателят е предвидил, че в срока за обжалване, а ако
решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по
искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта за
разноските, като по този начин отстрани допуснати от него грешки и пропуски при
тяхното определяне.
Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за
един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената
част от иска. С отстранената очевидна фактическа греш-ка в диспозитива на
решение № 468345 от 10.08.2018 г., е налице още един уважен иск, предявен от
ищцата, за който на същата се дължат разноски за адвокатско възнаграждение по
реда на чл.78, ал.1 ГПК. За същите е представен списък по чл.80 ГПК и е налице
своевременно релевирано искане за тяхното възмездяване, но не са били присъдени
с поста-новеното решение от страна на СРС. От друга страна от съдържанието на приложения по
делото договор за правна защита и съдействие от 19.12.2016 г., подписан между
ищцата и нейния процесуален представител, е видно, че уговореното по него възнаграждение
в общ размер от 750,00 лева е заплатено изцяло в брой.
С оглед тези данни при
постановяване на атакуваното определение неправилно е било отказано
присъждането на разноски на ищцата за адвокатско възнаграждение по чл.78, ал.1 ГПК във връзка с претенцията по чл.344, ал.1, т.1 КТ.
Горните обстоятелства определят
възникването в патримониума на Б. Ц.на правото да претендира
изменение на решение № 468345 от 10.08.2018 г. в частта за разноските на основание
чл.248, ал.1 ГПК, предвид което определение № 182614 от 01.08. 2019 г. следва
да бъде отменено като неправилно, като на ищцата следва да се присъдят
допълнително по реда на чл.78, ал.1 ГПК още 300,00 лева разноски за първоинстанцион-ното
производството.
При този изход на спора на Б.А.Ц.
не се дължат разноски за настоящото производство, като по отношение на
претенцията, по която първоинстанцион-ното решение е обезсилено – въпросът за
разноските следва да бъде решен с оглед изхода на спора при новото му разглеждане.
Поради липсата на заявено искане
по чл.78, ал.3 ГПК съдът не дължи произнасяне на това основание.
Воден от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 468345 от 10.08.2018 г., постановено по гр.д.№ 408/2017
г. по описа на СРС, ІІ ГО, 66 състав, с отстранена очевидна фактическа грешка в
диспози-тива на същото с решение № 50395 от 25.02.2019 г. – в частта, в която е
отхвърлен предявеният от Б.А.Ц. иск по чл.221, ал.1 КТ за заплащане на сумата
420,00 лева – обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение от
работника или служителя без предизвестие в случаите по чл.327, ал.1, т.2, 3 и
3а от КТ.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за разглеждане от друг състав на заяве-ните претенции по чл.344, ал.1,
т.4 КТ и чл.221, ал.1 КТ.
ПОТВЪРЖДАВА № 468345 от 10.08.2018 г.,
постановено по гр.д.№ 408/2017 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 66 състав, с
отстранена очевидна фактическа грешка в диспозитива на същото с решение № 50395
от 25.02.2019 г., в останалата обжалвана част.
ОТМЕНЯ определение № 182614 от 01.08.2019 г., постановено по реда
на чл.248, ал.1 ГПК по гр.д.№ 408/2017 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 66 състав и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 468345 от 10.08.2018 г., постановено по
гр.д.№ 408/2017 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 66 състав, с отстранена очевидна
фактическа грешка в диспозитива на същото с решение № 50395 от 25.02.2019 г., в
частта за разноските на основание чл.248, ал.1 ГПК, като:
ОСЪЖДА „М.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***
да ЗАПЛАТИ
на Б.А.Ц., ЕГН **********,***, на
основание чл.78, ал.1 ГПК допълнително сумата 300,00 /триста/ лева – разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.