РЕШЕНИЕ
№ 296
гр.Варна, 16.12.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 20.11.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ
ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
при секретаря Ели Тодорова като
разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело № 577 по описа за 2019
год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:
Постъпила е въззивна жалба от „Амбулатория Медицински
център за специализирана медицинска помощ – Очна клиника „Света Петка“ АД - гр.
Варна,с която се обжалва решение № 557/19.06.2019 г. на Окръжен съд Варна-ТО по
т.д. № 92/2019 г., в частта, с която е отхвърлен предявеният от него иск срещу
НЗОК – гр. София иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във връзка
с чл. 59 от Закона за здравното осигуряване за заплащане на сумата за разликата
над присъдените 56 160 лева до пълният претендиран размер от 81 360
лева, представляващ общ сбор на стойност на извършени медицински дейности по
амбулаторна процедура 19 – „оперативно отстраняване на катаракта“ по клинична
пътека № 131 по договор № 031893/26.05.2016 г. за извършване на амбулаторни
процедури формирана както следва: сумата от 3240.00лв. по фактура
№1135/04.02.2016 г. за 9 бр. процедури, сумата от 6120.00лв. по фактура
№1138/10.03.2016 г. за 17 бр. процедури, сумата от 15840.00лв. по фактура
№1140/11.04.2016 г. за 44 бр. процедури, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на исковата молба – 24.01.2019 г. до
окончателното й изплащане.
Моли за отмяна на решението в отхвърлителната му част и
за постановяване на решение, с което се уважи изцяло предявеният иск срещу НЗОК
– София, за сумата над 56 160 лева до пълния размер от 81 360 лева, ведно
с лихви и разноски за всички инстанции, в т.ч. и адвокатски хонорар.
С писмен отговор ответникът по иска оспорва жалбата и
моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Постъпила е втора въззивна жалба, с която НЗОК обжалва
решението в осъдителната му част за сумата 56 160 лева – незаплатена
медицинска дейност за периода 01.04.16 г. - 31.12.16 г., за извършени
амбулаторни процедури, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
- 24.01.19 г., както и за сумата 2016 лева разноски по делото. Моли да бъде
отменено в същата част и искът да бъде отхвърлен изцяло, ведно с присъждане на
разноски за двете съдебни инстанции, в т.ч. и
юрисконсултско възнаграждение.
По въззивната жалба е подаден писмен отговор от ищеца, с
който се иска оставянето й без уважение, ведно с присъждане на съдебни
разноски.
Всеки от въззивниците
моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му и за
отхвърляне на жалбата на другата страна, ведно с присъждане на съдебните
разноски по делото.
Съдебният
състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по
делото доказателства приема за установено следното:
Жалбите са
подадени в срок и са процесуално допустими.
Разгледани по
същество, същите са неоснователни.
Искът се
основава на договора между страните за извършване на амбулаторни процедури от
26.05.2016 г., който е влязъл в сила съгласно §2 от ПЗР считано от 01.04.2016
г. В т.2 на същия параграф действително е посочено, че изпълнителят е работил
до 31.03.2016 г. по договор с НЗОК за оказване на медицинска помощ и поради
наличието на това именно условие е определена посочената по-ранна дата на
влизане в сила на договора. Този предходен договор с НЗОК, действал до 31.03.2016
г., обаче нито е посочен в исковата молба като основание на иска за присъждане
на незаплатената стойност на процедурите за периода от 01.01.2016 г. до
31.03.2016 г., нито е представен по делото. Искът за тези процедури, в т.ч. и
по фактура №1140/11.04.2016 г., издадена за изпълнени дейности през м.март 2016
г., основан на последващия договор, в сила от 01.04.2016 г. при това положение
се явява лишен от правно основание и следва да се отхвърли. Решението в тази му
отхвърлителна част е правилно и следва да се потвърди.
Искът за всички
останали процедури в изпълнение на процесния договор за 2016 г. за времето от
01.04.2016 г. до 31.12.2016 г. е основателен.
Всяко здравно
осигурено лице, явило се с медицинско направление в очната клиника, е следвало
да бъде обслужено, защото това предвиждат чл.52 от Конституцията на РБ и чл.2,
чл.4 и чл.35 от ЗЗО. Съгласно посочения текст от конституцията гражданите имат
право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на
безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определен със
закон. Този закон е Законът за здравното осигуряване, като същият предвижда
задължително здравно осигуряване, осигуряващо гарантиран свободен достъп на
осигурените лица до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет
от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, както и свободен избор на
изпълнител, сключил договор с районна здравна каса, по ред и начин, определени
с националния рамков договор. Обстоятелството, че определеният пакет здравни
дейности се гарантира от бюджета на НЗОК, определен със Закон за бюджета на
НЗОК, в случая за 2016 г., не означава, че той е приложимият закон за условията
и реда за ползване на медицинско обслужване, към който препраща чл.52 от Конституцията на РБ. Както беше вече посочено този закон е ЗЗО, а Законът за
бюджета на НЗОК за съответната година само очертава финансовата рамка за
разходване на бюджета за здравно осигуряване. Ето защо, последният, както и
приетите на основание на него правила, не могат да вменят на лечебните
заведения задължения да се съобразяват с разпределените им месечни лимити и при
достигането им да преустановят приема на здравно осигурени пациенти, като ги
връщат за следващ период или да ги пренасочват към други лечебни заведения,
които особено в края на месеца могат да се окажат също в преразход на лимита за
месеца. Това би довело до недопустим отказ да бъде предоставена на пациентите
необходимата медицинска помощ и би застрашило здравето им, като ще съставлява
накърняване на прокламирано в конституцията право на гражданите на достъпно и
безплатно здравеопазване. Ето защо, няма основание районните здравни каси да
отказват заплащането на надлимитно извършени дейности. Тъй наречените лимити на
месечните стойности се определят с оглед балансирано и оптимално разходване на
бюджета на НЗОК и за създаване на финансова дисциплина в лечебните заведения,
но те не могат да ограничат достъпа на пациентите до гарантираното им от
конституцията и закона здравеопазване, съответно здравната каса е длъжна да
заплати на лечебното заведение стойността на извършената медицинска дейност.
След като в случая очната клиника е уведомявала ежедневно здравната каса за приетите
пациенти, а последната не е възразявала за надхвърляне на месечния лимит,
следва да се приеме, че тя се е съгласявала за съответно увеличение на лимита
за сметка на предвидените в бюджета на НЗОК резерви. Решението в осъдителната
му част е правилно и следва да се потвърди.
Предвид горното
обжалваното решение следва да се потвърди изцяло. Въззивният съд препраща и към
мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК. При този
изход на спора съдебните разноски се понасят от страните, така както са
направени.
Воден от
изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен
съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 557/19.06.2019 г. на Окръжен съд
Варна - ТО по т.д. № 92/2019 г.
Решението подлежи на обжалване в
месечен срок от съобщаването му на страните
пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.