№ 15962
гр. София, 05.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20201110144544 по описа за 2020 година
„,,,”ЕООД е предявил срещу В. Т. К. искове с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата
дължи на ищеца сумата от 5529.60 лева, от която 2387.57 лева- главница по
договор за потребителски кредит №********** от 31.05.2016, сумата от
1638.10 лева- договорно възнаграждение за периода от 01.01.2017г. до
01.09.2019, сумата от 1503.93 лева – неизплатено възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът поддържа, че е сключил с ответницата договор за
потребителски кредит №********** за сума в размер на 2500 лева, срок на
кредита 36 месеца и при размер на вноската от 121.99 лева.Твърди, че
договорът е сключен при ГПР 49.89% и ГЛП 41.17 %.Твърди, че ответницата
е закупила и пакет от допълнителни услуги за сума в размер на 1641.96
лева.Твърди, че общият размер на задължението по договора заедно със
закупения пакет от допълнителни услуги е в размер от 6033.60 лева.Твърди,
че на 21.10.2016 ответницата е подала заявление за промяна на плана към
1
договора, като е пожелала да й бъдат отложени 3 погасителни
вноски.Поддържа, че на 31.10.2016 ответницата е сключила с него Анекс №1,
с който се договарят да бъдат отложени погасителни вноски 4, 5 и 6, като те
трябвало да бъдат заплатени в края на погасителния план.Поддържа, че
крайният срок на кредита е изтекъл на 17.03.2018 и тогава е настъпила
изискуемостта на вземанията по договора. Твърди, че ответницата не е
изпълнявала точно договора, като е направила само 3 пълни вноски и 1
непълна вноска.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата В. Т. К. не е подала отговор на
исковата молба.В съдебно заседание ответницата оспорва иска.Твърди, че е
заплатила част от сумите.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
По силата на договор за потребителски кредит от 31.05.2016 „,,,“ е
предоставил на В. Т. К. сумата от 2500 лева- кредит, за срок от 36 месеца,
при ГПР -49.89% и ГЛП- 41.17%. Към договора е представено споразумение
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.Към договора е представен
и погасителен план.
По делото е представено и искане от В. Т. К. за отпускане на
потребителски кредит ,,, Стандарт.
По делото е представено заявление от В. Т. К. от 21.10.2016 за промяна
на погасителен план.
По делото е представен и Анекс 01 към договора за потребителски
кредит за отлагане на вноски.
По делото е представено и извлечение по сметка към договор за
потребителски кредит №**********.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта
По силата на заповед от 26.09.2017 по гр.дело №55771/2017, СРС, 49
състав е разпоредено В. Т. К. да заплати на „,,,“ЕААД сумата от 5529.60 лева
– главница по договор за потребителски кредит №********** от 31.05.2016,
ведно със законната лихва за периода от 14.08.2017 до изплащане на
2
вземането, лихва в размер на 16.85 лева за периода от 2.01.2017 до 14.03.2017
и 260.93 лева- разноски по делото.
Видно от заявлението по чл.410 от ГПК претенцията на заявителя е за
сумата от 5529.60 лева –главница и 16.85 лева – лихва за забава за периода от
02.01.2017 до 14.03.2017.
С оглед на което съдът намира, че в предмета на заповедното
производство е включена само главницата в размер на 5529.60 лева и лихви за
забава в размер от 16.85 лева.
Ищецът е предявил искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във
вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД за сумата от 5529.60 лева, от която 2387.57
лева- главница по договор за потребителски кредит №********** от
31.05.2016, сумата от 1638.10 лева- договорно възнаграждение за периода от
01.01.2017г. до 01.09.2019, сумата от 1503.93 лева – неизплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.
В заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК не са включени суми за
договорно възнаграждение, нито възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги, а само главница и лихви за забава.
Доколкото исковото производство е продължение на заповедното
производство следва да е налице идентичност между предмета им.С оглед на
което съдът приема, че предявените искове с правно основание чл.422, ал.1 от
ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД за сумата от
1638.10 лева- договорно възнаграждение за периода от 01.01.2017г. до
01.09.2019 и сумата от 1503.93 лева – неизплатено възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги, са недопустими.Поради това исковата молба
следва да бъде върната на основание чл.130 от ГПК в частта относно сумата
от 1638.10 лева- договорно възнаграждение за периода от 01.01.2017г. до
01.09.2019 и сумата от 1503.93 лева – неизплатено възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги.В тази част производството по делото следва
да бъде прекратено.
По основателността
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД за сумата от 2387.57 лева-
3
главница по договор за потребителски кредит №********** от 31.05.2016.
По силата на договор за потребителски кредит от 31.05.2016 „,,,“ е
предоставил на В. Т. К. сумата от 2500 лева- кредит, за срок от 36 месеца,
при ГПР -49.89% и ГЛП- 41.17%. Ответницата не оспорва подписа си в
договора, с оглед на което съдът приема, че изявлението в него изхожда от
нея.С оглед на което съдът намира, че ищецът и ответницата са в
облигационно отношение по силата на договора за кредит.Ответницата не
оспорва получаването на сумата по договора за кредит. Ответницата прави
възражение, че е заплатила част от претендираните суми.
Ищецът потвърждава, че ответницата е заплатила сумата от 504 лева, с
която е погасена главница в размер от 112.43 лева, договорно
възнаграждение в размер от 253.54 лева и сумата от 138.03 лева – пакет от
допълнителни услуги.
Във връзка с погасяване на задълженията чрез плащане съдът дължи
обсъждане и на клаузите във връзка с договорното възнаграждение и във
връзка с пакета за закупени допълнителни услуги.
По отношение на допълнителния пакет от услуги
Към договора е сключено споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги. Предмет на споразумението е задължението да бъдат
предоставени от кредитора една или всички от посочените услуги, а
именно:1.приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит;2.
Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски;3.
Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски;4.
Възможност за смяна на дата на падеж;5.улеснена процедура за получаване
на допълнителни парични средства.
Съдът намира, че заплащането на това възнаграждение от потребителя е
предварително, и е дължимо само за хипотетичната възможностт за
предоставяне на посочените услуги. Принципът на добросъвестност при
договарянето изисква потребителя да заплати такса за реалното ползване на
определена услуга, а не за хипотетичното ползване на услуга.С оглед на което
съдът намира че е налице неравноправна клауза в договора, с която
потребителят се е задължил да плати пакет от допълнителни услуги.
4
Освен това възнаграждението за пакет от допълнителни услуги е
1641.96 лева, а размера на отпуснатия е кредит е 2500 лева. В този смисъл
стойността на възнаграждението за пакета от допълнителни услуги е почти
2/3 от размера на сумата по кредита. Съдът намира, че уговорката за
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер от 2/3 от
размера на кредита нарушава принципа за добросъвестност, и води до
злоупотреба и неоснователно обогатяване за сметка на ответника.
В допълнение в противоречие с чл.10а, ал.4 от ЗПК в процесния
договор за различните видове услуги е определено общо възнаграждение за
плащане.Освен това тези услуги са във връзка с управление и усвояване на
кредита.А съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Предвид изложеното съдът намира, че клаузата, с
която е предвидено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги,
както и споразумението за предоставяне на допълнителни услуги са нищожни
поради противоречие със закона, а именно: с чл.10а, ал.2 и чл.10а, ал.4 от
ЗПК.
С оглед нищожността на клаузите за допълнителния пакет от услуги,
ответницата не дължи сумата от 1641.96 лева – възнаграждение за пакет от
услуги.
Освен това съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК / в сила от 23.07.2014г./
максималният размер на ГПР не може да бъде по-висок от петкратния размер
на законната лихва, дължима за просрочени задължения.В случая договорът
за кредит е сключен на 31.05.2016, с оглед на което спрямо него е приложима
горепосочената редакция на чл.19, ал.4 от ЗПК..Основният лихвен процент за
2016г. е 0%, а заедно с 10 пункта надбавка възлиза на 10%.В случая по
договора ГПР е 49.89% и така както е посочен не надвишава петкратния
размер на законната лихва от 50%.
Съдът намира, че в ГПР неправилно не е включено и възнаграждението
за закупен пакет от допълнителни услуги.
С включването на възнаграждението за закупен пакет от допълнителни
услуги би се стигнало до превишаване на максималния размер на ГПР по чл.-
19, ал.4 от ЗПК, който е ограничен до петкратния размер на законната лихва.
С оглед на което с включването на възнаграждение за закупен пакет от
5
допълнителни услуги се цели допълнително оскъпяване на кредита и по този
начин се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, което води до
недействителност на договора за кредит.Видно от договора сумата по кредита
е 2500 лева, а общото задължение е в размер от 6033.60 лева.
Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.
В случая доколкото в ГПР не е включено като разход и
възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги, съдът намира, че
не е посочен точния размер на ГПР, което нарушава изискването на чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК.Освен това ако бъде включено възнаграждението за закупен
пакет от допълнителни услуги, ГПР би надвишил 5-кратния размер, което
също нарушава разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Съгласно чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.11,
ал.1, т.7-т.12, договорът за потребителски кредит е недействителен.Съдът
намира, че не е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради което
договорът за кредит е недействителен.
Съгласно чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
С оглед на което ответницата дължи само главницата по договора за
кредит.
Не е спорно по делото, че ответницата е заплатила сумата от 504 лева по
договора за кредит, с която е погасено част от задължението за главница,
договорно възнаграждение и възнаграждение за пакет от допълнителни
услуги. В случая договорът за кредит е недействителен, поради което
ответницата дължи само чистата стойност на кредита.
Поради това сумата от 504 лева следва да бъде отнесена за погасяване
на задължения по договора за кредит само за главница, а не и за договорно
възнаграждение и пакет от допълнителни услуги.
Главницата по договора за кредит е в размер от 2500 лева, като след
плащане на сумата от 504 лева е останала дължима главница от 1996 лева.
С оглед на изложеното предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1
6
от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗДИ и чл.240, ал.1 от ЗЗД следва да бъде
уважен до размера на сумата от 1996 лева и да бъде отхвърлен за горницата
до пълния предявен размер от 2387.57 лева.
По разноските
Ищецът е реализирал разноски в исковото производство в размер от
210.93 лева, от които 110.93 лева - държавна такса и 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение.Съобразно уважената част от исковете в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в исковото производство
в размер от 76.13 лева.
Ищецът е реализирал разноски в заповедното производство в размер от
160.93 лева, от които 110.93 лева – държавна такса и 50 лева –
юрисконсултско възнаграждение.Съобразно уважената част от исковете в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в заповедното
производство в размер от 58.09 лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. №9005693/16.09.2020, подадена от
„,,,“ЕООД, ЕИК,,,, със седалище и адрес на управление:гр.,,,9, бл.53Е, вх.В,
срещу В. Т. К., ЕГН**********,с адрес:гр.,,,,“№6, вх.А, ет.1, ап.4, на
основание чл.130 от ГПК в ЧАСТТА относно сумата от 1638.10 лева-
договорно възнаграждение за периода от 01.01.2017г. до 01.09.2019 и сумата
от 1503.93 лева – неизплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело №44544/2020, СРС, 49 състав
В ЧАСТТА относно сумата от 1638.10 лева- договорно възнаграждение за
периода от 01.01.2017г. до 01.09.2019 и сумата от 1503.93 лева – неизплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „,,,”ЕООД, ЕИК,,,,
със седалище и адрес на управление:гр.,,,9, бл.53Е, вх.В, срещу В. Т. К.,
ЕГН**********,с адрес:гр.,,,,“№6, вх.А, ет.1, ап.4, иск с правно основание
7
чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД,
че В. Т. К. дължи на „,,,“ЕООД сумата от 1996 лева- главница по договор за
потребителски кредит №********** от 31.05.2016, ведно със законната лихва
от подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „,,,”, ЕООД ЕИК,,,, със седалище и адрес на
управление:гр.,,,9, бл.53Е, вх.В, срещу В. Т. К., ЕГН**********,с
адрес:гр.,,,,“№6, вх.А, ет.1, ап.4, иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК
във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД, за горницата над
1996 лева до пълния предявен размер от 2387.57 лева- главница по договор
за потребителски кредит №********** от 31.05.2016.
ОСЪЖДА В. Т. К., ЕГН**********,с адрес:гр.,,,,“№6, вх.А, ет.1, ап.4,
да заплати на „,,,”ЕООД, ЕИК,,,, със седалище и адрес на управление:гр.,,,9,
бл.53Е, вх.В, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 76.13 лева- разноски
по исковото производство.
ОСЪЖДА В. Т. К., ЕГН**********,с адрес:гр.,,,,“№6, вх.А, ет.1, ап.4,
да заплати на „,,,”ЕООД, ЕИК,,,, със седалище и адрес на управление:гр.,,,9,
бл.53Е, вх.В, сумата от 58.09 лева-разноски по заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8