Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София, 27.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, първи въззивен състав в
публичното заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
при секретаря Теодора Вутева, като разгледа
докладваното от съдията Дончева гр. дело № 134 по описа за 2020 год. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 48 от 26.11.2019 г., постановено по гр. д.
№ 238/2019 г. на РС-Етрополе, допълнено с решение от 30.01.2020 г., са уважени
предявените от Н.М.Г. *** срещу „Е.-М.“ АД искове с правно основание чл.344,
ал.1, т.1, т.2 и т.3 и чл.225, ал.1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на
уволнението на ищеца, постановено със заповед № 525/15.04.2019 г. на
Изпълнителния директор на „Е.-М.“ АД; за възстановяване на ищеца на заеманата
преди уволнението му длъжност “шофьор на тежкотоварен автомобил-12 и повече
тона/над 25 тона и автомонтьор” в „Е.-М.“ АД, с място на работа РК „Е.“ – гр. Е.;
за осъждане на ответника да заплати на Н.М.Г. обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ в размер на 17 745, 66 лева, ведно със законната лихва върху присъденото
обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, считано от датата на подаване на исковата
молба-19.06.2019 г. до окончателното плащане. С постановеното решение са
присъдени на ищеца разноски в размер на 800, 00 лева.
Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство изцяло, с доводи за
неправилност, постановено в противоречие с материалния и процесуален закон, с
искане да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се
отхвърлят предявените искове. Счита, че районният съд е приел дисциплинарното
нарушение за безспорно установено, но неправилно е приел, че работодателят е
нарушил процедурата за налагане на дисциплинарно наказание. Въпреки
изключването на констативен протокол с вх. № 385/12.02.2019 г., съставен от
инж. В.Ц. и констативен протокол с вх. № 729/12.02.2019 г. счита, че не може да се направи извод, че не е спазил
срока по чл. 194 от КТ за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на Н.М.Г..
От разпита на св. В.Л.Ц. се установявало, че той е съставил и подписал
констативните протоколи, които на 12.02.2019 г. са внесени в деловодството на
„Е.-М.“ АД. Нарушението е извършено от ищеца Н.М.Г. на 03.02.2019 г. в 5, 50
ч., но изпълнителният директор – Д.Д. не е уведомен
на същата дата, което се установява от показанията на св. В.Ц.. Срокът по чл.
194, ал. 1 от КТ е започнал да тече от узнаване за нарушението на трудовата
дисциплина от субекта на дисциплинарната власт на 12.02.2019 г. и е следвало да
изтече на 12.04.2019 г., но не е текъл в периода от 11.04.2019 г. до 16.04.2019
г., когато ищецът е ползвал платен годишен отпуск. Твърди, че заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ е изведена от деловодството на
работодателя на 15.04.2019 г. е и връчена на работника Н.М.Г. на 17.04.2019 г.
– след изтичане на ползвания него отпуск. Прави оплакване и относно присъденото
обезщетение по чл. 225, във вр. с чл. 344, ал. 1, т.
3 от КТ, в размер на 17 745, 66 лева, тъй като начина на изчисляване като сбор
от 124 работни дни е в противоречие с разпоредбата на чл. 228, ал. 1 от КТ,
съгласно която следва да се вземи предвид размера на последното получено от
работника трудово възнаграждение, а именно това за м. март 2019 г. Изчислено по
този начин, обезщетението е в размер на 17173, 32 лева. По същество моли
решението да бъде отменено и предявените искове отхвърлени. Претендира
разноски.
Препис от въззивната
жалба е бил връчен на насрещната страна в производството. В срока по чл. 263,
ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Н.М.Г., чрез адв. Г.Д.,
с който жалбата се оспорва по подробно изложени съображения. Посочва, че
нормата на чл. 183, изр. второ ГПК е императивна и, че непредставянето на
оригинала води винаги като последица до изключване на представения препис от
доказателствата по делото, без допълнителни условия и без да се необходими
допълнителни действия на страните за това. Цитира практика на ВКС на РБ. По
изложените съображения прави искане за потвърждаване на първоистанционното
решение. Претендира разноски
Софийски окръжен съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, намира за установено следното.
Предявени за разглеждане са обективно
съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 и чл. 225, ал.
1 от КТ.
В исковата
молба ищецът е твърдял, че уволнението е незаконосъобразно, тъй е наложено след
изтичане на преклузивния двумесечен срок по чл. 194,
ал. 1 от КТ и не било изискано предварително разрешение от Инспекцията по
труда, съгл. чл. 333, ал. 1 от КТ. Твърди, че е нарушена процедурата по
налагане на дисциплинарно наказание, като два пъти му е искано обяснение за
нарушението, съставени били два констативни протокола с различно съдържание,
които са подписани от различни лица.
В отговора на исковата молба ответникът е посочил, че
е спазен срокът за налагане на дисциплинарно наказание, като същият е започнал
да тече на 12.02.2019 г. и е следвало да изтече на 12.04.2019 г., но не е текъл
в периода от 11.04.2019 г. до 16.04.2019 г., когато ищецът е ползвал платен
годишен отпуск. Излага съображения, че е извършена преценка на тежестта на
нарушението, като издадената заповед е връчена при отказ, в присъствието на
двама свидетели.
Между страните е съществувало трудово правоотношение с
източник трудов договор № 159/02.10.1991 г., сключен за неопределено време. По
силата на описания договор ищецът е заемал първоначално длъжността
“автомонтьор”, с допълнително
споразумение от 01.02.2002 г. е преназначен на длъжност „шофьор на тежкотоварен
автомобил – 12 и повече тона/над 25 т. и автомонтьор“.
Установява се от заповед № 525/15.04.2019 г. на инж. Д.
Д., в качеството на работодател, че ищецът е наказан с дисциплинарно наказание
„уволнение“ за нарушения на трудовата дисциплина през м. февруари на 2019 г.
Заповедта е връчена на 17.04.2019 г., в присъствието на свидетелите – П.И.Ц. и
С. С. Д., като не е подписана от работника.
От протокол за изземване се установява, че на
03.02.2019 г. в 05, 50 часа на КПП при РК „Е.“, служители на „Г.“ ЕООД са
иззели от Н.М.Г. 10 бр. еднолитрови шишета с нафта.
Приети по делото са констативен протокол от 04.02.2019
г. /вх. № 385/12.02.2019 г./ на „Елаците-мед“ АД и констативен протокол от
04.02.2019 г. /вх. № 729/05.04.2019 г./, които са съставени от В.Ц. – директор Рудодобивен комплекс, с цел уведомяване на изпълнителния
директор на дружеството за извършеното нарушение от ищеца.
С разпореждане от 13.08.2019 г. първоинстанционния
съд е задължил ответника да представи оригинал на констативни протоколи с вх. №
385/12.02.2019 г. и констативен протокол вх. № 0729/05.04.2019 г., както и
протокол за изземване от 03.02.2019 г. В следващото съдебно заседание на 03.10.2019
г. е представен оригинал само на протокол за изземване от 03.02.2019 г., като
процесуалния представител на ответника е заявил, че другите оригинали не са открити.
Районният съд не е приложил последиците на чл. 183, изр. 2 ГПК, поради което с
определение от 24.06.2020 г. въззивният съд е
изключил от доказателствата по делото непредставените в оригинал писмени доказателства-
констативен протокол с вх. № 385/12.02.2019 г., находящ
се на л. 34 от делото на районния съд и констативен протокол вх. №
0729/05.04.2019 г., находящ се на л. 43 от делото на
районния съд.
Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза
на ищеца за периода от 17.04.2019 г. до 17.10.2019 г. дължимото обезщетение,
възлиза в размер на 17 745, 66 лева.
Пред въззивният
съд са събрани гласни доказателства. От разпита на В.М. Д. се установява, че
работи като специалист административно обслужване в „Е.М.“ АД. Посочва, че когато
в деловодството постъпи констативен протокол или доклад за нарушение на
трудовата дисциплина, входира документа и го
представя на изпълнителния директор. Случвало се е документи да пристигат в
деловодството на по-късна дата от тази на съставянето им, тъй като „Е.М.“ АД се
състоят от два комплекса.
От разпита на В. Л.Ц. се установява, че е член на
управителния съвет на „Е.м.“ АД. През 2019 г. е изпълнявал длъжността „Директор
на рудничен комплекс“. Посочва, че той е изготвил протокол за извършено
дисциплинарно нарушение на Н.Г.. Изпълнителният директор се уведомявал за
извършени дисциплинарни нарушения само писмено, чрез документи. В случая,
изготвил протокол, но не може да каже кога е пристигнал документа и защо се е
забавило завеждането му в централното управление.
Останалите доказателства като неотносими
към спора съдът не обсъжда.
Въззивният
съд, като обсъди по същество наведените във въззивната
жалба доводи с оглед правилото на чл.269 ГПК въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени по реда на чл.235 във вр.
чл.273 ГПК, намира следното:
Постановеното решение е валидно и
допустимо.Същото е правилно, поради следните съображения:
Исковете са по чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и
т. 3 от КТ, както следва: да се признае за незаконна и да се отмени заповед №
525/15.04.2019 г. на Изпълнителния директор на „Е.-М.“ АД; за възстановяване на
ищеца на заеманата преди уволнението му длъжност “шофьор на тежкотоварен
автомобил-12 и повече тона/над 25 тона и автомонтьор” в „Е.-М.“ АД, с място на
работа РК „Е.“ – гр. Е.; за осъждане на ответника да заплати на Н.М.Г.
обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ в размер на 17 745, 66 лева /допуснато
увеличение размера на предявения иск с определение от 12.11.2019 г./, ведно със
законната лихва върху присъденото обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, считано
от датата на подаване на исковата молба-19.06.2019 г. до окончателното плащане.
Предявените искове по чл.344, ал.1, т.1,
т.2, и т. 3 КТ са основателни.
Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 1 ГПК дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване
на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му.
Във връзка с разглеждане на законността на уволнението
по същество, следва да се отбележи, че съдът не следи служебно за спазването на
срока за налагане на дисциплинарно наказание, с оглед което необходимо е
позоваване от страна на работника или служителя на него, за да може последиците
на чл. 194 КТ да бъдат приложени (в този смисъл постановените по реда на чл.
290 ГПК Решение № 297/03.10.2014 г. по гр. д. № 7528/2013 г., IV г. о., ВКС,
Решение № 167 от 30.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6368/2013 г., IV г. о., ГК,
Решение № 14 от 04.02.2020 г., по гр.д.№2590 описа на ВКС за 2019 год., IV г.о.
). Доколкото обаче в исковата молба се твърди, че заповедта е издадена при
нарушение на чл. 194 КТ, тъй като нарушението е извършено на 03.02.2019 г., а
дисциплинарното наказание „уволнение“ е наложено на 17.04.2019 г., следва да се
приеме, че такъв довод е въведен, като ответната страна се е защитавала по
него, като е представила констативен
протокол от 04.02.2019 г. /вх. № 385/12.02.2019 г./ и констативен протокол от 04.02.2019
г. /вх. № 729/05.04.2019 г./ за установяване на нарушението. Както вече се
посочи, процесните констативни протоколи не са
представени от ответника в оригинал, поради което се изключиха от доказателствения материал по делото. В този смисъл сами по
себе си нямат никаква доказателствена стойност и
съдът не може да прави изводи от преписите, които не са годно доказателствено средство. В този смисъл е практиката на
ВКС, съдържаща се в решения № 81 от 8.7.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5665/2013
г., III Г.О., № 174 от 7.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1992/2013 г., II Г.О., №
239 от 16.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1050/2012 г., IV Г.О., № 95 от
7.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 662/2012 г., II Г.О., № 231 от 8.08.2012 г. на
ВКС по т. д. № 325/2010 г., II Т.О,ТК, № 133 от 5.11.2010 г. на ВКС по т. д. №
73/2010 г., I Т.О., ТК и др.
С оглед наведените твърдения от ищеца,
основният според въпрос, който трябва да бъде изяснен е дали е спазен срока по
чл. 194 от КТ. Сроковете за налагане на наказанията са два - двумесечен от
откриването на нарушението и едногодишен от извършването му - чл. 194 , ал.1 КТ.
Краткият двумесечен срок се поглъща от едногодишния. Ако е изтекъл едногодишния
срок от извършването на нарушението, дисциплинарното наказание не може да бъде
наложено, дори и да не е изтекъл краткия двумесечен срок от узнаването му,
което се случва при хипотеза на по- късно узнаване на извършеното дисциплинарно
нарушение. Обратното, ако е изтекъл двумесечния срок от узнаването, дори и да
не е изтекъл едногодишния срок от извършване на наказанието дисциплинарното
наказание отново не може да бъде наложено. Съгласно чл. 194, ал.3 КТ сроковете
не текат, когато работникът или служителят е в законоустановен
отпуск или участва в стачка. Когато са били налице основания за спиране поради
ползван отпуск в рамките на този срок след съответната дата на втория месец
следва да се прибавят толкова дни, колкото е бил разрешеният отпуск.
За доказване твърденията на въззивника пред въззивната
инстанция са допуснати двама свидетели, с които показания обаче не можа да се
установи спазването на срока по чл. 194 от КТ. Отделно от това, ангажираните по
спора писмени доказателства – искане по чл. 193 от КТ изх. № 744/25.02.2019 г.
и искане по чл. 193 от КТ с изх. № 1282/09.04.2019 г., изходящи от работодателя
представляват частни свидетелстващи документи, които нямат материална доказателствена сила. Обстоятелствата и фактите, посочени в
тях следва да бъдат доказани с други предвидени от процесуалния закон доказателствени средства. Доказателствената
стойност на частните свидетелстващи документи се преценява от съда по вътрешно
убеждение с оглед на всички обстоятелства по делото, но в случая останалите
събрани по делото гласни доказателства не дават основание да се приеме, че
извършеното прекратяване на трудовия договор между страните по дисциплинарен
ред е извършено в двумесечен срок.
От разпита пред въззивната
инстанция на свидетеля В.Л.Ц. се установи, че изпълнителният директор се
уведомява за извършени дисциплинарни нарушения само писмено, чрез документи. В
конкретния случай за нарушението, извършено от Н.М.Г., изготвил протокол, но не
може да каже кога е пристигнал документа в централното управление. Свидетелката
В.Д., която работи като специалист административно обслужване заявява, че
документите се завеждат в деня, в който са пристигнали, след което се
представят на изпълнителния директор. Свидетелката посочва, че се е случвало
документи да пристигат на по-късна дата от датата на съставянето им. От представения в оригинал /л. 89 от делото/
„протокол за изземване“ се установява, че на 03.02.2019 г., в 5,50 часа Н.М.Г.
е носил 10 шишета по 1л. нафта. От показанията на св. Е.Ц. на длъжност „старши
организатор на охранителна дейност във фирма „Г.“ ЕООД се установява, че бил
уведомен в 07, 00 часа на 03.02.2019 г. за извършената проверка, при която е
констатирано изнасяне на дизелово гориво-10 шишета по 1 литър. Свидетелят подал лично докладни записки към Директора на
рудничен комплекс „Е. м.“ – г-н Ц..
От събраните доказателства, преценени в тяхната
съвкупност, не се доказа, че органа на дисциплинарна власт е уведомен за
нарушението именно на 12.02.2019 г., при което срокът по чл. 194, ал. 1 от КТ
би изтекъл на 12.04.2019 г., но предвид разпоредбата на чл. 193, ал. 3 от КТ и
представената по делото Заповед № 3219/11.04.2019 г., с която Директора на РК е
разрешил на Н.М.Г. да ползва платен годишен отпуск от 11.04.2019 г. до
16.04.2019 г. вкл., при което срокът би изтекъл на 17.04.2019 г. Безспорните
доказателства /„протокол за изземване“/ сочат, че нарушението е извършено на
03.02.2019 г., а наказанието е наложено на 17.04.2019 г.
След изтичането на двумесечния срок по чл. 194, ал. 1
от КТ, субективното потестативно право на
работодателя да наложи дисциплинарно наказание, ако не е упражнено, се преклудира. Това обстоятелство е достатъчно, за да обуслови
извод за незаконосъобразност на уволнението и за основателност на иска по чл.
344, ал. 1, т. 1 от КТ, без да е необходимо да се изследва по същество въпроса
дали ищецът е извършил дисциплинарното нарушение, за което е наказан.Уважаването
на иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ обуславя основателност
и на иска за възстановяване на работа, поради което първоинстационното
решение следва да бъде потвърдено в тези части.
Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 1 от КТ, при
незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от
работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през
което е останал без работа поради това уволнение, но не за повече от 6 месеца.
Предпоставките за това обезщетение са: признаване на уволнението за незаконно;
наличието на вреда за работника, съизмеряваща се в
пропуснатото брутно трудово възнаграждение за времето след уволнението поради
това, че е останал без работа /незает по трудово правоотношение/; причинна
връзка между незаконното уволнение и оставането без работа. Всички изискуеми предпоставки за уважаване на
исковата претенция са налице.
Разпоредбата на чл. 228, ал. 1 КТ сочи, че брутното
трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел на КТ
/Други видове обезщетения/ е полученото от работника или служителя брутно
трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало
основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника
или служителя месечно БТВ.Вещото лице Ц.Д. в констативно-обстоятелствената част
на експертиза е посочила, че за база при изчисляване на обезщетението е
ползвала брутното трудово възнаграждение на ищеца за месец март 2019 г.
Поради изложеното,
съдът споделя извода на първоинстанционният съд, че
дължимото се на ищеца обезщетение следва да бъде определено върху сумата от 2957,
61 лв. За периода от 17.04.2019
г. до 17.10.2019 г. размерът на дължимото
се на ищеца обезщетение възлиза на сумата от 17 745, 66 лева.
Поради съвпадане на изводите на
настоящата инстанция с тези на първоинстанционния
съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода на делото, въззивника следва
да заплати на въззиваемата страна Н.М.Г. разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1000, 00 лв. /хиляда/ лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 48 от 26.11.2019 г., постановено по гр. д. № 238/2019 г. на РС-Етрополе, допълнено с решение от 30.01.2020 г., с които са уважени предявените от Н.М.Г. ***
срещу „Е.-М.“ АД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 и
чл.225, ал.1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца, постановено
със заповед № 525/15.04.2019 г. на Изпълнителния директор на „Е.-М.“ АД; за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението му длъжност “шофьор на
тежкотоварен автомобил-12 и повече тона/над 25 тона и автомонтьор” в „Е.-М.“ АД,
с място на работа РК „Е.“ – гр. Е.; за осъждане на ответника да заплати на Н.М.Г.
обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ в размер на 17 745, 66 лева, ведно със
законната лихва върху присъденото обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, считано
от датата на подаване на исковата молба-19.06.2019 г. до окончателното плащане,
както и присъдени разноски.
ОСЪЖДА
„Е.М.“ АД, ЕИК:., със седалище и адрес на управление *** да заплати на Н.М.Г.
с ЕГН: ********** ***, сумата от 1000, 00 лв. /хиляда/ лева разноски по делото.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаване на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.