МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД 1281/2009г. ПО ОПИСА НА ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
От Варненска окръжна прокуратура по отношение на
подсъдимия Г.П.А. е било
възведено следното обвинение: за престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр.
чл.198 ал.1 от НК, за това , че на 07.01.2009г. на път между територията на селата Болзвелийско и Бързица,
при условияна на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи – 1000 щаткси долара и 200лв., на обща стойност 1673.54 лв., от владението на Р.Ш., с намерение противозаконно да го присвои,
като употребил за това заплашване.
Производството пред ВОС протече по реда на глава
27 от НПК – Съкратено съдебно следствие в производството пред първата
инстанция, при условията на чл.370 т.2 от НПК.
В пледоарията си по
съществото на делото представителят на ВОП поддържа така възведеното обвинение,
моли съда да признае подсъдимия за виновен и да му наложи наказание лишаване от
свобода за срок от четири години и
половина.
Защитникът на подсъдимия не оспорва обвинението и
моли съда да наложи наказание под предвидения в закона минимум в рамките на три
години и половина, както и да групира наказанието с наказания по предходни две
присъди.
Подсъдимият признава вината си. В последната си
дума изразява съжаление за стореното.
От преценката на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното :
Св.Ш. бил
баптистки свещеник и живеел от 2 години в гр.Долни Чифлик, Варн.област. В
началото на април 2009г. той събирал помощи за църквата в Румъния и се прибирал
от там с л.а. “Дачия Логан” с ДКН СА 1823 МВ и със сумата от 1000 щатски долара
и 200лв.
На 09.04.2009г.
тръгнал от Долни Чифлик за с.Кривня с
тези пари в себе си. Пътят му минавал през с.Долен Чифлик. На пътя бил спрян
„на стоп” от подс.А.. Подсъдимият седнал на предна лява седалка. По пътя казал
на свидетеля да мине през с.Бързица и след като подминали селото и били вече на
път за с.Бозлвелийско, подсъдимия извадил нож, казал на свидетеля да спре и го
запитал какво има в себе си. Свидетелят, силно уплашен, въпреки слабите си
познания по български език разбрал посланието на подс.А. (чул думата “пари”) и
му дал посочената горе сума. Подс.А. излязъл от колата с парите и се затичал
към с.Бързица, след което се укрил при познати в гр.Дългопол. Там скрил част от
парите в стар касетофон. После разбрал, че е търсен от полицията. От гарата в
Дългопол тръгнал за Варна, но бил задържан от полицията. Парите били доброволно
предадени от Добра Асенова в хода на ДП (приятелка на подсъдимия). При огледа
на автомобила на свидетеля била намерена дактилоскопна следа на подс.А.. Според
СОЕ стойността на отнетото е в размер на 1673.54 лв.
Изложеното горе се
установява по безспорен начин от самопризнанието на подсъдимия, както и от
всички доказателства по делото, събрани в хода на ДП, прочетени и приобщени по
съответния процесуален ред – разпит на обвиняем (относно авторството и
механизма на деянието), разпити на свидетели и п-л за разпознаване (относно
авторството на деянието, механизма на извършването му, укриването на парите и
тяхното връщане), огледи, експертизи (дактилоскопна – за авторството на
деянието), протокол за ДП, разписка (за
върната сума), свидетелство за съдимост и бюлетини (за квалифициране на
престъплението).
От правна гледна страна съдът приема:
Деянието е
извършено от пълнолетно вменяемо лице с действие при форма на вината “пряк
умисъл” - подсъдимият е предвиждал и
искал настъпването на противоправните последици и е действал в тази посока.
Заплашвайки свидетеля с нож е отнел от владението му парична сума.
Квалификацията по
чл. 199 ал.1 т.4 от НК се определя от предходната съдимост на А.: с присъда по НОХД
1063/2004г., влязло в сила на 14.07.2004г. бил осъден на лишаване от свобода за срок от 1 година за
престъпление по чл.196 от НК и по НОХД
1989/2004 г. на ВРС – глоба в размер на 300лв, т.е. бил е осъждан повече от два
пъти, като едното от наказанията му е било не по-малко от една година лишаване
от свобода. Т.е. налице са
предпоставките на чл. 29 ал.1 б."а" от НК и сроковете по чл.30 от НК не са изтекли.
С оглед изложеното и съдът
ПРИЗНА ПОДС.А. ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ на 07.01.2009г.
на път между територията на селата Болзвелийско и Бързица, при условията на
опасен рецидив, отнел
чужди движими вещи – 1000 щатски долара и 200лв., на обща стойност 1673.54 лв., от владението на Р.Ш., с намерение противозаконно да го присвои, като употребил за
това заплашване, поради което и на основание чл.199 ал.1
т.4 вр.чл.198 ал.1 от НК вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК му наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, което да
изтърпи при първоначален СТРОГ
режим в затвор.
На основание чл. 25 вр. чл. 23 ал. 1 от НК му налага най-тежкото от така определените наказания с тези по присъди по
НОХД 1381/09г. на ВРС и НОХД 1100/09г. на ВРС, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ
ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, което да изтърпи при първоначален СТРОГ режим
в Затвор.
За да определи наказанието съдът прецени високата обществена опасност на
деянията и дееца, както и прие като:
Смекчаващи отговорността обстоятелства - млада възраст,
факта че по-голяма част от отнетото е било възстановено в кратки срокове,
минималния размер на невъзстановените вреди - 200лв. (предвид общата стойност
на щетата), тежко семейно положение- 4 деца.
Отегчаващи
отговорността обстоятелства – присъда по НОХД 964/96г.
Другата съдимост е определяща квалификацията „опасен
рецидив” (присъди по НОХД 1063/2004г. и НОХД 1989/2004г.), а наказанията по НОХД 1381/09г. и
1100/09г. са групирани с наказанието по настоящото дело - т.е. подсъдимия не е
извършил деянието по настоящото дело след като тези присъди са били постановени,
а преди това (затова бе възможно и групирането им).
С присъдата съдът осъди подсъдимия и да заплати
направените по делото разноски.
Водим от изложеното съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ ПРИ ВОС :