№ 5039
гр. София, 22.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петър Ив. Минчев
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Гражданско дело №
20231110144696 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „А.Т.И.“ ЕООД, срещу Ата на П на Р.Б., с
която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК с
искане да се признае за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 7000 лева,
представляваща неустойка, дължима при разваляне на сключения между страните Договор
№ Д-00-4 от 01.08.2022г. за възлагане на обществена поръчка с предмет „Осигуряване на
самолетни билети за превоз по въздух на пътници и багаж при служебни пътувания в
страната и чужбина на служители на Ата на П“.
В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК е предявен и съдът е приел за съвместно разглеждане
насрещен осъдителен иск на Ата на П на Р.Б. срещу „А.Т.И.“ ЕООД с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 ЗЗД за заплащане на сумата от 10 818,30 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди поради неизпълнение на Договор № Д-00-4
от 01.08.2022г., изразяващи се в разликата между сумата, платена от А на П на Т. авиолинии
за закупуване на 6 броя самолетни билета за икономична класа и сумата, която би следвало
да заплати на „А.Т.И.“ ЕООД, ако последните бяха изпълнили възложената му заявка,
съгласно Договор № Д-01- 4/ 01.08.2022г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от предявяване на насрещния иск до окончателно изплащане.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор № Д-00-4 от
01.08.2022г. след проведена процедура по реда на ЗОП с предмет осигуряване на самолетни
билети за превоз по въздух на пътници и багаж при служебни пътувания в страната и
чужбина на служители на А на П на Р.Б.. На 02.08.2023г. ищецът бил уведомен, че
договорът е развален поради неизпълнение и в тази връзка за ищеца възникнало задължение
да заплати неустойка в размер на 7 000 лв. на основание чл. 32 от Договора. Сочи, че в
случая не били налице предпоставките за разваляне на договора. Излага, че твърдяното от
страна на ответника основание за разваляне на договора е допуснато от страна на ищеца
неизпълнение на съществено задължение по договора, изразяващо се в частично
неизпълнение на заявка за самолетни билети за участие на делегация в 78-та сесия на ООН в
периода 17.09.2023- 22.09.2023г. Ищецът оспорва да е налице неизпълнение. Сочи, че
1
уведомлението за разваляне на договора е от 03.08.2023г., а делегацията щяла да пътува в
периода 17-22 септември, поради което към датата на уведомлението не можело да се
твърди, че билетите за пътуването не били осигурени. Твърди, че е уведомил възложителя,
че не е предоставил пълната му необходима информация за да направи резервациите, както и
че имало изискване лицата, които ще пътуват да разполагат с визи. Излага, че билетите на П
и съпругата му били осигурени, т.к. били от по-висок клас и подлежали на анулиране без
заплащане на такси. Сочи, че в нито един момент не е изложил твърдение, че исканите
билети няма да бъдат осигурени. Излага, че ответникът е посочил като правно основание за
разваляне на договора чл. 37, ал. 2, т.3, който предвиждал „съществено отклонение от
техническото предложение и техническата спецификация“. Ищецът твърди, че договорът е
развален, без да е даден подходящ срок за изпълнение. В уведомлението за разваляне бил
посочен краен срок за изпълнение – 12:00 ч. на 31.07.2023г. и същият бил даден на
27.07.2023г. Посоченото твърди, че е невярно, т.к. предупреждение получил на 31.07.2023г. в
15:24 ч. и бил определен срок до 01.08.2023г. 12:00 ч. С оглед изложеното счита, че не са
били налице предпоставките за разваляне на договора, поради което оспорва дължимостта на
процесната сума. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва. Ответникът не оспорва наличието на сключен между страните
Договор № Д-00-4 от 01.08.2022г. след проведена процедура по реда на ЗОП с предмет
осигуряване на самолетни билети за превоз по въздух на пътници и багаж при служебни
пътувания в страната и чужбина на служители на А на П на Р.Б.. Сочи, че съгласно чл. 26 от
договора ищецът имал редица задължения при получаване на заявка за всяко конкретно
пътуване, предлагане на маршрути и различни варианти за всяка дестинация, които
подлежат на одобрение от страна на възложителя. След тяхното уточняване, сочи че се
изпраща заявка за закупуване на конкретни билети за конкретни полети и брой лица, като на
основание т. 7 от същия член, изпълнителят имал задължение да закупи посочените
самолетни билети в рамките на 4 часа от получаване на заявката. Излага, че това условие е
посочено в Техническата спецификация към проведения избор на изпълнител по реда на
ЗОП. При допуснато съществено отклонение от Техническата спецификация и Техническото
предложение, които били приложения към договора, на основание чл. 37, ал. 1, договорът
можел да бъде развален. Твърди, че на 06.07.2023г. е изпратена заявка по имейл за
закупуване на 8 броя самолетни билети за полети София-Н.Ю.-София за датите 17 и
21.09.2023г., която не била изпълнена. На 20.07.2023г. била изпратена отново конкретна
заявка за резервация и закупуване на самолетни билети за указаните в заявката от
06.07.2023г. полети и лица, която обаче отново не била изпълнена. На 27.07.2023г. твърди, че
е предоставена последна възможност на изпълнителя да подсигури исканите самолетни
билети, като бил определен подходящ срок за изпълнението - 12:00 ч. на 31.07.2023г. Сочи,
че даденият подходящ срок е значително по-дълъг от определените по Договора - 4 часа за
закупуване на заявени билети. Сочи, че ищецът е изискал информация относно визите на
пътуващите лица едва на 27 юли, но не били представени никакви доказателства, че такива
данни са необходими. Твърди, че за 2-ма от пътуващите лица били закупени билети, без да се
представят данни за визи, но за 6 бр. пътуващи в имейл от 31.07 ищецът изложил, че
наличието на виза е категорично изискване на авиокомпанията. Сочи, че договорът е
развален поради неизпълнение на задължението за закупуване на самолетни билети в
определения в чл. 26, т.7 от договора срок. Аргументира, че неустойката е дължима на
основание чл. 32 от договора, както и че представлява 10 % от стойността на договора, за
която се твърди, че е 70 000 лв. без ДДС. Сочи, че в случая ищецът не е закупил 6 бр.
самолетни билети за пътуване на служители на АП до САЩ, което неизпълнение ответникът
определя като съществено. Излага, че даденият срок за изпълнение е бил подходящ. Развива
подробни съображения в насока, че с оглед важността на събитието, на което е следвало да
2
присъстват пътуващите лица, е било необходимо по-рано да се организира закупуването на
билетите. Твърди също, че е предоставил цялата необходима информация на ищеца за
закупуването на билети и подробно аргументира, че предоставянето на данни за виза не е
предпоставка за закупуване на самолетен билет.
В исковата молба по насрещния иск са изложени твърдения, че А на П е заплатила
сума в размер на 13 878,30 лв. за закупуване на самолетни билети, вместо 3 060 лв. – каквато
сума е щяла да заплати при изпълнение на задълженията на „А.Т.И.“ ЕООД по сключения
между тях договор. Сочи, че съгласно Таблица 1, т. 12 от Ценовото предложение на ищеца,
въз основа на което последният е спечелил проведената обществена поръчка, максималната
стойност на двупосочен билет за категория Е2 за дестинация София-Н.Ю.-София е 510 лв. За
обезпечаване на пътуването на делегацията на П до САЩ и след развалянето на Договора,
Ата на П закупила от Т. авиолинии 6 броя самолетни билета, като стойността на един билет
се твърди, че е 2313,05 лв., а общата стойност 13 878,30 лв. Моли съда да уважи предявения
иск.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба.
Ответникът по насрещния иск не оспорва наличието на договор между страните, както и че
му е било възложено закупуването на 8 бр. самолетни билети за П на Р.Б., съпругата му и
още 6 бр. лица от Ата по дестинация София-Н.Ю.-София. Оспорва договора да е развален на
31.07.2023г., т.к. от водената кореспонденция между страните ставало ясно, че ищецът е
продължил да изисква закупуването на билети, респ. считал, че договорът е действащ. Сочи,
че заявката за билети е направена на 20.07.2023г., както и че на същата дата билетите били
резервирани. На същата дата ответникът поискал допълнителни данни за пътуващите –
данни за виза, адрес за пребиваване в САЩ и др. На 28.07.2023г. била предоставена част от
исканата информация, без данни за виза, поради което закупуването на билети се оказало
невъзможно. Закупени били само билети на П и съпругата му, т.к. се ползвали с по-особен
статут. Оспорва автентичността на имейл, изхождащ от Т.те авиолинии, представен от ищеца
по насрещния иск и счита, че не става ясно дали е изпратен действително от посоченото
лице. Твърди, че е изпълнил задълженията си по договора, а ищецът по насрещния иск не
изпълнил задължението си да съдейства на изпълнителя. Счита, че не са били налице
предпоставките за разваляне на договора. Моли съда да отхвърли иска.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и разгледа материалите и събраните
по делото релевантни за правния спор доказателства, намира от правна и фактическа страна
следното:
Исковите молби по главния иск и по насрещния такъв са редовни, а предявените с тях
искове са процесуално допустими. Ищецът „А.Т.И.“ ЕООД е българско юридическо лице –
изпълнител по процесния договор за възлагане на обществена поръчка, а ответникът А на П
на Р.Б. е държавно учреждение – първостепенен разпоредител с бюджет по смисъла на 27,
ал. 2 ГПК, което е възложител по договора, поради което и с оглед въведените твърдения в
исковите молби по главния и насрещния иск, страните са надлежно процесуално
легитимирани.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е да
докаже правния си интерес от предявяване на иска. В доказателствена тежест на ответника е
да докаже наличието на основание за начисляване на неустойка в размер на 7 000 лв., а
именно – развалянето на договора поради неизпълнение от страна на ищеца. 2)
В доказателствена тежест на ищеца по насрещния иск с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 2 вр. чл. 82 ЗЗД е да докаже по делото пълно и главно наличието на сключен Договор №
Д-00-4 от 01.08.2022г. между страните, че е изправна страна по договора, настъпването на
вреди, които са в пряка причинна връзка с неизпълнение на задълженията по договора от
страна на ответника по насрещния иск, както и размера на вредите. В доказателствена
тежест на ответника е да докаже, че е изправна страна по договора.
3
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните
обстоятелства: че между А на П на Р.Б. в качеството на възложител и „А.Т.И.“ ЕООД в
качеството му на изпълнител, е сключен Договор № Д-00-4 от 01.08.2022г. след проведена
процедура по реда на ЗОП с предмет осигуряване на самолетни билети за превоз по въздух
на пътници и багаж при служебни пътувания в страната и чужбина на служители на А на П
на Р.Б.; че на 20.07.2023г. е направена заявка от страна на А на П на Р.Б. за закупуване на 8
бр. самолетни билети за П на Р.Б., съпругата му и още 6 бр. лица от Ата по дестинация
София-Н.Ю.-София за датите 17 и 21.09.2023г., че в изпълнение на тази заявка „А.Т.И.“
ЕООД е закупил само 2 бр. билети – за П и съпругата му. Освен безспорния им характер,
тези обстоятелства се установяват по категоричен начин от представения и от двете страни
договор за възлагане на обществена поръчка, както и от приетата и неоспорена
кореспонденция между страните по електронна поща.
Освен това няма спор и от представеното електронно писмо от Ата на П на Р.Б. до
ищцовото дружество от 31.07.2023г., 15,24ч. се установява, че на ищеца е даден срок за
изпълнение на поръчката за закупуване на самолетни билети по отношение на останалите
шестима членове на делегацията на П – най-късно до 12,00ч. на 01.08.2023г. Ищецът е
изрично предупреден, че след изтичането на този нов срок, договорът ще се счита развален с
всички произтичащи от това последствия.
От приетото писмо с изх. № ОД-03-192/1 от 03.08.2023г. се установява, че ответникът е
уведомил ищцовото дружество, че съобразно предхождащата кореспонденция между
страните и уговорения срок за изпълнение счита договора за развален поради неизпълнение
на съществено задължение по него, представляващо частично неизпълнение на заявка за
закупуване на самолетни билети за придружаващата П делегация за участие в 78-ата сесия
на Общото събрание на ООН в периода 17 - 22 септември 2023г. за посочените шест лица,
пътуващи в икономична класа. Ищецът е уведомен, че на основание чл. 32 от договора в
размер на 10% от стойността на договора или 7000 лева, част от която ще бъде удържана от
предоставената от ищеца гаранция за изпълнение, а остатъкът от 4900 лева е платим в срок
до 09.08.2023г. по посочената банкова сметка.
Съгласно чл. 32 от сключения между страните договор, при разваляне на договора
поради виновно неизпълнение на някоя от страните, виновната страна дължи неустойка в
размер на 10% от стойността на договора. В чл. 6, ал. 1 от договора е предвидено, че
неговата стойност не може да надвишава 70 000 лева без ДДС /която сума е наричана по-
нататък в договора „Стойност на договора“/. Следователно размерът на компенсаторната
неустойка за вредите от разваляне на договора се равнява именно на 7000 лева.
Предвид гореизложеното, след като ответникът по отрицателния установителен иск е
развалил сключения между страните договор и е претендирал извънсъдебно плащане на
уговорената в чл. 32 от него неустойка, то за ищцовото дружество съществува правен
интерес от предявения иск за установяване на нейната недължимост поради надлежно
изпълнение на неговите договорни задължения.
Спорът между страните, както по първоначалния, така и по насрещния иск, се
концентрира върху въпроса за твърдяното неизпълнение на договора от страна на „А.Т.И.“
ЕООД, респективно дали правото на ответника да развали договора е упражнено
законосъобразно. В тази насока съдът намира следното.
Съгласно приетото по делото техническо предложение за изпълнение на обществената
поръчка – неразделна част от процесния договор, при получаване на заявка или запитване за
резервация на самолетни билети по договора, ищцовото дружество се е задължило да
отговори в рамките на 20 минути като предостави варианти за извършване на превоза. След
одобрение от възложителя се извършва резервиране, което включва посочване на имена на
пътници, изписани по паспортни данни, конкретна авиокомпания и съответни полети,
4
тарифа, валидност на тарифата и валидност на резервациите. След потвърждение от
възложителя, самолетният билет се издава чрез резервационна система „А“ на електронен
или хартиен носител и се изпраща на възложителя. Издаването и изпращането на самолетни
билети се извършва най-късно до един час след получаване на искането. В графа
„Офериране“ е посочено, че в случай на командировано лице до САЩ, Ю.А. или Канада се
спазват всички специфични изисквания при пътуване до конкретни държави, като се
въвежда със специален код в резервацията номера на паспорта на пътуващия.
Съгласно приетото ценово предложение – неразделна част от договора, единичната
цена на самолетен билет по направлението София – Н.Ю. – София е 600 лева без ДДС за
икономична класа категория Е1; 510 лева без ДДС – за икономична класа категория Е2 и
3100 лева без ДДС за бизнес класа категория Е3. Предвидено е и заплащане на такса за
осигуряване на всеки самолетен билет в размер на 1 лева без ДДС.
С електронно писмо от 06.07.2023г. ответникът е уведомил ищеца, че във връзка със
запитване за полети до Н.Ю. има промяна в датите на пристигане и отпътуване, а именно –
делегацията следва да кацне на 17.09. в гр. Н.Ю. и да отпътува на 21.09. Направено е искане
за предоставяне на варианти.
С електронно писмо от 06.07.2023г. ищецът е предоставил на ответника варианти за
полети до Н.Ю. и обратно за посочените дати.
Със следващо писмо от 06.07.2023г. ответникът е потвърдил избраните от него полети
и е посочил имената на пътниците по паспорт.
С писмо от 20.07.2023г. ответникът е изпратил на ищеца писмо с искане за закупуване
на билети съобразно договора в което са вписани избраните полети, както и условията, а
именно „бизнес класа“ за Р.Р. и Д.Р., както и икономична класа за останалите шестима
членове на делегацията. Направено е искане за закупуване на посочения брой билети в
съответствие със срока по чл. 26, т. 7 от договора. Посочено е, че избраните билети са
съобразно ценово предложение в размер на 3100 лева – цена на двупосочен билет в бизнес
класа от категория Е3 и 600 лева – цена на двупосочен билет в икономическа класа по
категория Е1.
Получаването на заявката е потвърдено от ищеца на 21.07.2023г. като последният е
посочил, че пристъпва към подготовка за резервиране и закупуване на заявените самолетни
билети.
С електронно писмо от 27.07.2023г. ищецът е уведоми ответника, че резервациите са
направени съобразно искането от 20.07.2023г. като в рамките на следващия ден ще бъдат
издадени и изпратени всички самолетни билети. Ответникът е уведомен, че за да бъдат
издадени технически билети на Т. авиолинии за пътуващи до САЩ се изисква да представи
за внасяне в резервациите паспортни данни, данни от визата, адрес на пребиваване в Н.Ю.,
мобилен телефон и имейл за контакт.
С електронно писмо от 28.07.2023г. ответникът е изпратил на ищеца писмо, съдържащо
данните по паспорт на всички пътници.
С електронно писмо от 31.07.2023г., 12,26ч. ищецът е отговорил, че с предходното
писмо изискал номера на визи на пътниците и дати на тяхното издаване, каквито не му били
представени. След разговор по повод делегацията с посланика на Р.Т. в Р.Б. и съответно с
представителя на Т. авиолинии в България, ищецът бил задължен да спазва стриктно всички
забележки за издаване на самолетните билети в съответните тарифи.
С електронно писмо от 31.07.2023г., 14,26ч. ищецът е уведомил ответника, че щели да
издадат билети за П Р.Р. и съпругата му, които щели да бъдат изпратени до един час.
Посочил е, че на база професионалните си отношения с Т. авиолинии и по лична молба
билетите били издадени без посочване на номер на виза и дата на издаване, което условие
било категорично изискване на авиокомпанията още при направа на резервацията.
5
С електронно писмо от 31.07.2023г., 15,24ч. ответникът е отговорил, че след разговор с
представителя на Т.те авиолинии относно пътуването на делегацията, представителят
категорично посочил, че нямало изискване за поставяне на входни визи като задължително
условие за издаване на самолетни билети от Т.те авиолинии за САЩ, както и че е готов
веднага да издаде билетите. На ищеца е предоставен е срок до 12,00ч. 01.08.2023г. да издаде
билетите, като в противен случай договорът ще се счита развален.
С електронно писмо от 31.07.2023г., 17,44ч. ответникът е потвърдил получаването на
двата билета и отново е заявил, че очаква получаването на останалите в рамките на дадения
срок.
На 01.08.2023г. в 12,13ч. ищецът е отговорил, че не може да издаде билетите без
предоставени данни за издадени визи, поради което направените резервации щели да бъдат
анулирани.
На 01.08.2023г. в 14,16ч. ответникът е отговорил, че е предоставил всички необходими
данни за издаване на билетите, както и че е получил потвърждение от превозвача, че други
данни не са необходими. Срокът за издаване на останалите билети е продължен до 13,00ч. на
03.08.2023г.
С последващо електронно писмо от 02.08.2023г., 13,01ч., ответникът е препратил на
ищеца електронно писмо с официален отговор от страна на представителя на Т. авиолинии,
че за издаване на билет не е необходимо предварително издаване на визи.
С приложеното към исковата молба писмо с изх.№ ОД-03-192/1 от 03.08.2023г.
ответникът е уведомил ищеца, че с оглед изтичане на срока и развалянето на договора,
претендира плащане на процесната неустойка.
С електронно писмо от 03.08.2023г., 15,09ч. ответникът е поискал оферта за закупуване
на останалите шест билета от представителя на „Т. авиолинии“ и на същата дата в 15,34ч. е
получил потвърждение, че ще му бъдат издадени 6 билета икономична класа за същите
полети на обща стойност 13 878,30 лева.
С платежно нареждане от 04.08.2023г., ответникът е платил на „Т. авиолинии“ сумата
от 13 878,30 лева с основание „самолетни билети – 6бр.“
Съгласно показанията на св. С.М. /служител на ищцовото дружество/ по изискване на
„Т. авиолинии“, когато се прави резервация и се издават самолетни билети за пътуване в
Америка, задължително се въвежда номер на виза и дата на издаване. Към момента на
заявката и потвърждаването за издаване на билетите в процесния случай, за делегацията
нямало издадени визи и ответникът многократно бил информиран за това, че тези данни са
необходими. Въпреки това били изпратени само паспортните данни на пътниците. За П Р.Р. и
съпругата му били издадени билети без посочване на тези данни след уверение от „Т.
авиолинии“, че ще му се позволи „фул рифънд“, ако делегацията не замине, а за останалите
билети резервацията била подновявана 3-4 пъти и били провеждани многократни срещи с „Т.
авиолинии“. Това били изисквания, които били заложени в резервационната система и тя не
позволявала да се издаде билет, без да е вкаран номер на визата с дата на валидност. Според
свидетелката, впоследствие билетите били издадени на делегацията с „огромен компромис“
от страна на „Т. авиолинии“. Системата била абсолютно автоматизирана и никой не могъл
да се намесва в нея.
Съдът, като взе предвид така събраната доказателствена съвкупност, намира, че от
същата се установява по категоричен начин неизпълнението на договорното задължение на
„А.Т.И.“ ЕООД да осигури издаването на самолетни билети за дестинацията София – Н.Ю. –
София, за датите 17.09.2023г. –/София - Н.Ю./ и 21.09.2023г. /Н.Ю. – София/ за шестима
души – членове на делегацията на П Р.Б. в 78-ата сесия на Общото събрание на
Организацията на обединените нации /ООН/.
Релевираното от ищеца основно твърдение, че ответникът не му е осигурил
6
необходимото съдействие за издаване на самолетните билети, тъй като не му е предоставил
номерата и датите на издаване на входните визи на шестимата пътници /каквито пътниците
безспорно не са имали към този момент/, предполага такова съдействие да е необходимо на
ищеца за изпълнение на неговите договорни задължения. В случая по отношение на
необходимостта от тези данни са ангажирани единствено показанията на св. Михайлова –
служителка на ищеца – които не могат да бъдат преценени като добросъвестно дадени и не
се потвърждават от останалите събрани по делото доказателства. Независимо от показанията
на свидетелката, че цитираните данни са били необходими още при резервацията на
самолетните билети, видно от проведената между страните и неоспорена електронна
кореспонденция, резервацията на билетите е била направена, а изискването на данните е
отправено едва в момента, в който ответникът е потвърдил закупуването на самолетните
билети. Вътрешно противоречиви са показанията на свидетеля, че данните били необходими
при извършване на резервацията, а същевременно, че резервацията могла да се извърши и
без тях, но не могли да се издадат самолетните билети.
Наред с това, изискването визите на пътниците за САЩ да са издадени преди
издаването на самолетните билети е съществено от гледна точка на интереса на
възложителя, доколкото поставя издаването на билетите, респективно ползването на
предоставяната от ищеца услуга, под условие, чието осъществяване е обусловено от
действията на административни органи на друга държава. Видно от ценовото предложение,
процесният договор включва продажба на билети за пътувания до Н.Ю., Вашингтон и
Чикаго, затова ако в действителност /както сочи свидетелката/, ползваната от ищеца
електронна система не позволява издаването на билети за САЩ без въвеждане на данни за
издадена виза, то това изискване е следвало да бъде посочено в техническото предложение
на ищеца, за да бъде предварително известно на възложителя при заявяване на пътувания за
тези дестинации. Видно от съдържанието на техническото предложение, обаче,
единствената отбелязана особеност при пътуване за САЩ е необходимостта от посочване на
номера на паспорта на пътуващия чрез специален код, без да е посочена необходимост
входната му виза да е издадена преди издаването на билета. Следователно ако такова
изискване за издаване на билетите, каквото сочи свидетелката, наистина е съществувало и не
е посочено в техническото предложение на ищеца-изпълнител, то последният не може да се
позовава на забава на ответника да предостави тези данни, защото ответникът не е бил
наясно с това изискване и не е могъл да го съобрази към момента на потвърждаване на
заявката. Ако пък се касае за специфично изискване, което е характерно единствено за
конкретния избран превозвач „Т. авиолинии“, то ответникът-възложител е следвало да бъде
уведомен за него още в момента, в който е потвърдил избора си на този превозвач, за да
може да прецени възможността си да го изпълни, респективно да избере друг превозвач.
Вместо това ответникът е бил уведомен едва при искането за издаване на билетите, към
който момент същият вече е съобразил заминаването и връщането на делегацията с
избраните полети.
Не може да бъде пренебрегнато и обстоятелството, че независимо от декларираната от
ищеца невъзможност за издаване на билетите, ответникът е получил оферта от същия
превозвач „Т. авиолинии“ за тяхното издаване без предоставяне на данни за визи на
03.08.2023г. в 15,25ч. – в рамките на три часа и половина след изтичане на окончателния
срок за изпълнение от страна на ищеца /12,00ч. на 03.08.2023г./. Независимо от това, дали
ответникът се е снабдил с билетите чрез използване на електронната система или чрез личен
разговор с представител на превозвача, то предвид обстоятелството, че превозът касае
официална делегация на П на Р.Б., и предвид декларираното от ищеца в техническото му
предложение приоритетно обслужване и завишена грижа за изпълнение на поръчките на
възложителя, съдът намира, че дължимата от ищеца грижа при изпълнение на възложеното
не се ограничава единствено с попълване на данните в електронната система. Видно от
представените от ответника доказателства, закупуването на билетите е било напълно
7
възможно без предоставяне на изисканите данни, включително ответникът е препратил на
ищеца електронното писмо с контакти на представителя на превозвача, който е декларирал
незабавна готовност да издаде билетите.
При това положение съдът намира за неоснователен довода на ищеца за забава на
кредитора да предостави необходимите данни за издаване на билетите.
Неоснователни са и доводите на ищеца, че неизпълнението, заради което договорът
бил развален, е било частично, както и че ответникът не му бил предоставил достатъчен
срок за изпълнение. От приобщената кореспонденция от страните е видно, че ищецът е бил
надлежно уведомен, че билетите са били поръчани за целите на делегация от 8 души за
участие в 78-ата сесия на Общото събрание на ООН. Следователно ищецът е бил наясно, че
интересът на ответника-възложител е бил всички 8 пътници – членове на делегацията да
пътуват заедно за общото си участие, както и че броят на участниците е предварително
установен. При това положение осигуряването на самолетни билети единствено за П на Р.Б.
и неговата съпруга, без останалите шестима членове на делегацията, не удовлетворява
интереса на възложителя и не може да се приеме за изпълнение на възложеното. С оглед
необходимостта от съвместно пътуване и участие, в случая частичното изпълнение следва да
бъде приравнено на пълно неизпълнение на подадената от ответника заявка.
Що се касае до предоставения срок за изпълнение, видно от обсъденото по-горе
техническо предложение, ищецът се е задължил да издава самолетните билети в рамките на
един час от потвърждението от страна на възложителя. В случая, с писмото от 31.07.2023г.,
15,24ч., с което ответникът-възложител е упражнил правото си на разваляне, същият е
предоставил срок за изпълнение до 12,00ч. на 01.08.2023г. – т.е. около 10 часа, освен това с
последващото писмо от 01.08.2023г. в 14,16ч., този срок е бил продължен с още два дни – до
12,00ч. на 03.08.2023г. Предвид декларирания от ищеца едночасов срок за изпълнение, така
предоставения от ответника допълнителен срок се явява повече от достатъчен.
Относно довода на ищеца, че неизпълнението било несъществено с оглед общата
стойност на договора и предходните отношения между страните съдът намира, че общата
стойност на заявката от 9800 лева без ДДС се равнява на около 13% от общата стойност на
договора /70 000 лева без ДДС/ и е касаела организирането на събитие от обществено
значение, чието неизпълнение не може да бъде преценено като несъществено за интереса на
възложителя. Както беше уточнено по-горе, издаването на билети единствено за П и
неговата съпруга не представлява надлежно изпълнение с оглед интереса на възложителя
официалната 8-членна делегация да пътува заедно.
Ето защо съдът приема, че ответникът законосъобразно е упражнил правото си на
разваляне на договора с писмото от 31.07.2023г., 15,24ч. и същият е бил развален с изтичане
на срока за доброволно изпълнение – 12,00ч. на 03.08.2023г. Следователно оспореното
вземане за сумата от 7000 лева, представляваща компенсаторна неустойка за разваляне на
договора съгласно чл. 32 от него е валидно възникнало и дължимо. Предявеният
отрицателен установителен иск за неговата недължимост е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Относно насрещния иск, както беше изложено по-горе, от събраните по делото
доказателства се установява по категоричен начин неизпълнението на „А.Т.И.“ ЕООД по
отношение на заявката за закупуване на билети, както и обстоятелството, че Ата на П на Р.Б.
е закупила на 03.08.2023г. неосигурените 6 билета за същите полети от същия превозвач за
сумата от 13 878,30 лева. Следователно договорното неизпълнение на „А.Т.И.“ ЕООД е
породило имуществени вреди за ищеца по насрещния иск в размер на разликата между
цената, която той би заплатил за билетите по договора за възлагане на обществена поръчка и
цената, която е заплатил пряко на превозвача, за да си осигури същите билети.
По отношение на размера на обезщетението в исковата молба по насрещния иск се
сочи, че въз основа на договора между страните, стойността на недоставените шест билета
8
била 3060 лева при единична цена от 510 лева на двупосочен билет за икономична класа,
категория Е2 съгласно ценовото предложение. Това изчисление, обаче, не отговаря на
доказателствата по делото. Видно от електронното писмо от 20.07.2023г., 15,48ч.,
съдържащо заявката за закупуване на самолетните билети, ищецът по насрещния иск е
заявил самолетни билети от икономична класа по категория Е1 на единична стойност от 600
лева, а съобразно ценовото предложение, всички посочени цени са без ДДС. Също така от
предложението е видно, че за всеки билет се дължи и административна такса за неговото
издаване в размер на по 1 лев без ДДС на билет. Следователно общата сума, която Ата на П
е щяла да заплати за поръчаните билети, ако договорът беше изпълнен, се равнява на 3606
лева без ДДС или 4327,20 лева с включен ДДС. При това положение разликата между
цените на билетите възлиза на 9551,10 лева /13 878,30 – 4327,20/. До този размер
насрещният иск следва да бъда уважен, а за разликата до пълния претендиран размер от
10 818,30 лева искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. Ищецът по главния
иск А.Т.И.“ ЕООД е сторил разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 1000
лева, платени изцяло в брой. Съобразно съотношението на цените на двата иска /главен и
насрещен/, възнаграждението за защита по насрещния иск е 607,14 лева. С оглед
отхвърлената част от насрещния иск, на ищеца по главния се дължат разноски в размер на
71,12 лева. Ответникът /ищец по насрещния иск/ е сторил разноски за държавна такса по
насрещния иск в размер на 432,73 лева и е бил защитаван от служител с юридическо
образование, поради което му се дължи юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определи съгласно чл. 25, ал. 1 НЗПП на 200 лева общо за защитата по двата иска. Искането
за присъждане на възнаграждение за втори юрисконсулт е неоснователно, тъй като съгласно
чл. 78, ал. 1 ГПК насрещната страна дължи разноски само за един процесуален представител.
Съобразно изцяло отхвърления главен иск и частично уважения насрещен, на ответника
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 570,13 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.Т.И.“ ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Х.Б.“ № 3, срещу Ата на П на Р.Б., с ЕИК: *******, с адрес: гр.
София, бул. „Д“ № 2, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК
за признаване за установено, че „А.Т.И.“ ЕООД не дължи на Ата на П на Р.Б. сумата от 7000
лева, представляваща неустойка, дължима при разваляне на сключения между страните
Договор № Д-00-4 от 01.08.2022г. за възлагане на обществена поръчка с предмет
„Осигуряване на самолетни билети за превоз по въздух на пътници и багаж при служебни
пътувания в страната в страната и чужбина на служители на Ата на П“.
ОСЪЖДА „А.Т.И.“ ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Х.Б.“ № 3, да заплати на Ата на П на Р.Б., с ЕИК: *******, с адрес: гр. София,
бул. „Д“ № 2, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. с чл. 82 ЗЗД сумата от 9551,10 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди поради неизпълнение на
Договор № Д-00-4 от 01.08.2022г., изразяващи се в разликата между сумата, платена от А на
П на Т. авиолинии за закупуване на 6 броя самолетни билета за икономична класа, и сумата,
която би следвало да заплати на „А.Т.И.“ ЕООД, ако последният беше изпълнил договора,
ведно със законната лихва считано от 20.12.2023г. до окончателното изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ така предявения иск за разликата над 9551,10 лева до пълния
претендиран размер от 10 818,30 лева.
9
ОСЪЖДА Ата на П на Р.Б., с ЕИК: *******, с адрес: гр. София, бул. „Д“ № 2, да
заплати на „А.Т.И.“ ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Х.Б.“ № 3, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 71,12 лева, представляваща
сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА „А.Т.И.“ ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Х.Б.“ № 3, да заплати на Ата на П на Р.Б., с ЕИК: *******, с адрес: гр. София,
бул. „Д“ № 2, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК сумата от 570,13 лева, представляваща
сторените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10