Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№…………………………………….   2021 година, 

гр.ВАРНА  

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О Д  А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Варна, тридесет и втори  състав  

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ГЕРГАНА СТОЯНОВА

 

В съдебно заседание, проведено на 21.05.2021 г. при участието на секретаря Камелия Александрова изслуша докладваното от председателя  административно дело №  310/2021 г.  и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и следващи от АПК във връзка с приложението на чл. 186 от ЗДДС.

 

Инициирано е по жалба от „Имот в БГ“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от управителя М.Т. Й., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/№ 28-ОП/29.01.2021 г., издадена от Директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Варна, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „б“ от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ на дружеството е наложена ПАМ „Запечатване на търговски обект - офис находящ се в гр. Варна, бул. „Княз Борис І“ № 60, ет. 1 и е забранен достъпа до него за срок от 14 дни.

В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед. Твърди се, че същата е необоснована и немотивирана, постановена е при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с целта на закона.

Оспорват се фактическите установявания на органа. Твърди се, че от мотивите на оспорената заповед не става ясно какво е извършеното нарушение, кой го е извършил и на коя дата. Във връзка със същото се излага, че не става ясно за извършване на какво конкретно административно нарушение е наложена ПАМ за  нарушение на чл.25, ал.1, т.1 или на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ.  Посочва се, че плащанията на комисионни в дружеството се извършват единствено по банков път, поради което за него не съществува задължение да регистрира касов апарат. Дружеството никога не е било регистрирано по ЗДДС. В допълнение се твърди, че посочената в заповедта сума от 2000 /две хиляди/ лева, заплатена от кандидат-купувача на продавача на недвижим имот, не е комисионна, каквито твърдения са наведени от ответника в оспорената заповед, а са част от цената /капаро/, от уговорена между страните по сделка цена на имота.  

Твърди, че към момента на образуване на съдебното производство офисът, чието запечатване е разпоредено с оспорената заповед, се ползва от друго търговско дружество – „Н.д.  1“ ООД.

Развити са доводи, че в заповедта липсват мотиви досежно определената от ответника продължителност на ПАМ – 14 дни. В жалбата се твърди, че, съгласно чл.22 от ЗАНН, налагането на ПАМ има характер на вторичен способ за въздействие върху извършителите на административни нарушения, т.е. налагането на такава мярка е извънреден способ за въздействие върху нарушителя, чиято цел е да премахне/преустанови конкретно неправомерно фактическо състояние или действие и по този начин да се предотврати настъпването на по-съществени увреждащи последици върху важни обществени отношения и интереси. Твърди се също, че оспорената заповед за налагане на ПАМ е постановено в нарушение на принципа за съразмерност, закрепен в чл.6 от АПК тъй като същата би причинила на дружеството значителни и трудно поправими вреди, по-големи от тези, които са достатъчни за постигане на преследваната от закона цел. Във връзка с последното се твърди, че заповедта е издадена и в противоречие с целта на закона.

Като друг порок на заповедта се сочи, че е издадена преди срещу дружеството да има издадено наказателно постановление и преди изобщо да има открито по надлежен ред производство по ЗАНН.

Въз основа на изложеното е формиран петитум с искане за отмяна на заповедта.

В открито съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на оспорващото дружество -  адв. В. Д.. Заявява претенция за заплащане на сторените съдебноделоводни разноски съобразно представения списък (л. 14 от делото).

Ответникът – Директорът на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Варна, за него представител не се явява в съдебно заседание. Депозирани са писмени бележки с.д. № 6855/11.05.2021 г. от ст. ю.к. Т. А., с които е изразено становище по хода на делото, по доказателствата и по съществото на повдигнатия правен спор. Поддържа се становище, изложено в писмени бележки с.д. № 4025/ 18.03.2021 година. Със същото становище до съда е отправено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна.

 

Настоящият съдебен състав, като анализира доказателствата и съобрази доводите на страните с данните по делото, приема следното:

 

По допустимостта:

 

Жалбата е подадена против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от надлежно легитимирано лице, спрямо което е приложена принудителната административна мярка, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

 

Фактите по случая са следните:

На 27.01.2021г. в ТД на НАП Варна е извършена проверка на факти и обстоятелства, при която е установено, че за извършено на 05.02.2020г. плащане на комисионно възнаграждение в размер на 4000 /четири хиляди/ лева във връзка с обява с реф. № 50802 за продажба на недвижим имот в с. Кранево от търговеца не е издадена фискална касова бележка от въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство и задълженото лице извършва търговска дейност без за целта да има в обекта монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в компетентната ТД на НАП фискално устройство /ФУ/ с изградена дистанционна връзка с НАП за отчитане на регистрираните продажби и получените суми в брой. Установено е, че плащането е извършено в офис на „ИМОТ В БГ“ ЕООД, ЕИК *********, находящ се в гр. Варна бул. „Княз Борис I“ № 60, ет.1. При проверка в информационната система на НАП е установено също, че „ИМОТ В БГ“ ЕООД, ЕИК ********* няма регистрирано фискално устройство.

Описаните по-горе факти са квалифицирани от проверяващите като нарушение на чл. 7, ал.1 във вр. чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал.4 от ЗДДС.

Резултатите от проверката са отразени в Протокол № П-03000320182983-073-001/27.01.2021г. (л. 11-14 от адм. преписка). След като се запознал с цялата административна преписка и изцяло възприел изложеното в него – както фактите и правната квалификация, под която те са подведени, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДДС наложил оспорената ПАМ. В заповедта са изложени мотиви и досежно срока на мярката.

За установеното нарушение е издаден АУАН № F587910/01.02.2021 г. (л. 24 от адм. преписка). До приключване на настоящото съдебно производство от ответника не са представени данни за издадено НП по съставения АУАН.

По искане на оспорващото дружество пред съда е разпитан свидетелят С.Д.С. , който работи на агентски договор в „ИМОТ В БГ“ ЕООД. Свидетелят е ангажиран като агент по сделка във връзка с обява с реф. № 50802 за продажба на недвижим имот в с. Кранево. В административната преписка е представено заверено за вярност копие от предварителен договор, сключен между продавача В. Д. Щ. и кандидат-купувача М. Ст. И. . Пред съда свидетелят пояснява в какво се състои дейността му като агент по сделки с недвижими имоти – набира оферти за продажби от частни лица, оформя рекламите за всеки конкретен имот, запознава потенциалните клиенти с имотите, които в момента се продават чрез агенцията. За конкретната сделка си спомня, че, въпреки подписването на предварителен договор между страните, до сключване на окончателен такъв не се е стигнало. Преговорите между упълномощения представител на продавача и кандидат-клиента се водели в офиса на дружеството – гр. Варна, ул. „Княз Борис І“ № 60.  Заявява, че не е бил свидетел на заплащане на сума в брой от страна на кандидат-купувача М. Ст. И.  на управителя на „ИМОТ В БГ“ ЕООД или на друг негов представител. Пред съда отрича на 05.02.2020 г. да е получавал в брой от лицето М.И.  сума в размер на 2000 /две хиляди/ лева, както и сума в същия размер да е изплащана в брой на М.Й. – управител на агенция „ИМОТ В БГ“ ЕООД. В тази връзка заявява, че всички разплащания в агенцията, към която работи, се извършват по банков път – в това число и капарото по сделките, както и комисионните за агента, ангажиран с конкретната сделка. Твърди, че практиката в агенцията за недвижими имоти е комисионното възнаграждение на агента да се заплаща след сключване на предварителния договор, но за конкретната сделка той не е получил такова възнаграждение.  

 

По правото:

 

Относно компетентността на АО.

 

Заповедта е издадена от Ваня Атанасова Димитрова – директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Варна, оправомощена със Заповед №ЗЦУ- 1148/25.08.2020 г., изменена със Заповед № ЗЦУ -1157/27.08.202Ог. на изпълнителния директор на НАП. Констатираното обосновава извод за наличие на компетентност у издателя на акта за налагане на ПАМ.

Изискванията относно формата и съдържанието на административния акт формално са спазени.

В настоящия случай принудителната административна мярка е наложена за извършено от дружеството нарушение на чл. 7, ал.1 във вр. чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал.4 от ЗДДС. В цитирания чл.3, ал.1 от Наредбата е посочен кръгът от лицата, които са задължени при извършване на търговската си дейност да издават фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД. В същата разпоредба са посочени и изключенията от това правило. Съгласно чл.7, ал.1 от същата Наредба, лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.

Правното основание за налагане на принудителната административна мярка е чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДДС. Съгласно цитираната разпоредба, тя се налага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, когато лице не въведе в експлоатация или не регистрира в НАП фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. Законодателят е предвидил при налагане на ПАМ по реда на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС да се забранява и достъпа до същия обект/обекти - чл. 187, ал. 1 от същия закон.

В производствата по чл. 186 от ЗДДС административният орган действа при обвързана компетентност и е достатъчно да се установят по безспорен начин фактите и обстоятелствата, които законът е предвидил, за да бъде наложена обсъжданата административна принуда в двата и кумулативно предвидени проявления. Упражняването на това правомощие обаче не изключва спазването на установените с АПК основни принципи и правила.

Според общото правило на чл. 170 от АПК, при съдебно обжалване на административния акт, тежестта на доказване на фактическите основания, обосноваващи законосъобразността му, е на административния орган с всички произтичащи от това последици при недоказването им. В разглеждания случай ответникът не се е справил успешно със задачата да докаже фактите, с които обосновава наличието на материалните предпоставки, които са го мотивирали да издаде оспорената заповед.

Видно от писмените обяснения на М. Ст. И. , приложени към административната преписка, преговорите по сделката за покупка на недвижим имот в с. Кранево са се осъществявали в офис на посочения в заповедта адрес ул. „Княз Борис І“ № 60, ет.1 в гр. Варна, но се твърди, че това е офисът на друга агенция за недвижими имоти - „Н.д.  1“ ЕООД. В същите обяснения е посочено, че няма сключен договор за посредничество между него и агенцията. От друга страна приложената към административната преписка извадка на обява реф. № 50802 е от сайта на агенция за недвижими имоти „Н.д.  1“ ЕООД. От изложеното се налага извод, че наличието на правна връзка между лицето М. Ст. И.  и дружеството – инициатор на настоящото съдебно производство остава неподкрепена с доказателства.  Недоказано остава и твърдението за извършено плащане в брой на сума в размер на 4000 лв., както се твърди в писмените обяснения на лицето М. И. . Последните са оборени със свидетелските показания на разпитания по делото свидетел  Ст. С.. Принципно положение в правото е, че на доказване подлежат само положителните юридически факти, т.е. в тежест на този, който обосновава тезата си с наличието на конкретна правна връзка, е да докаже нейното съществуване. Това е от съществено значение за изхода на съдебния спор доколкото съдебното решение не може да се основава на предположения, а само на доказани факти. В обобщение - липсата на доказателства относно наличието на материалните предпоставки, визирани от ответника в заповедта за налагане на ПАМ,  води до извод, че в разглеждания случай остава недоказан факта, че на 05.02.2020 г. за „ИМОТ В БГ“ ЕООД е възникнало задължение да издаде фискален бон от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за сума от 4000 /четири хиляди/ лева.

Наличието на толкова съществен порок в съдържанието на оспорената заповед прави безпредметно излагането от съда на мотиви досежно продължителността на срока, за който е наложена принудителната административна мярка. Такива биха били необходими само при доказано извършено административно нарушение по смисъла на чл. 7, ал.1 във вр. чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Както се посочи по-горе в изложението, разглежданият случай не е такъв.

С оглед изложеното, оспореният административен акт се явява постановен при неправилно и превратно приложение на материалния закон, несъобразен с неговата цел, поради което следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

Предвид приетия по спора краен правен резултат и своевременно направеното от  процесуалния представител на оспорващото търговско дружество искане за присъждане на разноски, съдът счита същото за основателно и следва да го уважи до претендирания размер от 550 /петстотин и петдесет/ лв., съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.

 

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, съдът

 

 

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/№ 28-ОП/29.01.2021 г., издадена от Директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Варна, с която на Имот в БГ“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от управителя М.Т. Й., на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „б“ от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/   е наложена ПАМ „Запечатване на търговски обект - офис находящ се в гр. Варна, бул. „Княз Борис І“ № 60, ет. 1 и е забранен достъпа до него за срок от 14 дни.

ОСЪЖДА ТД на НАП Варна да заплати на Имот в БГ“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от управителя М.Т. Й., сумата от 550 (петстотин и петдесет) лв., представляваща сторените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

Г. Стоянова