№ 123
гр. София , 15.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на петнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:Иван Стойчев
Карамфила Тодорова
в присъствието на прокурора Стоил Георгиев Тойчев (АП-София)
като разгледа докладваното от Карамфила Тодорова Въззивно частно
наказателно дело № 20211000600366 по описа за 2021 година
Мотиви по внчд № 366/2021 по описа на Софийски апелативен съд,
Наказателно отделение, 1 – ви състав
Производството е по реда на чл. 48 ЗЕЕЗА.
Образувано е по протест на прокурор при Софийска градска прокуратура срещу
определение на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 9 – ти състав, с което
съдът е предал българския гражданин А. Т. М. на компетентните съдебни власти на
Република Унгария въз основа на Европейска заповед за арест от 18.12.2020г. по дело
№ 3.Bny.1504/2020/3 издадена от съдия при Околийски съд на агломерация Буда,
Република Унгария за провеждане на наказателно преследване за престъпление по чл.
370, ал.1 Наказателния кодекс на РУнгария – „кражба“ и е взета мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ до фактическото предаване на лицето на издаващата държава.
В протеста прокурорът развива съображения за интересите и на българското
правосъдие за своевременно приключване на воденото срещу исканото лице досъдебно
наказателно производство в РБългария, чиито специфики на образуване и етап на
развитие са аналогични на унгарското, от което обосновава липса на причини за
приоритет. Релевира, че съдът е следвало да прецени и тежестта на процесните
престъпления по това производство и предвидените наказания за тях, както и
възможността исканото лице да се укрие в случай, че предаването му бъде отложено.
1
Посочва, че българското наказателно производство е за престъпление по чл. 249, ал.1,
вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което се предвижда наказание от две до осем
години лишаване от свобода, а деянията, за които М. се търси от унгарските съдебни
власти е за престъпление наказуемо до пет години лишаване от свобода. Съдът
следвало да съобрази и обвинението за съучастие в деянието по чл. 249, ал. 1 НК,
което предполага забавянето на производството да рефлектира и върху други лица.
Наред с това обвиняемият М. бил с мярка за неотклонение по българското
производство „Задържане под стража“, което изключвало възможността да се укрие и
да осуети изпълнението на ЕЗА, ако предаването му бъде отложено до приключване на
производството. От друга страна предаването на исканото лице на Унгария не било
обвързано с ясни срокове, за да се обезпечи своевременното приключване на
производството в България. Прави искане да се измени решението на СГС като се
постанови отложено предаване на исканото лице до приключване на наказателното
производство по ДП № 15122/2020 на 08 РУ – СДВР, пр. пр. № 22108/2020 по описа на
СГП, като на основание чл. 44, ал. 7 ЗЕЕЗА спрямо исканото лице се вземе мярка за
неотклонение „Задържане под стража“, считано от приключване на наказателното
производство спрямо него.
В съдебно заседание пред въззивния съд прокурорът представител на САП, с
оглед на събраните от въззивния съд нови доказателства, не поддържа протеста. Моли
решението на първоинстанционния съд да се потвърди.
Защитникът пледира протестът да се остави без уважение и се потвърди
решението, предвид събраните доказателства, че срещу А.М. в настоящия момент не
се водят наказателни производства на територията на Република България. Моли за
незабавно изпълнение на решението. Релевира, че само исканото лице е заявило, че
желае да бъде предадено.
Исканото лице в лична защита и в последна дума моли да се потвърди
решението.
Съдът, като разгледа доводите на протеста и на страните, доказателствата по
делото и като сам подложи първоинстанционното решение на цялостна проверка, прие
следното:
Протестът е неоснователен.
Обосновано въз основа на събрания доказателствен материал първостепенният
съд е приел, че спрямо исканото лице А.М. е издадена по надлежния ред и в
надлежната форма европейска заповед за арест. Като отговаряща на всички изисквания
на закона тя валидно обвързва изпълняващата държава с искането на издаващата
държава като основателно.
Вярно контролираният съд е преценил, че заповедта изпълнява изискванията за
форма и съдържание визирани в чл. 37 ЗЕЕЗА, ал.1, т. 1-7 – писмена форма, с данни за
самоличност и гражданство на исканото лице, националната заповед за задържане,
характер и правна квалификация на престъплението, обстоятелства, при които е
2
извършено престъплението, включително време, място и степен на участие на исканото
лице.
Законосъобразно съдът е преценил и изискването за двойна наказуемост по чл.
36, ал. 2 ЗЕЕЗА на престъпленията, за които исканото лице се търси, и които
съставляват престъпления и по българското законодателство - кражба, било по
основния, било по квалифицирания състав на чл. 194, ал.1 НК и чл. 195, ал.1 т. 3 НК.
Не са налице основания за отказ да се предаде лицето и доколкото е изпълнено
от унгарските власти условието на чл. 41, ал. 3 ЗЕЕЗА да представят гаранция, че след
като лицето бъде изслушано на територията на Унгария, ще бъде върнато в Република
България на неин граничен контролно-пропускателен пункт за изтърпяване на
наложеното му наказание лишаване от свобода или взетата мярка, изискваща
задържане.
На следващо място, вярно първият съд е преценил и че не са налице
задължителните или факултативни основания, за да откаже изпълнението на
европейската заповед за арест съгласно чл. 39 и чл. 40, ал. 1 т. 2 – 5 и ал. 2 от ЗЕЕЗА.
За да разгледа дали е налице основанието за факултативен отказ за предаване по
чл. 40, ал.1, т. 1 ЗЕЕЗА „преди получаването на заповедта за престъплението, за което е
издадена, лицето е привлечено като обвиняем или е подсъдим в Република България“,
съдът е съобразил доказателствата по делото, че срещу исканото лице в България се е
водило досъдебното наказателно производство ДП № 3383 ЗМИП - 15122/20 по описа
на 08 РУ – СДВР , пр. пр. 22108/2020 по описа на СГП, образувано на 23.11.2020г. за
престъпление по чл. 249, ал. 1 вр. чл. 20, ал 2 , вр. чл. 26, ал. 1 НК. Приел е, че
независимо от този факт, нормата на чл. 40, ал. 1, т. 1 ЗЕЕЗА не го обвързва с
императивно задължение да постанови отказ. Съдът е развил доводи, че чл. 40, ал.1, т.
1 ЗЕЕЗА не би следвало да се прилага в случай, че данните за воденото срещу исканото
лице наказателно производство в издаващата държава насочват на своевременно
развитие и приключване, така че да не препятстват наказателното производство в
изпълняващата държава. Преценил е, че обстоятелствата на случая не обосновават
отдаване на приоритет на българското наказателно производство, така че да се
приложи нормата на чл. 52, ал.1 ЗЕЕЗА.
От данните по преписката по ЕЗА е видно, в справка приложена към корицата
на преписката, че към 05.02.2021г. срещу исканото лице се води само едно досъдебно
производство – цитираното по – горе.
В съществуващите факти, както са били изяснени пред първостепенния съд, до
разглеждането на делото от настоящата инстанция обаче е настъпило изменение. То е
свързано с факта на приключване на цитираното наказателното производство водено
срещу исканото лице.
Установява се и от постъпила от СГП справка, с приложенията към нея – препис
от споразумение и писмо до СГС, както и от представен от защитника заверен препис
от протокол от съдебно заседание, че воденото срещу исканото лице ДП № 15122/2020
3
на 08 РУ – СДВР, пр. пр. № 22108/2020 по описа на СГП, е образувано на 23.11.2020г.
по данни за престъпление по чл. 249, ал.1 НК извършено на 23.12.2020г.
В хода на производството като обвиняеми лица са привлечени К. В. М. и А. Т.
М., по обвинение за престъпление по чл. 249, ал.1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал.1 вр. чл. 26,
ал. 2 вр. ал.1 НК.
Досъдебното производство и прокурорският надзор над него са приключили,
тъй като делото е внесено по реда на чл. 381, ал.5, вр. ал. 1 НК на 02.04.2021 . в
Софийски градски съд за решаване със споразумение. По делото е образувано нохд №
1298/2021 на СГС,НО, 29 –ти състав, разгледано на 09.04.20221г. , в което заседание
съдът е одобрил споразумението.
Видно от представения от защитника адв. П. препис от протокола от съдебното
заседание на съда, за исканото лице А.М. е одобрено споразумение, с което той се
признава за виновен за престъпление извършено на 23.11.2020г. по чл. 249, ал.1, вр. чл.
20, ал.2, вр. ал.1 вр. чл. 26, ал. 2, вр. ал. 1 НК и на основание чл. 381, ал. 4 НПК и чл.
55, ал. 1, т. 1 НК му е определено наказание една година лишаване от свобода, чието
изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал.1 НК за срок от четири години.
Наказателното производство срещу него е съответно прекратено.
С това основанието за евентуално приложение на нормата на чл. 52, ал. 1 ЗЕЕЗА
и спорът повдигнат от прокурора за необходимостта от отлагане на предаването на
исканото лице до приключване на наказателното производство в България, отпадат.
Фактите по делото не отговарят повече на релевираната хипотеза. Материални пречки
пред безусловното предаване на исканото лице не са налице. Респективно и
основанието, на което почива подаденият протест също следва да се счита
дефинитивно отпаднало. Съответно отпада необходимостта от анализ на правилността
на решението на СГС с оглед преценката за предимство на нуждите на наказателното
производство водено в издаващата или изпълняващата държава. Макар, за пълнота,
настоящата инстанция да намира, че съдът и при фактическата обстановка пред себе си
е разполагал с основание за безусловно предаване на лицето. Това е така най-вече
поради кратката давност за преследване, с която разполагат унгарските власти – до 18
декември 2025г, /отразена в ЕЗА/ пред сравнително дългата такава за българските
власти – до 23.11.2035г. Това не предполага такива времеви рамки, в които
наказателното производство в РУнгария да може спокойно и без напрежение да се
разполага. Пред този критерий останалите – за тежест на деянията и тяхната
наказуемост, за включени и засегнати и други лица, за времето на образуване на
производството, като доводи на протеста, имат малко и нерешаващо за предмета на
делото значение.
Що се отнася до искането на защитника за незабавно изпълнение, такова, по
силата на това че решението е окончателно, се следва по силата на закона.
Изпълняващ орган за това се явява съответният прокурор.
При служебна проверка на решението, настоящата инстанция не намира да са
допуснати процесуални нарушения, които да налагат неговата отмяна, не са налице
4
основания и за изменението му, а са налице всички основания за неговото
потвърждаване.
Мотивиран от това, въззивният съд постанови своето решение.
Председател:
Членове: 1.
2.
РЕШИ:
и на основание чл. 48 ал. 2 ЗЕЕЗА
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260181 от 17.03.2021г. на Софийски градски съд,
Наказателно отделение, 9-ти състав, постановено по нчд № 520/2021г. , с което съдът е
ПРЕДАЛ българския гражданин А. Т. М., ЕГН **********, на компетентните
съдебни власти на Република Унгария въз основа на Европейска заповед за арест от
18.12.2020г. по дело № 3.Bny.1504/2020/3 издадена от съдия при Околийски съд на
агломерация Буда, Република Унгария за провеждане на наказателно преследване за
престъпление по пар. 370, ал.1 от Наказателния кодекс на РУнгария – „кражба“ и е
взета спрямо него мярка за неотклонение „задържане под стража“ до фактическото му
предаване на издаващата държава.
Решението е окончателно.
Препис от решението да се изпрати на ВКП и Министерство на правосъдието.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5