№ 146601
гр. София, 12.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Частно гражданско дело
№ 20241110156771 по описа за 2024 година
Производството е образувано по заявление на „АПС Бета България”
ЕООД срещу С. Р. Н. за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за суми, както следва: 1/ сумата от 352.12 лева,
представляваща главница по договор за потребителски кредит, ведно със
законна лихва от 25.09.2024 г. до изплащане на вземането; 2/ договорна лихва
в размер на 27.76 лева за периода 31.01.2020 г. – 31.07.2020 г .; 3/ лихва за
забава върху главницата в размер на 325.27 лева за периода 31.07.2020г. –
28.08.2024 г.; 4/ сумата от 809.03 лева, представляваща неустойка за
непредставяне на обезпечение, начислена на основание чл. 17 от договора;
За претендираните от заявителя главница, договорна лихва и лихва за
забава, съдът приема, че искането е основателно и следва да се издаде заповед
за изпълнение.
Съдът приема, че заявлението, в частта за сумата от 809.03 лева,
представляваща неустойка за непредставяне на обезпечение, следва да се
отхвърли по следните съображения:
Съдът намира, че клаузата от договора, установяваща, че длъжникът
дължи и неустойка за неизпълнение на задължението за осигуряване на
обезпечение, е нищожна и не поражда права и задължения за страните.
Основното задължение на длъжника по договора за потребителски
кредит е да върне предоставените му в заем парични средства, да заплати
уговореното възнаграждение за ползването им и съответно реалните разходи
по събирането на задължението, но с процесната неустойка възстановяване на
тези вреди не се гарантира, поради което с неустойката не се осъществява
обезщетителната й функция.
Липсва и обезпечителният елемент на неустойката, тъй като изначално
не е ясно какви вреди на кредитора би покрила тази неустойка. В интерес на
кредитора е да подсигури длъжник, който да бъде надежден и от когото да
очаква точно изпълнение на договорните задължения, като проверката за
кредитоспособността на потребителя следва да предхожда вземането на
1
решението за отпускане на кредита, за което на кредитора са предоставени
редица правомощия да изисква и събира информация (чл. 16 и сл. ЗПК) и едва
след анализа й да прецени дали да предостави заемната сума.
Не може да се приеме, че изпълнява и санкционната функция, тъй като
задължението на кредитополучателя отнасящо се до осигуряване на
поръчител и/или банкова гаранция не е определено като предварително
условие за сключване на договора, като по този начин се нарушава и
принципът за добросъвестност и равнопоставеност на страните.
Ето защо съдът намира, че клаузата за неустойка в договора за заем, от
която заявителят черпи право да претендира сумата от 809.03 лева е
недействителна като противоречаща на закона, поради което, на основание чл.
411, ал. 2, т. 2 от ГПК, следва да откаже издаване на заповед за изпълнение /в
този смисъл и т. 4 от ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСТК на
ВКС/.
Заявлението следва да се отхвърли и пропорционално в частта за
разноските, като се приеме, че размерът на юрисконсултското възнаграждение
е в размер на 100,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК с вх. № 300408/25.09.2024 г., подадено от
„АПС Бета България“ срещу С. Р. Н., В ЧАСТТА, с която се претендира
издаване на заповед за изпълнение за сумата от 809.03 лева, представляваща
неустойка за непредставяне на обезпечение, начислена на основание чл. 17 от
договора за потребителски кредит, както и в частта за разноските,
съразмерно на отхвърлената част от заявлението, а именно за разликата над
13.35 лева до 25,00 лева – заплатена държавна такса и за разликата над 53.43
лева до 100,00 лева – определено юрисконсултско възнаграждение.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск относно
вземанията, за които е отхвърлено заявлението, в едномесечен срок от влизане
в сила на настоящото разпореждане, като довнесе дължимата държавна такса.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2