№ 250
гр. Варна, 14.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Мая Недкова
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20243100500007 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Електроразпределение Север“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик‘ № 258, „Варна Тауърс - Г“, подадена чрез
процесуален представител, срещу Решение № 284/27.10.2023 год.,
постановено по гр. дело № 20233130100311 по описа на РС-Провадия за 2023
год., с което са отхвърлени предявените от „Електроразпределение Север“ АД
– Варна срещу И. А. А. от гр. Шумен обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждането на
ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 927, 12 лева,
представляваща стойност на неплатена електрическа енергия за периода
21.01.2022 год. – 20.04.2022 год. за обект с абонатен номер **********,
находящ се в с. Градинарово, Община Провадия, за която сума е издадена
фактура с № **********/21.04.2022 год., ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху горната сума, считано от подаването на
исковата молба – 22.03.2023 год. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 84, 47 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху сумата от 927, 12 лева за периода 04.05.2022 год. – 27.03.2023 год.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при
допуснати нарушения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат
1
до неправилна преценка и анализ на доказателствата, в резултат на което
решението е и необосновано. Неправилно е прието, че ответникът не е
материално легитимиран да отговаря по исковете, като не е съобразено, че в
случая не са изпълнени задълженията по чл. 17, т. 3 от ОУ на ДПЕЕ за
уведомяване на ищцовото дружество за настъпилата промяна относно
собствеността върху снабдявания с електрическа енергия обект на
потребление.
Отправеното с жалбата искане е за отмяна на решението и за
постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени, ведно с
присъждане на разноските за двете инстанции.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК чрез
процесуален представител, насрещната страна И. А. А. от гр. Шумен, оспорва
жалбата, счита че е неоснователна, а обжалваното решение – правилно и
настоява да бъде потвърдено, ведно с присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуален представител,
поддържа въззивната си жалба, а въззиваемият оспорва жалбата, поддържа
подадения писмен отговор.
Съдът съобрази следното:
Производството пред РС-Провадия е образувано по предявени от
„Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик № 258 срещу И. А. А. от
гр. Шумен обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца
следните суми: сумата от 927, 12 лева, представляваща стойност на неплатена
електрическа енергия за периода 21.01.2022 год. – 20.04.2022 год. за обект с
абонатен номер **********, находящ се в с. Градинарово, Община Провадия,
за която сума е издадена фактура с № **********/21.04.2022 год., ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната сума,
считано от подаването на исковата молба – 22.03.2023 год. до окончателното
й изплащане, както и сумата от 84, 47 лева – обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху сумата от 927, 12 лева за периода 04.05.2022 год. –
27.03.2023 год.
В исковата си молба ищецът навежда следните твърдения:
Ответникът И. А. А. е наследник по закон на Атанас Иванов А., починал
на 13.02.2002 год. Наследодателят на ответника е бил клиент на „Енерго-Про
Продажби“ АД, със седалище гр. Варна при сключен при Общи условия
Договор за продажба на електрическа енергия /ОУДПЕЕ/ за обект на
потребление с абонатен номер **********, находящ се в с. Градинарово,
Община Провадия. След смъртта на титуляра на партидата през 2002 год., въз
основа на наследствено правоприемство ответникът е придобил
собствеността върху горния обект на потребление, до който се доставя
електрическа енергия съгласно ОУ на ДПЕЕ. На 20.04.2022 год. е извършена
техническа проверка на измервателната система в горния обект на
потребление, при която е установено неправомерно присъединяване на обекта
към електроразпределителната мрежа „ниско напрежение“, извършено в
2
електромерното табло, като захранващият обекта с „фаза“ проводник е
изваден от клемата на електромера /средството за търговско измерване/ и е
допрян до клемата на витловия предпазител преди електромера – към
входящата клема и по този начин консумираната от обекта на ответника
електрическа енергия не преминава през електромера, съответно не се
измерва, не се отчита и не се заплаща. Със справка № 62956_F34C от
21.04.2022 г. за корекция при неизмерване, неправилно и/или неточно
измерване на електрическата енергия, в съответствие с чл. 50, ал. 2 и 3 от
ПИКЕЕ и въз основа на горния протокол ищцовото дружество е одобрило
корекция на потребеното от процесния обект количество електрическа нергия
за периода от 21.01.2022 г. до 20.04.2022 г. в размер на 3960 кВтч. За
начисленото количество електроенергия е издадена фактура №
**********/21.04.2022 год. на стойност 927, 12 лева с вкл. ДДС. Падежът на
плащане на фактурата е 03.05.2022 г., като и към настоящия момент сумата по
фактурата не е платена, ответникът е в забава за плащане и за периода
04.05.2022 год. до 27.03.2023 год. дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата от 927, 12 лева в размер на 84, 47 лева.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответникът И. А. А.
оспорва исковете. Твърди, че няма облигационно правооотношение с
ищцовото дружество за доставка на електроенергия за процесния обект на
потребление, не е собственик на имота в с. Градинарово, общ. Провадия, нито
е титуляр на вещно право на ползване, имотът е отчужден още през 2000 год.,
съответно няма качеството на „потребител“ на електрическа енергия и не
дължи на ищцовото дружество никакви суми. Твърди още, че при
отчуждаването на имота през 2000 година ОУ на ДПЕЕ, на които се позовава
ищцовото дружество, не са били действащи.
По изложените съображения счита, че не дължи на ищеца процесните
суми и настоява за отхвърляне на предявените против него искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, прие за установено следното от
фактическа страна:
Видно от Констативен протокол № 5101697/20.04.2022 год., служители
на „Електроразпределение Север“ АД-Варна са извършили техническа
проверка на електромер (СТИ) с фабр. № 1127 0218 0399 2911, монтиран на
обект на потребление, находящ се в с. Градинарово, общ. Провадия, с аб. №
**********, по партида с кл. № ********** с титуляр Атанас Иванов А.. При
проверката е установено неправомерно присъединяване на обекта към
електроразпределителната мрежа „ниско напрежение“, извършено в
електромерното табло, като захранващият обекта с „фаза“ проводник е
изваден от клемата на електромера и е допрян до клемата на витловия
предпазител преди електромера – към входящата клема и по този начин
консумираната от обекта електрическа енергия не преминава през
електромера, съответно не се измерва, не се отчита и не се заплаща. Със
справка № 62956_F34C от 21.04.2022 г. за корекция при неизмерване,
неправилно и/или неточно измерване на електрическата енергия, в
съответствие с чл. 50, ал. 2 и 3 от ПИКЕЕ и въз основа на горния протокол,
3
„Електроразпределение Север“ АД е одобрило корекция на потребената от
процесния обект електроенергия за периода от 21.01.2022 г. до 20.04.2022 г. в
размер на 3960 кВтч. За начисленото количество електроенергия е издадена
фактура № **********/21.04.2022 год. на стойност 927, 12 лева с вкл. ДДС.
Падежът на плащане на сумата по фактурата е 03.05.2022 г.
Видно от представените на л. 50-51 от делото на РС – Провадия два
договора за продажба, сключени с нот. акт № 10/1996 год. и № 62/2000 г. по
описа на нотариус с район на действие района на РС – Провадия,
собствениците на имота, в който се намира и обектът на потребление с аб. №
**********, находящ се в с. Градинарово, общ. Провадия, между които и
ответникът И. А. А., са се разпоредили в полза на трето лице - Айтен Ахмед
Мехмедова - с правата си които имат върху имота, вкл. и върху друг,
притежаван от тях, незастроен имот.
На 23.06.2023г. ответникът е депозирал искане до „Енерго-Про
Продажби“ АД, със седалище гр. Варна за промяна на титуляра на партидата,
като не се спори, че искането е било уважено. В искането си ответникът е
заявил, че задълженията за обекта с аб. № ********** са след продажбата на
имота.
От заключението на СТЕ, изслушано в първата инстанция, е
установено, че към датата на извършената от дружеството проверка
процесният електромер е бил в метрологична годност и е можел да отчита
консумираната ел. енергия с грешка не по-голяма от допустимата, като не са
налице и данни за техническа неизправност на СТИ. При проверката е
констатирано неправомерно вмешателство в схемата на свързване на обекта с
аб. № **********, в резултат на което за периода от 21.01.2022 г. до
20.04.2022 г. потребеното количество електроенергия не е преминавало през
СТИ. За посочения период няма и отчетена електрическа енергия.
Количеството електроенергия от 3960 кВтч за доплащане е изчислено
математически точно и съгласно установената в ПИКЕЕ методика.
Стойността на начисленото количество електрическа енергия е правилно
изчислена – съобразно утвърдените от КЕВР цени за технологични разходи.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, в приложимата редакция на нормата
ДВ, бр. 54/2012 год. „битов клиент" е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. А според т. 41б на § 1 от ДР на ЗЕ, „потребител на енергийни
услуги" е краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или
ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с
енергия или природен газ.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ОУ на ДПЕЕ (2007 г.) потребител на
електрическа енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или
ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на
„Е.ОН България Мрежи" АД, с променено понастоящем наименование
4
„Електроразпределение Север“ АД, което ползва електрическа енергия за
домакинството си, и е снабдявано и закупува същата от „Е.ОН България
Продажби" АД, понастоящем „Енерго-Про Продажби“ АД. Според ал. 2
потребител на електрическа енергия за стопански нужди е физическо или
юридическо лице, присъединено към електроразпределителната мрежа на
„Е.ОН България Мрежи" АД и което купува електрическа енергия за
стопански нужди, включително и лица на издръжка на държавния или
общинския бюджет.
Съгласно чл. 6, ал. 2 от ОУ на ДПЕЕ (2007 год.) потребител на
електрическа енергия за битови нужди може да бъде и друго лице при
условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на
имота, е дал пред "Е.ОН България Продажби" АД (сега „Енерго-Про
Продажби“ АД) съгласие в нотариално заверена форма лицето да бъде
потребител за определен срок. В този случай за задълженията към "Е.ОН
България Продажби" АД (сега „Енерго-Про Продажби“ АД) собственикът
или титулярът на вещното право на ползване е солидарно отговорен заедно с
лицето, за което е дал съгласието си. Според ал. 3 потребител на електрическа
енергия за стопански нужди може да бъде и друго лице при условие, че
собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота е дал
пред "Е.ОН България Продажби" АД съгласие в нотариално заверена форма,
лицето да бъде потребител за определен срок. В ал. 4 е предвидено, че страна
в отношенията с "Е.ОН България Продажби" АД („Енерго-Про Продажби“
АД) е лицето, явяващо се потребител по смисъла на ал. 2 или ал. 3 и всички
фактури се издават на негово име.
От анализа на цитираните норми на ЗЕ и на ОУ на ДПЕЕ е видно, че в
случая „потребител” на доставяната от крайния снабдител ел. енергия по
смисъла на ЗЕ и на ОУ на ДПЕЕ е собственикът или носителят на ограничено
вещно право на ползване на снабдявания с ел. енергия имот, респ. на обекта
на потребление. В този смисъл са и задължителните указания по тълкуването
и прилагането на закона, дадени с ТР № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС на РБ.
Ответникът И. А. А. няма качеството на потребител на електрическа енергия
по отношение на процесния обект по смисъла на ЗЕ и на ОУ на ДПЕЕ.
Потребител, а съответно и страна (купувач) по сключения при Общи условия
договор за продажба на електрическа енергия, е собственикът или носителят
на ограничено вещно право на ползване на обекта, снабдяван с ел. енергия, а
ответникът не е нито собственик, нито носител на ограничено вещно право на
ползване върху имота. Ето защо след като ответникът не е страна по договора
за продажба на ел. енергия за процесния обект, той няма и задължения за
заплащането и към “Енерго-Про Продажби“ АД-Варна, съответно няма и
́
задължения за плащане на стойността на начисленото по реда и при условията
на ПИКЕЕ /2019 год. / количества ел. енергия в хипотезите на установено
неизмерено, неправилно или неточно измерено количество електрическа
енергия към „Електроразпределение Север“ АД – Варна, съгласно чл. 56, ал. 2
от ПИКЕЕ /2019 год./, какъвто е и настоящият случай.
След като ответникът няма качеството на потребител на енергийни
услуги по повод на продажбата на ел. енергия за обект на потребление с аб. №
5
**********, находящ се в с. Градинарово, общ. Провадия предявените от
ищцовото дружество обективно кумулативно съединени осъдителни искове
по чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД са неоснователни, тъй като ответникът не е
материално правно легитимиран да отговаря по тях.
Доводите във въззивната жалба, че ответникът не бил изпълнил
задължението си по чл. 16, т. 7 от ОУ на ДПЕЕ да уведоми дружеството –
доставчик на електрическа енергия за настъпилите промени в собствеността
върху имот, респ. върху обекта на потребление на електрическа енергия, при
което и именно ответникът е задължен за плащане на процесните суми,
настоящия състав счита за неоснователни. Както се посочи по – горе, законът
свързва качеството на задължен да плаща цената на потребяваната ел. енергия
правен субект с качеството на собственик на имота или на титуляр на
ограничено вещно право на ползване – в този смисъл са и задължителните
указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с ТР № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС на РБ; също и Решение № 205/28.02.2019г. по гр. дело №
439/2018г. на ВКС на РБ, III г. о. Предвид обстоятелството, че още към 2000
год. ответникът е отчуждил имота и не притежава право на собственост, нито
ограничено вещно право на ползване върху имота, то същият няма качеството
потребител, поради което и неизпълнението на задължението му по чл. 16, т.7
ОУ на ДПЕЕ /да уведоми дружеството – доставчик на ел. енергия за
настъпилите промени в собствеността относно снабдявания с електрическа
енергия обект/ не би могло да обоснове качеството му на потребител на ел.
енергия по смисъла на ЗЕ, при положение, че не отговоря на установените в
ЗЕ критерии. Без значение е и обстоятелството, че в типовата бланка на
заявлението от 23.06.2023 год. се съдържа текст, според който подалият
заявлението (в случая ответникът) декларира, че бил фактически ползвател на
имота. Това е така защото, съобразно изложеното по – горе, законът свързва
качеството на „потребител“, а оттам и на задължен да заплаща на цената на
потребяваната ел. енергия правен субект с качеството на собственик на имота
или на титуляр на ограничено вещно право на ползване, а не с качеството
„фактически ползвател“.
В обобщение обжалваното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено.
При този изход на делото разноски на въззивника не се присъждат.
Въззиваемият – ответник по исковете и по жалбата, не е ангажирал
доказателства за извършени разноски за настоящото въззивно производство,
поради което и съдът не му присъжда такива.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 284/27.10.2023 год., постановено по гр.
дело № 20233130100311 по описа на РС-Провадия за 2023 год.
Решението не подлежи на обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7