Разпореждане по дело №83/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на С. В. М. и О. Н. М., двамата с адрес: Г., ул. “Б” № 8, против Решение №1813/01.07.2010г. по Г.д. №985/2009 г. на РС - Г. С., с което първоинстанционния съд е отхвърлил, като неоснователни, исковете предявени от жалбоподателите срещу А. А. В. и А. В. А., двамата с адрес: Г.С., Ж. „.”, ул.”621”, бл. № 632, вх. А, . 4, ап. 17, за признаване за нищожна, поради невъзможен предмет и липса на основание на покупко- продажбата, извършена на 13.05.1992г. с нотариален акт № 38, т. II, дело № 822/1992г., с която А. В. А. е продал на А. А. В. първи жилищен етаж, с площ от 99,60 кв.м., от двуетажната жилищна сграда, построена в парцел XII от кв. 115, по плана на Г. С., при съседи: улица, Д Х, Ф Х, заедно с ½ ид. част от общите части на сградата и от избеното помещение и подпокривното пространство, както и иска за отмяна на нотариалния акт за сделката.

Във въззивната жалба се посочва, че решението на районния съд е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, за което се излагат подробни съображения. Твърди се, на първо място, че съда в мотивите си се е произнесъл, относно предявен от ищците отрицателен установителен иск, какъвто не е предявен, като съда е установил, че не е налице такъв иск, а е налице иск за нищожност. На следващо място в жалбата се посочва, че съда не е обсъдил като доказателство, представения по делото нотариален акт №72, т. II, рег. №2743, д. №248/2009г., който е относим към предмета на спора, тъй като с него се доказва правото на собственост на жалбоподателите върху процесния имот. Посочва се още, че изводите на съда за неоснователност на исковите претенции са неправилни, като са изложени съображения, относно тяхната основателност. В жалбата се твърди още, че РС не е обсъдил в решението си предявения иск по чл. 537, ал. 2 ГПК, както и са изложени доводи за неправилност на решението, с оглед извършени процесуални нарушения при даване ход на делото. От въззивния съд се ика да бъде отменено решението на районния съд, като бъде постановено ново, по съществото на спора, с което исковете да бъдат уважени.

В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената въззивна жалба, насрещните страни по жалбата - ищци пред първоинстанционният съд - А. А. В. и А. В. А., са подали такъв, с който я оспорват като неоснователна, като претендират решението на съда, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Посочва се, че изложените в жалбата оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решението, са голословни и неоснователни, като изводите на РС са правилни и законосъобразни, изградени въз основа цялостния анализ на събраните по делото доказателства, както и че възражението на жалбоподателите, че съда не се е произнесъл по втория иск е неоснователно. В депозиран пред съда писмен “отговор II-ри” и в съдебно заседание въззиваемия А. А., лично и като пълномощник на въззиваемия А. В., излага допълнителни подоробни съображения за неоснователност на подадената въззивна жалба.

Във въззивната инстанция не са събрани нови писмени доказателства.

Благоевградски окръжен съд, като съобрази твърденията и доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

Пред РС-Г. С. е предявена искова молба от С. В. М. и О. Н. М., срещу А. А. В. и А. В. А., в която ищците твърдят, че съгласно нотариален акт за покупко-продажба №72, т. II, рег. №2743, д. №248/2009г. са придобили собствеността върху първи жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, със застроена площ от 100 кв.м., ведно с ½ ид.ч. от тавана, мазето и общите части на сградата, както и 150/418 кв.м. ид.ч. от УПИ XII-1977, кв. 115 по рег. план на Г. С., при граници и съседи на имота: улица, УПИ XI-1968 и УПИ XIII-1976. Преди няколко дни били установили, че пърия ответник- А.В., притежава нотариален акт №38, т. II, д. №822/13.05.1992г., в който се сочи, че е придобил собствеността на описания по-горе недвижим имот от втория ответник- А. А.. Ищците твърдят, че нотариалният акт е нищожен, поради невъзможен предмет на сделката извършена с него, както и поради липса на основание, тъй като А. В. е придобил този имот от своя баща, но последния не е бил собственик на този етаж от къщата, което обстоятелство е видно от нотариален акт №187, т. II, д. №663/1969г. Твърди се, че ответника А. В., не могъл да придобие повече права, отколкото е имал неговия праводател и тъй като последния е имал право да построи трети жилищен етаж върху процесния недвижим имот, то той не е могъл да прехвърля на търето лице друг обект от тази жилищна сграда, освен това, което му е учредено, респ. първият жилищен етаж, на който собственици са ищците и който същите са придобили добросъвестно. С оглед обстоятелството, че А. В. притежава документ за собственост, относно придобития от ищците добросъвестно недвижим имот, последните искат да бъде постановено решение, с което да бъде обявена за нищожна сделката, относно продажбата на първи жилищен етаж на двуетажната жил. сграда, поради невъзможен предмет и липса на основание на тази сделка, оформена с нотариален акт №38, т. II, д. №822/13.05.1992г., като последния бъде обезсилен.

В депозирания по чл. 131 ГПК писмен отговор, ответниците оспорват така предявените искове. В отговора се твърди, че ответникът А.В. е собственик на процесния жилищен етаж на основание покупко-продажба, извършена с нот. акт № 38, т. 2, дело № 822/1992 г. и че ответника А. А. се е разпоредил с имота, като негов собственик. Сочи се, че ответника А. А. е построил първия етаж от двуетажната жил.сграда на основание учредена суперфиция от собственика на парцела, като в този жилищен етаж същият е живял заедно с родителите си в продължение на 18 години и са го придобили по давност, с начален момент от 01.01.1961г. Ответникът А. В. А. твърди, че освен на първия жил. етаж е собственик и на 118 кв.м. ид. части от парцела, в който е построена сградата, както и че е носител на правото на строеж на трети жилищен етаж, но жилището не е построено. Ответниците оспорват правото на собственост на праводателя на ищците. В тази връзка сочат, че спора за правото на собственост между тях и праводателя на ищците е бил решен в тяхна полза с влезли в сила съдебни решения, а именно спора с лицето В С А..

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следното:

С декларация, с удостоверяване на подписа от С. Народен съдия, на 1961г., С Х/А./, е дал съгласие и е разрешил на брат си А. А. да построи върху собствения му парцел 10-ти, в кв. 115 по рег. план на Г. С, да построи жилищен етаж в обща съсобствена жил сграда, по надлежно удобрен арх. план.

С писмо от 01.02.1961г. на Председателя на Градски народен съвет , Г. С. до Окръжен народен съвет, Г. Благоевград, са изпратени за съгласуване 4 бр. арх. планове за нова жил. сграда на А. и С В Х, като е отбелязано, че е приложена нотариално-заверена декларация.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот и учердяване право на строеж №187, т. II, д. №663/1969г., С А./Х/, със съгласието на съпругата си, продава на А. А. 118 кв.м. ид.ч. от собствения си парцел 10-ти в кв. 115, по плана на Г. С., целият с площ от 418 кв.м., като заедно с това му отстъпва правото на строеж да надстрои в същия парцел трети жилищен етаж на собствената си къща в този парцел, съгласно утвърден арх. план.

С нотариален акт за продажба на недвижим имот №38, т. II, д. №822/1992г. А. А. е продал на сина си А. В., първи партерен етаж от двуетажна жил. сграда, находяща се в Г. С., ул. „Е Т” 8, състоящ се от две стаи, хол, кухня и сервизни помещения, застроен на 99.60 кв.м., заедно с ½ ид.ч. от общите части на сгарадата, заедно с ½ ид.ч.от избеното помещение и толкова от подпокривното пристранство, без дворното място върху, което е построена сградата, представляващо парцел XII от кв. 115, по плана на гарад, цялото с площ от 418 кв.м., като продавачът си запазва пожизнено правото на ползване върху недвижимия имот, като съгласно нотариално-заверена декларация от 02.07.1992г., продавачът е получил продажната цена от 5000 лв.

Съгласно удостоверение №209/1992г. от данъчна служба, Г. С., А. А. притежава недвижим имот, находящ се в кв. 115, парцел XII, по плана на града- първи жил. етаж.

Съгласно удостоверение от 1992 на РДВР- Благоевград, А. А., К И и В Хр. А. са бивши жители на Г. С. и до 1979г. са живяли на ул. „Е Т” 8, първи етаж.

Съгласно удостоверение от 1993г. на община С., А. А. е бивш жител на града, заселен 1961г. от с. Е и изселен в Г. С. на 15.11.1971г., като е бил глава на семейство и при него са живяли родителите му В и К А, за които се е грижел до тяхната смърт.

С решение №1728/28.12.2001г. на тричленен състав на ВКС и с решение №333/28.11.2003г. на 5-членен състав на ВКС, В С А., е осъден да отстъпи собствеността и предаде владението на А. А В. на първи етаж на двуетажна сграда, находяща се в Г. С., ул. „Б” 8, състоящ се от две стаи, хол, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 99.60 кв.м., заедно с ½ ид.ч. от общите части на сградата, избеното помещение и подпокривното пространство.

С протокол за опис на недвижим имот по изп. дело №27/2002г. на О М, съдия-изпълнител при РС-Г. С., на 25.07.2006г. А. В., като взискател, е въведен във фактическо владение на следния недвижим имот: първи жил. етаж на двуетажна жил. сграда, находяща се в парцел XII, кв. 115, пл. №1977 по плана на Г. С., по стар рег. план на ул „Б” 8, представляващ парцел 10, с площ на парцела от 418 кв.м.

С нотариален акт за продажба на недвижим имот №72, т. II, д. №248/2009г. ищците са закупили 150/419 кв.м. ид.ч. от УПИ XII-1977, в кв. 115 по плана на Г. С., целият с площ от 418 кв.м., ведно с първи жил. етаж, декларирана застроена площ от 100 кв.м. от двуетажна жил. сграда, построена в имота, както и ½ ид.ч. от тавана, мазето и общите части на сградата.

При така установеното съда направи следните правни изводи:

Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 и 4 от ЗЗД и иск с чл.537, ал. 2 ГПК.

По исковете с правно основание чл. 26, ал. 2, пр.1 и пр.4 от ЗЗД.

Така предявените искови претенции са допустими. Налице е правен интерес от страна на ищците, с оглед представения от тяхна страна нотариален акт за покупко-продажба №72/2009г., съгласно който същите са придобили от трето лице процесния недвижим имот и въз основа на който се легитимират, като собственици на същия.

Съдът намира, че предявеният иск за обявяване на извършената с нотариален акт №38, т. II, д. №822/13.05.1992г. сделка за покупко продажба на недвижим имот, за нищожна, поради невъзможен предмет, е неоснователен. Невъзможен предмет, което е основание за нищожност на договора, ще е налице тогава когато липсва обектът на правоотношението, а процесният случай не е такъв. Предметът, тоест обектът на правоотношението, е бил първи жилищен етаж на двуетажната жилищна сграда, състоящ се от две стаи, хол, кухня и сервизни помещения, застроен на 99.60 кв.м., заедно с ½ ид.ч. от общите части на сгарадата и ½ ид.ч.от избеното помещение и от подпокривното пространство. Сам по себе си обекта на правоотношението по атакуваната сделка, представлява обособено самостоятелно жилище, което е възникнало още с изграждането на сградата, като същото е съществувало и е било обособено като такова, към момента на сключване на сделката.

Неоснователен е и предявеният иск за обяваване сделката за нищожна, поради липса на основание на същата. При покупко-продажбата на недвижим имот, причината за сключването й е прехвърлянето на правото на собственост срещу заплащане на продажната цена, което по своята същност е и основанието за сключване на сделката. Твърдението на ищците, че първият ответник не могъл да придобие повече права, отколкото е имал неговия праводател, тъй като последния е имал право да построи трети жилищен етаж и не е могъл да прехвърля първият жилищен етаж, е неоснователно и не води до посочения порок за нищожност на сделката, като в тази връзка настоящата инстанция изцяло споделя мотивите на първостепенния съд, че продажбата на чужда вещ, в случая недвижим имот, не води до нищожност на покупко-продажбата.

По тези съображения, предявените кумулативно съединени искове за обяваване сделката за нищожна, на посочените в исковата молба основания, се явяват неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени. До същите правни изводи е достигнал и районния съд в обжалваното решение, като в тази му част решението е валидно, допустимо и правилно. Подадената въззивна жалба е неоснователна, като такива са и наведените с нея съображения. С крайния си съдебен акт, районният съд се е произнесъл и по двата кумулативно съединени иска за обявяване нищожността на атакуваната сделка, като не е налице плюс петитум и произнасяне по непредявена искова претенция. С оглед на това решението в тази част следва да бъде потвърдено.

По иска с правно основание чл.537, ал. 2 ГПК.

Въззивният съд намира, че по отношение на иска за отмяна на нотариалния акт за продажба на имота, първоинстанционното решение е недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено, а производсвтото по делото в тази част да бъде прекратено. За допустимостта на обжалвания съдебен акт, въззивният съд следи служебно. РС се е произнесъл по недопустим иск, тъй като по реда на чл.537, ал. 2 ГПК могат да бъдат отменени само констативни нотариални актове /по чл. 587, ал. 1 ГПК/ или издадени по обстоятелствена проверка по чл. 587, ал. 2 ГПК, но не и тези по договори за прехвърляне по вещни права. /Решение № 206/16.03.2007г. на ВКС по Г. д. № 2971/2005г., I г.о./.

Водим от горното, Благоевградски окръжен съд,

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА Решение №1813/01.07.2010г., постановено по Г.д. №985/2009 г. по описа на РС - Г. С., в частта, в която е отхвърлен, като неоснователен, предявеният иск от С. В. М. и О. Н. М., двамата с адрес: Г., ул. “Б” № 8, за отмяна на нотариалния акт №38, том II, дело №822/13.05.1992г., на районен съдия при РС-Г. С., като вместо което ПОСТАНОВЯВА:

Прекратява производството по делото по този иск поради недопустимост.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: