Р
Е Ш Е Н И Е
№ 544/11.10.2023г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик – ІІІ административен състав, в открито съдебно заседание на дванадесети
септември две хиляди двадесет и трета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Десислава Ангелова |
и
с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша
докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 450 по описа на съда за 2023 г. |
||
Производството е
по реда на чл. 121, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и е образувано
по жалбата на Г.И.Й., ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. Т.-П. САК против Заповед
№ 3-0360/07.04.2022 г. на Изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“
гр. София, с която на държавния служител е наложено дисциплинарно наказание
„Уволнение“ и му е прекратено служебното правоотношение, считано от 08.04.2022 г.
С
Решение № 794/24.10.2022 г., постановено по адм. дело № 486/2022 г. по описа на
Административен съд – Пазарджик е отменена оспорената заповед. С Решение №
4814/05.05.2023 г., постановено по адм. дело № 11012/2022 г. Върховен
административен съд – Пето отделение е отменил решението на Административен съд
– Пазарджик и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав в съответствие
със задължителни указания, дадени в мотивите на решението.
В
жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед, като
се излагат аргументи за допускане на съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и издаване на акта в противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие
с целта на закона.
В
съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от адвокат Т.-П.,
която по изложени
съображения моли съда да уважи подадената жалба и отмени процесната заповед като
незаконосъобразна. Моли за присъждане на адвокатско възнаграждение както за
настоящата, така и за касационната инстанция на основание чл. 38, ал. 2 във
връзка с чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата.
Процесуалният
представител на ответника – Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“ гр. София – главен юрисконсулт К., оспорва жалбата
като неоснователна и моли съда да потвърди оспорената заповед, с която е
прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя. Претендира присъждането на
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Административен
съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност
и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Предмет
на оспорване е Заповед № 3-0360/07.04.2022 г. на Изпълнителния директор на ИА
„Главна инспекция по труда“ гр. София, с която е наложено дисциплинарно наказание
„Уволнение“ на Г.И.Й. на длъжност „главен инспектор“ в Дирекция „Инспекция по
труда“ гр. Пазарджик за това, че в периода от 03.08.2021 г. до 10.09.2021 г. не
е изпълнил служебните си задължения, като не е изпълнил вменените му от закона
правомощия за образуване на административно-наказателни производства, съгласно
чл. 21, ал. 4, т. 3 от Устройствения правилник на ИА „Главна инспекция по
труда“, с което е извършил виновно дисциплинарно нарушение на чл. 89, ал. 2, т.
1, във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДСл.
Обжалваната
заповед е връчена на жалбоподателя на 07.04.2022 г., като в законоустановения
14 – дневен срок същият е упражнил и правото си жалба пред Административен съд
гр. Пазарджик.
В
хода на административното производство Изпълнителният директор на ИА „Главна
инспекция по труда“ е приела за установени следните факти:
По
повод постъпил в ИА „Главна инспекция по труда“ гр. София сигнал от Националния
осигурителен институт (НОИ), с резолюция на Главния секретар на ИА „Главна
инспекция по труда“ е разпоредено на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“
гр. Пазарджик – Д. С. Т., да създаде необходимата организация за участие на
служители на дирекцията в извършване на съвместна проверка със служители на
НОИ, Националната агенция за приходите (НАП) и Икономическа полиция на
работодателя „Аквабилд 67“ ЕООД по данни за отклоняване на средства от
държавното обществено осигуряване.
Със
Заповед № 3-0563 от 07.07.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“
гр. Пазарджик е определено Г.И.Й. – главен инспектор в Дирекция „Инспекция по
труда“ гр. Пазарджик да вземе участие в проверката. На 02.08.2021 г. от НОИ е
поискано участие на още двама инспектори за извършване на проверката на три
отделни обекта, стопанисвани от дружеството. Тогава е издадена Заповед № 3-0619
от 02.08.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик,
съгласно която в проверката, освен Г.Й., участие следва да вземат Ф. А. А., главен
инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, и Г. В. М., старши
инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик.
Съгласно
предоставените пред Дисциплинарния съвет сведения, сутринта на 03.08.2021 г.
служителите на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик са били разделени на
три групи, като Г.Й. е посетил база на дружеството в с. Мало Конаре, Ф. А. е посетил обект в горския масив на с. Паталеница,
а Г. М. е посетила адреса по седалище на „Аквабилд 67“ ЕООД в с. Ковачево. В
определените екипи за проверки е имало само по един представител на инспекцията
по труда, заедно с представители на НОИ, НАП и Икономическа полиция.
В
своите обяснения пред Дисциплинарния съвет, Г.Й. посочва, че при извършването
на съвместната проверка на обекта на контрол – база на „Аквабилд 67“ ЕООД,
находящ се в с. Мало Конаре, местност „Капаница“, не е установил контакт с
управител или упълномощено лице, както и с работници и служители на „Аквабилд
67“ ЕООД.
При
проверката Г.Й., съвместно с останалите членове на проверяващия екип, е посетил
и друг обект, представляващ оранжерия за отглеждане на индустриален коноп за
медицински цели, където е представил декларации на три установени да работят на
обекта лица, като е връчил на един от тях призовка с необходими за целите на проверката
документи. В своите сведения Г.Й. отказва да посочи наименованието на
дружеството работодател, стопанисващо въпросния обект на контрол, но от
прегледа на съдържанието на наличните по преписката документи е установено, че
въпросното дружество е „Парк Агрокултури“ ООД, ЕИК *********. Констатирано е,
че визираните три лица, установени да работят на обекта са С. Л. Л., Д. Х. И. и
Л. С. Л., които са декларирали, че полагат труд в полза на „Парк Агрокултури“
ООД, при наличието на всички елементи на трудово правоотношение – работно
време, работно място, получаване на трудово възнаграждение. В хода на
проверката Г.Й. е констатирал, че към момента на проверката едно от
установените на обекта лица (за което е уточнено, че е лицето С. Л. Л.) е било
без сключен трудов договор, което е узнал от представена справка за регистрация
на трудовия договор на хартиен носител. Констатирал е разлика от няколко часа
между справката за регистрация на договора на лицето и извършената проверка.
Ф.
А. А., главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, посочва
пред Дисциплинарния съвет, че около 12-13 часа на 03.08.2021 г. се е върнал в
офиса на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик след извършената проверка
на обект на „Аквабилд 67“ ЕООД, като към този момент Г.Й. вече се е бил върнал
от проверката. Ф. А. запознал
Дисциплинарния съвет, че при проведен разговор с Г.Й., същият му е споделил, че
на проверен от него обект на контрол е установил лице без сключен трудов
договор.
Г. М., старши инспектор в Дирекция „Инспекция
по труда“ гр. Пазарджик, също удостоверява, че след връщането й в дирекцията от
извършената проверка на обект на „Аквабилд 67“ ЕООД около обяд Г.Й. вече се е
бил върнал от проверката и е споделил, че на проверен от него обект е срещнал
грубо отношение от представители на работодателя.
Описаната
фактическа обстановка се потвърждава и от представения в производството
Протокол № 1056-12-360/04.08.2021 г. на ТП на НОИ гр. Пазарджик.
В
своите обяснения Г.Й. посочва, че при последното посещение от упълномощения
представител на работодателя („Парк Агрокултури“ ООД) в офиса на Дирекция „Инспекция
по труда“ гр. Пазарджик на 10.09.2021 г. му е представена папка с голям брой
документи, които той е изискал от дружеството работодател за целите на контрола
по спазване на трудовото законодателство. По време на проверката Г.Й. е бил сам
в работното си помещение. Съгласно предоставените от същия обяснения две минути
след приключване на проверката и напускане на сградата от упълномощения
представител на работодателя, в помещението, в което е работното му място, са
влезли служители на Икономическа полиция, които след извършено претърсване са
открили в представения набор от документи белязани банкноти на стойност от 500
лв. Вследствие на това Г.Й. е бил задържан. Служителят сочи, че по време на
проверката и проведените разговори с представители на работодателя не е искал и
получавал парични суми.
С
оглед необходимостта от изясняване и преценка за наличието на предпоставки за
налагане на дисциплинарно наказание на Г.Й., с писмо изх. № 22002784/19.01.2022
г., адресирано до административния ръководител на Окръжна прокуратура гр.
Пазарджик, е поискано да бъде предоставено заверено копие от събраните
материали в хода на образуваното Досъдебно производство № 213/2021 г. по описа
на ОДМВР гр. Пазарджик, касаещи служебното правоотношение на Г.И.Й. и изпълнението
на служебните му задължения.
С
писмо на Окръжна прокуратура гр. Пазарджик с вх. № 22016489 от 25.02.2022 г. са
изпратени заверени копия от писмени материали по Досъдебно производство № 213/2021
г. по описа на ОДМВР гр. Пазарджик, отнасящи се до служебната дейност на Г.Й..
По
изпратената преписка е налична призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК, връчена от гл.
инспектор Г.Й. на представител на работодателя „Парк Агрокултури“ ООД на
03.08.2021 г., в която обаче не е посочен задължителен реквизит, а именно –
датата, на която работодателят или негов упълномощен представител е задължен да
се яви и да представи описаните в призовката документи, необходими за целите на
контрола по спазване на трудовото законодателство. Без посочена дата на
явяване, връченият документ не поражда задължение за изпълнение от работодателя
и се поставя под съмнение неговото правно значение.
От
прегледа на съдържанието на представените документи е установено, че са налице
три броя попълнени декларации от всяко едно от трите лица, установени на работа
от главен инспектор Г.Й. на 03.08.2021 г., които са с различен час на попълване
от този на извършената проверка. По отношение на лицето С. Л. Л., ЕГН **********,
са налице попълнени два броя декларации със същата дата – 03.08.2021 г., но с
различен час, съответно 10:30 ч. и 13:20 ч. Същото обстоятелство е констатирано
и по отношение на попълнените декларации от лицата Д. Х. И., ЕГН ********** и Л.
С. Л., ЕГН **********.
При
извършена справка чрез информационната система на ИА „Главна инспекция по
труда“ гр. София в регистъра на подадените уведомления за регистриране на
трудовите договори на Националната агенция за приходите е установено, че към
момента на извършената проверка на място в обекта на контрол за лицето С. Л. Л.
не е подадено уведомление за регистрация на трудов договор. Уведомление за
регистрация на трудово правоотношение между работодателя „Парк Агрокултури“ ООД
и лицето С. Л. Л. е подадено на 03.08.2021 г., 11:33 ч., тоест след часа на
проверката на място в обекта (10:30 ч.), което съставлява грубо нарушение на
трудовото законодателство. Наличието на две декларации със същата дата, но с
по-късен час на попълване от лицето С. Л. Л., поражда обосновани съмнения, че
извършеното деяние е направено, с оглед избягване на административнонаказателна
отговорност на работодателя „Парк Агрокултури“ ООД, което действие неизбежно
налага съдействието на Г.Й., в качеството му на контролен орган.
В
изпратената от ОП гр. Пазарджик преписка се съдържа Протокол за извършена
проверка № ПР2125695/31.08.2021 г., подписан от гл. инспектор Г.Й. и гл.
инспектор С. А., и получен от упълномощен представител на „Парк Агрокултури“
ООД – И. Л. П.. С протокола са приложени общо 10 бр. принудителни
административни мерки, касаещи установени нарушения на изискванията за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, но същият не съдържа
констатиране на установеното полагане на труд без сключен трудов договор от
лицето С. Л. Л.. За установеното нарушение гл. инспектор Г.Й. не е ангажирал и
административнонаказателната отговорност на дружеството работодател. По
преписката не се съдържа покана, адресирана до работодателя, за съставяне на
акт за установяване на административно нарушение (АУАН), съгласно изискванията
на утвърдената процедура „Осъществяване на административнонаказателна дейност“
на ИА „Главна инспекция по труда“.
В
рамките на производството пред Дисциплинарния съвет е извършено обобщаване на
информация за цялостното изпълнение на служебните задължения от гл. инспектор Г.Й.
през календарната 2021 г., като при извършения преглед на осъществяваната от
него контролна дейност са установени редица съществени нарушения. През 2021 г.
са отменени от съда 2 бр. наказателни постановления (НП), издадени по АУАН,
съставени от гл. инспектор Г.Й., поради допуснати от него съществени процесуални
нарушения. При извършен мониторинг, завършил с Доклад № ДОК 22000747/13.01.2022
г. на дейността по предаване, изпращане и съхранение на протоколи от извършени
проверки, издадени от служители на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик
с инспекторски правомощия, както и наличие на изискуемите, съгласно действащото
законодателство (чл. 59, ал. 2 от АПК), реквизити на същия, на такива, издадени
от гл. инспектор Г.Й., е установено, че са допуснати съществени процесуални
нарушения при извършваната дейност. Констатирано е, че балансът между прилаганите
принудителни административни мерки от областта на здравословните и безопасни
условия на труд и осъществяването на трудовите правоотношения надвишава
допустимите 10%. От изготвените протоколи за извършени проверки е видно, че е
по-висок относителният дял на дадените от служителя предписания, свързани с
организацията на труда. В голяма част от протоколите направените констатации и
дадените предписания са идентични и от изготвените протоколи не личи
спецификата на контролирания обект. Тези факти показват, че извършеният от
служителя контрол по спазване на трудовото законодателство е неефективен. При
извършен мониторинг на инспекционната дейност на служителя Г.Й. е констатирано,
че същият е отчитал изпълнение на предписания, без да има доказателство за тях,
както и без взет номер от автоматизираната информационна система на ИА „Главна
инспекция по труда“ за последваща проверка, които обстоятелства са подробно
описани в Протокол № ДОК21008732/27.07.2021 г.
Установените
пропуски са обосновали извода, че през 2021 г. главен инспектор Г.Й. системно
не е изпълнил преобладаващата част от целите в индивидуалния си работен план на
нивото на изискванията, определени в него, като неизпълнението е предизвикано
от обстоятелства, зависещи от служителя и едновременно с това е демонстрирал за
преобладаващата част от компетентностите знания, умения и поведение,
неотговарящи на изискванията, което е наложило оценяването му от оценяващия
ръководител с годишната оценка на изпълнението на длъжността „Неприемливо изпълнение“.
Така
установените факти според ДНО обосновават извод за допуснато от Г.Й. нарушение
на чл. 21, ал. 4, т. 3 от Устройствения правилник на ИА „Главна инспекция по
труда“, като не е изпълнил служебните си задължения, свързани с установяване на
нарушения на трудовото законодателство в частта, свързана със законосъобразното
наемане на работници и служители. С това е прието, че е осъществил
дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДСл.
Изложени са аргументи защо се приема нарушението за извършено в периода от
03.08.2021 г. до 10.09.2021 г. и защо се приема, че са спазени преклузивните
срокове за налагане на дисциплинарно наказание за това дисциплинарно нарушение.
Изложени
са аргументи и защо се приема за налице евентуален умисъл и груба небрежност от
субективна страна. Изложени са аргументи и защо следва да се наложи именно
дисциплинарно
наказание „Уволнение“, като аргументите са свързани с цялостен преглед на
дейността на жалбоподателя за 2021 г.
Прието е, че липсват смекчаващи отговорността обстоятелства и като
такова е прието липсата на действащи наказания, които да не са заличени по
смисъла на закона, но е посочено, че това не е достатъчно да се приеме, че
следва да се наложи по-леко дисциплинарно наказание.
В
хода на съдебното производство са приобщени писмо от Изпълнителния директор на
ИА „Главна инспекция по труда“, в което се сочи, че в Изпълнителната агенция и
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик не се съхранява административната
преписка по проверката на „Парк Агрокултури“ ООД, тъй като е иззета с цел
изясняване на всички факти и обстоятелства по досъдебно производство на Окръжна
прокуратура гр. Пазарджик. Приобщени са и Докладна записка № ДОК 21010590/10.09.2021
г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, Заповед № 0675/10.09.2021
г. на Изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“ за временно
отстраняване от длъжност на Г.И.Й., Заповед № З-0312/29.03.2022 г. на
Изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“ за оттегляне на
Заповед № З-0312/29.03.2022 г., както и писмо на Окръжна прокуратура гр. Пазарджик,
с което се уведомява съдът, че разследването по
ДП № 312 ЗМ-213/2021 г. по описа на ОДМВР гр. Пазарджик е приключило и е
изпратено на прокурора за произнасяне по реда на чл. 242 от НПК.
Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна
съдът прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения
срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен
за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън
правомощията на съда е да преценява целесъобразността на административния акт.
Оспорената заповед е издадена от компетентен административен
орган – Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“, на основание чл. 92, ал. 1 от ЗДСл, според който дисциплинарните наказания
се налагат от органа по назначаването, с изключение на случаите по чл. 6, ал. 2
и 3. От приложените по административната преписка доказателства се установява, че
Г.И.Й. е назначен на длъжност „младши инспектор“ в Дирекция „Областна инспекция
по труда“ гр. Пазарджик със Заповед № 274 от 18.05.2005 г. на Изпълнителния директор
на ИА „Главна инспекция по труда“, поради което и именно издалият процесната заповед
Изпълнителен директор на ИА „Главна инспекция по труда“ е компетентният дисциплинарно
наказващ орган, в чиито правомощия е да наложи дисциплинарно наказание.
Актът, предмет на оспорване, е издаден в изискуемата писмена
форма като съдържа задължителните реквизити, регламентирани в чл. 59, ал. 2 от АПК.
Спазени са и специалните изисквания към формата и съдържанието на акта, регламентирани
в чл. 97, ал. 1 от ЗДСл – в заповедта са посочени трите имена и длъжността на дисциплинарно
наказващия орган; дата на издаването й; трите имена и длъжността на наказания държавен
служител; описание на извършеното от него нарушение, датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които
го потвърждават; посочени са служебните задължения, които са били виновно нарушени;
видът и размерът на наказанието; правното основание за налагането му. Предвид това
не се констатират основания за прилагане на отменителното основание по чл. 146,
т. 2 от АПК.
Спазена е и процедурата, предвидена в ЗДСл за налагане
на дисциплинарно наказание, в който смисъл не са налице основания заповедта да бъде
отменена поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Правилно е приложен и материалният закон.
Съгласно чл. 89, ал. 1 от ЗДСл, държавният служител, който
е нарушил виновно своите служебни задължения, се наказва с предвидените в този закон
наказания. Според ал. 2 на същата разпоредба дисциплинарни нарушения са: неизпълнение
на служебните задължения; забава изпълнението на служебните задължения; неспазване
кръга на служебните правомощия; нарушение на задълженията спрямо гражданите по чл.
20; неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната
администрация. Видовете дисциплинарни наказания, които могат да бъдат наложени за
извършено дисциплинарно нарушение са посочени изчерпателно във възходящ ред в чл.
90, ал. 1 от ЗДСл и са както следва: забележка; порицание; отлагане на повишението
в ранг с една година; понижение в по-долен ранг за срок от 6 месеца до 1 година;
уволнение.
В настоящия случай на жалбоподателя е наложено дисциплинарно
наказание по чл. 90, ал. 1, т. 5 – „Уволнение“. Предвид това, че наложеното наказание
е възможно най-тежкото, законодателят е регламентирал освен общите изисквания към
процедурата и специфични такива. Според общото правило на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл,
дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание
да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере
и оцени посочените от него доказателства. Когато наказанието е от вида на процесното,
законът постановява, че преди налагането му дисциплинарно наказващият орган взема
становището на дисциплинарния съвет, който образува дисциплинарно дело по негово
нареждане – чл. 96, ал. 1 от ЗДСл. Дисциплинарният съвет има задължение да изясни
фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение, както и изслушва при необходимост
обясненията на държавния служител и обсъжда представените от него доказателства
– ал. 2 на същата разпоредба. Дисциплинарният
съвет приема решения с мнозинство от две трети. Решението на дисциплинарния съвет
съдържа становище относно наличието на основание за дисциплинарна отговорност, както
и относно вида и размера на съответното на извършеното нарушение дисциплинарно наказание
(ал. 3). От доказателствата по делото се установи, че тази процедура е изпълнена.
В настоящия случай, във връзка с получено
Постановление рег. № 312000-16389/10.09.2021 г. на ОДМВР гр. Пазарджик за
образувано Досъдебно производство № 312 3М-213/2021 г. по описа на ОДМВР гр.
Пазарджик и вх. № 2920/2021 г. по описа на Окръжна прокуратура гр. Пазарджик за
извършено престъпление по чл. 301, ал. 1 от Наказателния кодекс, навеждащо на извод за допуснато дисциплинарно нарушение,
ответникът е издал Заповед № 3-0673/10.09.2021 г., с която на основание чл. 96,
ал. 1 от ЗДСл е наредил Дисциплинарният съвет на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ да образува дисциплинарно дело срещу държавния служител Г.И.Й.,
главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, за изясняване на
фактите и обстоятелствата, изложени в постановлението.
След образуване на дисциплинарното дело Дисциплинарният
съвет е провел три заседания, първото от които е на 11.01.2022 г., като е поискал писмени обяснения и е
изслушал служителя Г.Й.. На 10.02.2022 г. е проведено заседание, на което са
изслушани старши юрисконсулт М. Ш., главен инспектор Ф. А. и старши инспектор Г. М. – служители в
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик. С цел изясняване на фактите и
обстоятелствата, предмет на образуваното дисциплинарно производство, на 11.02.2022
г. е проведено заседание, на което е изслушан Д. Т. – Директор на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Пазарджик. За проведените заседания на Дисциплинарния съвет
са съставени и съответните протоколи.
В хода на производството пред Дисциплинарния съвет са обсъдени
събраните по дисциплинарното дело доказателства, включително заверено копие от
събраните материали от Досъдебно производство № 213/2021 г. по описа на ОДМВР
гр. Пазарджик, касаещи служебното правоотношение на жалбоподателя и
изпълнението на служебните му задължения, Докладна записка № ДОК
22000747/13.01.2022 г. от инспектори при Дирекция „Инспекция по труда“ гр.
Пазарджик за извършен мониторинг на действията на служителите при дирекцията,
включително протокол от проведения мониторинг, в който били отразени пропуски в
работата на Г.Й.. В рамките на производството пред Дисциплинарния съвет е
извършено обобщаване на информация за цялостното изпълнение на служебните
задължения на жалбоподателя през 2021 г., включително и формуляр за оценка на
изпълнението на длъжността от висшите държавни служители, служители, заемащи
ръководни длъжности и експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции
на Г.И.Й..
Всички доказателства били взети предвид при
проведеното на 06.04.2022 г. заседание на Дисциплинарния съвет на ИА „Главна
инспекция по труда“, на което било взето мотивирано решение да се предложи на
Изпълнителния директор на агенцията да наложи дисциплинарно наказание
„Уволнение“ на Г.Й. – главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ гр.
Пазарджик за извършено дисциплинарно нарушение на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл.
Обратно на твърденията на жалбоподателя, не се констатират
допуснати нарушения на чл. 95 от ЗДСл. Заседанието е проведено в присъствието на
председателя на съвета – Г. М. и членовете Ц. Ф., М. И.-Д., К. Я. и Н.К.. Последният
е редовен член, изпълняваща длъжността „главен юрисконсулт“ в Дирекция „ПОИД“, с
което е спазено изискването по чл. 95, ал. 1, от ЗДСл. Протоколът от заседанието
е подписан от всички присъствали на него членове на Дисциплинарния съвет, като решението
за налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение“ е взето с изискуемото по чл.
96, ал. 3 от ЗДСл мнозинство от две трети – в случая единодушно. Отделно от това,
решението на Дисциплинарния съвет не обвързва дисциплинарно наказващия орган – единствено
негово е решението какво дисциплинарно наказание да наложи.
Обратно на твърденията на оспорващия, именно с представянето
на преписката по делото, в изпълнение на разпоредбата на чл. 96, ал. 4 от ЗДСЛ,
на ответника е станало известно извършването на нарушението, тъй като до изясняване
на всички факти и обстоятелства от значение за случая не може да се приеме, че нарушението
и извършителят са открити, за да се приеме, че е изтекъл срокът по чл. 94, ал.
1 от ЗДСл. Според посочената разпоредба, дисциплинарните наказания се налагат не
по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година
от извършването му. В настоящия случай нарушението е открито от дисциплинарно
наказващия орган на 06.04.2022 г., тоест в деня, в който Дисциплинарният съвет
е предал цялата дисциплинарна преписка. Заповедта е издадена и връчена на
07.04.2022 г., тоест преди изтичане на двумесечния срок. Нарушението следва да
се счита открито тогава, когато всички материали по дисциплинарната преписка,
заедно с решението на Дисциплинарния съвет, бъдат предоставени на дисциплинарно
наказващия орган. Двумесечният срок започва да тече от момента, в който
съществуват условия за преценка от дисциплинарно наказващия орган дали
извършеното деяние представлява дисциплинарно нарушение. В случая, според доказателствата,
дисциплинарната преписка, заедно с решението на Дисциплинарния съвет, са
предоставени на 06.04.2022 г., което води до извода за спазен срок по чл. 94,
ал. 1 от ЗДСл. Решението на Дисциплинарния съвет е предадено на дисциплинарно
наказващия орган в законовия седемдневен срок по чл. 96, ал. 4 от ЗДСл.
Не се споделят и изложените в жалбата съображения за
допуснато съществено процесуално нарушение при изслушването на служителя Г.Й.. В
изпълнение на законовата процедура по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, органът по назначаването,
преди да наложи дисциплинарното наказание, е издал Заповед № 3-0357/06.04.2022 г.,
с която е поканил служителя да се яви на 07.04.2022 г. в 11:00 часа, като му е
предоставил възможност да представи писмени обяснения и доказателства, както и
да се запознае с материалите по образуваната преписка. Заповедта е връчена на Г.Й.
на 06.04.2022 г., като това е удостоверено от положения от него подпис. В
заповедта е посочено изрично, че в случай на неявяване и непредоставяне на
писмени обяснения и при решение на ДНО за налагане на дисциплинарно наказание,
заповедта ще бъде издадена при условията на чл. 93, ал. 3 от ЗДСл. По този
начин ДНО е предоставил възможност на привлеченото към дисциплинарна
отговорност лице да организира защитата си, включително да предостави писмени
обяснения и то един ден преди изслушването, осигурявайки на служителя
необходимото време за изготвяне на писмени обяснения, включващи обмисляне и
излагане на съждения, изразяващи същността на защитната гледна точка на
служителя в провеждащото се дисциплинарно производство.
На 07.04.2022 г. Г.Й. се е запознал с образуваната
преписка и е изслушан от дисциплинарно наказващия орган – Изпълнителния
директор на ИА „Главна инспекция по труда“. За изслушването, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСЛ, е съставен протокол от същата дата, в
който ясно е посочено, че служителят е дал допълнителни устни обяснения пред
органа, както и че му е разяснена възможността за подаване на допълнителни
такива, респективно предоставяне на нови доказателства. Г.Й. е удостоверил
съгласието си със съдържанието на протокола, като е положил подписа си на същия
ден, без да е възразил за липсата на време за излагане на допълнителни писмени
обяснения или че иска да даде такива и предоставеното му време е недостатъчно.
В случая възражение липсва и в приложената декларация от 07.04.2022 г., в която
служителят е посочил както че се е явил на изслушването и се е запознал с
преписката, така и че е дал устни обяснения и му е разяснено правото за даване
на писмени такива. Следва да се посочи, че предоставянето на писмени обяснения
зависи изцяло от волята на служителя, така че органът по назначаване не би
могъл да бъде държан отговорен, ако те не са предоставени по волята на
служителя. Иначе казано, дисциплинарно наказващият орган е изпълнил
задължението си да предостави възможност за даване на обяснения, но това не е
станало по волята на самия служител. За пълнота следва да се посочи, че
разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл не сочи точно в кой момент преди
налагането на дисциплинарното наказание следва да се направи изслушването на
служителя. Изискването на закона е изслушването да е преди налагане на
дисциплинарното наказание, тоест преди издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание. В случая фактът, че изслушването е направено на една и съща дата с
датата на издаване на заповедта, не обосновава допуснато съществено процесуално
нарушение при постановяване на оспорвания административен акт.
Ето защо, съдът не счита, че са налице данни за действия
на дисциплинарно наказващия орган, които да водят до ограничаване правата на оспорващия
в хода на проведеното производство, които да ограничават правото и на ефективна
защита. От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установи, че
на служителя е дадена възможност да организира защитата си, същият е изслушан,
запознат е както с преписката, така и с възможността за излагане на
допълнителни обяснения и сочене на нови доказателства, от която възможност не
се е възползвал.
Обжалваната заповед съдът намира за издадена и при
правилно приложение на материалния закон:
Съдебният контрол за материална законосъобразност на
обжалваната заповед обхваща преценката дали са налице установените от
дисциплинарно наказващия орган релевантни юридически факти (изложени като
мотиви в акта), доколко същите запълват конкретен състав за налагане на
дисциплинарно наказание за нарушение на служебната дисциплина и правилното
определяне на вида и размера на наложената дисциплинарна санкция. Съгласно чл.
97, ал. 1 от ЗДСл, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена
заповед на дисциплинарно наказващия орган, като в т. 1 до т. 7 на посочената
норма по императивен начин са регламентирани реквизитите, които е необходимо да
съдържа заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. В чл. 97, ал. 1, т. 4
и т. 5 от ЗДСл е предвидено, че в заповедта задължително следва да има описание
на извършеното от държавния служител нарушение, датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата,
които го потвърждават и служебните задължения, които са били виновно нарушени.
Законовото въвеждане на тези изисквания за съдържанието на акта за налагане на
дисциплинарно наказание не е самоцелно. Смисълът на императивните изисквания на
специалната норма на чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДСл е да бъдат сочени
всички съставомерни от обективна и субективна страна елементи на деянието
(неговото съдържание; формата на вината, време, място и обстоятелствата, при
които е извършено) по начин, даващ възможност да се направи индивидуализация на
дисциплинарното нарушение, т.е. заповедта следва да съдържа описание на всички
обстоятелства, които имат значение към релевантните юридически факти и
обосновават наличието на виновно поведение, квалифицирано като дисциплинарно
нарушение по смисъла на някоя от хипотезите на чл. 89, ал. 2 от ЗДСл. Това е от
съществено значение за правилното приложение на материалния закон при
определяне съставомерността на деянието, неговата правна квалификация и
съответствието на наложеното наказание с извършеното нарушение по критериите на
чл. 91 от ЗДСл.
За да бъде доказано дисциплинарното нарушение и
законосъобразно ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице, е
необходимо да се установи от фактическа страна действие или бездействие на
конкретния служител, което е противоправно, т.е. да е налице обективно
несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение, а
от субективна страна да е налице вина на дееца, както и да се прецени
цялостното поведение на служителя по време на изпълнение на задълженията му. С
оглед на това, за да е законосъобразен актът, с който се налага дисциплинарно
наказание, следва същият да установява посочените елементи на дисциплинарната
отговорност и органът да е направил преценка, и да е изложил мотиви за тях.
В случая претендираните от ответника нарушения, като
извършени от жалбоподателя, се изразяват в неизпълнение на служебните му
задължения, свързани с установяване на нарушения на трудовото законодателство в
частта, свързана със законосъобразното наемане на работници и служители, като
не е изпълнил вменените му от закона правомощия за образуване на административнонаказателни
производства, съгласно чл. 21, ал. 4, т. 3 от Устройствения правилник на ИА „Главна
инспекция по труда“. Установеното деяние правилно е квалифицирано от дисциплинарно
наказващия орган като дисциплинарно нарушение на разпоредбата на чл. 89, ал. 2,
т. 1 от ЗДСл, във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДСл, което от своя страна е основание
за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл „Уволнение“
по повод установеното виновно неизпълнение на служебните задължения.
Констатациите за неизпълнение на служебните задължения
от жалбоподателя не са оборени от представените по делото доказателства.
Безспорно се установи, че служителят не е изпълнил
служебните си задължения, свързани с установяване на нарушения на трудовото
законодателство в частта, свързана със законосъбразното наемане на работници и
служители, като не е изпълнил вменените му правомощия за образуване на
административнонаказателни производства. В случая, служителят е извършил
проверка по спазване на трудовото законодателство от „Парк Агрокултури“ ООД, в
хода на която са събрани доказателства за работа на лице без сключен писмен
трудов договор, респективно липса на подадено уведомление в ТД на НАП. За
посоченото тежко нарушение на трудовото законодателство не са предприети
предвидените мерки, в това число образуване на административно-наказателно производство
спрямо дружеството нарушител. В случаите на установено по безспорен начин
полагане на труд без сключен писмен трудов договор, респективно липса на подадено
уведомление в ТД на НАП за регистрацията му преди започване на работа, Г.Й., в
качеството му на контролен орган по спазване на трудовото законодателство и
служител с инспекторски правомощия, не е разполагал с оперативна самостоятелност
да извърши преценка за образуване на административнонаказателно производство, а
е имал задължението да наложи административно наказание спрямо дружеството
нарушител. Като е взел решение да не съставя АУАН за констатираното по
безспорен начин нарушение, главният инспектор е нарушил служебните си
задължения. В този смисъл, съгласно т. 5 и т. 13 на раздел V „Преки задължения“ от връчената му длъжностна
характеристика, служителят е длъжен да съставя АУАН при констатиране на
административни нарушения, като носи пряка отговорност за съставените от него
актове при констатирани нарушения. Дисциплинарно наказващият орган правилно е приел, че за служителя
съществуват нормативни задължения, разписани в чл. 404, ал. 1, чл. 405а и чл.
416, ал. 1, във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ и чл. 21, ал. 4 от Устройствения правилник
на ИА „Главна инспекция по труда“, като т. 3 от същата разпоредба изрично
установява задължение за инспектора по труда, при установяване на нарушение на
законодателството да съставя АУАН и образува административнонаказателно
производство.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че са налице материалноправните
предпоставки на визираното от ответника правно основание за налагане на конкретното
наказание – неизпълнение на служебните
задължения, сочещо на съставомерно от обективна и субективна страна неправомерно
поведение, изразяващо се в неизпълнение на вменените му от закона правомощия за
образуване на административнонаказателни производства, съгласно чл. 21, ал. 4,
т. 3 от Устройствения правилник на ИА „Главна инспекция по труда“, за което в случая,
на основание чл. 92, ал. 1, във връзка с чл. 90, ал. 1, т. 5, във връзка с чл.
89, ал. 2, т. 1 и чл. 21, ал. 1 от Закона за държавния служител, е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ по повод установеното виновно нарушение.
Съдът намира също, че видът на наказанието е правилно определен
от страна на дисциплинарно наказващия орган, съобразно изискванията, съдържащи се
в разпоредбата на чл. 91 от ЗДСл. При преценката за съразмерност на наложеното
наказание, дисциплинарно наказващият орган е отчел всички обстоятелства, при
които е допуснато нарушението, в това число тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, отражението върху държавната служба,
настъпилите вредни последици, поведението на служителя и отношението му към
допуснатото нарушение, както и дадените от същия обяснения. Следователно оспорената заповед на Изпълнителния
директор на ИА „Главна инспекция по труда“ е издадена при правилно приложение на
материалния закон. Обосновано, в съответствие с установените факти и обстоятелства,
доказани по безспорен начин от събраните в хода на дисциплинарното производство
доказателства, дисциплинарно наказващият орган е приел, че Г.Й. е извършил виновно
вмененото му дисциплинарно нарушение, като за това законосъобразно му е наложено
и съответното дисциплинарно наказание.
С оглед на гореизложеното, съдът намира оспорената заповед
за правилна и законосъобразна, а подадената жалба за неоснователна, поради което
същата ще следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото, на ответника ще следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, съгласно
чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл.
24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 100 (сто) лева, предвид
фактическата и правна сложност на делото.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 172, предл.
2 от АПК, Административен съд – Пазарджик, ІІІ състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.И.Й., ЕГН **********,***, против
Заповед № 3-0360/07.04.2022 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София, с която на държавния служител е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ по повод установеното виновно нарушение и
му е прекратено служебното правоотношение, считано от 08.04.2022 г.
ОСЪЖДА Г.И.Й., ЕГН **********,***, да заплати на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 3, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението
на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ:
(П)