№ 32011
гр. София, 07.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Частно
гражданско дело № 20241110105024 по описа за 2024 година
намери следното:
Производство по реда на чл. 414а ГПК.
Делото е образувано по заявление на Г. В. В. за издаване на заповед за
изпълнение срещу [******], с което заявителят е поискал издаване на заповед за
вземане в размер на сумата 1,68 лева, с която длъжникът неоснователно се е обогатил
за сметка на заявителя. Претендирани са разноски за заповедното производство в
размер на заплатената държавна такса от 25 лева и адвокатско възнаграждение в
размер на сумата 400 лева съгласно договор за правна защита и съдействие, сключен с
адв. А. А. от Адвокатска кантора „М“, заплатено в брой при сключването на договора.
Съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните суми: сумата
1,68 лева (един лев и 68 стотинки), представляваща сума, с която длъжникът
неоснователно се е обогатил, ведно със законна лихва за период от 26.01.2024 г. до
изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет и
пет лева) и адвокатско възнаграждение в размер на 100,00 лева (сто лева).
Постановено е и разпореждане № 29737/24.02.2024 г., с което е оставено без
уважение искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за
разликата над 100 лева до размера от 400 лева, обжалвано от заявителя по реда на чл.
413 ГПК.
Делото е върнато с определение № 11900/30.07.2024 г. по в.г.рд. № 7009/2024 г.,
IV-Д с-в на СГС, с указания до заповедния съд да се произнесе по постъпилото
възражение по чл. 414а ГПК и доводите на длъжника, че не дължи разноски за
производството.
Във възражението си по чл. 414а ГПК длъжникът излага съображения, че е
погасил вземанията по заповедта и не е дал повод за предявяване на вземането по
съдебен ред, както и че не дължи разноски за производството. В тази връзка
акцентира, че заявителят не се е обърнал към служителите в магазина, не е сезирал
търговеца по някой от начините, обявени на интернет сайта на дружеството, нито е
отправил покана, с която да запознае длъжника със случая и да предяви претенцията
си извънсъдебно. В обобщение заявява, че целта на настоящото производство е
злоупотребителна, а именно генериране на разноски в значителен с оглед интереса на
кредитора размер, предвид което моли съда да уважи възражението му.
Насрещната страна, заявителят Г. В., е подал становище по искането на
1
длъжника по чл. 414а ГПК, касаещо произнасянето на съда по отговорността за
разноските за производството. Със същото заявителят застъпва позиция, че за
потребителя не е установено задължение да се помоли първо да му върнат парите, а
след това да се обръща към съда. Допълва, че по случая е сезирал КЗП, откъдето го
посъветвали да се обърне към съда. Останал разочарован от получената от съда
защита, с оглед произнасянето на настоящия състав с обжалваното разпореждане.
Излага становището си, че съдът превръща заявителя в „100 % губещ“, с което оставял
подобни търговски практики безнаказани. Намира, че добрият подход би бил
разноските по такива дела да са толкова големи, че да е неизгодно за търговците да
крадат по няколко лева от всяка сметка, защото нямало да им излят сметките, а не
обратното - заявителят да е загубил повече пари, защото е потърсил правата си. Към
становището си заявителят е приложил документи във връзка с подадена през м.април
2024 г. жалба. Същите съдът намира, че не следва да обсъжда в производството по чл.
414а ГПК, доколкото релевантно за извършване на преценката дали длъжникът е дал
повод за образуване на производството, е извънпроцесуалното му поведение до
подаване на заявлението.
Съдът констатира, че е изпълнена предпоставката на чл. 414а, ал. 1 ГПК, а
именно в срока за доброволно изпълнение в заповедното производство (едномесечен
от връчване на препис от заповедта за изпълнение), с плащане, извършено на
14.03.2024 по банковата сметка на адв. В., посочена в заповедта за изпълнение, е била
наредена сума в размер на 1,68 лева, като в основанието за плащането е посочен
номерът на делото. Извън срока по чл. 414а ГПК длъжникът е заплатил и законната
лихва в размер на 0,04 лева, като заявителят не оспорва погасителния ефект на
плащанията. Доколкото плащането на вземането по заповедта за изпълнение е
извършено в срока по чл. 412, т. 8 ГПК, постъпило е възражение по чл. 414а ГПК, и с
оглед указанията на въззивната инстанция до заповедния съд да се произнесе по
исканията на страните за разноските, съдът приема, че следва да разгледа същото.
Както се посочи, заявителят не оспорва, че вземането за главница и законна
лихва по заповедта за изпълнение са погасени. Ето защо и предвид съдържанието на
представените документи за извършеното плащане, заповедта за изпълнение следва да
бъде обезсилена в тази част. Доколкото обаче, погасяването на вземането е станало
след образуване на производството по делото, съдът намира, че с поведението си
длъжникът е дал повод за предявяване на вземанията по съдебен ред. Не могат да
бъдат споделени доводите на длъжника, че ако заявителят се е обърнал извънсъдебно
към търговеца с искане за възстановяване на сума, то и спорът е щял да бъде разрешен
извънсъдебно. Към настоящия момент ЗЗП не предвижда задължително провеждане на
рекламационно производство, а за извършване на преценката дали длъжникът е дал
повод за предявяване на вземането по съдебен ред релевантно е поведението не на
кредитора, а това на длъжника. Отправянето на покана би имало значение единствено
за поставянето на длъжника в забава, а в случая не се претендират последиците от
забава за период отпреди подаване на заявлението. Ето защо и съдът намира, че не е
налице основание, освобождаващо длъжника от заплащане на разноските по делото,
поради което и същият дължи такива. По отношение на остатъка от разноските
(неприсъдената сума в размер на 300 лева) компетентен да се произнесе е въззивният
съд в производството по частната жалба, подадена на основание чл. 413 ГПК.
По доводите на длъжника, че е налице злоупотреба с право, съдът следва да
посочи, че не споделя същите, доколкото кредиторът е бил титуляр на вземане и нему
принадлежи преценката как да упражни правото си на защита по отношение на
същото. Длъжникът е погасил съдебно предявеното вземане, с което е признал
неговото съществуване и основателност, следователно и защитавайки правото си по
2
съдебен ред, заявителят не е упражнил правото си на защита злоупотребително.
Отговорността за разноски, която в случая се оказва същественият спорен
въпрос между страните, е последица от развитието на съдебното гражданско
производство. За пълнота на изложението настоящият съдебен състав намира за
необходимо да посочи, че не споделя застъпената от заявителя позиция, че разноските
в производства като настоящото следвало да са „санкция“ за нелоялните търговски
практики, а не да превръщат правоимащия в губеща страна. За допуснати по ЗЗП
нарушения са предвидени административни наказания, а размерът на присъжданите
разноски не се явява производен на допуснато административно нарушение и
предвидени за същото санкции. Съдът в обжалваното разпореждане е изложил мотиви
относно размера на присъдените разноски. Същите не следва да се преповтарят, още
повече предмет на настоящия съдебен акт е възражението на длъжника, че е погасил
главното вземане и не дължи разноски за производството. Доводите на заявителя,
изложени и в частната му жалба, са предмет на производството по чл. 413 ГПК и по
тях ще се произнесе компетентният съд.
Така мотивиран, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
6172/24.02.2024 г. по ч. гр. д. № 5024/2024г., по описа на СРС, 41 състав, издадена в
полза на Г. В. В. в частта за сумата 1,68 лева (един лев и 68 стотинки),
представляваща сума, с която длъжникът неоснователно се е обогатил, ведно със
законна лихва за период от 26.01.2024 г. до 14.03.2024 г., възлизаща в размер на сумата
0,04 лева (4 стотинки), поради погасяване на тези вземания чрез плащане в хода
на производството.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на длъжника [******] с правно
основание чл. 414а, ал. 3 ГПК, че не дължи разноски за заповедното производство.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3