Р Е Ш Е Н И Е
гр.Пазарджик, 25.11.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, в публично заседание на 26.10.2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР БИШУРОВ
при секретаря: И. Ч. като разгледа докладваното от съдията Бишуров АНД № 2240 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „П.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.П., ул.”…“ № 10, представлявано от управителите Н.К. и Р.К. против НП № 256 от 01.11.2019 година на директора на ОДБХ-Пазарджик, с което на основание чл.48 ал.2, пр.1 във вр. с ал.1 от ЗХ /отм./, във вр. с чл.16а ал.2 от ЗХ /отм./, във вр. с чл.2 от Наредба № 1 от 26.01.2016г. за хигиена на храните и във вр. с чл.4, §2, във вр. с Приложение II, Глава I, § 2, б. „в“ и Глава ІХ, § 4 от Регламент /ЕО/ 852/2004 на Европейският парламент и на Съвета относно хигиената на храните, е наложена имуществена санкция в размер на 1000лв. /хиляда лева/.
Релевираните в жалбата обстоятелства се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание за дружеството жалбоподател се явява процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага съображения за отмяна на НП. Претендира и присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата – АНО, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като лично и в писмено становище иска потвърждаване на НП. На свой ред също претендира присъждане на разноски.
Съдът като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Дружеството жалбоподател е санкционирано при следната възприета от АНО и описана в обстоятелствената част на НП фактическа обстановка:
На 07.10.2019 г., от служители на ОДБХ-Пазарджик
– свидетелите И.Ч. и А.У., била извършена проверка в регистриран по ЗХ обект,
стопанисван от дружеството, а именно заведение за бързо обслужване
/закусвалня/, находящ се в гр.П…, ул.“…“ № 1. Поводът
за проверката бил подаден сигнал до ОДБХ-Пазарджик с вх. № ПЗ-3282/07.10.2019г.
от недоволен клиент в обекта на дружеството – св. В.Д., който преди да подаде
сигнала консумирал супа, в която открил мъртва хлебарка. При започване на
проверката на място бил заварен подалият сигнала, а от страна на дружеството
присъствал салонният управител в обекта – С. Ш..
В хода на проверката било установено,
че дружеството жалбоподател, в качеството си на производител и търговец на
храни по смисъла на т.48 и т.61 от § 1 на ДР на ЗХ, не изпълнявало задължението
си да спазва нормативните изисквания за хигиена на храните по време на всеки
етап на производството, преработката и дистрибуцията на храни, като не е въвело
подходящи процедури и не е осигурило ефективни мерки за недопускане и
елиминиране на вредители, в резултат на което се установило наличие на
вредители (живи хлебарки) и следи от тях в работните помещения и хладилните
съоръжения, което създава риск за безопасността на приготвяните и предлагани за
продажба в обекта храни, респ. за здравето на купувачите - консуматори на тези
храни.
Така
установеното съставлявало нарушение на чл.48 ал.2, пр.1 във вр. с ал.1 от ЗХ /отменен с ДВ бр. 52 от 9.06.2020 г., в
сила от 9.06.2020г., но действащ към момента на извършване на нарушението,
респ. съставянето на АУАН и издаването на НП/, във вр.
с чл.16а ал.2 от ЗХ /отм./, във вр. с чл.2 от Наредба
№ 1 от 26.01.2016г. за хигиена на
храните и във вр. с чл.4, § 2, във вр. с Приложение
II, Глава I, § 2, б. „в“ и Глава ІХ, § 4 от Регламент /ЕО/ 852/2004 на
Европейският парламент и на Съвета относно хигиената на храните, поради което
против дружеството бил съставен АУАН бл. № 0001392 от 11.10.2019 година. Актът
бил съставен в отсъствие на нарушителя, след като дружеството било надлежно
поканено /писмена покана на л.8 от делото/ да се яви за съставянето му, но
негов законен представител или такъв по пълномощие не се явил.
Въз основа на акта било издадено и
атакуваното НП, което било изпратено по пощата с препоръчано писмо с обратна
разписка и връчено на неустановено лице, но със сигурност различно от
управителите на дружеството, на 06.11.2019г. /виж известие за пощенска доставка
на л.29 от делото/. От изслушаната по делото съдебно-почеркова
експертиза категорично стана ясно, че НП не е било връчено на никой от двамата
управители на дружеството, като не се събраха доказателства кога те или поне
единият от тях е узнал за издаденото НП. Поради ненадлежното връчване на НП
обаче и поради липсата на категорична информация кога надлежните представители
на дружеството са узнали за издаденото НП, съдът намира, че е в интерес на
обжалващия да приеме, че жалбата против НП е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, независимо че е депозирана на 14.11.2019г., т.е. на осмия ден, считано от
отбелязаната дата на връчване на НП в известието за пощенска доставка, което
връчване както вече се отбеляза е ненадлежно. С оглед на всичко това съдът
прие, че въззивната жалба против НП е процесуално
допустима, като подадена в срок и от лице, активнолегитимирано
да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП.
Гореописаната фактическа обстановка се установи по безспорен и категоричен начин от писмените доказателства, приети по делото и изцяло от показанията на актосъставителя – св.И.Ч., както и от тези на свидетелите А.У., В. Д. и И.Ч..
Съдът кредитира изцяло събраните писмени доказателства и горепосочените гласни доказателства, събрани посредством свидетелските показания, т.к. същите са непротиворечиви, хронологично точни и взаимно се допълват.
При тази фактическа обстановка стана категорично ясно, че поведението на дружеството запълва състава административно нарушение по чл.16а ал.2 от ЗХ /отм./, във вр. с чл.2 от Наредба № 1 от 26.01.2016г. за хигиена на храните и във вр. с чл.4, § 2, във вр. с Приложение II, Глава I, § 2, б. „в“ и Глава ІХ, § 4 от Регламент /ЕО/ 852/2004 на Европейският парламент и на Съвета относно хигиената на храните, поради което правилно е ангажирана неговата обективна административнонаказателна отговорност на основание чл.48 ал.2, пр.1 във вр. с ал.1 от ЗХ /отм./. Както вече бе посочено, цитираните правни норми от ЗХ понастоящем не са действащи, т.к. този закон е отменен с действащия към момента нов ЗХ, в сила от 9.06.2020г., но към момента на извършване на нарушението, респ. съставянето на АУАН и издаването на НП е действал старият ЗХ, като именно той следва да намери приложение в настоящия казус.
Първата цитирана по-горе правна норма /чл.16а ал.2 ЗХ/ императивно предвижда, че производителите и търговците носят отговорност за спазването на нормативните изисквания за хигиена на храните по време на всеки етап на производството, преработката и дистрибуцията на храни.
Нормата на чл.2 от Наредба № 1 от 26.01.2016г. за хигиена на храните пък императивно разписва, че производителите и търговците на храни, включително лицата, които осъществяват първично производство на храни и свързани с това производство дейности, са длъжни да спазват хигиенните изисквания към първичното производство на храни, обектите за производство и търговия с храни и условията за производство и търговия с храни, регламентирани в Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно хигиената на храните.
В конкретния казус не се спори, че към инкриминираната дата
дружеството е имало статут на производител и търговец на храни по смисъла на §1 т.48 и т.61 от ДР на ЗХ, като е
извършвало търговия с храни по смисъла на §1 т.60 от ДР на ЗХ.
Доколкото нормата на чл.2 от горецитираната наредба е бланкетна, то нейната дипозиция е запълнена с конкретно извършено нарушение на нормативните изисквания за хигиена на храните, а именно с нормите: чл.4, § 2, във вр. с Приложение II, Глава I, § 2, бук. „в” и Глава ІХ, § 4 от Регламент № 852/2004 на Европейският парламент и на Съвета относно хигиената на храните.
Нормата на чл.4, § 2 от Регламента
разписва „Общи и специфични хигиенни изисквания”, като конкретният параграф
предвижда, че „Операторите на предприятия за храни, които осъществяват етап от
производството, преработката или разпространението на храни след етапите, за
които се прилага параграф 1, спазват общите хигиенни изисквания, определени
в приложение II и всички специфични изисквания, предвидени в Регламент
(ЕО)№ 853/2004”.
В цитираното Приложение ІІ пък се
съдържат нормите, както следва:
Глава I - ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ
КЪМ ПОМЕЩЕНИЯТА ЗА ХРАНИ (РАЗЛИЧНИ ОТ ПОСОЧЕНИТЕ В ГЛАВА III)
§ 2
„Работните помещения, в които се
работи с храни, трябва да са така устроени, проектирани, построени, разположени
и оразмерени, че да:
в)
позволяват добри хигиенни практики за работа с храни, включително предпазване
от замърсяване и по-специално борба с вредителите;
Глава
ІХ - РАЗПОРЕДБИ, ПРИЛОЖИМИ ЗА ХРАНИ
§ 4
„Необходимо е да има подходящи
процедури за борба с вредителите, както и подходящи процедури за недопускане на
домашни животни до местата, където храните се приготвят, преработват или
съхраняват (или, когато компетентният орган позволява това в специални случаи,
за да се предотврати подобен достъп да доведе до замърсяване ”.
От категоричните показания на актосъставителя - св.Ч., както и от тези на свидетелите У.
и Д. безспорно стана ясно, че горепосочените нормативни изисквания не са били
спазени към момента на проверката. Св.Д. бе категоричен, че бидейки на
инкриминираната дата клиент в обекта на дружеството е намерил в консумираната
от него супа мъртва хлебарка. За този факт свидетелстваха категорично и
свидетелите Ч. и У., които като контролни органи от ОДБХ-Пазарджик са
пристигнали на място /след подадения сигнал от св.Д./ и също са възприели
наличието на мъртвата хлебарка в супата консумирана от последния.
Свидетелите Ч. и У. бяха категорични
също, че в хода на проверката констатирали наличието на мъртви и живи хлебарки в работното помещение,
където се приготвяли храните продавани от търговеца и по-специално под и около хладилните
съоръжения.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Ч. и У., независимо от тяхната служебна обвързаност с АНО, т.к. те нямат никакъв личен мотив да изкривяват истината и да приписват на жалбоподателя нарушение, което иначе той не е извършил. Отделно от това, показанията на тези двама свидетелки не се опровергаха от никое друго събрано по делото писмено или гласно, пряко или косвено доказателство. Напротив, потвърдиха се изцяло от показанията на св. Д., който е абсолютно незаинтересован от изхода на делото и на когото съдът напълно се доверява. Още повече, че не е имало никаква житейска логика св.Д. да подава сигнал, да изчаква в обекта пристигането на контролните органи, да присъства по време на проверката и въобще да губи от личното си време, ако действително не е бил намерил мъртва хлебарка в супата си.
С оглед на това за съда стана несъмнено
ясно, че с поведението си дружеството е нарушило подробно цитираните правни
норми и в частност тези по регламента, които са най конкретни. Щом се е
стигнало да попадането на хлебарка в предлаганата на клиентите храна и щом в
последствие са били открити живи и мъртви хлебарки в производственото помещение,
то значи, че работните помещения, в които се работи с храни, не са били така
устроени, проектирани, построени, разположени и оразмерени, че да позволяват
добри хигиенни практики за работа с храни, включително предпазване от
замърсяване и по-специално борба с вредителите /Приложение II, Глава I, § 2,
бук. „в” от Регламента/. Горното означава още и това, че в обекта на
дружеството не е имало установени подходящи процедури за борба с вредителите /
Приложение II, Глава ІХ, § 4 от Регламента/.
Вярно е, че се установи категорично от
приетите като писмени доказателства – договор между санкционираното дружество и
дружеството „ДДД-Инсект-2012“ ЕООД-Пазарджик и протокол за ДДД обработка от
22.09.2019г., че последното дружество е извършвало периодична дезинсекция и дератизация в обекта на жалбоподателя. Стана ясно, че
последната такава преди проверката е била на 22.09.2019г., което бе потвърдено
и от показанията на св. И.Ч. - управител на „ДДД-Инсект-2012“ ЕООД.
Това обаче не значи, че дружеството не е
извършило вменените му нарушения, т.к. очевидно извършваната периодична /веднъж
на месец според показанията на с.Ч./ дезинсекция и дератизация
не е била достатъчна и напълно ефективна, че да премахне напълно присъствие на
вредители / в частност хлебарки/ от обекта на дружеството, в който се приготвят
и продават храни.
В
този ред на мисли следва да се каже, че са несъстоятелни възраженията
във въззивната жалба и поддържани в пледоарията на
пълномощника на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения
/СПН/, накърняващи драстично правото на защита, т.к. вмененото административно
нарушение не било описано ясно и недвусмислено, а описаното не съответствало на
дадената цифрова квалификация.
Както се посочи и по-горе нарушението е
по чл.2 от Наредба № 1 от 26.01.2016г.
за хигиена на храните. Към тази норма е привързана нормата на чл.16а
ал.2 от ЗХ /отм./, която не съдържа състав на нарушение, но пояснява, респ. с
нея се подчертава, че производителите и търговците /какъвто се явява
дружеството жалбоподател/ носят отговорност за спазването на нормативните
изисквания за хигиена на храните по време на всеки етап на производството,
преработката и дистрибуцията на храни. Нормата на чл.2 от Наредба № 1 от
26.01.2016г. за хигиена на храните е с бланкетна диспозиция, която коректно е запълнена с
конкретно неизпълнение на нормативните изисквания за хигиена на храните, т.е. с
цитираните в АУАН и НП норми от чл.4, § 2 във вр. Приложение
II, Глава I, § 2, бук. „в” и Глава ІХ, § 4 от Регламенгг
№ 852/2004 на Европейският парламент и на Съвета относно хигиената на храните.
Нормата на чл.4, § 2 от регламента е препращаща към общите хигиенни изисквания, определени в приложение II, като вече бяха
цитирани подробно конкретните норми на приложението, като преповтарянето тук е
ненужно.
Не може да бъде споделено възражението за допуснато СПН и поради това, че в АУАН и НП не били вписани какви конкретни изисквания за хигиена на храните не било изпълнило дружеството, респ. какви действия в тази връзка е следвало да предприеме, но не е предприело. Тук отново следва да се подчертае, че посочените неизпълнени изисквания от Регламента са достатъчно конкретни, а това как един задължен по тях субект ще осигури изпълнението им е въпрос на конкретна преценка. Ето защо не може да се очаква от страна на АНО да бъде посочено в НП как точно /с какви методи, средства, начини и т.н./ е следвало дружеството да се пребори кардинално с присъствието на хлебарки в обекта си, респ. да изпълни изискванията на регламента, подробно маркирани по-горе.
В случая не са налице основания за приложението на чл.28 от ЗАНН, доколкото установеното нарушение е със завишена степен на обществена опасност. То разкрива висок риск за живота и здравето на хората, които ще консумират или са консумирали храни от обект, в който не се спазват нормативните изисквания за хигиената на храните.
При определяне размера на имуществената санкция АНО се е съобразил с изискванията на чл.27 ал.1 от ЗАНН за индивидуализацията на административните наказания, като е отчел тежестта на нарушението и фактът, че то е извършено за първи път, при което правилно е наложил санкцията в минимално предвидения в закона размер от 1000 лева, с което ще бъдат постигнати целите по чл.12 от ЗАНН.
При този изход на делото – потвърждаване на НП, който е неблагоприятен за дружеството жалбоподател, то искането за присъждане на разноски в негова полза не може да бъде удовлетворено.
Пак
с оглед изхода на делото, респ. потвърждаване на обжалваното НП и фактът, че
пред въззивната инстанция АНО бе представляван от
юрисконсулт, който своевременно направи искане за присъждане на разноски,
настоящият съдебен състав намира, че на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН следва да
присъди такива. Юрисконсултско
възнаграждение следва да бъде присъдено в полза на Българската агенция
по безопасност на храните, доколкото тя
има статут на юридическо лице по смисъла на чл.2 ал.2 от Устройствения правилник на БАБХ, а ОДБХ-Пазарджик, чийто представител е издал обжалваното и потвърдено
с настоящото решение НП, не е самостоятелно ЮЛ и е структурирано към същата
агенция. Възнаграждението следва да е в размер определен в чл.37 от ЗПП,
съгласно препращата разпоредба на чл.63 ал.5 от ЗАНН.
Съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя от наредба на МС по
предложение на НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН, чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до
120 лева. Настоящото производство се разгледа в няколко съдебни заседания, с
разпит на четирима свидетели и изслушване на заключение на почеркова
експертиза, а отделно от това е с правна сложност, поради което следва да бъде
определено и присъдено максимално възнаграждение от 120
лева.
Отделно от това, пак с оглед изхода на делото и потвърждаване на обжалваното НП, в тежест на дружеството следва да се присъдят разноските, платени от бюджета на съда за изготвянето на съдебно-почеркова експертиза в размер на 201.04 лв.. Тези разноски се дължат от дружеството на основание чл.189 ал.3 от НПК, която норма е субсидиарно приложима по силата на чл.84 от ЗАНН.
Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 256 от 01.11.2019 година на директора на ОДБХ-Пазарджик, с което на „П.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.П., ул.”…“ № …, представлявано от управителите Н.К. и Р.К., на основание чл.48 ал.2, пр.1 във вр. с ал.1 от ЗХ /отм./, във вр. с чл.16а ал.2 от ЗХ /отм./, във вр. с чл.2 от Наредба № 1 от 26.01.2016г. за хигиена на храните и във вр. с чл.4, §2, във вр. с Приложение II, Глава I, § 2, б. „в“ и Глава ІХ, § 4 от Регламент /ЕО/ 852/2004 на Европейският парламент и на Съвета относно хигиената на храните, е наложена имуществена санкция в размер на 1000лв. /хиляда лева/.
ОСЪЖДА „П.” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.П…, ул.”…“ № …,
представлявано от управителите Н.К. и Р.К. ДА ЗАПЛАТИ на Българската агенция по
безопасност на храните – гр.София юрисконсултско
възнаграждение в размер на 120 лв. /сто и двадесет лева/, а в полза на бюджета
на Съдебната власт, по сметка на Районен съд-Пазарджик да заплати разноски в
размер на 201.04 лв. /двеста и един лева и четири стотинки/.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Пазарджишкия административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: