№ 1106
гр. Сливен, 20.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20242230102829 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, с която са предявени
осъдителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 и
ал. 3 ГПК срещу солидарните длъжници и ответници И. С. Д. и М. М. К..
С влязло в сила Определение № 11388 от 10.10.2024 г. по делото
производството по отношение на ответника М. М. К., ЕГН: ********** е
прекратено, поради неотстраняване на пречките по движението му.
В исковата молба се твърди, че между ищцовото дружество „Профи
Кредит България” ЕООД в качеството му на кредитор и длъжникът И. С. Д.
бил сключен Договор за потребителски кредит № ********** от 07.11.2017 г.
по силата на който кредиторът отпуснал сумата от 2200 лв. Ответникът избрал
и пакет от допълнителни услуги на стойност 1650,00 лв. и се задължил да
погасява заема на 24 равни месечни вноски от по 204,76 лв. всяка, дължима на
10-то число на месеца, при уговорен ГПР от 49,90 %, годишен лихвен процент
от 41,17 % и лихвен процент на ден от 0,11 %. Общото задължение по
договора възлизало на 4914,24 лв. По искания на ответника на два пъти били
правени промени в погасителния план като четири вноски били отложени.
Ищецът твърди, че по договора била заплатена сумата от общо 2731,00 лв.,
като след приспадане на вноските по пера, длъжникът останал да дължи
1
претендираните в производството суми, а именно сумата от 323,55 лв.,
представляваща договорно възнаграждение по Договор за потребителски
кредит № ********** от 07.11.2017 г., дължимо за периода от 10.04.2019 г. до
31.07.2019 г., сумата от 820,45 лв., представляваща възнаграждение за пакет от
допълнителни услуги и сумата от 960,33 лв., представляваща обезщетение за
забава за периода от 31.07.2019 г. до 30.10.2023 г., за които суми съдът е
отказал да издаде заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 4229/2023 г. по описа
на СлРС. На изложените основания ищецът моли за уважаване на предявените
искове и претендира присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от
ответника И. С. Д..
В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител.
Депозирало е писмено становище чрез своя пълномощник - юрисконсулт, в
което поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи и да присъди
направените в исковото и заповедното производство разноски.
Ответникът, редовно призован, не се явява лично и не изпраща
представител.
Като взе предвид изявленията на страните и събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1,
вр. чл. 415, ал. 1, т. 3, вр. ал. 3 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника И. С. Д., ЕГН: ********** да
заплати на ищцовото дружество „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД
сумата от 323,55 лв., представляваща договорно възнаграждение по Договор
за потребителски кредит № ********** от 07.11.2017 г., дължимо за периода
от 10.04.2019 г. до 31.07.2019 г., сумата от 820,45 лв., представляваща
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги и сумата от 960,33 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 31.07.2019 г. до
30.10.2023 г., за които суми съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение
по ч. гр. д. № 4229/2023 г. по описа на СлРС.
Предявените осъдителни искове са процесуално допустими.
Разгледани по същество обаче, съдът ги намира за неоснователни.
2
От представения по делото Договор за потребителски кредит Профи
Кредит стандарт № ********** от 07.11.2017 г. се установява, че между
„Профи Кредит България” ЕООД в качеството на кредитор и ответника И. Д.,
като кредитополучател /клиент/ е възникнало заемно правоотношение, по
силата на което кредиторът е предоставил заемна сума в размер на 2200 лева.
Между страните е уговорен фиксиран годишен лихвен процент по заема 41,17
% и ГПР 49,90 %. Към договора е сключено и споразумение за предоставяне
на пакет от допълнителни услуги, за които се дължи възнаграждение от
кредитополучателя в размер 1650,00 лв., разпределени в месечните
погасителни вноски. Така месечната вноска е в размер на 204,76 лева и общо
дължимата сума по кредита, включваща главница, възнаградителна лихва и
възнаграждения за услуги е в размер на 4914,24 лева.
Съдът намира, че в случая при сключване на процесния договор за
кредит не са спазени императивни законови разпоредби на Закона за
потребителския кредит.
Съгласно задължителните изисквания, въведени с разпоредбата на чл.
11 ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
В процесния договор за кредит посоченото задължително съдържание
не е посочено ясно и разбираемо. Посочени са само абсолютни стойности на
лихвения процент по кредита, ГПР на кредита и общата дължима сума по
него, но не е описана методиката на формиране на ГПР - какви компоненти се
включват в него и как е формиран размерът от 49,90 %. Освен това е видно, че
макар ГПР по договора да е 49,90 %, тъй като към договора е включен пакет
от допълнителни услуги, възнаграждението за тези услуги от общо 1650,00
лв., почти съизмеримо с главницата по кредита, не е включено в ГПР по
кредита. Това води до нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, както и на чл. 19,
ал. 4 ЗПК. В случай, че възнаграждението за допълнителните услуги се
включи в ГПР, то той надхвърля многократно петкратния размер на
законовата лихва и се получава оскъпяване на кредита с повече от сто
процента.
3
С оглед изложеното съдът намира, че процесният договор за паричен
заем е сключен в нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй
като няма изискуемото по закон съдържание, поради което и по аргумент на
чл. 22 ЗПК е налице пълна недействителност - нищожност на договора.
Съгласно правилото на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит
е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
По изложените съображения и заповедният съд е отказал да издаде
заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 4229/2023 г. по описа на СлРС за
претендираните суми, като разпореждането на съде е изцяло потвърдено с
Определение № 617 от 23.11.2023 г. по възз. ч. гр. д. № 426/2023 г. по описа на
СлОС.
Ето защо, ответникът следва да върне само чистата стойност на заема,
без лихви или други разходи по кредита.
По изложените съображения предявените осъдителни искове за сумата
от 323,55 лв., представляваща договорно възнаграждение по Договор за
потребителски кредит № ********** от 07.11.2017 г., дължимо за периода от
10.04.2019 г. до 31.07.2019 г., сумата от 820,45 лв., представляваща
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги и сумата от 960,33 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 31.07.2019 г. до
30.10.2023 г., за които суми съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение
по ч. гр. д. № 4229/2023 г. по описа на СлРС, се явяват неоснователни и следва
да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на спора право на разноски възниква в полза на
ответника, но същият не претендира и не представя доказателства за
извършването им, поради което и съдът не присъжда разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за осъждане на И. С. Д., ЕГН:
**********, с адрес с. .................... да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, на основание чл. 422, ал. 1, вр.
4
чл. 415, ал. 1, т. 3, вр. ал. 3 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД сумата от 323,55 лв. /триста двадесет и три лева и петдесет и пет
стотинки/, представляваща договорно възнаграждение по Договор за
потребителски кредит № ********** от 07.11.2017 г., дължимо за периода от
10.04.2019 г. до 31.07.2019 г., сумата от 820,45 лв. /осемстотин и двадесет лева
и четиридесет и пет стотинки/, представляваща възнаграждение за пакет от
допълнителни услуги и сумата от 960,33 лв. /деветстотин и шестдесет лева и
тридесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода от
31.07.2019 г. до 30.10.2023 г., за които суми съдът е отказал да издаде заповед
за изпълнение по ч. гр. д. № 4229/2023 г. по описа на СлРС, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5