Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260162 13.10.2021г. гр. Димитровград
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Димитровградският
районен съд
на единадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година
в публичното
заседание в следния състав:
Председател: Гергана Стоянова
Членове:
Съдебни
заседатели:
Секретар Дарина
Петрова
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдия Гергана Стоянова
гражданско дело № 194 по описа за 2021г.
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно
основание чл.124 от
Гражданско-процесуалния кодекс(ГПК).
Ищецът твърди, че дружеството е потребител на електроенергия с клиентски номер №********: обект, находящ се в Димитровград ИТН ********. Твърди се че е
извършена проверка на електромер на адрес Христо Ботев №44 от представители
на „Електроразпределение Юг "АД .При проверка електромера е бил
демонтиран. Допълнително
му е неначислена ел.енегия на стойност 933.20 леа за периода от 12.6.20 до 10.9.2020г.Корекцията се основава на твърдения, че допълнителната електрическа
енергия е била начислена съгласно разпоредбата на чл.48 ал.1 и чл.51 ал.1 от
Правилата за измерване на количеството ел.енергия за краен
снабдител.Начислената сума в размер на 933.20 лева с ДДС, представляваща корекция на сметка за
минал период от време, е недължима поради начална липса на основание за
начисляването й.
Ето защо за него е налице правен интерес да предява против
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД отрицателен установителен иск на основание
чл.124 ал.1 от ГПК, като моли съда да признае за установено по отношение на ответника „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ , че ищцовото дружество не дължи
сумата от 933.20 лева, представляваща корекция на електрическа енергия
за минал период.
В
законоустановения едномесечен срок ответникът
е депозирал писмен отговор, в който оспорва исковата претенция, като
неоснователна. Оспорва изцяло твърденията на ищеца, обективирани в исковата молба.Смята
предявения иск за неоснователен и в тази връзка заявява, че го оспорва изцяло,
както по основание, така и по размер.Счита, че процесната сума
е начислена и претендирана правомерно от „ЕВН България Електроснабдяване"
ЕАД. Основание за това са разпоредбите на чл. 98а. ал. 2. ,т 6 и чл. 104а. ал. 2. т. 5 от
Закона за енергетиката (ЗЕ). във връзка с чл. 83. ал. 1. т. 6 от ЗЕ. във
връзка с 51 ал. 1 от ПИКЕЕ. във връзка с чл. 48, ал. 1 от ПИКЕЕ.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
от фактическа страна следното:
От представения по делото Констативен
протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 589212/10.9.20г.
се установява, че на същата дата длъжностни лица, служители на ответното
дружество, в присъствието на „представител“, извършили техническа проверка на
електромер с фабричен № ********, монтиран да измерва консумираната
електрическа енергия на обект, находящ се в град Димитровград.Електромерът бил
демонтиран и на неговото място поставен нов, след като е описано в протокола,
че стария електромер бил повреден.
Въз основа на
констатациите от проверката била изготвена справка за коригиране на сметката на
електроенергия на ищеца, като клиент на ответника, за периода от 12.6.20г. до 10.9.2020г.
За коригираната сметка била съставена Фактура № **********/15.12.2020г., с
която била начислена за плащане допълнително сумата от 933.20 лева.Не се твърди
от ищеца, а и не се оспорва от ответника, че сумата не е била заплатена.
Така изложената фактическа обстановка
налага следните правни изводи:
Не се оспорва от страните,
а и безспорно
по делото бе установено, че между страните през процесния период е съществувало
валидно правоотношение по договор за снабдяване с електрическа енергия. В чл.1
ал.4 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР №
ОУ-013/10.05.2008г., се съдържа легална дефиниция на понятието „клиент“, като
според този текст потребител на електрическа енергия за битови нужди е
физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към
електро-разпределителната мрежа на “ЕВН България Електроразпределение” ЕАД
съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за
домакинството си. В тази връзка от събраните по делото доказателства бе установено
по несъмнен начин, че ищецът е клиент на ищцовото дружество.
В
Закона за енергетиката се
предвижда възможност да бъдат извършвани
корекции на сметки на потребителите в случай на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена ел.енергия(с оглед разпоредбите на чл.98а
ал.2 т.6 вр. чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ, при
спазване на приетите от ДКЕВР на 14.10.2013г. ПИКЕЕ, съгласно
чл.83, ал.2 от ЗЕ, които правила са приложими в случая, тъй като се касае за
извършена корекция на сметка след изменението на закона и след приемането на
правилата). Съдът обаче намира, че
предвидената законова възможност за корекция на сметка за ел. енергия за
изминал период не означава автоматично начисляване на суми за неточно измерена
ел.енергия, а това начисляване следва да бъде извършвано, само и единствено
след надлежно доказване на всички предпоставки за ангажиране отговорността на
клиента-потребител, регламентирани в чл.48 ал.1,
чл.47 и чл.45 от ПИКЕЕ, и след установяване по несъмнен
начин, че грешката в отчитането на ел.енергията, неправилно/ неточното й измерване или неизмерване се
дължат на виновното поведение на клиента съгласно разпоредбата на чл.82 от ЗЗД,
уреждаща отговорност за вреди вследствие на неизпълнение на договорни
задължения. Обективната отговорност по
принцип е изключение, доколкото ангажира отговорността на едно лице, без да се
държи сметка за субективното му отношение, поради което нейното залагане в
правна норма е правомощие единствено на законодателя. Такава клауза,
предвиждаща обективна безвиновна отговорност на потребителя на ел.енергия, не
се съдържа в ЗЕ, поради което остава приложима общата разпоредба на чл.82 от ЗЗД, регламентираща пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на
договорно задължение, която винаги е виновна и е в границите, очертани в тази
норма. Това е така, тъй като не може нито с подзаконов нормативен акт, нито с
правила, създадени от орган без законодателни правомощия, да се дерогират
разпоредби на закон. Посочените разпоредби на ПИКЕЕ, към които препраща ЗЕ, по
никакъв начин не изключват вината на насрещната страна при неизпълнение на
задължения по договора, а само регламентират принципите за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия
и процедурата за изчисляване на консумирана ел.енергия съгласно
чл.83 т.6 от ЗЕ и раздел ІХ от ПИКЕЕ. Те не изключват
необходимостта от установяване, че именно абонатът е извършил действия,
нарушаващи въведената в чл.45 и чл.48 от
ПИКЕЕ забрана за потребителите да въздействат неправомерно върху собствените на
преносното дружество средства за търговско измерване, или най-малкото, че тези
действия са извършени с негово знание.
Наред
с това, според действащото
законодателство(чл.120 ал.1 от Закона за енергетиката и чл.28 ал.8 от Наредба №
6/09.06.2004г.) средствата за търговско измерване, както и електромерните
табла, са собственост на електроразпределителното дружество, което е длъжно да
ги поддържа в изправност за своя сметка, да обезпечава правилното им
функциониране и да следи за отклонения в измерването. Неправомерното
въздействие или нерегламентираният достъп до тях е свързан с извършването на
такава манипулация върху уреда, която се изразява в способността за точното и
коректно измерване на реално консумираната енергия. В тази връзка съдът приема, че в доказателствена тежест за
ответното дружество бе при предявен отрицателен установителен
иск, както в настоящето производство, да докаже по
несъмнен начин наличие на осъществен без санкцията на ответното дружество
достъп на ищеца до електромера, за да се ангажира отговорността му, каквито данни по делото няма.
Отделно от това,
едностранната корекция на сметка за вече доставена и ползвана ел. енергия
противоречи на норми от действащото законодателство, които уреждат
потребителските права -
чл.143 т.6 и т.18 от Закона за защита на потребителите. Коментираните клаузи от
ЗЕ и ПИКЕЕ са нищожни по смисъла на чл.26 ал.1 от ЗЗД поради противоречието им
със закона, защото нарушават основни принципи за равнопоставеност на страните в
договорното правоотношение и засягат защитата на интересите на потребителите
при продажбата им на ел. енергия. Така абонатът е поставен в неравноправно
положение, защото няма как да защити интереса си при предприета от страна на
дружеството служебна корекция на сметката му за минал период вследствие на
твърдяно неточно измерване на ел. енергията,
особено когато доставената и потребена енергия му е била редовно отчитана и
заплащана във времето. Именно в този смисъл нормите са неравноправни, защото,
без да се държи сметка за виновното поведение на една от страните по договора,
същата е принудена да търпи санкционни последици при добросъвестно изпълнение
на задълженията си по заплащане на доставената й енергия.
Ето защо предявеният отрицателен установителен иск следва да бъде изцяло
уважен, като бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът
не дължи начислената му сума от 933.20 лева, представляваща корекция на сметка
за минал период - от 12.6.20г. до 10.9.20г.
С оглед изхода на производството ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от същия разноски във
връзка с производството, а именно адвокатско възнаграждение и държавна такса в
общ размер от 350 лева/50 лв.-ДТ и 300 лева-адв.възнаграждение/. На основание чл.78 ал.5 от ГПК, ответното
дружество прави възражение за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско
възнаграждение, като иска то да бъде намалено до минималния размер, предвиден в
Наредба №1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът намира това искане за неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.7
ал.2 т.1 от Наредбата, за процесуално представителство по дела с материален
интерес до 1000 лева минималния размер на адвокатското възнаграждение е 300
лева. В настоящия случай претендираната сума е 933.20 лева,
поради което минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лева, поради което съдът не следва да го редуцира, а да постанови заплащане от
ответника на адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Наред с това ответника следва да бъде
осъден да заплати на ищеца и направените от него разноски за платена държавна
такса от 50 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД, ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” № 37, чрез Венета
Илиева-юрисконсулт, че „Корнер Инвест“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление град Димитровград, ул.“Хр.Ботев“№44, представлявано от Иван Бонев, не дължи сумата от 933.20/деветстотин
тридесет и три лева и 20 ст./, представляваща корекция на сметка за минал
период - от 12.6.20г. до 10.9.2020г., начислена във връзка с установено неточно
измерване на количеството електрическа енергия от електромер с фабричен № ********,
монтиран да измерва консумираната електрическа енергия в недвижим имот, находящ
се в град Димитровград.
ОСЪЖДА
„ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД, ЕИК: *********, седалище и
адрес на управление: гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” № 37, чрез Венета Илиева-юрисконсулт,
да заплати на „Корнер Инвест“ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Димитровград, ул.“Хр.Ботев“№44,
представлявано от Иван Бонев, сумата от 350/триста и петдесет/ лева – разноски по делото.
Решението може да бъде
обжалвано пред ОС – Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/ не се чете.
Съдебният акт е обявен на
13.10.2021 г.
Вярно с оригинала!
Секретар: Д.Петрова