РЕШЕНИЕ
№
гр. Пазарджик, 14.10.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Районен
съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на втори октомври две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
в присъствието на секретаря Мария
Кузева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2561 по описа на съда за
2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът А.Г.Г.
твърди, че на 10.10.2017 г. подал сигнал до Окръжна прокуратура – Пазарджик за
извършено престъпление по служба в РУП. На 16.12.2017 г. служителите в РУП И. Н.
и П.Л.К., изпратени по сигнал на дежурния в РУП, го попитали дали е подал жалба
срещу дежурния, след което задържали личната му карта. Няколко часа по-късно
друг служител на РУП му връчил призовка за явяване на 17.12.2017 г. с цел
връщане на личната карта. Служителят му обяснил, че дежурният искал лично да му
се извини, че не си е свършил работата. В призовката не била посочена целта на
призоваването. В 13,00 ч. на 17.12.2017 г. ищецът се явил на посоченото в
призовката място, където започнало съставяне на акт за установяване на
административно нарушение за неизпълнение на устно полицейско разпореждане. По
време на съставяне на акта се появило униформено лице с неустановена длъжност и
име, което го предупредило, че поради подадената от ищеца жалба ще предстоят
актове и по закона за телефон 112. Докато ищецът пишел възражения в акта, Н. го
дръпнал от ръцете на ищеца и осъществил тормоз като го заплашил, че ще го
задържи за 24 часа. След това актът бил върнат на ищеца, а Н. отново го дръпнал
рязко и го скъсал, след което съобщил на колегите си, че ще задържи ищеца за 24
часа. Тормозът спрямо ищеца продължил физически като Н. ударил силно гърба на
стола, върху който ищецът бил седнал. В това време П.Л.К. заповядал задържане
без писмена заповед и го обискирал с думите: „Ми давай да го връзваме! Айде
ставай, ставай да те обискирам, ставай горе! Ставай горе, въшльо!“. След това
ищецът бил пуснат, а К. му казал, че ако твърди да е имало опит за задържане,
можело да се окаже малоумен, тъй като никой от присъстващите не бил чул такова
нещо. Така създадената от служителите на РУП враждебна среда представлявала
дискриминация на основата на признака „убеждения“, обективирано в посочената
по-горе жалба. Дежурният подбуждал към дискриминация и сам той извършил
дискриминация като събирал информация срещу определено лице поради подадена
жалба, в която се изразяват убеждения, различни от неговите. Твърди, че случаят
представлява по-тежка от типичната форма на дискриминация, тъй като актовете са
извършени от длъжностни лица, които са употребили закона, за да улеснят и след
това да прикрият извършеното. Използвайки своето властово положение, са
извършили актове на дискриминация срещу субект в положение на подчинение. По
изложените съображения моли ответникът да бъде осъден да се въздържа в бъдеще
от извършване на по-нататъшни нарушения. По отношение на останалите искове,
предмет на исковата молба, ищецът е направил отказ от иска с молба от
09.08.2019 г., а съдът е прекратил производството по делото в тази част.
Ангажира
доказателства в подкрепа на иска.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
ответникът ОД на МВР – Пазарджик чрез пълномощника си юрисконсулт П. намира
иска за недопустим, тъй като когато нарушители са държавни органи или
длъжностни лица следва да има влязло в сила решение на Комисията за защита от
дискриминация, а в случая такова няма. Оспорва иска като неоснователен. Счита,
че доказателствата по делото не установява разлика в третирането на ищеца
спрямо останалите лица и ищецът да е бил поставен във враждебна среда от страна
на полицейските служители при осъществяване на възложената им от закона
дейност. По тези съображения моли за отхвърляне на иска и за присъждане на
разноските по делото.
По искане на ищеца в хода на
делото са конституирани като трети лица
помагачи: П.Л.К., И.Т.Н. и Комисия за защита от дискриминация.
Третите лица помагачи П.Л.К. и И.Т.Н.
не вземат становище по иска.
Третото лице помагач Комисия за
защита от дискриминация чрез пълномощника юрисконсулт К. застъпва становище, че
за да е налице дискриминация, не е достатъчно само да се
установи по-неблагоприятно третиране. Необходимо е да съществуват
доказателства, които са достатъчна индиция, че съпоставимите лица, които не са
носители на защитения признак, са третирани по-благоприятно, за да може да се
презумира, че именно защитеният признак е причината за неравното третиране.
Поради това не всеки конфликт и/или житейска несправедливост могат да се
приемат за дискриминация, а само това, което е основано на защитен признак. За
да се констатира наличие на дискриминация, е необходимо коректно да бъде посочено
лице-сравнител, поставено в по-благоприятни условия на базата на признаците по
чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. или „чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или
практика“, т.е. сравнението е основен и задължителен елемент от фактически
състав на всеки един от двата вида дискриминация. По отношение на т.нар.
„обърната доказателствена тежест“ акцентира на това, че е необходимо да
съществуват доказателства, които са достатъчна индиция, че между съпоставимите
лица е налице неравенство, за да може да се презумира, че именно защитеният
признак е причината за неравенството. Посочва, че дискриминационното третиране
под формата на
тормоз е отделен, самостоятелен вид
дискриминация, чийто фактически състав предполага от страна на дискриминиращия
субект наличие на нежелано поведение, свързано с някой от
защитените признаци по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., целящо да предизвика като резултат настъпване на
негативни последици или съответно предизвикало като резултат настъпването на
такива последици, изразени в накърняване на достойнството и създаване на
нежелана в отрицателен аспект среда, по отношение на лицето, обект на тормоза,
което от своя страна следва да е носител на защитен признак. При това не е достатъчно
субективното усещане на лицето, а е
необходимо това поведение да е основано на някой от защитените признаци.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства намира за установено
следното:
От
писмените доказателства, приети по делото – призовка и акт за установяване на
административно нарушение, се установява, че ищецът е бил призован от служител
на РУ – Пазарджик да се яви на 17.12.2017 г. от 13,00 ч. в РУ – Пазарджик, ет.
2, стая № 22. На 17.12.2017 г. той се явил в сградата на РУ – Пазарджик и му
бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 909239 за
нарушение на чл. 64, ал. 2, вр. ал. 4 от ЗМВР. Актът бил връчен на ищеца на
същата дата, за което той се разписал на разписка.
От приетата
по делото преписка по сигнал с вх. № 812102-471/03.04.2020 г., съдържаща
отчетна книга по сигнал срещу служител УРИ 312р-8855/11.05.2020 г., доклад с
рег. № 312р-8844/11.05.2020 г., съобщение с рег. № 312000-7082/11.05.2020 г.,
регистрационна карта за постъпил сигнал срещу служител на МВР УРИ 312р-7208/09.04.2020
г., писмо с рег. № 4897р-422/03.04.2020 г., разпечатка от Система за сигурно
електронно връчване на Държавна агенция „Електронно управление“ и съобщение с рег.
№ 321000-6521/17.04.2018 г., се установява, че на 02.03.2018 г. ищецът подал
сигнал до директора на ОД на МВР – Пазарджик, заведен с вх. №
812102-568/02.03.2018 г., с твърдения, че служителите на РУ – Пазарджик –
мл.инсп. И.Т.Н. и мл.инсп. П.Л.К., са се опитали неправомерно да го задържат за
срок от 24 часа, въпреки че не са имали основание за това. Със Заповед № 312р-647/22.03.2018
г. на директора на ОД на МВР – Пазарджик било разпоредено извършване на
проверка на случая. На 17.04.2018 г. на ищеца било изпратено съобщение, с което
бил уведомен, че сигналът е приет за неоснователен. Изложени са съображения, че
с оглед събраните материали, проведените срещи и разговори и снетите писмени
обяснения, не били установени конкретни данни, факти или обстоятелства за
неправомерно използване на физическа сила и за неправомерно задържане, както и
за допуснато нарушение на служебната дисциплина от страна на служители на ОД на
МВР – Пазарджик.
На 02.04.2020 г. ищецът подал
чрез Системата за сигурно електронно връчване на Държавна агенция „Електронно
управление“ сигнал с вх. № 812102-471/03.04.2020 г. до директора на ОД на МВР –
Пазарджик във връзка с предходно подадения сигнал и получения отговор. Посочил,
че при извършване на проверката по случая не били взети предвид всички дадени
обяснения и не били събрани всички доказателства, поради което не се било стигнало
до дисциплинарна отговорност на полицейските служители. Формулирал искане да
бъде извършена проверка дали членовете на назначената комисия следва да носят
дисциплинарна отговорност.
Със съобщение с рег. № 312000-7082/11.05.2020
г. ищецът бил уведомен, че постъпилият сигнал не е разгледан по същество, тъй
като е подаден повторно по въпрос, по който има взето решение и не се основава
на нови факти и обстоятелства. Уведомен е също така, че в МВР няма регламент,
определящ ред за търсене на отговорност на членове на комисия, разглеждаща
сигнал по глава VІІІ от АПК, за направените от тях предложения и изводи. Поради
това сигналът е приет за неоснователен.
В съдебно
заседание бе извършен оглед на приетото по делото веществено доказателство –
компактдиск, намиращ се на лист 14 от адм.д. № 268/2018 г. по описа на
Административен съд – Пазарджик.
От приетото по делото и неоспорено от
страните заключение на съдебно-техническата експертиза, допусната по делото, се
установява, че файлът, съдържащ се на компактдиска, е създаден на 17.12.2017 г.
в 11,35,44 ч. Устройството, което е направило записът, е Андроид базирано –
вероятно смартфон. Аудио-информацията е записана в два канала с използване на
кодек „ААС“. Двата аудио-канала са записани синхронно. Съдържат аналогична
информация, което определя, че са изготвени едновременно и от едно и също
устройство. Спектърът на аудио-сигнала в цялата продължителност на файла е
хомогенен и без налични артефакти. Отчетливи са ясно фоновите шумове. При
проведеното изследване не са открити следи от манипулация, както на
метаданните, така и на съдържанието на файла като медия. Аудио-сигналът има
правилен и равномерен тайминг. Не са открити артефакти в спектъра на
аудио-сигнала. Снети са записаните разговори на хартиен носител в писмен вид.
Установява
се от заключението на съдебно-фоноскопската експертиза, прието по делото без
възражения от страните, че не е възможно да се проведе сравнително
идентификационно фоноскопско изследване спрямо лицето, обозначено в „Текст на
звукозаписа“ като „М:“ в интервала от 4 мин 10 секунди до 6 мин 50 секунди, тъй
като репликите, изказани от това лице, са ограничени на брой (с обща
продължителност 16 секунди), изказани са далече от микрофона на
звукозаписващото устройство или се преплитат с тези на друго говорещо лице. По
отношение на останалите задачи, на които вещите лица са дали отговор в заключението,
същото не следва да бъде обсъждано, тъй като тези въпроси не са включени в
предмета на експертизата.
Съгласно обясненията,
дадени по реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК от законния представител на ответника –
старши комисар И.Т., към 17.12.2017 г. същият е бил заместник-директор на ОД на
МВР – Пазарджик, не му е било докладвано и не му е било известно полицейски
служители да са отправяли предупреждение, че поради подадена срещу дежурния на
РУ – Пазарджик жалба ще му съставят акт за установяване на административно
нарушение.
При така установените правнорелевантни
факти съдът намира следното от правна страна:
Предмет на делото е иск с правно
основание чл. 71, ал. 1, т. 2, предл. 3 от ЗЗДискр. за осъждане на ответника да
се въздържа в бъдеще от извършване на по-нататъшни нарушения, свързани с
дискриминационно отношение спрямо ищеца.
Исковете, уредени с разпоредбата
на чл. 71, ал. 1 от ЗЗДискр., са
самостоятелни и предявяването на иск по т. 2 или т. 3 не е обусловено от
предявяване на иска по т. 1 – за установяване на нарушението, тъй като
установяването на факта на нарушението се съдържа имплицитно във фактическия
състав на другите два иска – Решение № 1301 от 22.01.2009 г. по гр.д. №
5117/2007 г., І г.о., ВКС.
Разпоредбата
на чл.
4, ал. 1 ЗЗДискр. забранява всяка пряка или непряка дискриминация, т.е.
поставяне в особено неблагоприятно положение в резултат на различно третиране
при сходни обстоятелства спрямо друго лице или група лица, характеризиращи се с
някой от защитените признаци или факти, от които може да се направи обосновано
предположение за наличието на пряка или непряка дискриминация. По
определение понятието „дискриминация“ е установено със закон неравенство,
унижаване и подценяване на граждани поради тяхната народност, раса, пол, език,
религия, политически или други убеждения и други признаци, посочени в закона,
определяне на по-малко права за представители на държава, организация,
етническа група и други от правата на други участници в общо дело, което има за
цел или резултат да унищожи или да наруши равенството в третирането. Но
не всяко укорително или засягащо индивида поведение е дискриминация. От
значение за установяване на дискриминация е от една страна обективно
съществуващият недопустим противоправен резултат в упражняване на дейността,
проявен в която и да е от очертаните от ЗЗДискр. форми на нежелано или
по-неблагоприятно третиране, а от друга – неравностойното положение да е спрямо
признаците, изброени в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. или на всякакви други признаци,
установени в закон или в международен договор, по който Република България е
страна. Дали едно лице е поставено в по-неблагоприятно положение от другите,
само по себе си, не може да се смята за дискриминация, тъй като смисълът на
защитата от дискриминация е различното третиране да е съпоставимо с друго лице
или група лица в сходно положение. В същия смисъл е практиката на ЕСПЧ – например
решение от 13.11.2007 г. по жалба № 57325/00 на D.H. срещу Чешката република и
решение от 09.06.2009 г. по жалба № 33401/02 на Opuz срещу Турция, в които се
приема, че „разликата в третирането може да се прояви под формата на
непропорционално неблагоприятно въздействие на обща политика или мярка, която
макар да е формулирана формално неутрално, представлява дискриминация срещу
определена група“.
Съгласно
чл. 5 от ЗЗДискр. за дискриминация се смята и тормозът на основа на признаците
по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., сексуалният
тормоз, подбуждането към дискриминация, преследването и расовата сегрегация,
както и изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява
достъпа на лица с увреждания до публични места. Тормоз съгласно легалното
определение, съдържащо се в разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр.
представлява всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от закона, изразено физически,
словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване
достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна,
обидна или застрашителна среда. Такова нежелано поведение ще е
налице, ако бъдат осъществени всички елементи на приложимата правна норма. За
да е налице накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна,
обидна или застрашителна среда следва да се установят конкретни факти,
изразяващи необективно и негативно отношение към засегнатото лице, свързани със
защитен признак. Следователно трябва да се установи различно третиране на
определено лице в конкретен случай, както и че това третиране е извършено
съзнателно по някой от признаците, очертани в чл. 4, ал. 1 от ЗЗдискр., като между
неблагоприятното третиране и причината за него е налице пряка
причинно-следствена връзка. Тълкуването на разпоредбата на § 1,
т. 1 от ДР на ЗЗДискр. навежда на извод за необходимост от кумулация между
нежеланото поведение, целящо накърняване на обекта на дискриминация, и
създаването на негативната среда. Има се предвид създаването на атмосфера, наситена с
враждебност на конкретно място – работно място, учебно заведение, държавно
учреждение, търговски обект и други.
Съгласно
чл. 9 от ЗЗДискр. в производството за защита от дискриминация ищецът, който твърди,
че е бил жертва на дискриминация, следва да докаже фактите, от които може да се
направи извод, че е налице дискриминация, а ответникът следва да докаже, че
правото на равно третиране не е нарушено.
В
случая ищецът е изложил твърдения, че на 17.12.2017 г. бил подложен на
дискриминационно отношение, изразено чрез словесен и физически тормоз спрямо
него, от служители на ОД на МВР – Пазарджик, на основата на неговите убеждения,
изложени в подаден сигнал до Окръжна прокуратура – Пазарджик.
С
оглед установената от закона тежест на доказване и събраните по делото
доказателства съдът приема, че в случая не може да се направи обоснован извод
за осъществена спрямо ищеца пряка или непряка дискриминация по признака
„убеждения“, тъй като не се твърди и не се установи по делото случай на
сравнение с друго лице или група от лица, спрямо които ищецът да е бил третиран
различно и по-неблагоприятно в аналогична ситуация. Смисълът на защитата от
дискриминация съгласно ЗЗДискр. е по-неблагоприятно третиране да се преценява в
сравнение с начина, по който се третира, било е третирано или би било третирано
друго лице при сравними сходни обстоятелства. В този смисъл сравнението с
друг/и случай/и е съществен и необходим елемент от установяване на
дискриминационно отношение. След като такъв не е установен по делото, не може
да се направи извод, че са налице данни за дискриминация на ищеца.
От
друга страна от съдържанието на аудио-записа, съдържащ се на приетия по делото
компактдиск, изслушан в съдебно заседание и възпроизведен на хартиен носител в
заключението на съдебно-техническата експертиза, не може да се установи спрямо
ищеца да е бил осъществен тормоз по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. За да е
осъществен тормоз по смисъла на закона следва не само да е накърнено достойнството
на ищеца от определени думи или действия на служителите на ответника. Действително
някои изрази или епитети, използвани от участниците в разговора спрямо ищеца,
биха могли да бъдат възприети от него като обидни или оскърбителни, но ищецът би
могъл да защити правата си по съответния гражданскоправен или наказателноправен
ред. Накърняването на достойнството и засягането на личната самооценка и
самочувствие е субективно усещане, но същото не е достатъчно, за да е
осъществен фактическият състав на тормоза като форма на дискриминация по
смисъла на ЗЗДискр. За да е осъществена тормоз, е необходимо нежеланото
поведение, изразено словесно или с действия, да е в достатъчна степен
интензивно, да е продиктувано от защитен от закона признак и да е създало
конфликтна и враждебна среда за обекта на тормоз. Ищецът твърди, че
неблагоприятното третиране спрямо него, изразяващо се в отправяне на обиди,
закана за задържане и за обискиране, се дължи на подаден по-рано сигнал за
извършено престъпление от служител на РУ – Пазарджик. Това, обаче, не се
установява от доказателствата по делото. Действително в даден момент от
разговора между участниците възниква спор и се отправят заплахи за задържане и
обискиране, но повод за това е настъпилото неразбирателство относно вписването на
възражения в акта за установяване на административно нарушение и липсата на
достатъчно място за това на бланката, на която е съставен акта. В този смисъл не
може да се приеме за достоверно твърдението на ищеца, че е бил третиран неблагоприятно
поради убежденията, които е изложил в предходно подаден от него сигнал, т.е.
липсва необходимата причинно-следствена връзка между нежеланото поведение и
защитения признак „убеждения“. От друга страна не може да се направи извод, че
в резултат от създаденото напрежение между участниците в разговора ищецът е бил
поставен във враждебна, обидна или застрашителна среда, доколкото след
изясняване на въпроса за вписването на възражения в акта за установяване на
административно нарушение разговорът е продължил в спокоен тон и е приключил с
предаване на разписката и личната карта на ищеца. Това ясно личи от репликата в
края на разговора на лицето, обозначено в експертното заключение като „Мъжки
глас 1“, който с оглед на контекста може да се приеме, че е ищецът, а именно: „Всичко
от моя страна е окей“, на което лицето, обозначено като „Мъжки глас 2“ отговоря:
„Хубав ден!“. От това може да се направи извод, че средата, в която се е
намирал ищецът, не е станала особено враждебна, принизяваща, унизителна, обидна
или застрашителна за него по смисъла на ЗЗДискр. При направените изводи за
липса на дискриминационно отношение спрямо ищеца, което да е основано на
защитения признак „убеждения“, предявеният иск за задължаване на ответника да
се въздържа в бъдеще от извършване на други нарушения на ЗЗДискр. следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение, чийто размер е определен от съда по правилата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП,
вр. чл. 23, т. 4 от
НЗПП.
На
основание чл. 75, ал. 2 от ЗЗДискр. разноските по делото следва да останат в
тежест на бюджета на съда.
По
изложените съображения Районен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от А.Г.Г., ЕГН ********** *** против ОД на МВР – Пазарджик, ЕИК ….,
седалище и адрес на управление: гр. П., пл. „С.“ № …, представлявана от старши
комисар И.Т., иск за осъждане на ответника да се въздържа в бъдеще от извършване
на нарушения, представляващи дискриминационно отношение спрямо ищеца на
основата на признака „убеждения“, изразяващи се в създаване на враждебна среда
чрез словесен и физически тормоз.
ОСЪЖДА А.Г.Г.,
ЕГН ********** *** да заплати на ОД на МВР – Пазарджик, ЕИК …., седалище и
адрес на управление: гр. П., пл. „С.“ № …, представлявана от старши комисар И.Т.,
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението е постановено при
участието на третите лица помагачи – П.Л.К. ***, пл. „С.“ № .., И.Т.Н. ***, пл.
„С.“ № … и Комисия за защита от дискриминация с адрес: гр. С., бул. „Д. Ц.“ № …..
Решението може да се обжалва пред
Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: