№ 141
гр. Свищов, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на тридесети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Теодора Б. Стоянова Христова
при участието на секретаря Василка Н. Лалова
като разгледа докладваното от Теодора Б. Стоянова Христова Гражданско
дело № 20234150100208 по описа за 2023 година
Искове с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК , вр. чл.79 от ЗЗД и по чл. 86
от ЗЗД.
Ищецът „Е.” АД, БУЛСТАТ ********, със седалище и адрес на
управление **************************, представляван от П.С.С., Я.М.Д.,
Д.Д., чрез юрисконсулт В.М. твърди, че ответникът З. Д. Д. не е изпълнил
задължението за заплащане на доставяна ел.енергия за периода 22.06.2021г.–
15.01.2022г. за обект с абонатен номер № **********, находящ се в гр.
Варна, ************, по клиентски номер ********, за което са издадени ,
както следва: фактура № ********** от 23.07.2021г. с падеж 16.08.2021г. за
периода 22.06.2021г. до 15.07.2021г., фактура № ********** от 23.08.2021г. с
падеж 15.09.2021г. за периода 16.07.2021г. до 15.08.2021г. , фактура №
********** от 24.09.2021г. с падеж 15.10.2021г. за периода от 16.08.2021г. до
15.09.2021г.. , фактура № ********** от 22.10.2021г. с падеж 15.11.2021г. за
периода от 16.09.2021г. до 14.10.2021г.., фактура № ********** от
21.11.2021г. с падеж 15.12.2021г. за периода от 15.10.2021г. до 14.11.2021г. ,
фактура № ********** от 22.12.2021г. с падеж 17.01.2022г. за периода от
15.11.2021г. до 15.12.2021г. и фактура № ********** от 24.01.2022г. с падеж
15.02.2022г. за периода от 16.12.2021г. до 15.01.2022г., общо за сумата 476,42
1
лева. Начислена е лихва за забава от падежа на всяка една от фактурите до
23.02.2022г. в размер на 15,15 лева.
За гореописаните суми ищецът е подал заявление по чл.410 от ГПК и по
ч.гр.д. 417/2022г. на СвРС е издадена Заповед за изпълнение
№203/12.07.2022г. Длъжникът е получил съобщение за издадената Заповед за
изпълнение при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което след дадени
указания, ищецът предявява настоящия установителен иск. Моли съда да
издаде решение, в което да приеме за установено, че ответникът им дължи
гореописаните суми и да им се присъдят направените в заповедното и
настоящото дело разноски.
В едномесечен срок от получаване на разпореждането по чл.129 от ГПК
ответникът не е подал писмен отговор. Същият се явява в съдебно заседание
и заявява, че искът е неоснователен. Твърди, че жилището е необитаемо и в
него от много време няма електричество.Излага и други съображения, които
нямат отношение към предмета на доказване.
Съдът след като обсъди основанията, изложени в исковата молба,
становищата на страните и събраните по делото доказателства, на основание
чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно исковата молба, ответникът З. Д. Д. е бил клиент на "Е.” АД с
кл. № ******** за доставяне на ел.енергия в обект с аб.№ 01097001673,
находящ се в гр. Варна, ************. Ищецът претендира, че ответникът не
е заплатил задължението си в размер на 476,42 лева, представляваща главница
за консумирана ел. енергия от ответника по фактури, издадени в периода
23.07.2021 г. – 24.01.2022 г. и 15,15 лв. мораторна лихва, представляващ сбора
от мораторната лихва на всяка от падежа й до 23.02.2022 г.
По искане на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 203/12.07.2022г. по ч.гр.д.
417/2022г. на СвРС по силата на която З. Д. Д. с ЕГН ********** следва да
заплати на кредитора "Е.” АД с ЕИК ******** сумата 476,42 лева,
представляваща главница за консумирана ел. енергия от ответника по
фактури, издадени в периода 23.07.2021 г. – 24.01.2022 г. , за обект с абонатен
номер № **********, находящ се в гр. Варна, ************, по клиентски
номер ********, сумата 15,15 лева – общ размер на мораторна лихва за
периода от падежната дата на всяка една от фактурите до 23.02.2022г., ведно
2
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението - 17.06.2022г. до окончателното изплащане на вземането.
Представено е по делото извлечение от сметка към 23.02.2022 г.,
възлизащо на претендираните от ищеца суми. Представени са и 7 бр.
фактури, издадени в периода 23.07.2021 г. – 24.01.2022 г. с получател П.С.С.
за обект с абонатен № **********, с клиентски номер № ********.
Представена е справка от имотния регистър по лице от Агенция по вписвания
, видно от която имотът, представляващ обект на потребление е продаден от
П.С.С. на ответника З. Д. Д. на 18.12.2007 г.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
За основателността на иск по чл. 422, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да
докаже валидно облигационно отношение с ответника, доставяне на стоката-
ел.енергия, както и неизпълнението на договора.
Съдът приема, че З. Д. Д. е бил клиент на "Е.” АД с кл. № ******** за
доставяне на ел.енергия в обект с аб.№ **********, находящ се в гр. Варна,
************ за процесния период. В случая ответникът има качеството на
потребител на ел. Енергия, доколкото е собственик на процесното студио.
Според чл. 4, ал. 1 от "Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на "Е." АД, одобрени с Решение № ОУ-061/07.11.2007
г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /понастоящем
КЕВР/, потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо
лице - собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа, което ползва електрическа енергия за
домакинството си и е снабдявано и закупува същата от дружеството. В
издадените от ищцовото дружество фактури за процесния период, като
получател е посочен П.С.С. за обект с аб.№ 01097001673, находящ се в гр.
Варна, ************. От представената справка от имотния регистър по лице
от Агенция по вписвания е видно, че имотът, представляващ обект на
потребление е продаден от П.С.С. на ответника З. Д. Д. на 18.12.2007 г.
Следователно от 2007 г. собственик на имота е ответникът по настоящото
дело - З. Д. Д.. В чл. 17, т. 3 от ОУ е предвидено задължение за потребителя
да съобщава на "Е." АД в 30 - дневен срок в писмена форма за всяка промяна
в данните по чл. 12, ал. 1 /идентифицираща информация за потребителя/,
3
както и за промени свързани със собствеността относно обекта, в който "Е."
АД доставя електрическа енергия. Въпреки промяната на собствеността,
ответникът не е сезирал надлежно ищеца, липсват доказателства да е
изпълнил задължението си по чл. 17 т. 3 от ОУ-Продажби. Същевременно по
делото няма данни, а и не се твърди ползвател на обекта през процесния
период да е било трето за спора лице - П.С.С.. По твърдения на ответника
имотът е необитаем. Според ТР № 2/2018 г., постановено по тълк. дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, Законът за енергетиката свързва качеството
длъжник за доставена енергия за битови нужди с качеството на собственик на
имота, когато за същия имот няма сключен договор. Следователно ако
правото на собственост върху имота премине върху друго лице, същото
придобива и качеството длъжник за доставяната ел. енергия за битови нужди
/така в решение № 205/28.02.2019 г. по г. д. № 439/2018 г. на ВКС, III г.о./.
Ето защо съдът приема, че в настоящия случай ответникът е придобил
качеството на потребител по смисъла на цитираната по - горе разпоредба като
собственик и ползвател на обекта на потребление и облигационните
отношения между страните са възникнали по силата на Общите условия на
договорите за продажба на ел. енергия, приети на основание чл. 98а от Закона
за енергетиката (ЗЕ) от управителния съвет на ищцовото дружество и
одобрени от ДКЕВР.
Съгласно чл. 17 т. 2 от Общите условия потребителят се задължава да
заплаща стойността на използваната от него ел. енергия в сроковете и по
начина, определен в ОУ. Потребителят изпада в забава след настъпване на
падежа на съответната фактура без да е необходимо изпращане на покана за
заплащане на дължимите суми. Съгласно чл. 38 от ОУ потребител, който не
изпълни задължението си за плащане в аб.№ ********** за периода
22.07.2019г. до 23.02.2023г. за забава в размер на законната лихва за всеки
просрочен ден.
Не се спори, че издадените 7 броя фактури, представени по делото, за
заплащане на ел.енергия за периода 22.06.2021 г. до 16.12.2021 г. не са
заплатени в срок на посочения падеж. Спорен въпрос е въобще
електроснабдяван ли е процесния имот- студио №204, находящо се в гр.
Варна, **********.
По делото е представено извлечение за фактури и плащания към дата
4
7.03.2023г. с клиент П.С.С. с кл. № ********, с адрес гр. Варна,
************ за обект с аб.№ ********** за периода 22.07.2019г. до
23.02.2023г. Към същата справка за този клиентски номер е представена
разпечатка за същия период на още два абонатни номера- аб.№ ********** за
периода 22.07.2019г. до 3.06.2021г. и за аб.№ 01097001688 за периода
22.07.2019г. до 15.06.2022г. Видно от първата справка за аб.№ ********** за
периода 22.07.2019г. до 23.02.2023г. в нея фигурират въпросните 7 фактури
: фактура № ********** от 23.07.2021г. с падеж 16.08.2021г. за периода
22.06.2021г. до 15.07.2021г. за сумата 57,72 лева, фактура № ********** от
23.08.2021г. с падеж 15.09.2021г. за периода 16.07.2021г. до 15.08.2021г. за
сумата 61,19 лева, фактура № ********** от 24.09.2021г. с падеж 15.10.2021г.
за периода от 16.08.2021г. до 15.09.2021г. за сумата 125,64 лева , фактура №
********** от 22.10.2021г. с падеж 15.11.2021г. за периода от 16.09.2021г. до
14.10.2021г. за сумата 105,06 лева, фактура № ********** от 21.11.2021г. с
падеж 15.12.2021г. за периода от 15.10.2021г. до 14.11.2021г. за сумата 70,78
лева, фактура № ********** от 22.12.2021г. с падеж 17.01.2022г. за периода
от 15.11.2021г. до 15.12.2021г. за сумата 43,85 лева и фактура № **********
от 24.01.2022г. с падеж 15.02.2022г. за периода от 16.12.2021г. до 15.01.2022г.
за сумата 12,18 лева.Между тези фактури фигурират и две такси за включване
ТП –от 14.10.2021г. и от 6.12.2021г. по 19 лева.
По същия начин стоят нещата и с предходните 8 фактури №
**********/18.02.2021г.,№**********/19.03.2021г.,**********/20.04.2021г.,
№**********/20.05.2021г., №**********/18.06.2021г.,
№**********/09.07.2021г.,№**********/21.12.2020г. и
№**********/20.01.2021г., които са били предмет на гр.д.304/2022г. на СвРС,
съответно Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
363/3.09.2021г. по ч.гр.д.685/2021г. на Свищовския районен съд. Между тях
също фигурират три ТП, две от които платени на 14.01.2021г.
Съгласно чл.20 ал.1 от Общите условия "Е.” АД има право да поиска от
"Е.” АД да прекъсне снабдяването с електрическа енергия в случай, че битов
потребител в срок от 10 дни не изпълни което и да е свое задължение по
общите условия , в т.ч. заплащане на сметки по фактури.Според чл.21 от
Общите условия "Е.” АД изисква от "Е.” АД възстановяване на
снабдяването с електрическа енергия след отпадане на основанията за
прекъсване.Когато прекъсването е по вина на потребителя, той следва да
5
заплати всички разходи за възобновяване на снабдяването.
От ищцовото дружество е изискано досието на аб.№ **********, с цел
преценка кога е изключено електрозахранването с оглед множеството
неплатени фактури,както и твърдението на ответника , че обектът е
необитаем от години и не е заплащал ел.енергия, нито е искал възстановяване
на електроподаване. Досие на обекта не е представено. Изпратена е справка
относно прекъсване на електрозахранването , видно от която същото е
прекъсвано на 23.06.2021г., 14.10.2021г., 6.12.2021г. и 10.02.2023г. В същата
справка е посочено, че за периода 22.06.2021г. до 3.10.2023г. мястото на
потребление с аб.№ ********** не е подавано за възстановяване на
захранването.
При тези данни , съдът приема че не е доказано, че ищцовото дружество
е доставяло електрическа енергия до собствения на ответника имот с адрес
гр. Варна, *********************. Налице са много несъответствия в
отчитането и противоречия с Общите условия на дружеството. При
положение, че има над 15 неплатени фактури, видно от справка –извлечение,
неясно по какви причини не е прекъснато електрозахранването, и като е
прекъсвано, как е възстановено без заявление от потребителя и без плащане
на задълженията. В случая няма представени доказателства за евентуален
нерегламентиран достъп, още повече от потребителя, който заявява , че
жилището е необитаемо.Същият живее в гр.Свищов и София, където е
адресно регистриран.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че искът по чл. 422, ал.1, вр.
чл. 79 ЗЗД е недоказан, поради което следва да се отхвърли.
При този изход на делото , не следва да се присъждат
разноски. Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от "Е.” АД с ЕИК ********, със седалище
гр.Варна 9009, район Владислав Варненчик ,Варна Тауърс-Г,
*************************, представлявано от Б.Д.П., П.С.С., Я.М.Д.
против З. Д. Д. с ЕГН ********** от гр. Свищов, *************** за
признаване за установено, че дължи сумата 476,42 лева, представляваща
главница за консумирана ел. енергия по фактури, издадени в периода
6
23.07.2021 г. – 24.01.2022 г. и 15,15 лв. мораторна лихва, представляващ сбора
от мораторната лихва на всяка от падежа й до 23.02.2022 г., ведно със законна
лихва върху главницата от 17.06.2022г. до изплащане на вземането, за която е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №203/12.07.2022г.
по ч.гр.д. 417/2022г. на СвРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаване
на страните пред Великотърновски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
7