МОТИВИ към присъда № 116/05.04.2017г. по Н. О. Х. Д. №
835 / 2016 г. по описа на Районен
съд – гр. Сливница
Районна прокуратура – гр. Сливница е
внесла обвинителен акт за разглеждане в Районен съд – гр. Сливница, с който е
повдигнато обвинение срещу подсъдимия М.К. – роден
на ***г г. в гр. Техеран гражданин на Иран
неосъждан,със средно образование, за това, че на 17.07.2016г около 07.30ч на ГКПП
–Калотина обл.Софийска в изходящ лек автомобил марка
„Мерцедес“ с рег.№ СВ 5448АА е направил опит да излезе през границата на
Република България в Република Сърбия без разрешение на надлежните органи на
властта,като деянието е останало недовършено поради независещи от волята му
причини/намеса на граничните власти-престъпление по чл.279 ал.1 пр.2 вр. с чл.18 ал.1 пр.1 НК, и по същото време и място пред
граничен полицай на ГКПП-Калотина протизозаконно си е
служил с чуждестранен официален документ,издаден за друго лице-турски паспорт
издаден на 23.04.2014г от Р.Турция на
името на Olku Seldhatin,с цел да заблуди длъжностното лице –граничен полицай
при ГКПП-Калотина-престъпление по чл.318 пр.1 НК
В съдебно заседание представителят
на Районна прокуратура – гр. Сливница поддържа изцяло повдигнатото обвинение
срещу подсъдимия, като счита, че от събраните по делото гласни и писмени
доказателства може да се направи категоричен и непротиворечив извод за това, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение, и моли да бъде признат за
виновен в извършването на престъпление по чл.279, ал.1, пр.2 във връзка с
чл.18, ал.1, пр.1 НК и за престапление по чл.318 пр.1 НК
По отношение на наказанието, представителят на
държавното обвинение изразява становище, че предвид наличието на смекчаващи
вината обстоятелства по отношение на подсъдимия – чисто съдебно минало – същото
следва да бъде “лишаване от свобода” към минималния размер, предвиден в закона,
чието изпълнение да бъде отложено с тригодишен изпитателен срок.
Подсъдимият се явява в съдебно заседание, и заявява,че не
чувства виновен.
Защитникът на подсъдимия, адв.А. от САК, заявява, че от събраните по делото
доказателства не може да се направи несъмнен извод, че подзащитният
му е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като обсъди доводите на
страните, прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият е с установена по безспорен начин по
делото самоличност.
Видно от приложената справка за съдимост, същият не е
осъждан при тези данни.
Гореизложената фактическа обстановка, съдът прие за
установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие
доказателства и доказателствени средства, а именно: показания на разпитаните по
делото свидетели, както и останалите документи, имащи значение за изясняване
обстоятелствата по делото, прочетени и приети по реда на чл. 283 НПК, а именно:
обстоятелствен протокол; схема; справка АФИС за подсъдимия; ЕВРОДАК
дактилоскопна карта; справка за съдимост.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, тъй
като в тях не са налице никакви противоречия, същите са логични, достоверни и
последователни, като в тях обективно и правдиво са възпроизведени възприетите
от свидетеля факти, които са относими към предмета на доказване по делото. При
проверката чрез способите по НПК на показанията на свидетелите, които са лица
незаинтересувани от изхода на делото, с останалите събрани доказателства съдът
констатира точност, житейска правдивост, еднозначност. В хода на съдебното
следствие и свидетелите възпроизвеждат обстоятелства, възприети от лично и
непосредствено от тях и касаещи именно факта на извършване на деянието, време и
място на осъществяването му, авторството, механизма на деянието. От анализа на
свидетелските показания с останалите доказателства по делото се установява
обективната страна на престъплението по чл. 279, ал. 1, пр.2 във връзка с
чл.18, ал.1, пр.1 НК, в извършването на което е обвинен подсъдимият и което се явява
започнало с факта на пряко и непосредствено насочване към преодоляване на
граничните мерки и препятствия за преминаване през границата на страната без
разрешението на надлежните органи на властта и не през определените за това места.
С оглед принципа на непосредственост съдът кредитира като достоверни
показанията на свидетелите, чрез които се възпроизвеждат преки първични
доказателства. Показанията им, съпоставени с
останалите събрани по делото гласни и писмени доказателства, установяват
по категоричен начин релевантните по делото обстоятелства, включени в предмета
на доказване в настоящото производство.
При така възприетата за установена фактическа
обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна:
Въз основа на анализа на събраните
по делото доказателства, преценени поотделно и във взаимната им връзка, се
установява по един несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият, е направил
опит да излезе през границата на страната без разрешение на надлежните органи на
властта и не през определените за това места, като деянието му е останало
недовършено по независещи от волята му причини,
като по този начин е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл.279, ал.1, пр.2
във връзка с чл.18, ал.1, пр.1 НК. Както и съзнателно се е ползвал от
неистински чуждестранен официален
документ –турски паспорт издаден на друго лице,с цел да заблуди длъжностното
лице-граничен полицай.
Изпълнителното деяние на подсъдимия да остане в стадия
на опита е, че служителите на гранична полиция са установили предприетите от
него действия и той е бил задържан на посоченото място, което не може да се
определи като такова, определено за преминаване на границата на страната, което
се явява и другия признак от обективната страна покриващ състава на
престъплението по чл.279, ал.1, пр.2-ро във връзка с чл.18, ал.1, пр.1 НК.
Непосредствен обект на посоченото престъпление са
обществените отношения, свързани с опазване на установения ред за преминаване
на държавната граница, защитен от закона.
От субективна страна подсъдимият е извършил посоченото
деяние при единствено възможната форма на вината при опит за извършване на
престъпление - пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 НК, тъй като е съзнавал
общественоопасния характер на своето деяние – пряко насочване към преминаване
границата на страната без да има надлежно разрешително за това и не през
определените за това места. Подсъдимият е предвиждал конкретните
общественоопасни последици от деянието си и е искал настъпването им. Анализът
на действията на подсъдимия сочат за наличието на представи у същия за липсата
на надлежно разрешение за преминаване на границата на страната не през
определените за това места, т.е. за наличието на пряк умисъл. За да
достигне до този извод, съдът отчете безспорно
установения факт, че подсъдимия се е намирал в гранична ивица, която
представлява територия със специален режим на пропуск и охрана ( чл.56, ал.2 ПУДМВР),
но е бил на определено за преминаването
на държавната граница място. С оглед на изложеното, съдът обосновава извод, че
у подсъдимия съзнаването на общественоопасния характер на деянието обхваща
всички обективни признаци от престъпния състав. От анализираното и безспорно
установено поведение на подсъдимия следва, че той е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици на своето деяние и е искал това.
С оглед на изложеното, съдът намери, че подсъдимият с
деянието си е осъществил състава на престъплението по чл.279, ал.1, пр.2-ро във
връзка с чл.18, ал.1, пр.1 НК,както и по отношение на деянието по чл.318 пр.1 , от обективна, така
и от субективна страна, поради което и на основание тези разпоредби, приложени
във връзка с разпоредбата на чл. 54, ал.1 от НК го осъди на “лишаване от
свобода” за срок от една година/една година/ за престъплението по чл.279 ал.1 пр.2 вр. с чл.18 ал.1 НК,и за извършеното престъпление по чл.318
пр.1 и чл.54-шест месеца лишаване от свобода.На основание чл.23 ал.1 НК,съдът
определи едно общо наказание,най-тежкото от наложените-една година лишаване от
свобода.На основание чл.66 ал.1 НК,съдът отложи изтърпяването на наказанието за
срок от три години..
След извършената преценка на данните
по делото и на отегчаващите и смекчаващите вината и отговорността на подсъдимия
обстоятелства съдът констатира, че в конкретния случай не са налице отегчаващи вината и отговорността на
подсъдимия обстоятелства, а само смекчаващи - чисто съдебно минало. След като
анализира изложените горе смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства,
степента на обществена опасност на деянието и на дееца, съдът определи размера
на наложеното на подсъдимия наказание “лишаване от свобода“ в близост към
минималния такъв, предвиден в общата част на НК за наказанието “лишаване от
свобода“, и при превес на смекчаващите вината обстоятелства.
Независимо
от изложеното, решаващият съдебен състав не намира, че са налице основанията за
приложение нормата на чл. 55 ал. 1 т. 2 б. „б“ от НК.
Съдът прецени, че в случая са налице предпоставките за
приложение на разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК, тъй като наложеното на
подсъдимия наказание по вид и размер съответства на изискванията на цитираната
разпоредба, подсъдимият не е осъждан, а и предвид обсъдените по - горе
смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът намира, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително той да
изтърпи наказанието. Поради това съдът отложи изпълнението на наложеното на
подсъдимия наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от три години,
считано от влизане на присъдата в сила. Съдът преценява, че с оглед характера
на престъплението, както и с оглед степента на обществена опасност на същото и
на дееца, изпитателният срок ще следва да бъде определен в неговия минимум, а
именно – три години.
На основание чл. 59, ал.1 НК съдът зачете времето,
през което подсъдимият е бил задържан по образуваното срещу него наказателно производство.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
Председател: