Определение по дело №460/2020 на Районен съд - Ловеч

 

                          Л О В Е Ш К И    Р А Й О Н Е Н   С Ъ Д

          

                                             О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

                                                               №

                                              гр.Ловеч, 23.03.2020 г.

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав в закрито заседание на двадесет и трети март, през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА  РАБАДЖИЕВА

 

при секретаря  ПРЕСЛАВА СТОИМЕНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 460 по описа за 2020 год., за да се произнесе съобрази:

             Съдът е сезиран с молба, подадена от И.Т.Т., с пост.и наст.адрес ***, лично за себе си и като баща и законен представител на малолетното си дете Х.И.Т., чрез д-р по гражданско и семейно право адв.Н. Карацанова - Роудс, съд. адрес:***.

             Заявената искова претенция е с посочено правно основание по чл.28, ал.1 от Закон за закрила на детето.

             В петитумната част е отправено искане съдът да постанови решение, с което да вземе мярка за закрила по отношение на малолетното дете Х.И.Т., род. на *** г., като настани същото  в семейството на  Христина Миронова Христова и Тошо  Т.Т., и  двамата с адрес: ***  -баба и дядо на детето по бащина линия.

             Молителят излага в молбата, че с Решене № 414 от 16.11.2017 г. на ЛРС, постановено по гр. дело № 1383/2017 г., при условията на международна компетентност за българския съд, обоснована на Регламент 2201/2003 на Съвета родителските права по отношение на детето Х.И.Т. са предоставени на него, поради изключителната вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака от страна на майката. Твърди, че майката е била призована съгласно разпоредбите на ГПК и съобщението за делото е връчено на лице о нейните домашни. Изтъква, че детето е отглеждано със съдействието на неговите родители / баба и дядо на детето/ Христина Миронова Христова и Тошо Т.Т., и двамата с адрес: ***, като този адрес се явява и постоянен, и настоящ адрес за детето съгласно приложените удостоверения на Община – Ловеч. Сочи, че според констатациите на бракоразводния съд, майката е изоставила детето си в неговата най-крехка възраст и е заживяла на съпружески начала с лице от същия пол от Румъния.

           Наведени са твърдения, че през юни 2018 г. майката е подала документи в английския съд, апликация към семейния  съд на Хъл, по дело с рег.№ КН18Р10388, в който са изложени обстоятелства, неотговарящи на фактическото положение, а именно: че не е налице постановено решение за родителски права за детето й до този момент. Това слага началото на процедура в английския съд, в която съдът разпорежда да се изземат личните документи  на молителя и малолетната му дъщеря, заповядва се забраняването на компетентните органи на българската държава да им издават документи за самоличност. Счита, че подадената от майката Ц.Г. информация за липса на предишно производство по предоставяне на родителските права е злоупотреба с процесуални права, търсеща по непозволен от закона начин дерогация и незаконно преразглеждане на легитимно постановен от съда в България правосъден акт. Отбелязва, че задължение на чуждестранния съд е да провери достоверността на обстоятелствата, изложени в апликацията на майката към английския съд и да изиска съгласно нормите на европейското и международното законодателства доказателства относно разпорежданията на българския съд по делото за развод, относно редовното уведомяване на майката. Твърди, че английският съд е постановил решение, с което не се зачита силата на присъдено нещо на решението акт на българския съд, а като следствие от това е наложена забрана за издаване на лични документи за пътуване на молителя и детето в нарушение на техни основни права, за които английският съд е длъжен да следи служебно, каквато е и практиката на ЕСПЧ.

             Молителят твърди, че детето му неколкократно е заявявало, че не иска да бъде с майка си, тъй като тя живее с друга жена, при съжителството на майката с която то е ставало свидетел на бой, алкохол, заплашвания. Въпреки това за детето е отреден свободен контакт с майката, в присъствието на партньорката й, с която то не желае да има допирни точки и контакти. В молбата поведението на британските власти, в т.ч. и социалните, е оценено като безпрецедентно, което не защитава най-добрия интерес на детето и игнорира факта, че то е самостоятелен и пълноценен носител на права.

             Твърди се още, че на 07.03.2020 г., при условията на свободния контакт на детето с нейната майка, е пристигнала  и нейната партньорка. Тъй като не желаело присъствието на тази жена, детето е бягало, за да напусне мола, в който е била срещата и е било блъскано и дърпано от страна на майката. За случая е заведено полицейско производство за разследване под номер 16/33371/2020 г. и са били иззети неотложно доказателства. Прави искане, доколкото прокуратурата участва в производството по чл.28 от ЗЗДет като страна, да изиска тази налична тази налична информация, както и да поиска спешно европейска мярка, респ. заповед за защита на детето Х.И.Т., която да се изпълни на територията на Великобритания срещу майката Ц.М.Г..

             Молителят излага, че са налице обективни причини, поради които  като титуляр на родителските права той не може да упражнява същите и те са сериозно застрашени. Счита, че наложените мерки във Великобритания целят настаняване на детето в семейството на майка му, която живее на хомосексуални начала с друга жена и това ще има негативен ефект върху живота и здравето на детето. Отбелязва, че същото желае да говори пред български съдия и прокурор, както и социалните служби на РБългария във видеоконферентна връзка. От друга страна, счита, че ако детето бъде дадено за отглеждане в приемно семейство, това ще противоречи на всякакви норми относно неговата закрила и висши интереси. Изтъква, че детето има баба и дядо в България, които обича, желае да бъде с тях и които са го отгледали от бебе.. Твърди, че бабата и дядото са проучени от ДПС – Ловеч, както и техните възможности да отглеждат внучката си и са дали необходимите съгласие за това.  Наред с това посочва, че детето има нужда от спешно дентално лечение и операция, които трябва да се осъществят в България, предвид развита фобия от детето по отношение на интервенции и манипулации от медицински център в Англия.

             Молителят отправи искане детето да бъде настанено в семейството на неговите родители, с които има установена връзка. Изтъква, че в  английското училище детето е обиждано, късани са му българските книжки, които се опитва да чете в междучасието. Посочва, че в момента детето пребивава във Великобритания, на адрес: Hull, 52 Louis Drive, HU5 5P.

            В случай, че съдът приеме, че не е международно компетентен, моли на основание  чл.13 от Регламент /ЕС/ 2019/111 на Съвета, да изиска прехвърляне на компетентност от английския съд по дело КН19С00103, Семейния съд на Кингстън – Ъпон – Хъл. Независимо от постановеното от съда, на основание чл.15, ал.1, б.“Б“ от същия регламент, моли да се постанови охранителна мярка за закрила в неотложни случаи, като се разпореди Българското посолство във Великобритания да издаде лични документи за пътуване на детето, което се нуждае от спешно стоматологично лечение и операция.

             При очертаната по-горе фактическа обстановка съдът е сезиран с искане за вземане на мярка за закрила по отношение на детето Х.И.Т., чрез настаняването му по реда на чл. 28, вр. чл.4, ал.1 от ЗЗДет  в семейството на Христина Миронова Христова и Тошо Т.Т. – негови баба и дядо по бащина линия.

             Съгласно разпоредбата на чл.28, ал.1 от ЗЗДет, исканията за настаняване на дете в семейство на роднини или близки са подсъдни на районния съд по настоящия  адрес на детето. Дефиниция на понятието настоящ адрес се съдържа в §1, т.15 от ЗЗДет, а именно това е адресът, на който детето пребивава, като тази местна подсъдност  не е обвързвана от формалния признак като адресна регистрация. Към депозираната молба молителят е приложил удостоверение на Община – Ловеч,  според което настоящият адрес на детето Х. ***, с дата на регистрация – 06.03.2020 г., но същевременно са наведени твърдения, че през последните години детето пребивава на територията на Великобритания, където е и понастоящем.

             Изложените по-горе обстоятелства сочат наличието на международен елемент, поради което допустимостта на производството е обусловено от подведомствеността на искането на българския съд с оглед приложимите правила, определящи международната компетентност.

             Молителят се е позовал на Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета от 25 .06.2019 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца, като част от исканията му са отправени на основание разпоредби от този регламент. В настоящия казус обаче посоченият Регламент  се явява неприложим, тъй като с нормата на чл.105, т.2 от същия изрично е предвидено, че се прилага от 01.08.2022 г. Настоящият състав приема, че искането  попада в предметния обхват на Регламент ЕО №2201/2003 г. на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и дела, свързани с родителска отговорност, който съгласно чл.1, т.2, б.”г.”  се прилага и по отношение на дела относно поставянето на детето в семейство за отглеждане или по институционална грижа. Задължение на съда е да провери международната си компетентност, като съобрази привързващите критерии по претенциите за родителска отговорност, разписани в правилата на чл.8 – 15 от Регламент (ЕО) №2201/2003.

             Съгласно чл.8 § 1 от Регламент (ЕО) №2201/2003 общата международна компетентност по делата, свързани с родителската отговорност, принадлежи на съдилищата на държавата – членка, където детето има обичайно местопребиваване  по времето, когато съдът е сезиран. Този момент според разпоредбата на чл.16  §1, б.”а” от Регламента се свързва с момента на подаване на исковата молба. Посочената обща компетентност не е абсолютна и съгласно §2 от цитираната разпоредба, правилото по §1 се прилага при спазване условията на членове 9, 10 и 12, които пророгират общата компетентност на съда.

            В случая детето продължително време фактически пребивава в Обединеното кралство Великобритания, където е записано и посещава училище. В същата държава трайно  пребивават и  двамата родители, като в молбата данни в тази насока молителят е изложил единствено по отношение на майката, но от приложеното решение за развод се установява, че и бащата се е установил трайно във Обединеното кралство, където живее и работи. Съдът като съобрази установените данни относно обичайното местопребиваване на детето и родителите и продължителността на това пребиваване и след като прецени, че не са налице предпоставките за прилагане на чл.9, 10 и чл.12 от Регламент(ЕО) №2201/2003, намира, че  следва служебно да прогласи, че не е компетентен да се произнесе по направеното искане за вземане на мярка за закрила по отношение на малолетноото дете Х.И.Т.. Неприложима в случая е и разпоредбата на чл.13 от Регламента, тъй като данните относно местопребиваването на детето са безспорни, което изключва една от предпоставките на тази разпоредба – да не е възможно да се определи обичайното местопребиваване на детето. Дори и да се приеме обаче, че обичайното местопребиваване на детето е спорно и не е категорично установено, то съгласно чл.13 от Регламента, компетентният съд следва да се определи въз основа на критерия  ”присъствие на детето”, т.е. държавата – членка, в която то пребивава. В случая е важно е да се отбележи, че обичайното местопребиваване на детето е фактическо положение и не е  обвързано с формални признаци като гражданство на детето и родителите или адресна или друга регистрация в държавата по произход. В този смисъл фактът, че молителят и детето са с адресна регистрация в България не обуславят компетентността на сезирания съд като съд по обичайното местопребиваване.  Разглеждането на спора от българския съд би било в нарушение на принципа за близост, прокламиран в пункт 12 от преамбюла на Регламент (ЕО) №2201/2003, който разглежда компетентността   по делата в светлината на най - добрия интерес на детето. Към момента на предявяване на иска Великобритания се е превърнала в държава, в която е обичайното местопребиваване на детето и на родителите, поради което компетентен да разгледа всички спорове относно родителската компетентност, както и по определяне на мярка за закрила е британският съд.                   

             За подведомствеността на делото, в т.ч. и международната такава, съдът е задължен да следи служебно / чл.14, ал.2 от ГПК/. Поради изложените по-горе съображения за липса на компетентност, настоящият състав намира, че по отправеното искане за настаняване на детето в семейството на близки и роднини - бабата и дядото по бащина линия, производството по делото следва да се прекрати.

            В условията на евентуалност, молителят е отправил искане, в случай, че приеме, че българският съд не е международно компетентен, на основание чл.13 от Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета от 25 .06.2019 г. да изиска прехвърляне на компетентност от английския съд по дело КН19С00103, Семейния съд на Кингстън – Ъпон - Хъл.  Към настоящия момент цитираната разпоредба все още не е приложима предвид предвиждането на чл.105 от Регламента  последният да се прилага от 01.08.2022 г., поради което съдът не би могъл да обсъжда наличието на предпоставките за прехвърляне на компетентност, предвидени в посочената разпоредба.  В приложимия към казуса Регламент (ЕО) №2201/2003  възможност за прехвърляне на делото по изключение в съд, който е по-подходящ за разглеждане на делото е предвидена в разпоредбата на чл.15. Тази възможност обаче може да се приложи единствено по преценка на компетентния съд и предполага акт за прехвърляне на компетентност от британския съд. Не без значение в случая е, че от страна на молителя не са ангажирани никакви доказателства относно наличието на висящо дело с посочения номер в Семейния съд на Кингстън – Ъпон – Хъл, от кого е инициирано и какъв е неговият предмет, за да се извърши преценка относно наличието на връзка с образуваното производство по реда на чл.28 от ЗЗДет. и допустимост да бъде разглеждано по реда на това особено производство в светлината на най-добрия интерес на детето.

            Сезираният съд не е компетентен да се произнесе и по наличния спор между родителите относно пътуването на детето и издаване на необходимите лични документи, като в рамките на образуваното производство по ЗЗДет разглеждането на такова искане се явява и недопустимо. В случая не са налице условията на чл.4, т.13 от ЗЗДет, предвиждащ възможност за вземане на временни мерки за закрила на дете в случаите и при условията на чл.12 от Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата, съставена в Хага на 19 октомври 1996 г. При наличието на спешни случаи органите на Обединеното кралство, на чиято територия се намира детето, са компетентни да вземат необходимите мерки за закрила на личността или имуществото на детето.

             С оглед на изложеното по-горе, съдът

 

                                           О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

 

             ПРЕКРАТЯВА производството по делото, образувано по молба на И.Т.Т., ЕГН **********, с пост.и наст.адрес ***, лично за себе си и като баща и законен представител на малолетното си дете Х.И.Т., чрез д-р по гражданско и семейно право адв.Н. Карацанова - Роудс, съд. адрес:***, с искане за настаняване на детето в семейството на  Христина Миронова Христова и Тошо  Т.Т., и  двамата с адрес: *** - баба и дядо на детето по бащина линия, поради международната му неподведомственост на съда.

             Определението може да се обжалва с частна жалба пред Ловешки ОС, в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

 

 

                                                                                   РАЙОНЕН  СЪДИЯ: