Решение по дело №494/2022 на Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

№307

 

град Велико Търново, 25.10.2022 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд-град Велико Търново, VІІІ-ми състав, в съдебно заседание на шести октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Диана Костова

и участието на секретаря П.И.разгледа докладваното от съдия Костова административно дело №494/2022 година по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

 

Образувано е по жалба, подадена ... Р.И. от ВТАК като пълномощник на А.В.И., срещу Заповед рег. №3663-2583/27.06.2022 г., издадена от директора на ОД на МВР – Велико Търново, с която на основание чл. 204, т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 4, вр. чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание „порицание за срок от шест месеца“. Жалбоподателят твърди, че заповедта е незаконосъобразна поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на административно-производствени правила и несъответствие с целта на закона. Твърди, че не е извършвано дисциплинарно нарушение, че не му е съставен АУАН за административно нарушение, че не е проведено дисциплинарно производство, че не е извършена преценка за съразмерност на наказанието и че е нарушено правото му на защита. На последно място счита, че заповедта е лишена от мотиви, поради което е необоснована. По тези съображения моли съда да отмени обжалваната заповед. В съдебно заседание процесуалният представител поддържа жалба, а аргументите за отмяна доразвива в представени по делото писмени бележки. Претендира за присъждане на разноски.

 

Ответната страна по жалбата, Директорът на ОД на МВР – Велико Търново, чрез процесуалния си представител юк Г., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана по съображения, развити в съдебно заседание и в представени по делото писмено становище и писмени бележки. Моли същата да бъде отхвърлена. Излага доводи, че налагането на дисциплинарно наказание не е обвързано с реализиране на административнонаказателната отговорност по отношение на служителя на МВР. Моли за присъждане на ...ско възнаграждение. 

 

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

 

Между страните не се спори, а от доказателствата по делото се установява, че на 08.02.2022 г. около 18:50 часа в с. Леденик, общ. Велико Търново, пред дом №251 било осъществено ПТП с материални щети между лек автомобил Мицубиши „Паджеро“ с рег. №..., собственост на А.И., и лек автомобил „БМВ 520 Д“, с рег. №..., собственост на Т.С.. А.И. предоставил за управление собствения си автомобил на Й.В., а И. бил в превозното средство като пътник. Двамата се придвижвали към с. Леденик, като на първия ляв завой на влизане в населеното място, водачът В. загубил контрол над ППС, навлязъл в лентата за насрещно движение и с предна лява част блъснал паркирания пред дом №251 лек автомобил „БМВ 520 Д“ с рег. №.... Пристигналите на място полицейски органи съставили Протокол за ПТП №1819864. За това, че не контролира ППС, което управлява, поради което е допуснал ПТП, на водача В. са съставени АУАН №486831/08.02.2022 г. и НП №22-1275-000132/25.02.2022 г.

 

Не се спори, че към процесната дата, а и впоследствие, А.В.И. е държавен служител и работи като младши инспектор в Група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ в Сектор „Пътна полиция“ , Отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново.

 

Видно от Докладна записка №1275р-1525/16.03.2022 г. на 16.03.2022 г. в ОД на МВР – Велико Търново е проведена среща на директора на дирекцията, началника на Отдел ОП при ОД на МВР – Велико Търново, началника на Сектор ПП – Велико Търново и М.М.– майка на Т.С. /собственик на МПС рег. №..., починал на 06.03.2022 г./ и С.М.– представящ се за разследващ журналист на свободна практика. Повод за срещата са данни, изнесени от М. и М., за извършени на 08.02.2022 г. неправомерни действия от И. – служител на Сектор ПП – Велико Търново. От последните са снети писмени обяснения, във връзка с които е предложено извършването на проверка по случая.

На 18.03.2022 г. С.М.е изпратил Сигнал вх. №812102-409/18.03.2022 г. с приложения по електронна поща на ОД на МВР – Велико Търново.

 

Със Заповед №3663-982/16.03.2022 г. на основание чл. 205, ал. 2 от ЗМВР директорът на ОД на МВР – Велико Търново е разпоредил извършването на проверка относно действията на мл. автоконтрольор А.И.. Определена е комисия и срок за извършване на проверката – 15.04.2022 г. И. е запознат със заповедта, за което лично се е подписал на 17.03.2022 г. Въз основа на направен самоотвод на определения за председател на комисията е издадена Заповед №366з-1039/21.03.2022 г., с която е определен друг такъв. С резолюции от 14.04.2022 г. и от 09.05.2022 г. на директора на ОД на МВР – Велико Търново срокът на проверката е удължен до 13.05.2022 г.

В хода на проверката са събрани множество писмени обяснения: от Я. М. – баба на Т.С., К.А.– К. на с. Леденик, Б.Г.и С.Г.– живущи в с. Ледник, дом №250, Й.Д.– К.ски наместник на с. Керека, Й.В.– живущ в с. Леденик, съсед на С., С.М.– публикувал информация за настъпилото ПТП в социалните мрежи, А.К.– разбрал за ПТП от социалните мрежи, Радостин Геновски –автомонтьор, Й.В.ски – водач на МПС в деня на ПТП, автомонтьор, който поддържа автомобила на А.И.. Изискана е справка за подадените сигнали на тел. 112. Събрани са редица писмени сведения: от А.И., от дежурните инспектори, получили сигнала на тел. 112 за ПТП на 08.02.2022 г., от служителите, извършили проверката на 08.02.2022 г. и съставили АУАН и от други служители, дежурили на процесната дата.

Изискани са видеозаписите от всички охранителни камери за времето от 18:00 ч. до 19:00 ч. на 08.0.2022 г. от гр. Велико Търново, ул. „Никола Габровски“, с. Шемшево и с. Леденик. Проверяващата комисия е извършила преглед на записите, за което е съставен протокол. Назначена е Експертна справка №39/10.05.2021 г. с предмет запис на оптичен носител от система за видео наблюдение на „Мегапорт“ ЕООД.

Установено е, че срещу И. няма данни за водени административно-наказателни преписки в РУ – Велико Търново, в Община Велико Търново. Направена е справка за служебната му дейност от назначаването му на 15.12.2020 г. до съответния момент. Установено е, че срещу него са извършвани две проверки по сигнали и жалби. Видно от Кадрова справка от 22.03.2022 г. И. не е наказван, награждаван е еднократно през 2021 г. с Писмена похвала от директора на ОД на МВР – Велико Търново. В Длъжностната характеристика на служителя му е вменено да познава редица документи и нормативни актове, сред които и Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.

Видно от Уведомление вх. №366000-7766/06.04.2022 г. от Сектор ПП към 08.02.2022 г. процесният лек автомобил Мицубиши Паджеро няма валиден периодичен преглед за проверка на техническата изправност на МПС.

За резултатите от проверката е изготвен Доклад №366р-10564/13.05.2022 г., според който подаденият от С.М.сигнал не е доказан, но са установени данни за допуснати дисциплинарни нарушения от А.И. – виновно нарушение на правилата за етично поведение по т. 20 и т. 28, б. „а“ от Етичния кодекс за поведението на служителите в МВР. И. лично се е запознал с доклада и с материалите от проверката, за което се е подписал на 13.05.2022 г. Видно от Протокол №366р-10578/13.05.2022 г. на последния е разяснено правото му да дава допълнителни сведения, доказателства и възражения.

 

С Покана №366р-11014/18.05.2022 г. младши инспектор А.И. е поканен в срок до 15:00 ч. на 26.05.2022 г. да представи писмени обяснения до директора на ОД на МВР – Велико Търново. Такива не са представени. С Покана №366р-13996/22.06.2022 г. И. е уведомен, че на 23.06.2022 г. може да се яви за изслушване от дисциплинарно-наказващия орган, от която възможност същият не се е възползвал. 

 

Въз основа на доклада и установеното в хода на проверката директорът на ОД на МВР – Велико Търново е съставил Заповед №366з-2583/27.06.2022 г., с която на основани чл. 204, т. 3 от ЗМВР за установено дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, изразяващо се в „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на служителите на в МВР“ по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР на мл. автоконтрольор II степен в Група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“, Сектор „Пътна полиция“, Отдел „Охранителна полиция“  при ОД на МВР – Велико Търново А.И. е наложено дисциплинарно наказание „порицание за срок от 6 месец“. Служителят е предупреден, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение  по чл. 200, ал. 1 от ЗМВР в срока на наложеното наказание, ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание. А.И. се е запознал със заповедта на 28.06.2022 г., за което е положил подпис.

 

Недоволен от наложеното му дисциплинарно наказание на 11.07.2022 г. И. е подал жалба директно до Административен съд – Велико Търново, въз основа на която е образувано настоящото дело. С разпореждането за насрочване на делото е разпределена доказателствената тежест.

Съдът намира, че жалбата е допустима като подадена срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, от лице, имащо правен интерес от обжалването, в законоустановения срок и до компетентен съд.

 

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че жалбата е неоснователна, като съображенията за това са следните:

 

Оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 204, т. 3 от ЗМВР. Директорът на ОД на МВР – Велико Търново е служител на ръководна длъжност по смисъла на цитираната норма, на чието косвено подчинение е дисциплинарнонаказания младши инспектор, а „порицание“ е наказанието, предвидено в нормата на чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, т. е. в пределите на неговата дисциплинарно-наказателна компетентност.

 

Същата е съставена в предвидената от закона писмена форма и противно на твърденията в жалбата съдържа реквизитите по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, включително фактически и правни мотиви, обосноваващи наложеното наказание. Изискванията за мотивиране на заповедта в производството по налагане на дисциплинарни наказания са завишени в сравнение с общото изискване към административните актове по чл. 59 от АПК. Специалният текст на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР задължава органа подробно да мотивира този вид актове, като мотивите следва да са обективирани в самия акт, а не да се извличат от съдържащите се в преписката материали. В случая тези изисквания са съобразени и спазени, като не е възпрепятствано адекватното организиране на защитата на наказаното лице.

 

Неоснователно жалбоподателят поддържа, че заповедта е процесуално незаконосъобразна. Проверката на съда установи, че са спазени всички изисквания за провеждане на дисциплинарното производство, регламентирани в Глава VІІІ „Дисциплинарна отговорност“ на ЗМВР. Дисциплинарното производство е образувано по реда на чл. 205, ал. 1 от ЗМВР предвид постъпилите данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител, като на основание ал. 2 от цитираната норма за изясняване на постъпилите данни директорът на ОД на МВР – Велико Търново е разпоредил извършването на проверка, за която е определил срок за приключване. Държавният служител лично е запознат със заповедта и възложената проверка, в която е взел самостоятелно участие, доколкото няма данни да се е възползвал от възможността да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР или от адвокат. Осигуряването на подпомагащите лица е ангажимент на служителя по смисъла на ал. 5. Дисциплинарното производство е приключило в законоустановения срок по чл. 205, ал. 6 от ЗМВР. Дисциплинарно-наказващият орган е спазил изискването на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР да осигури на служителя изслушване или приемане на писмените обяснения, като двукратно му е изпратил покани, на които И. не се е отзовал. Съобразно чл. 206, ал. 2 от ЗМВР при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание е взета предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата, за което са изложени мотиви. Дисциплинарната отговорност е реализирана в сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР – не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Съгласно чл. 207, ал. 12 от ЗМВР дисциплинарно разследващият орган е приключил дисциплинарното производство в определения му срок, като е изготвил становище до органа за наличието на основание за реализиране на дисциплинарната отговорност на лицето.

От доказателствата по делото напълно се опровергават съображенията на жалбоподателя, че дисциплинарно производство не се е състояло или че е съществено опорочено. Необосновани и произволни остават и твърденията, че И. не е уведомен за започналото производство и че е бил лишен от правото да организира защитата си. Това не е така, доколкото по делото е доказано не само, че е бил надлежно информиран за началото и за развитието на производството, но и че е взел участие чрез даване на писмени сведения.

По повод неоснователните възражения, че не е проведено дисциплинарно производство, а проверка, съдът намира за нужно изрично да посочи, че от използването на израза „може“ в разпоредбата на чл. 205, ал. 2 от ЗМВР става ясно, че извършването на проверка е възможност, която стои пред дисциплинарно-наказващия орган, а не задължение. Предвид обстоятелството, че в случая е била извършена проверка, резултатът от нея е обективиран в съответната справка и дисциплинарно-наказващият орган се е позовал на нея. В този смисъл не е налице нарушение на процедурата, доколкото е постигната целта на закона – органите на МВР да съблюдават поведение, което да съответства на служебните им задължения да гарантират опазването на обществения ред и защита на правата и свободите на гражданите. С извършените впоследствие действия от дисциплинарно-наказващия орган е конкретизиран нарушителя, нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Не е налице основание за отмяна на оспорената заповед, тъй като е спазена процедурата.

 

Оспорената заповед не страда от пороци, засягащи нейната материална законосъобразност. Жалбоподателят възразява, че не е извършил дисциплинарни нарушения, но по същество не оспорва изпълнителното деяние. Въз основа на събраните доказателства и при обективна преценка на фактите са направени изводи, че с едно и също деяние – личният автомобил на И. няма валиден документ за извършен периодичен преглед за проверка на техническата изправност към момента на реализиране на ПТП, когато жалбоподателят е бил участник в движението /пътник по смисъла на т. 28 от §6 от ЗДвП/, са допуснати нарушения на т. 20 и на т. 28а от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в министерството на вътрешните работи. Конкретизирането на нарушението е извършено в пълен обем, за да е изпълнено изискването за издаване на административен акт и съдът счита, че правилно е установено деянието на И., несъвместимо с етичните правила за поведение на служителите от МВР, уронващо престижа на службата. Нарушенията правилно са квалифицирани като по чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР, за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „порицание“.

 

Според т. 20 от Етичния кодекс държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си. Съобразно т. 28а държавният служител независимо от заеманата длъжност в качеството си на участник в пътното движение се подчинява на нормативно определените правила за движение по пътищата в Република България. За реализиране на въпросните нарушения е необходимо доказано противоправно деяние /неспазване на правилата на ЗДвП от жалбоподателя/ – от една страна, а от друга – възприемане на това поведение от други граждани, което не може да се разглежда като личен пример за спазване на законите и водещо до накърняване доброто име на институцията, която представлява. В случая няма спор, че автомобилът е бил без технически преглед. Сам жалбоподателят не отрича този факт, той просто не счита, че с това си поведение е допуснал и дисциплинарно нарушение. По силата на чл. 147 , ал. 1 от ЗДвП регистрираните МПС подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата изправност, а чл. 181, т. 1 от ЗДвП предвижда глоба за собственик, който без уважителни причини не представи в определения срок превозно средство за технически преглед. Няма данни глоба да е наложена, но това не е пречка за реализиране на дисциплинарната отговорност. Налице е и втората предпоставка – с поведението си служителят не дава положителен пример на обществеността за спазване на правилата за движение по пътищата и не насърчава гражданите в тази посока. Недопустимо е служител и то от Сектор „Пътна полиция“, чието основно служебно задължение е да осъществява контрол чрез извършване на проверки за спазване на ЗДвП, сам да не спазва тези правила. От доказателствата в преписката се установява, че И. в качеството си на полицейски служител е установил 1 184 нарушения по ЗДвП, а същевременно сам той не спазва предписанията на този закон, въпреки че по делото няма данни да е ангажирана административно-наказателната му отговорност за конкретния случай. Видно от справката за нарушител до назначаването му в ОД на МВР – Велико Търново са налице данни за системни административни нарушения. Очевидно и процесното не е изключение, въпреки че това няма отношение към спора по делото.

 

Според чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР неспазването на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР е дисциплинарно нарушение. В случая И. е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП /извършвайки административно нарушение, за което не е санкциониран/, но със своето деяние той е допуснал и дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, във връзка с т. 20 и т. 28а от Етичния кодекс, което урежда защитата на друг вид обществени отношения и предвижда друг вид правна отговорност /дисциплинарна отговорност/, а тя напълно законосъобразно може да бъде понесена независимо от административно-наказателната отговорност за нарушение на ЗДвП, съобразно разпоредбата на чл. 194, ал. 3 от ЗМВ. Дисциплинарната отговорност се носи независимо от наказателната и административно-наказателната, а от събраните доказателства се установява, че И. съзнателно не е спазил Етичния кодекс, а именно да насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си и независимо от заеманата длъжност в качеството си на участник в пътното движение да се подчинява на нормативно установените правила за движение по пътищата в РБ. Подобно поведение е морално укоримо, поради което е предвидено като дисциплинарно нарушение.

 

В оспорената заповед са обсъдени тежестта на нарушението и са изложени мотиви за размера на дисциплинарното наказание. Наказанието е индивидуализирано, като след преценка на всички относими факти и обстоятелства същото е в минималния предвиден размер от 6 месеца. Не е допуснато нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК, тъй като дисциплинарно-наказващият орган е упражнил правомощията си справедливо, добросъвестно и след преценка на всички събрани в хода на производството доказателства. Съдът споделя мотивите, изложени в заповедта, че законодателят поставя по-високи изисквания по отношение поведението на служителите на МВР и допълва, че обществото също има завишени очаквания и изисквания към полицейските служители. Всеки служител с личния пример, който дава, следва да насърчава гражданите да спазват закона, а в конкретния случай И. дава личен пример, изразяващ се в незачитане на правилата, на които се подчинява всеки водач на МПС. Проверката на тези правила е част от служебните задължения на служителите на МВР и е във връзка със служебните му задължения.

 

Заповедта е издадена в съответствие с целта на закона – санкциониране на извършителите на дисциплинарни нарушения по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР за укрепване авторитета на институцията в обществото и осигуряване на спазването на Конституцията и законите на страната. В мотивите на Тълкувателно постановление №3/07.06.2007г. на ВАС по т.д. №4/2007г. на ОС на съдиите е посочено, че под „престиж на службата“ следва да се разбира авторитетът на полицията пред обществото, на което тя служи, за да защитава живота, здравето и имуществото на гражданите, да опазва обществения ред, да противодейства на престъпността при стриктно спазване на закона, зачитане на основни права и свободи на гражданите и утвърждаване принципите на правовата държава. Неспазването на служебната етика, незачитането на установения обществен ред може да има за последица намаляване или загуба на общественото доверие в полицията, да доведе до липса на обществена подкрепа за цялостната полицейска дейност. Достатъчно е поведението да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в полицейската институция. В случая деянието е публично достъпно и е станало достояние на граждани, както и на обществеността чрез социалните медии, а това се отразява негативно върху авторитета на МВР като институция.

 

По изложените съображения съдът приема, че жалбата е неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена.

 

При направено искане за присъждане на ...ско възнаграждение от процесуалния представител на ответника – ... Г., с оглед изхода на спора, същото му се дължи на основание чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, осми състав на Административен съд – Велико Търново

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалба А.В.И. срещу Заповед рег. №3663-2583/27.06.2022 г., издадена от директора на ОД на МВР – Велико Търново, с която му е наложено дисциплинарно наказание „порицание за срок от шест месеца“.

 

ОСЪЖДА А.В.И.,*** да заплати на ОД на МВР Велико Търново ...ско възнаграждение в размер на 400 /четиристотин/ лева.

 

Решението на основание чл. 211, изр. второ от ЗМВР е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :