РЕШЕНИЕ
№ 405
гр. Благоевград, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Емилия В. Дончева
при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Емилия В. Дончева Гражданско дело № 20221210100060 по
описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С., чрез адв. П.В., съдебен адрес: гр. С.
против ВЛ. АЛ. АН., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., Д. АЛ. АН., ЕГН **********, с адрес:
гр. Б. и Д. ВЛ. АН., ЕГН **********, с адрес: гр. Б. по иск с правно основание чл. 422 ГПК
за установяване съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1423/2021 г. по описа на Районен съд – Благоевград.
Твърди се в исковата молба, че на 19.10.2015 г. в гр. Благоевград е сключен Договор
за кредитна карта за физически лица с № CCIR-501-00197-2015 между „УниКредит Булбанк“
АД, ЕИК ********* в качеството му на кредитор и Ал. Д. А., ЕГН ********** в качеството
му на кредитополучател. Сочи се, че по силата на договора, кредиторът е предоставил на
кредитополучателя кредитна карта с първоначален кредитен лимит в размер на 500 лева.
Пояснява се, че предоставената в заем сума се олихвява с лихвен процент, подробно
определен в т. 7 от договора. Срокът на договора бил две години, като в т. 6 от договора
било предвидено, че може да се поднови с още две години, в случай че кредитополучателят
не е заявил изрично, че не желае подновяване.
Твърди се, че след усвояване на кредита, кредитополучателят не е изпълнил поетите
договорни задължения към „УниКредит Булбанк“ АД, като останало непогасено
задължение по кредита в размер на 336,44 лв. от които: 310,66 лв. - главница и договорна
лихва - 25,78 лв. Сочи се, че кредитът е станал изцяло изискуем на 31.10.2017 г. съгласно т.
3.4. от договора.
Твърди се, че на основание сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 04.12.2017 г. и приложенията към него между „УниКредит Булбанк“ АД и
„Гетбек България” ЕООД, задължението на Ал. Д. А., произтичащо от сключен Договор за
кредитна карта за физически лица № CCIR-501-00197-2015 от 19.10.2015 г. било изкупено от
„Гетбек България” ЕООД. От своя страна „Гетбек България” ЕООД е прехвърлило
вземането с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 26.09.2018 г. на
„ЕОС Сървисис“ ЕООД. В последствие на дата 15.10.2018 г., с Договор за продажба и
прехвърляне на вземания, вземането е прехвърлено от страна на „ЕОС Сървисис“ ЕООД на
„ЕОС Матрикс“ ЕООД. Сочи се, че на адреса на длъжника било изпратено уведомление по
смисъла на чл. 99 ЗЗД за извършените цесии.
Сочи се, че на 03.06.2021 г. ищцовото дружество депозирало пред Районен съд -
1
Благоевград заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, по
което било образувано ч.гр.д. № 1423/2021 г. В хода на връчване на издадената заповед за
изпълнение на парично задължение било установено, че на 04.08.2021 г. Ал. Д. А. е
починал, като по делото били конституирани неговите наследници - ВЛ. АЛ. АН. – син, Д.
АЛ. АН. - син и Д.В. А. - съпруга. Срещу издадената заповед конституираните наследници
са възразили по реда на чл. 414 ГПК, с което ищецът обосновава правния си интерес от
предявяване на иска.
Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено
по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1423/2021 г. по описа на
РС- Благоевград.
В срока за отговор от ответниците е постъпило заявление, в което сочат, че
дължимите суми са погасени.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 19.10.2015 г. в гр. Благоевград между „УниКредит Булбанк“ АД и наследодателя
на ответниците Ал. Д. А., ЕГН ********** е сключен Договор за кредитна карта за
физически лица с № CCIR-501-00197-2015 от 19.10.2015 г., със следните параметри: размер
на разрешен кредитен лимит - 500,00 лева, лихвен процент върху сумата – месечен лихвен
процент за всеки отделен месец през срока на действие на договора в размер на 1 %,
минимална изискуема погасителна вноска за ПКП – 15,00 лева, срок на ползване на
годишния кредитен лимит - до 31.10.2017 г., дата на блокиране ползването на кредитния
лимит при възникване на всяко просрочие, съгласно установеното в този договор и ОУ - на
31-ия ден от възникване на просрочието, срок на действие на договора - 31.10.2017 г., краен
срок за окончателно възстановяване и погасяване без право на револвиране на дължимите
по кредита суми (главница, лихва) - до 31.10.2017 г.
Видно от приет като доказателство по делото Договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 04.12.2017 г., сключен между „УниКредит Булбанк“ АД и „ГетБек
Рикавъри България” ЕООД и Приложение № 2 приемо- предавателен протокол към Договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 04.12.2017 г., задължението на Ал. Д. А.,
произтичащо от Договор за кредитна карта за физически лица № CCIR-501-00197-2015 от
19.10.2015 г. е прехвърлено в полза на „ГетБек Рикавъри България” ЕООД.
От своя страна „Гетбек България” ЕООД е прехвърлило вземането спрямо Ал. Д. А.,
произтичащо от сключен Договор за кредитна карта за физически лица № CCIR-501-00197-
2015 от 19.10.2015 г. в полза на „ЕОС Сървисис“ ЕООД по силата на Договор за продажба и
прехвърляне на вземане от 26.09.2018 г., сключен между „Гетбек България“ ЕООД и „ЕОС
Сървисис“ ЕООД и Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземане от
26.09.2018 г.
В последствие видно от приложения по делото Договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 15.10.2018 г., сключен между „ЕОС Сървисис“ ЕООД и „ЕОС Матрикс“
ЕООД и Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземане от 15.10.2018
г., вземането, произтичащо от Договор за кредитна карта за физически лица № CCIR-501-
00197-2015 от 19.10.2015 г., сключен между „УниКредит Булбанк“ АД и Ал. Д. А. е
прехвърлено в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД.
По делото е прието като доказателство писмо с изх. № 170/29.03.2021 г., с което
„УниКредит Булбанк“ АД, „Гетбек България“ ЕООД и „ЕОС Сървисис“ ЕООД уведомяват
Ал. А., че вземането, произтичащо от Договор за кредитна карта за физически лица с №
CCIR-501-00197-2015 от 19.10.2015 г., е прехвърлено изцяло на „ЕОС Матрикс“ ЕООД и на
основание чл. 99 ЗЗД е уведомен, че считано от датата на получаване на уведомлението
кредитор спрямо него е „ЕОС Матрикс“ ООД. Уведомлението е получено от Ал. А. на
08.05.2021 г.
2
На 04.06.2021 г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК срещу наследодателя на ответниците Ал. Д. А.. По това заявление е
образувано ч.гр.д. № 1423/2021 г. по описа на РС- Благоевград, по което съдът е издал
заповед за изпълнение № 143/04.06.2021 г., като е разпоредил ответникът да заплати
претендираните суми на ищеца. Длъжникът Ал. А. е починал на 04.08.2021 г. и като
длъжници са конституирани неговите наследници: Д. ВЛ. АН. - съпруга, ВЛ. АЛ. АН. - син
и Д. АЛ. АН. - син. Издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК е връчена на наследниците на Ал. А., които в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК са депозирали
възражения срещу издадената заповед. Предвид на това и на осн. чл. 415, ал. 1 ГПК съдът е
указал на заявителя – ищец, че може да депозира искова молба за установяване дължимостта
на вземанията и такава е предявена в едномесечен срок.
По делото е представено като доказателство удостоверение с изх. № 22-УПД-
00059/30.03.2022 г., издадено от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с което се удостоверява, че по
договор за кредит, сключен на 19.10.2015 г. между Ал. Д. А. и „УниКредит Булбанк“ АД,
наследниците са заплатили сумата в общ размер на 486,44 лв., с което е погасено изцяло
задължението към „ЕОС Матрикс“ ЕООД в качеството му на кредитор.
На 08.04.2022 г. от ищцовото дружество е постъпила молба вх. № 5479/08.04.2022 г.,
с която се заявява, че след депозиране на исковата молба, на дата 23.03.2022 г. по сметка на
„ЕОС Матрикс“ ЕООД е постъпило плащане по задължението на ответниците Д. ВЛ. АН.,
ВЛ. АЛ. АН. и Д. АЛ. АН., с което същото е изцяло погасено.
При така установеното от фактическа страна, съдът излага следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим: налице е активна и пасивна процесуална легитимация и
правен интерес от предявяването му- страни по настоящото дело са страните по заповедното
производство по ч.гр.д. № 1423/2021 г. по описа на Районен съд – Благоевград. За ищеца е
налице правен интерес от предявяването на иска, тъй като срещу издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е постъпило възражение от длъжника.
Настоящият иск е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Предмет на делото по установителния иск е вземането по смисъла на чл. 410 ГПК. С
исковата молба по чл. 415, ал. 1 ГПК, кредиторът предявява иск за установяване
съществуването на вземането си, предмет на оспорената заповед за изпълнение, към
момента на подаване на заявлението, което вземане включва главниците и акцесорните
вземания за обезщетения и лихви. С установителния иск кредиторът продължава защитата
си по повод направени възражения на длъжника в заповедното производство. Съгласно
разпоредбата на чл. 422 ГПК искът се смята предявен от момента на подаване на
заявлението, цели се установяване съществуване на вземането на ищеца-заявител към този
момент и до приключване на процеса.
В процесния случай, с депозираната молба с дата 08.04.2022 г., ищцовото дружество
е заявило, че ответниците са погасили изцяло претендираните от дружеството вземания.
Признание от ищеца за изцяло погасяване на задължението на ответниците се съдържа и в
приетото като доказателство по делото удостоверение с изх. № 22-УПД-00059/30.03.2022 г.
Направеното от ищеца, в писмената молба от 08.04.2022 г. и в удостоверение изх. № 22-
УПД-00059/30.03.2022 г., признание на неизгоден факт, че е извършено плащане от страна
на ответниците, с което изцяло е погасено задължението, като ново обстоятелство,
настъпило в хода на процеса, следва да се съобрази от съда по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК,
като се приеме, че след депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, ответниците са погасили
задълженията си към ищеца, предмет на издадената заповед за изпълнение на парично
задължение - обстоятелство, обуславящо отхвърляне на предявените установителни искове,
като погасени чрез плащане в хода на процеса.
Водим от горното и на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК,
съдът
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като погасен чрез плащане в хода на процеса предявения иск от
„ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С.,
представлявано от Р. Ив. М. – управител, чрез адв. П.В., съдебен адрес: гр. С. против ВЛ.
АЛ. АН., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., Д. АЛ. АН., ЕГН **********, с адрес: гр. Б. и Д.
ВЛ. АН., ЕГН **********, с адрес: гр. Б. за установяване дължимостта на суми по
издадената срещу наследодателя на ответниците Ал. Д. А., ЕГН ********** заповед за
изпълнение на парично задължение № 143/04.06.2021 г. по ч.гр.д. № 1423/2021 г. по описа
на РС - Благоевград, а именно: 310,66 (триста и десет лева и шестдесет и шест стотинки),
представляваща главница, дължима сума по Договор № CCIR-501-00197-2015 за кредитна
карта на физически лица от 19.10.2015 г., сключен между „УниКредит Булбанк“ АД и Ал. Д.
А., което вземане е прехвърлено на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК- 04.06.2021 г. до окончателното й
изплащане, при квоти за всеки от ответниците по 1/3 от сумата от 310,66 лв., както следва:
ВЛ. АЛ. АН. – сума в размер на 103,55 лв., Д. АЛ. АН.- сума в размер на 103,55 лв. и Д. ВЛ.
АН.- сума в размер на 103,56 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Благоевград в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
4