Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 1099/27.7.2020г. Година
2020 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд тридесет и осми състав
На осми юли Година
две хиляди и двадесета
В публичното съдебно заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: РОСИЦА ШКОДРОВА
като разгледа докладваното от Председателя
наказателно административен характер дело номер 2159 по описа за две хиляди и
двадесета година.
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП №Р-10-195/07.05.2020г. на
зам. Предстедател на КФН, с което на Н.В.В. е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 3000 лева на основание чл.221 ал.1 т.3 от ЗППЦК.
ОСЪЖДА Н.В.В., ЕГН ********** да заплати на КФН, на осн.
чл.27е от Наредба за правната помощ направените по делото разноски за
възнаграждение на юристконсулт в размер на 120 / сто и двадесет/ лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвяне на мотивите.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството е образувано по жалба на санкционираното лице против Наказателно
Постановление №Р-10-195/07.05.2020г. на зам.
Председател на КФН, с което на Н.В.В. е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 3000 лева на основание чл.221 ал.1 т.3 от ЗППЦК.
С жалбата се счита, че наказателното
постановление е незаконосъобразно. Сочи
се, че въззивницата е водила и
съхранявала дневник на електронен носител и няма законово изискване дневникът
да се води на хартиен носител. Алтернативно се изразява позиция за маловажност
на административното нарушение. Счита се, че при установената форма на вина –
«небрежност» не е предвидено в закона наказание. Оспорва се и датата на
нарушението. Иска се отмяна на наказателното постановление или намаляване
размера на наказанието под предвидения в закона.
В
съдебно заседание жалбата се поддържа чрез процесуален представител.
По същество
се поддържат наведените с жалбата доводи за отмяна на НП. Счита се , че
неправилно е определено администартивноаказателно отговорното лице, което
следва да е дружеството, а не – физическото лице.
Процесуален
представител на въззиваемата страна моли наказателното постановление да бъде
потвърдено. Претендира възнаграждение.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
През
месец септември 2019г. служители на КФН, сред които св. Цергилковска ,извършили
проверка на дейността на «Алтерон» АДСИЦ.
Сред представените за проверка документи
бил и дневник от заседанията на Съвета на Директорите.
При това св. Цергилковска установила, че в
представения за проверка Дневник, протоколите от отделните заседания са на
отделни листа, които дори не били номерирани. При това св. Цергилковска
сформирала извод, че дневникът не е воден и съхраняван по начин, не позволяващ
последващи промени и допълнения в същия.
На 18.12.2019г. бил съставен АУАН №
Р-06-1216/18.12.2019г., в съдържанието на който намерили отражение
констатациите от проверката.
За дата на нарушението била посочена датата
на предоставяне на Дневник от заседанията на Съвета на Директорите –
26.09.20109г.
Актът бил връчен по надлежния ред на
пълномощник на въззивницата В.. В законоустановения 3-дневен срок срещу
съставения акт не постъпили възражения.
Въз основа на съставения акт, против
въззивницата В. било издадено и атакуваното наказателно постановление,с което
наказващият орган приел изцяло описаните в АУАН фактически констатации и приел,
че от страна на въззивницата е допуснато нарушение на чл.116г ал.3 т.3 от
ЗППЦК. Поради това и на основание чл.221 ал.1 т.3 от ЗППЦК на въззивницата било
наложено административно наказание „глоба” в минимално предвидения размер от
3000 лева.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни
доказателства , а именно тези по административно- наказателната преписка и показанията на св. Целгилковска, които са
последователни , взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в
съвкупност не налагат различни изводи.
В хода на съдебното производство депозира
показания св. Цергилковска -актосъставител, чиито показания съдът кредитира
като дадени безпристрастно, пълно и обективно. От тях се установи, че св.
Цергилковска е установила нарушението, пряко възприемайки предоставения за
проверка дневник, т.е. тя е възприела
фактите пряко и непосредствено, преди да приеме за установено, че е осъществен
състав на административно нарушение.
Видно
от съставения приемо- предавателен протокол от 26.09.2012г. и по- конкретно
т.17 от същия, на проверяващите са били предоставени дневниците за проведени
заседания на Съвета на директорите на «Алтерон» АДСИЦ за периода 2018 и 2019г.
– 33 страници.
В декларация от 26.09.2019г. въззивинцата В.
е посочила, че това са всички протоколи от заседания до момента.
Така,
въз основа на писмените доказателства по делото може да се сформира единствен
извод, че водените и представени на проверяващите дневници са именно тези ,
приложени по административнонаказателната преписка, като в нито един момент от
провеждане на административнонаказателното производство на същите не е бил
правен опит да бъдат предоставени дневници на носител, различен от хартиения.
Безспорно,
от вида на представените дневници се сформира извод, че същите не са водени и
съхранявани по начин, не позволяващ последващи промени и допълнения /напр. чрез
прономероване и прошнуроване/ .
При проверка на съставения акт за
установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него
наказателно постановление, съдът констатира, че същите са издадени при спазване
на всички срокове и процедури, предвидени в ЗАНН : Акта за установяване на
административно нарушение е съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя,
съобразно изискването на чл.34 ал.1 от ЗАНН; спазен е тридневния срок за
възражения по АУАН; наказателното постановление е било издадено в рамките на
предвидения в ЗАНН шестмесечен срок за издаването му. И акта за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление съдържат реквизитите по
чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Събраните
по административнонаказателната преписка доказателства безспорно установяват ,
че санкционираното лице Н.В.В. като Директор за връзки с инвеститорите на «Алтерон» АДСИЦ, не е изпълнила
задължението си да съхранява дневник за проведените заседание на управителния
орган на АДСИЦ по начин, непозволяващ извършването на последващи изменения или
допълнения в него, с което не е изпълнила задължението вменено й по чл.116г
ал.3 т.3 от ЗППЦК. По АНП са събрани доказателства в подкрепа на твърдяното за
извършено административно нарушение. В съдържанието на съставения акт за
установяване на административно нарушение се съдържа подробно описание на
самото нарушение, както и на обстоятелствата на извършването му. Посочена е и
правилната правна квалификация по ЗППЦК.
Административно наказващият орган правилно,
въз основа на събраните доказателства е приел, че се касае за извършено
административно нарушение като при определяне размера на административното
наказание правилно е определен такъв в минималния като адекватен на извършеното
нарушение.
Що
се отнася до наведените с жалбата основания за отмяна на наказателното
постановление, съдът намери същите за неоснователни предвид на следното :
С жалбата се сочи се, че въззивницата е водила и съхранявала дневник
на електронен носител и няма законово изискване дневникът да се води на хартиен
носител.
Както вече беше коментирано по- горе , въз
основа на писмените доказателства по делото може да се сформира единствен
извод, че водените и представени на проверяващите дневници са именно тези,
приложени по административнонаказателната преписка, като в нито един момент от
провеждане на административнонаказателното производство на същите не е бил
правен опит да бъдат предоставени дневници на носител, различен от хартиения.
Алтернативно се изразява позиция за
маловажност на административното нарушение.
Според настоящия съдебен състав липсват
основания за приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото деянието не
показва занижена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи
от този вид и правилно лицето е било санкционирано.
Счита се, че при установената форма на вина
– «небрежност» не е предвидено в закона наказание.
Съдът, изхождайки от чл.7 ал.2 от ЗАНН, при
липсата на изрична законова разпоредба в ЗППЦК, сочеща, че непредпазливи деяния
по този закон не се наказват, намери, че правилно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на въззивинцата.
Оспорва се и датата на нарушението.
Съдът намери, че правилно като дата на
нарушението е била приета тази на представянето на дневника с протокола от
26.09.2019г., доколкото тази е датата на която е установено съхраняването на дневника
в нарушение на изискванията на ЗППЦК.
На
последно място се иска определяне на наказание под минимално предвиденото.
По така формулираното искане следва да се
отбележи, че административното наказание в настоящия казус е определено в
минимален размер, а липсва законова възможност за приложението на чл.55 от НК.
В този смисъл и искането не може да бъде уважено.
Предвид изложеното , съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
С
решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение на
юристконсулт.
Водим
от горното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: