№ 851
гр. Бургас, 30.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
при закрити врати заседание на двадесет и втори август през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря Д. ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20232120202436 по описа за 2023 година
Производството е по реда на 58д - 63д от ЗАНН.
Производството е образувано по повод жалба на „*“ ЕООД с ЕИК * със седалище в
град *, ул.“*“ №*, ет.* чрез управителя М.Г. К. против Наказателно постановление
№696512-F695050 от 17.03.2023г, издадено от С.И.Д. - Директор на Дирекция „Обслужване”
при ТД на НАП - гр.Бургас, с което за нарушение на чл.125 ал.5 вр. ал.1 от ЗДДС, на
основание чл.179 от ЗДДС, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на
500 (петстотин) лева.
С жалбата се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се излагат
твърдения за допуснати нарушения на материалния закон. Посочено е, че дружеството е
било санкционирано и по повод неподаване на информация от отчетните регистри към
справката-декларация за същия данъчен период. Дружеството-жалбоподател счита, че това
нарушение попада в хипотезата на чл. 18 от ЗАНН, тъй като е извършено едно нарушение и
следва да се наложи една санкция.
В открито съдебно заседание, дружеството- жалбоподател „*“ ЕООД – редовно
призовани, представител не се явява.
Наказващият орган - Директор на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП - гр.Бургас,
чрез упълномощен процесуален представител- юрисконсулт *, която излага доводи за
безспорност на нарушението. По отношение на възражението на жалбоподателя, изразява
становище, че неподаването на справката-декларация и на информация от отчетните
регистри са две отделни нарушения, тъй като законодателят е предвидил отделни
санкционни разпоредби за неизпълнение на всяко едно от тях. Счита, че са налице
1
предпоставките за квалифициране на нарушението като маловажен случай. Моли за
присъждане на разноски за ЮК възнаграждение.
Съдът намери жалбата за процесуално допустима-изхождаща от легитимиран да
обжалва субект, в преклузивния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН и пред надлежен материално и
териториално съд.
След поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
„*“ ЕООД с ЕИК * със седалище в град *, ул.“*“ №*, ет.* чрез управителя М.Г. К. било
данъчнозадължено лице и било регистрирано по ЗДДС от 30.04.2014г. в ТД на НАП-Бургас.
Съгласно чл.125 ал.3 и ал. 5 ЗДДС дружеството имало задължение да подава информация от
отчетните регистри към справка-декларация за всеки данъчен период включително и за
НОЕМВРИ 2022г. Справката -декларация по чл.125 ал.5 вр. ал.1 ЗДДС е следвало да бъде
подадена до 14-то число на месеца следващ данъчния период, за който се отнася, в случая до
14.12.2022 г. След изтичане на установения от закона срок, а именно 14.12.2022г. за
подаване на справката-декларация, такава не е била подадена в ТД на НАП-Бургас, след
извършване на съпоставка на регистрираните по ЗДДС лица и подадените от тях справки-
декларации по ЗДДС и приложенията към тях.
До дружеството била изпратена покана с №314-11 с дата 06.01.2023г за явяване в
Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Бургас за съставяне на акт (лист №25 от делото), за
която покана има приложена разписка, от която е видно, че е била върната със статус ‚,
непотърсена‘‘. Покана била повторно изпратена и връчена видно от разписката на
10.02.2023г., лично на управителя на дружеството. Въпреки това управителят или друго
упълномощено от него лице не са се явили в срока за съставяне на акта, поради което
свидетелката К. счела, че е налице хипотезата на чл.40 ал.2 от ЗАНН и съставила акт за
установяване административно нарушение, където описала от фактическа страна деянието.
Актът бил с връчен на дружеството-жалбоподател на 13.02.2023 г., който бил подписан с
възражения, но в предвидения в чл. 44 , ал.1 от ЗАНН, срок допълнителни такива не били
представени.
Въз основа на акта било издадено атакуваното сега наказателно постановление №
696512F695050/17.03.2023 г (лист 7-10 от делото), в което фактическото описание на
нарушението и правната му квалификация са идентични с посочените в акта, и за това
деяние „*“ ЕООД с ЕИК * със седалище в град *, ул.“*“ №*, ет.* чрез управителя М.Г. К. на
основание чл.179 от ЗДДС, на дружеството била наложена имуществена санкция в размер
на 500 (петстотин) лева.
Тази фактическа обстановка, приета от съда за безспорна, се установява от показанията
на актосъставителя, писмените доказателства по аминистративнонаказателната преписка и
представените от жалбоподателя писмени доказателства в съдебното производство. По
фактите между страните няма спор.
Настоящият съдебен състав намира, че при издаване на наказателното постановление и
2
на акта за установяване на административното нарушение не са допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган съгласно Заповед № ЗЦУ –
1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП и в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните
разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
Според нарушената разпоредбата на чл. 125, ал.5 от ЗДДС, справката-декларация се
подава до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася.
Като безспорно от фактическа страна се прие от съда, че жалбоподателят в качеството си на
задължено лице не е подал декларация по чл. 125, ал.5 от ЗДДС за данъчен период – месец
ноември 2022 г. в законоустановения срок до 14.12.2022 г.
Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че за едно и също нарушение са му
наложени две отделни санкции, разгледани в два отделни наказателни процеса. Доколкото
предмет на разглеждане в настоящото производство се явява неподаване на справка-
декларация в законоустановения срок, съдът следва да отбележи, че задължението на
жалбоподателя да подава справка-декларация е предвидено в чл. 125, ал.5, във вр. ал.1 от
ЗДДС. Съгласно посочената разпоредба, за всеки данъчен период регистрираното по чл. 96,
97, 97а, 99 и чл. 100, ал. 1 и 2 от ЗДДС лице подава справка-декларация, съставена въз основа на
отчетните регистри по чл. 124. От друга страна в разпоредбата на чл. 125, ал.3 от ЗДДС е
предвидено, че заедно със справка-декларацията по ал. 1 регистрираното лице подава и
отчетните регистри по чл. 124 за съответния данъчен период. Т.е освен задължението на
регистрираното лице да подава справка-декларация, има и задължение да подава и
информация от отчетните регистри, заедно със справката декларация.
Декларациите по посочените текстове на чл.125 ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3
се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се
отнасят. От което следва, че след изтичане на този срок нарушението е извършено, тъй като
става въпрос за нарушения на просто извършване, така наречените формални нарушения,
които се изразяват в бездействие- неподаване на справката-декларация и неподаване на
информация от отчетните регистри в предвидения срок. Нарушенията са две и за тях
законодателят е предвидил различни санкционни разпоредби, спрямо които да се търси
административнонаказателната отговорност.
За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 179, ал.1 от ЗДДС предвижда наказание
"имуществена санкция" в размер от 500 лв. до 10 000 лв. Санкционната норма правилно е
приложена от наказващия орган като относима към процесното нарушение. В разпоредбата
на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС изрично е предвидено, че подлежи на санкциониране лице, което не
подаде в предвидените срокове процесната декларация. Ето защо извършеното от
жалбоподателя нарушение безспорно попада в обхвата на санкционната норма на чл. 179,
ал.1 от ЗДДС и правилно е приложена от наказващия орган. На дружеството-жалбоподател е
наложено имуществена санкция в минимално предвидения размер от 500 лв. Съдът намира,
че така определеното наказание е правилно индивидуализирано от наказващия орган, който
3
е взел предвид смекчаващите и отегчаващи обстоятелства при определяне на наказанието.
Настоящият състав счита, че в конкретната хипотеза не следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице маловажност на случая. Съгласно § 1,
ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН(нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) " маловажен
случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на
задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от
съответния вид. В случая това задължение се отнася за всички данъчно задължени лица,
които са регистрирани по ЗДДС. Този случай е типичен за неизпълнение на задължение от
съответния вид, е не на деяние с по-ниска степен на обществена опасност.
Предвид направения извод обжалваното НП е правилно и законосъобразно и като
такова следва безусловно да бъде потвърдено.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3
ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП
принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. В конкретния случай,
представителят на административнонказващия орган е поискал да му бъде присъдено ЮК
възнаграждение, което на основание чл.27е от Наредбата за правна помощ следва да бъде в
размер от 80 лева и поради това съдът следва да осъди жалбоподателя да го заплати.
Така мотивиран, Бургаският районен съд, V-ти наказателен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №696512-F695050 от 17.03.2023г,
издадено от С.И.Д. - Директор на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП - гр.Бургас, с
което за нарушение на чл.125 ал.5 вр. ал.1 от ЗДДС, на основание чл.179 от ЗДДС, на „*“
ЕООД с ЕИК * е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева.
ОСЪЖДА „*“ ЕООД с ЕИК * да заплати на НАП-София ЮК възнаграждение в размер
на 80,00 (осемдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 -дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд - Бургас.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4