Р Е Ш Е Н И Е
№
***, 11.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд ІІ гр. състав, в
публично заседание, проведено на дванадесети
септември през 2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при секретаря Вероника
Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията Дилова, гр.д. № 1078 по описа на съда за 2019г., и на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Искове с правно
основание чл. 415 от ГПК.
Постъпила
е искова молба от А.п.з.С. представлявана от *** – изп. директор против Р.Г.К. ***,
в която се твърди че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение срещу която ответникът е подал възражение. Ищецът твърди, че между
Агенция по заетостта чрез Дирекция „Бюро по труда“ – Плевен от една страна като
„Възложител“, и Р.Г.К. от друга страна като „Обучаван“ е бил сключен договор №
411-0054-17-66091 от 02.03.2017 г. за обучение на безработно лице, съгласно
Двугодишен план за обученията, провеждани от Държавно предприятие *** /ДП
БГЦПО/ в изпълнение на публични задачи по чл. 60а, ал. 10 от Закона за
насърчаване на заетостта, по Национален план за действие по заетост /НПДЗ/ -
2017 г. Твърди се, че предмет на договора е обучение по специалността
„Електрически инсталации“, II СППО 5220210 за периода от 06.03.2017 г. до
06.07.2017 г.Твърди се, че по силата на договора Дирекция „Бюро по труда“ -
Плевен организира обучението за придобиване на II СПК от професия на
професионална квалификация, превежда разходите по същото на обучаващата
институция - Държавно предприятие *** - клон ***. Твърди се, че цената на
обучението за един участник на конкретния курс за горепосочения период и
специалност е в размер на 1200 лв.
Твърди се, че съгласно Раздел II „Задължение на страните“ от договора,
т.2.2.1 ответникът е поел задължение да посещава редовно курса на обучение /да
има минимум 80 на сто присъствие на учебни занятия/ и да се яви на изпит при
приключване на обучението.Твърди се, че без уважителна причина ответникът Р.Г.К.
е спрял посещението на курса и до приключването му не се е явявал като с тези
си действия ответникът е нарушил т.2.2.1 от договора. Твърди се, че на
07.06.2017 г. в Дирекция „Бюро по труда“ - Плевен е постъпило писмо №
463/06.06.2017 г. от ДП БГЦПО клон ***, с което уведомяват, че към 06.06.2017
г. Р.К. е превишил допустимият брой отсъствия. Твърди се, че поради това същият
отпада от обучение, поради достигане на допустимият максимален брой отсъствия
за които не е представил уважителни документи.Твърди се, че съгласно клаузите
на договора /т.3.1./ при неизпълнение на задълженията по т.2.2.1. от Договора
за професионално обучение на безработно лице - Обучаваният дължи неустойка в
размер на направените разходи по т.1.1., ведно с 5% върху тази сума. Твърди се,
че Дирекция „Бюро по труда“ - Плевен е отправила писмо с изх. № 20-04-11-211 от
25.07.2017 г. до Р.К., с което го уведомява, че не е изпълнил задълженията си
съгласно сключения договор, както и че ако има уважителна причина за това,
следва да представи документ в Дирекция „Бюро по труда“ - Плевен като в
противен случай ще дължи неустойка по т.3.1 от договора в размер на направените
разходи по т. 1.1. от договора, ведно с 5 % върху тази сума. Твърди се, че на
02.10.2017 г. в Дирекция „Бюро по труда“ - Плевен е било получено писмо с
№703/29.09.2017 г. от ДП БГЦПО - ***, от които е видно, че реалната цена
направена за обучението на Р.К. е
1195,21 лв. Твърди се, че на 11.10.2017 г. с изх. № 20-04-11-254 Дирекция „Бюро
по труда“ – Плевен е отправила покана за доброволно плащане до ответника.Твърди
се, че до момента ответникът не е заплатил посочените в поканата суми, които са
изчислени в съответствие с клаузите на раздел III „Отговорности и санкции“ от
договора. Твърди се, че пред Районен съд – гр.Плевен е било депозирано
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК от
Агенция по заетостта и е било образувано ч.гр.д.№ 8240/2018 г. по описа на
Плевенския районен съд, по което е била издадена заповед за изпълнение. Твърди
се, че срещу така издадената заповед за изпълнение е било депозирано възражение
от ответника, поради което за ищеца възниква правния интерес от предявяване на
настоящия установителен иск.
Ответникът
в срокът по чл. 131 от ГПК е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва
предявения иск.Твърди, че ответникът е присъствал на обучението, за което му е
изплатена стипендия, но не в размера претендиран от ищеца. Твърди се, че общо
му е платена сумата 360 лв. Прави доказателствени искания .
Съдът, след като се
съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното: От
приложеното ч.гр.д. № 8240/2018г. по описа на ПлРС, се установява, че ищецът е
депозирал на 15.11.2019г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл.410 от ГПК срещу ответника Р.Г.К., ЕГН **********, адрес: ***, да
заплати на кредитора Агенция по заетостта, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:***, законен представител *** – изпълнителен директор,
пълномощник: юрк. ***, адрес: ***, сумата 1254,97лв., представляваща
обезщетение за неизпълнение на задълженията по Договор, сключен на
02.03.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението 15.11.2018 г.
Заповедта за изпълнение е връчена при
условията на чл. 47 ал.3 от ГПК и съдът е дал указания в едномесечен срок
кредиторът да предяви иск за установяване на вземането си. Искът е предявен в
законоустановения срок, поради което съдът го приема за допустим.
Видно от представения по
делото договор № 411-0054-17-66091 е, че на 02.03.2017г. между страните е
сключен договор за обучение „Електрически инсталации“ ІІ СПК, 5220210 по
предоставения от ДП *** *** учебен график за периода 06.02.108г.- 06.07.2017г.
в размер на 1200 лв. предоставени от Държавния бюджет за обучаващата
институция. Видно от договора за времето на обучение на обучаемия се изплащат средства за стипендия,
квартирни и/ или транспортни разходи при условията на настоящия договор.
От представеното по
делото писмо е видно, че Р.К. от
06.03.2017г.- 06.07.2017г. е превишил допустимия брой отсъствия за периода на
обучението- към 06.06.2017г. е направил 17 броя отсъствия. От представеното по
делото писмо е видно, че ДБТ е уведомило ответника, че е превишил допустимия
брой отсъствия за периода и не е изпълнил задължението си по т.2.2.1 да има
минимум 80 на сто присъствие на учебни занятия и ако не представи уважителна причина за отсъствията ще дължи
неустойка в размер на направените разходи по т.1.1. ведно с 5 % върху тази
сума.
Видно от представеното писмо е, че ответникът
за периода на обучението 06.03.2017г.- 06.07.2017г. е получил сумата 1195,21 лв
. Видно от представената по делото покана за доброволно изпълнение е, че
ответникът е поканен да заплати сумата 1195,21 лв, ведно с 5 % върху тази сума
за неизпълнение на т.2.2.1 от договора в размер на направените разходи по
т.1.1. и е поканен в 14 дневен срок да възстанови сумата по банкова сметка *** ***
ПИБ – АД ***. Видно от приложеното по
делото известие за доставяне е, че ответникът не е намерен на посочения адрес.
Вземането на ищеца АГЕНЦИЯ ПО ЗАЕТОСТТА гр. София
произтича от разпоредбата на т.3.1 на договор за професионално обучение на
безработно лице, съгласно Двугодишен план за обученията, провеждани от Държавно
предприятие „Българо- германски център за професионално обучение“ /ДП БГЦПО/ в
изпълнение на публични задачи по чл. 60а ал. 10 от Закона за насърчаване на
заетостта, по Национален план за действие по заетост /НПДЗ/- 2017 год.
Визираният по- горе договор е бил сключен между ищеца като възложител и
ответника като обучаем, като по силата на същия обучаемият се е задължил да
посещава редовно курса на обучение и да положи изпит след приключване на
обучението. Договорът е допускал направени отсъствия по уважителни причини до
20 % от общия брой учебни часове в курса на обучение, като легалната дефиниция
на термина „уважителни причини“ е дадена в §1 т. 26 от ДР на Закона за
насърчаване на заетостта: такива са задържане от органите на властта; явяване в
съд или друг държавен орган; участие във военноучебен сбор или преподготовка,
заболяване и други, удостоверени с официален документ, за които ръководителят
на поделението на Агенцията по заетостта е уведомен своевременно. Като
допълнителни причини, които не попадат в горните хипотези, но не са
квалифицирани като неизпълнение на задълженията на обучаемия, разпоредбата на
т.3.2 от процесния договор посочва неиздържан изпит и започването на работа по
трудово или служебно правоотношение /за което се представи съответен документ/
при работодател на несубсидирано работно място. Видно от представените по
делото доказателства е, че ответникът е допуснал отсъствия в повече от
допустимия процент, за които не са представени
доказателства че са били по уважителни причини, оправдаващи отсъствията
на ответника от проведеното обучение. Видно от приложеното писмо /стр.10 и 13
от делото/ е , че ответникът е превишил
допустимия брой отсъствия за периода на обучението. Както се посочи по- горе,
не са посочени уважителни причини за допуснатото нарушение на договорните
задължения на ответника. При тези обстоятелства съдът приема, че са налице
предпоставките за ангажиране на имуществената отговорност на ответника
съобразно разпоредбата на т.3.1 от сключения договор, а именно: между страните
по делото е било налице облигационно правоотношение и ответникът виновно не е
изпълнил основното си задължение като обучаем /да посещава редовно курса на
обучение/, поради което същият следва да възстанови на възложителя направените
във връзка с обучението разноски, ведно със санкционна надбавка от 5 % върху
сумата.
С оглед изложеното съдът
приема, че в полза на ищеца Агенция по заетостта гр. София съществува вземане
срещу ответника Р.Г.К. за сумата 1254,97лв., представляваща обезщетение за неизпълнение
на задълженията по Договор, сключен на 02.03.2017г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 15.11.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, в който размер предявеният положителен
установителен иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК следва да се уважи.
При този изход на делото
и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените разноски в заповедното производство в размер на 75 лв.,
както и направените разноски в исковото производство в размер на 320 лв. за особен представител, 50 лв за държавна
такса. По отношение на претендираното
юрисконсултско възнаграждение в размер на
300, съдът намира следното – с оглед на изхода на спора в
установителното производство - уважен изцяло иск, на ищеца следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение, в размер обаче не на претендираното от 300,00
лева, а в размер, определен от съда съобразявайки фактическата сложност на
делото, разглеждането му в едно съдебно заседание, липсата на събиране на
допълнителни доказателства и изменението на
разпоредбата на чл. 78 ал.8 – ДВ, бр. 8 от 2017 г. съгласно която в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно сочената разпоредба в чл. 25 ал.1 т.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ адвокатското
възнаграждение за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 300 лв. Ето защо ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца разноски за юрисконсулт в размер на 100 лв. С оглед
изложеното съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата 100 лв за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 във
вр.с чл. 124 от ГПК, че Р.Г.К., ЕГН **********, адрес: ***, ДЪЛЖИ на кредитора
АГЕНЦИЯ ПО ЗАЕТОСТТА, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
законен представител *** – изпълнителен директор, сумата 1254,97лв.,
представляваща обезщетение за неизпълнение на задълженията по Договор, сключен
на 02.03.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението 15.11.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 8240/2018г.
по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА
на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК Р.Г.К., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на АГЕНЦИЯ ПО ЗАЕТОСТТА, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, законен представител *** – изпълнителен
директор сумата 470 лв, представляваща
разноски направени в исковото производство.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК Р.Г.К.,
ЕГН **********, адрес: *** да заплати на АГЕНЦИЯ ПО ЗАЕТОСТТА, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, законен представител *** – изпълнителен
директор, разноски по заповедното производство по ч.гр.д. № 8240/2018г. на ПлРС
в размер на 75 лв.
Решението може да се
обжалва пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: