№ 942
гр. София, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-9, в публично при закрити врати
заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Жаклин Комитова
при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова
като разгледа докладваното от Жаклин Комитова Търговско дело №
20241100900036 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВО ПО ЧЛ. 625 И СЛ. ОТ ТЗ.
Молителят „С.Д.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: с. Лакатник, община Своге, област София, ул. „*******
представлявано от управителя М. Г. В., с молба от 08.01.2024 г. моли да бъде
открито производство по несъстоятелност по отношение на „Е.Б. С.“ ЕООД,
ЕИК *******.
В молбата се твърди, че „С.Д.“ ЕООД е кредитор на дружеството по
търговска сделка - Договор за консултантска услуга от 22.06.2017 г.
Вземането е изискуемо съгласно Изпълнителен лист, издаден по гр. д. №
40723/2021 г. на СРС, 78 състав. След издаването на изпълнителния лист е
образувано изп.д. № 2513/2023 при ЧСИ М.Б.. На длъжника е изпратена
покана за доброволно изпълнение, направени са справки за налично
имущество по надлежния ред и са наложени запори върху банковите сметки
на длъжника за дължимите суми в размер на 11 594,60 лв., които включват:
10 000,00лв. главница, 1 396,00 лв. разноски за първата инстанция, 198,60 лв.
разноски по изпълнението и законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба - 13.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
Последният ГФО на дружеството е за 2018 г., като през 2021 г.
дружеството е обявило прекратяване на търговска дейност с Декларация по
чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството.
Дружеството е част от холдингова структура с едноличен собственик на
капитала „О.Х.“ ООД, ЕИК *******.
Срещу длъжника има прекратено изпълнително дело №
20198400400901 по описа на ЧСИ peг. № 840 М.Ц., с взискател „Р.Б.“ ЕАД с
1
вдигнат запор на дружествени дялове за дълг на мажоритарния собственик
„О.Х.“ ООД.
След тази дата по партидата на дружеството няма обявени актове.
Тъй като неплатежоспособността трябва да бъде определена съобразно
множество обективни критерии, сочещи действителното изпадане на
търговеца в това състояние, молителят счита, че поради липса на други данни
към настоящия момент за начална дата на неплатежоспособността, следва да
се приеме датата на вписване в ТРРЮЛНЦ на прекратяването на търговската
дейност - 02.12.2021 г.
От направените справки по изпълнителното дело е видно, че
дружеството няма достатъчно имущество за покриване на задълженията,
които има. Вземанията са изискуеми към датата на предявяване на молбата и
не са погасени.
Налице са процесуалните предпоставки за образуване на
производството - длъжникът е търговец - еднолично дружество с ограничена
отговорност. Молбата се подава от кредитор на дружеството - „С.Д.“ ЕООД,
ЕИК *******, видно от Изпълнителен лист № 2518/15.06.2023 г. Налице е
изискуемо парично задължение на длъжника, породено от търговска сделка -
развален договор за консултантски услуги и връщане на недължимо платени
суми. Задължението е възникнало валидно и не е погасено към момента на
произнасяне на съда по молбата за откриване на производство по
несъстоятелност. Дружеството е неплатежоспособно, тъй като е налице
изпълнително производство, образувано за изпълнение на влязъл в сила
съдебен акт, по който вземането е останало изцяло неудовлетворено в
рамките на 6 месеца след залепване на поканата за доброволно изпълнение
(от 26.07.2023 г.) Обявяването на прекратяване на търговската дейност води
до заключението, че дружеството не е в състояние да посрещне
краткосрочните си задължения, т.е. очевидно не се касае за временни
затруднения по смисъла на чл. 631 ТЗ.
Въз основа на изложеното, моли съда да постанови решение, с което да
се обяви неплатежоспособността на „Е.Б. С.“ ЕООД, ЕИК *******; Да се
открие производството по несъстоятелност по отношение на „Е.Б. С.“ ЕООД;
Да се определи начална дата на неплатежоспособността; Да се допусне общ
запор и възбрана върху имуществото на дружеството; Да се назначи временен
синдик; Да се определи дата на първо събрание на кредиторите. Претендират
се разноски.
По указания на съда, дадени с Разпореждане № 275/10.01.2024 г.,
молителят „С.Д.“ ЕООД, ЕИК *******, е уточнил, че паричните вземания на
„С.Д.“ ЕООД срещу длъжника „Ей Би С.“ ЕООД произтичат от следните
задължения:
1. Авансово платено възнаграждение по Договор за консултантска
услуга от 22.06.2017 г., сключен от „ С.Д.“ ЕООД, като възложител, с
длъжника в настоящото производство като изпълнител, на стойност 10 000,00
лв. По силата на чл. 1 от договора ответникът следвало да извърши
консултантски услуги във връзка с реализиране и финансиране на проектно
предложение за „Изграждане на къща за гости“ по Програма за развитие на
селските райони. Вземането е изискуемо, считано от 31.05.2021 г. - датата на
връчване от „С.Д.“ ЕООД на Нотариална покана за разваляне на договора на
2
основание чл. 87, ал. 2 от ЗЗД поради отпаднал интерес от изпълнението му -
изтекли срокове на Програма за развитие на селските райони 2014 г. - 2020 г.
и липса на изпълнение на дължимата престация от страна на „Е.Б. С.“ ЕООД.
2. Съдебни разноски за първата инстанция на стойност 1 396,00лв.,
изискуеми с влизане в сила на второинстанционното съдебно решение -
30.03.2023 г.
3. Разноски по изпълнителното производство на стойност 198,60 лв.,
изискуеми, считано от датата на завеждане на изпълнителното дело 2513/2023
г. при ЧСИ М.Б. - 22.06.2023 г.
4. Законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба -
13.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
Откриване на производство по несъстоятелност се иска на основание
задължението за връщане на авансово платена сума от 10 000 лв., установено
за дължимо и изискуемо на две съдебни инстанции, така и на основание
акцесорните задължения за разноски. Дружеството е неплатежоспособно, тъй
като е налице изпълнително производство, образувано за изпълнение на
влязъл в сила съдебен акт. Обявяването на прекратяване на търговската
дейност също води до заключението, че дружеството не е в състояние да
посрещне краткосрочните си задължения, т.е. очевидно не се касае за
временни затруднения по смисъла на чл. 631 ТЗ.
Длъжникът „Е.Б. С.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. *******, бул. „**********, представлявано от
управителя А.Н.Г., чрез адв. С. И., оспорва молбата. Твърди, че кредиторът не
се легитимира като такъв по търговска сделка. Главното задължение, което се
претендира в размер на 10 000 лева е установено с влязло в сила решение по
гр.д. № 455/09.12.2021 г. на СРС и е потвърдено от СГС с Решение №
1611/30.03.2023 г. по в.гр.дело № 5813/2022 г. Видно от тези решения
уваженият иск е с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД - т.е. реституция
поради неоснователно обогатяване. Действително между страните е
съществувал договор за услуга, който обаче е изрично развален от молителя
поради неговото неизпълнение. Главното вземане в размер на 10 000 лева се
претендира не на основание неизпълнение на договорно задължение, а на
основание неоснователно обогатяване – т.е. молителят кредиторът не се
легитимира като кредитор по изискуемо парично вземане по търговска
сделка. Налице е хипотезата на неоснователно обогатяване, която не може да
послужи като основание за откриване на производство по несъстоятелност.
Другите вземания, които са посочени в допълнителната молба от 24.01.2024
г., са за съдебни разноски и за разноски в изпълнителното дело, като същите
не позволяват на кредитора да иска откриване на производство по
несъстоятелност, тъй като не са предвидени в ТЗ като вземания, които дават
такова право.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите
на молителя, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
По силата на Договор за консултантска услуга от 26.06.2017 г.,
3
сключен между „С.Д.“ ЕООД, в качеството му на възложител и „Е.Б. С.“
ЕООД, в качеството му на изпълнител, възложителят възлага, а изпълнителят
се задължава да извърши консултантски услуги във връзка с реализиране и
финансиране на проектно предложение за "Изграждане на къща за гости" по
Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. по подмярка 6.4.1
„Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности“ от мярка 6 "Развитие на
стопанства и предприятия" (чл. 1 от Договора). Консултантските услуги по
предходния член включват подготовка на заявление за подпомагане,
изработка на бизнесплан, анализ за икономическа устойчивост на проекта и
подготовка на заявки за плащане, включително отчитане и управление на
проекта, както и подаването на същите в Държавен фонд „Земеделие“ в
законоустановения срок, отговарящи на всички законови изисквания (чл. 2,
ал. 1 от Договора). Съгласно чл. 3, ал. 1 от Договора изпълнителят изготвя
проектното предложение, съгласно изискванията на Наредба за прилагане на
подмярка 6.4.1 "Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности" от мярка
6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 - 2020 г., след като бъде приета и
обнародвана в Държавен вестник. Крайният срок за изготвяне на проекта е не
по-късно от 10 календарни дни преди крайната дата за прием на проектни
предложения по посочената мярка, съгласно официално публикувания
индикативен график или друг документ, с който се определят сроковете за
прием на проектни предложения по Програмата за развитие на селските
райони 2014-2020 г. по подмярка 6.4.1 „Инвестиции в подкрепа на
неземеделски дейности“ от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия"
(чл. 3, ал. 2 от Договора). Страните са уговорили, че възложителят заплаща на
изпълнителя възнаграждение за услугата по чл.2 от настоящия договор в
размер на 20 000 лв. с ДДС, по следния начин: 1. 10 000 лв. с ДДС се
заплащат в петдневен срок след подписване на договора; 2. 10 000 лв. с
ДДС се заплащат след превеждане стойността на авансовото плащане по
банковата сметка на възложителя от страна на Държавен фонд „Земеделие“
(чл. 8 от Договора).
Представена е Фактура № **********/26.06.2017 г., с падеж 30.06.2017
г., за сумата от 10 000,00 лв., издадена от „Е.Б. С.“ ЕООД, с получател „С.Д.“
ЕООД, във връзка с Договор за консултантска услуга от 26.06.2017 г.
С Нотариална покана рег. № 2095, том 1, акт 194 от 06.04.2021 г. на
Нотариус С.К., с рег. № 526 на НК, с район на действие СРС , „С.Д.“
ЕООД, е уведоМ. „Е.Б. С.“ ЕООД, че разваля Договор за консултантска
услуга от 26.06.2017 г., поради пълното му неизпълнение от страна на „Е.Б.
С.“ ЕООД, в резултата на което платената от „С.Д.“ ЕООД сума в размер на
10 000 лв. се явява получена от „Е.Б. С.“ ЕООД без основание и подлежи на
незабавно връщане. Поканата е връчена на ответника на 31.05.2021 г.
С Изпълнителен лист от 15.06.2023 г., издаден на основание чл. 404,
ал. 1 и чл. 405, ал. 1 от ГПК от СРС, 78 състав, въз основа на Решение №
4553/09.12.2021 г. по гр. дело № 40723/2021 г. по описа на СРС, длъжникът
„Е.Б. С.“ ЕООД, ЕИК *******, е осъден да заплати на кредитора „С.Д.“
ЕООД, ЕИК *******, на осн. чл. 88, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 10 000 лева,
4
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба -
13.07.2021 год., до окончателното изплащане на сумата и на осн. чл. 78, ал. 1
от ГПК, сумата от 1 396 лв. деловодни разноски.
По делото са приложени Решение № 4553/09.12.2021 г. на СРС, 78
състав, по гр. дело № 20211110140723 г. по описа на СРС (по което е
издаден изпълнителния лист) и Решение № 1611/30.03.2023 г. на СГС,
ВЪЗЗ. II-Б състав, по въззивно гр. дело № 20221100505813 г. по описа на
СГС (с което първоинстанционното решение е оставено в сила).
Видно от молба с вх. № на ЧСИ М.Б. 29952/22.06.2023 г., подадена от
„С.Д.“ ЕООД, е образувано изпълнително дело № 2513/2023 г. по описа на
ЧСИ М.Б., с рег. № 838, с район на действие СГС, срещу длъжника „Е.Б. С.“
ЕООД, въз основа на Изпълнителен лист от 15.06.2023 г., издаден по гр. дело
№ 40723/2021 г. по описа на СРС, за сумата от 10 000 лева, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба -
13.07.2021 год., до окончателното изплащане на сумата и на осн. чл. 78, ал. 1
от ГПК, за сумата от 1 396 лв. деловодни разноски.
Приложено е Съобщение с вх. № на ЧСИ М.Б. 32307/06.07.2023 г., по
изп. дело № 2513/2023 г., от „П.И.Б.“ АД, относно наложен запор върху
банковите сметки на длъжника „Е.Б. С.“ ЕООД, по които липсват авоари.
По делото е представена Покана за доброволно изпълнение изх. №
37674/26.06.2023 г. до „Е.Б. С.“ ЕООД по изп. дело № 20238380402513 на
ЧСИ М.Б., peг. № 838, Район на действие СГС, връчена на длъжника на
09.08.2023 г., по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Към доказателствения материал по делото са приобщени още: Справка
от ТД на НАП - София за „Е.Б. С.“ ЕООД, с вх. № на ЧСИ М.Б.
36427/01.08.2023 г., по изп. дело № 2513/2023 г.; Справка за декларирани
данни за „Е.Б. С.“ ЕООД, с изх. № на Столична община Дирекция ОП
R00128913/17.08.2023 г.; Справка от ТД на НАП София, за „Е.Б. С.“ ЕООД, с
вх. № на ЧСИ М.Б. 40430/23.08.2023 г., по изп. дело № 2513/2023 г.; Запор
върху дружествен дял изх. № 17336/03.09.2019 г., по изп. дело №
20198400400901 по описа на ЧСИ М.Ц., с рег. № 840, с район на действие
СГС; Вдигане на наложен запор върху дружествен дял изх. №
22422/09.11.2021 г., по изп. дело № 20198400400901 по описа на ЧСИ М.Ц., с
рег. № 840, с район на действие СГС; Преводно нареждане от 27.06.2023 г.,
за сумата от 188,60 лв., представляваща ДТ за и. д. 2513/2023 г. по описа на
ЧСИ М.Б., с наредител М. Г. В.; Преводно нареждане от 22.11.2023 г., за
сумата от 10,00 лв., представляваща такса за преписи по и. д. 2513/2023 г. по
описа на ЧСИ М.Б., с наредител М. Г. В..
По делото са приети като доказателство ГФО към 31.12.2018 г.; ГФО
към 31.12.2017 г.; ГФО към 31.12.2016 г.; ГФО към 31.12.2015 г.; Доклад
на независим одитор от 26.06.2018 г.; Доклад на независим одитор от
27.06.2017 г.; Доклад на независим одитор от 23.06.2016 г.;
Прието е и Извлечение от сметка в „А.Б.Б.“ АД, с титуляр „С.Д.“
5
ЕООД, за периода 23.06.2017 г. – 22.02.2018 г.;
Видно от Декларация от 29.06.2020 г. по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона
за счетоводството, подадена от представляващия „Е.Б. С.“ ЕООД – А. Г.,
предприятието не е осъществявало дейност по смисъла на § 1, т. 30 от
допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството през отчетния
период 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г.
По делото е представено Уведомление до НАП по реда на чл. 78 от
ДОПК, относно предстоящо откриване на процедура по завеждане на иск за
откриване на производство по несъстоятелност срещу „Е.Б. С.“ ЕООД, с ЕИК
*******.
Видно от изисканата от СДВР - „Пътна полиция“ Справка рег.№
433200-30992/20.03.2024 г., в централната база на АИС „КАТ“ има данни за
регистрирано МПС на името на „Е.Б. С.“ ЕООД, а именно: Лек автомобил
Мерцедес ГЛ 500 4, с рег. № *******.
От Писмо с изх. № 11-00-1134/26.03.2024 г. на Агенция по
вписванията, се установява, че липсва партида с вписвания, отбелязвания и
заличавания по отношение на „Е.Б. С.“ ЕООД.
Видно от Удостоверение изх. № 28175/08.05.2024 г. по изп. дело №
20238380402513 по описа на ЧСИ М.Б., peг. № 838, Район на действие СГС,
изпълнителното дело е образувано срещу "Е.Б. С." ЕООД, ЕИК *******, по
молба на "С.Д." ЕООД, въз основа на Изпълнителен лист от 15.06.2023 г. по
гр.д. № 40723/2021г. по описа на Районен съд София, за ЗАПЛАЩАНЕ на
главница в размер на 10 000.00 лв., ведно със законната лихва върху нея от
13.07.2022 г., която до момента е 2 297.05 лв. до окончателното й изплащане,
неолихвяема сума в размер на 1 584.60 лв., както и последващата се такса по
т. 26 от тарифата към ЗЧСИ, която към момента е 1 249.90 лв., всички
следващи такси и разноски съгласно ТТР към ЗЧСИ, а така също
присъединените публични държавни вземания по чл. 458 от ГПК в полза на
държавата. Удостоверено е, че до момента на постъпване на молба вх. №
19046/08.05.2024 г. от „С.Д.“ ЕООД, чрез управителя М. Г. В., по
изпълнително дело № 20238380402513 не са постъпвали суми от „Е.Б. С.“
ЕООД, ЕИК *******.
Съгласно протоколно Определение от 06.03.2024 г., съдът е задължил
длъжника да представи годишните си финансови отчети във всичките им
части към 31.12.2019 г. и 31.12.2020 г., както и декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2
от Закона за счетоводството за 2021 г. Изискани от ответника са също така
инвентаризационните описи на дружеството и сравнителна ведомост за 2018
г., 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г. В определения срок и до приключване на
съдебното дирене, изпълнение на указанията не е последвало.
За изясняване на финансовото състояние на ответника по делото е
допусната, изслушана и приета ССчЕ.
Видно от експертното заключение, от представляващия “Е.Б. С.” ЕООД
6
е подадена Декларация по чл.38, ал.9, т.2 от Закона за счетоводството до
НСИ, с която декларира, че представляваното от него дружеството не е
извършвало дейност по смисъла на § 1, т.30 от допълнителните разпоредби
на Закона за счетоводството през отчетната 2019 г.
В баланса за анализирания период дружеството не отчита наличие на
Дълготрайни Материални Активи (ДМА) и Дълготрайни Нематериални
активи (ДНМА), не отчита и Дългосрочни финансови активи (ДФА).
С най-голям относителен дял от краткотрайните активи към 31.12.2016
г., към 31.12.2017 г., към 31.12.2018 г. са вземанията, както следва: Към
31.12.2016 г. в размер на 32 хил. лв., представляващи 97.0% от сумата на
актива; Към 31.12.2017 г. в размер на 22 хил. лв., представляващи 84.6% от
сумата на актива; Към 31.12.2018 г. в размер на 26 хил. лв., представляващи
92.9% от сумата на актива.
С най-голям относителен дял от пасивите на дружеството към
31.12.2016 г., към 31.12.2017 г. и към 31.12.2018 г. са краткосрочните
задължения, както следва: към 31.12.2016 г. в размер на 15 хил. лв.,
представляващи 45.5% от сумата на пасива; към 31.12.2017 г. в размер на 8
хил. лв., представляващи 30.8% от сумата на пасива; към 31.12.2018 г. в
размер на 10 хил. лв., представляващи 35.7% от сумата на пасива.
Важен финансов индикатор за фирмата е положителният оборотен
капитал.
Нетният оборотен капитал като разлика между краткотрайните активи и
краткосрочните задължения за 2018 г., 2017 г. и 2016 г. има положителна
стойност. Към 31.12.2016 г., към 31.12.2017 г. и към 31.12.2018 г. балансовата
стойност на всички активи - дълготрайни и краткотрайни притежавани от
“Е.Б. С.” ЕООД са били достатъчни за покриване на всички негови
задължения - текущи и нетекущи.
Показателите за ликвидност са количествени характеристики, които
изразяват способността на предприятието да погасява текущите си
задължения с наличните краткотрайни активи.
Коефициентите на ликвидност към 31.12.2018 г., към 31.12.2017 г. и
към 31.12.2016 г., са както следва: коефициент на обща ликвидност –
2.8000, 3.2500, 2.2000; коефициент на бърза ликвидност – 2.8000, 3.2500,
2.2000; коефициент на незабавна ликвидност – 0.2000, 0.5000, 0.0667;
коефициент на абсолютна ликвидност – 0.2000, 0.5000, 0.0667.
Ликвидността е показател за способността на фирмата да извършва
текущите си плащания към кредиторите си. За норматив на коефициента на
обща ликвидност се приема коефициент 1.00.
За да може дружеството да посрещне краткосрочните си задължения,
краткотрайните активи трябва да бъдат с по-голям размер от задълженията,
т.е. съотношението трябва да има стойност по-голямо от 1-ца. За
анализирания период 2018 г., 2017 г. и 2016 г. коефициентите на обща и бърза
ликвидност са над 1-ца.
Показателите за финансова автономност характеризират степента на
финансова независимост на предприятието от кредиторите, т.е. степента на
използване на привлечения капитал. Коефициентите за финансова
автономност и задлъжнялост, изчислени на база данните от баланса към
31.12.2018 г., към 31.12.2017 г. и към 31.12.2016 г., имат следните стойности:
коефициент на финансова автономност – 1.8000, 2.2500, 1.2000;
7
коефициент на задлъжнялост – 0.5556, 0.4444, 0.8333.
Коефициентът на финансова автономност и коефициентът на
задлъжнялост изразяват финансовата независимост на предприятието от
неговите кредитори и възможността му да посреща дългосрочните си
задължения.
Собственият капитал на фирмата би следвало да бъде минимум една
трета от всички задължения, за да се осигури възможност за разплащане с
кредиторите за по дълъг период от време. За норматив на коефициента за
финансова автономност се приема коефициент 0,33. Дълг към собствен
капитал 3:1.
Към 31.12.2016 г., към 31.12.2017 г. и към 31.12.2018 г. коефициентът
на финансова автономност е над 1-ца, което показва, че всички задължения на
дружеството се покриват със собствен капитал.
Коефициентът на задлъжнялост е показател, реципрочен на показателя
за автономност и показва задлъжнялостта на дружеството.
В баланса на “Е.Б. С.” ЕООД за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. не фигурират
Дълготрайни Материални Активи (ДМА) и Дългосрочни Финансови Активи
(ДФА).
Вещото лице не е имало достъп до счетоводството на “Е.Б. С.” ЕООД и
не е могло да посочи кои са предприятията и дружествата, които се явяват
длъжници на дружеството.
Експертизата не е могла да отговори какви разпоредителни действия са
извършени за периода от 2018 г. до датата на подаване на молбата за
откриване на производство по несъстоятелност с машини, оборудване и
транспортни средства, кога, в полза на кое лице, тъй като няма достъп до
счетоводството на дружеството, което е прекратило дейността си от 2019 г.
Съгласно Отчета за приходите и разходите и баланса за 2016 г., 2017 г.
и 2018 г. “Е.Б. С.” ЕООД отчита приходи и разходи и финансов резултат,
както следва: към 31.12.2016 г. отчетен финансов резултат - нула хил. лв.; към
31.12.2017 г. отчетен финансов резултат - нула хил. лв.; към 31.12.2018 г.
отчетен финансов резултат - нула хил. лв.
За всяка година на периода 2016 г., 2017 г. и 2018 г., дружеството е
отчело нулев финансов резултат от дейността си.
За анализирания период 2016 г., 2017 г. и 2018 г. длъжникът е бил в
състояние с наличните си краткотрайни активи да покрива краткосрочните си
задължения.
Осчетоводените от длъжника задължения, съгласно действащите
счетоводни стандарти, са както следва: Задълженията, посочени в последния
обявен баланс в Търговския регистър, а именно към 31.12.2018 г. (Раздел
В/Задължения), са в общ размер на 10 хил. лв., от които: Доставчици 4 хил.
лв.; Към предприятия от група 6 хил. лв.
Задълженията към всеки доставчик не са индивидуализирани, тъй като
вещото лице няма достъп до счетоводството на Дружеството.
Пасивите на дружеството, представляващи задълженията му към
кредиторите, са парични задължения, с оглед на което посочената стойност
на всяко едно от тях е негова счетоводна, ликвидационна и пазарна стойност.
Съгласно Изпълнителен лист № 2518/15.06.2023 г. на Софийски
районен съд по гр.д.№ 40723/2021 г. “Е.Б. С.” ЕООД е осъдено да заплати на
“С.Д.” ЕООД сумата от 10 000.00 лв., ведно със законната лихва от 13.07.2021
8
г. до окончателното плащане на сумата и 1306 лв. деловодни разноски. След
издаването на ИЛ е образувано и.д.2513/2023 г. при ЧСИ М.Б. (разноски по
изпълнението 198.60 лв.). и са наложени запори на банковите сметки на
длъжника за дължими суми в размер на 11 594.60 лв.
В баланса на дружеството към 31.12.2018 г. се водят задължения в общ
размер на 10 хил. лв., в т.ч. към доставчици 4 хил. лв., към предприятия от
група 6 хил. лв., поради което е изготвен алтернативен вариант, с включване в
пасива на баланса на задълженията в размер на 12 хил. лв. (11 594.60 лв.).
Алтернативен вариант:
В условие на алтернативност с включени в пасива на баланса на
задълженията в размер на 12 хил. лв., в актива на баланса същата сума се
отрази като разход за бъдещ период, коефициентите на ликвидност имат
следните стойности: коефициент на обща ликвидност – 1.2727; коефициент
на бърза ликвидност – 1.2727; коефициент на незабавна ликвидност – 0.0909;
коефициент на абсолютна ликвидност – 0.0909.
В условие на алтернативност коефициентите на финансова автономност
и задлъжнялост имат следните стойности: коефициент на финансова
автономност – 0.8182; коефициент на задлъжнялост – 1.2222.
Към 31.12.2018 г., към 31.12.2017 г. и към 31.12.2016 г. собственият
капитал е постоянна величина от 18 хил. лв., тъй като дружеството отчита
нулев финансов резултат за всяка от посочените години.
Финансовият резултат от дейността на дружеството към 31.12.2018 г. е
нула хил. лв.
За периода от 2019 г., 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г. не са налице
счетоводни данни за това.
“Е.Б. С.” ЕООД е прекратило дейността си от 2019 г. Последният ГФО
обявен в Търговския регистър е за отчетната 2018 г.
Общата стойност на имуществото на дружеството съобразно баланса
към 31.12.2018 г. е на стойност 28 хил. лв., в т.ч. вземания 26 хил. лв. (от
които 1 хил. лв. от клиенти и други вземания 25 хил. лв.) и парични средства
на каса 2 хил. лв.
Паричните средства, отразени в баланса към 31.12.2016 г. - 1 хил. лв.,
към 31.12.2017 г. - 4 хил.лв. и към 31.12.2018 г. - 2 хил. лв., са на каса.
С оглед изчислените коефициенти на ликвидност по балансови данни
към 31.12.2018 г., дружеството разполага с краткотрайни активи 28 хил. лв. за
покриване на неговите парични задължения, възлизащи на 10 хил. лв.
В условие на алтернативност, изчислените коефициенти на обща и
бърза ликвидност, имат еднаква стойност 1.2727.
Коефициентът на незабавна и коефициентът на абсолютна ликвидност
има стойност 0.0909, тъй като паричните средства, в размер на 2 хил. лв. - на
каса, не са достатъчни за изплащане на паричните задължения на
дружеството, възлизащи на 22 хил. лв.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
За да бъде открито производство по несъстоятелност, следва да са
налице всички предпоставки от сложния фактически състав, визирани в
разпоредбите на чл. 608, чл.625, ал.1 и чл.631 ТЗ, а именно: 1. Компетентният
съд следва да бъде сезиран с писмена молба от лицата, изрично посочени в
разпоредбата на чл.613 ТЗ; 2. Длъжникът да бъде търговец по смисъла на чл.1
9
ТЗ; 3. Да се констатира неплатежоспособност на длъжника, съгласно
хипотезите, визирани в разпоредбата на чл.608 ТЗ или свръхзадълженост на
длъжника по смисъла на чл.742 ТЗ; 4. Затрудненията на длъжника да не са
временни, а състоянието на неплатежоспособност/свръхзадълженост да е
обективно и трайно – арг. от чл.631 ТЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.625 от ТЗ, писмена молба за откриване на
производството по несъстоятелност могат да подават длъжникът, съответно
от ликвидаторът или от кредитор на длъжника по търговска сделка,
Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към
държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или
задължение по частно държавно вземане, както и от Изпълнителната агенция
"Главна инспекция по труда" при изискуеми и неизпълнени за повече от два
месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от
работниците и служителите на търговеца.
В конкретния случай, производството по чл. 625 от ТЗ е инициирано по
молба на кредитора „С.Д.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: с. Лакатник, община Своге, област София, ул. „*******
представлявано от управителя М. Г. В..
Установено е и качеството на търговец по смисъла на чл.1, ал.2, т.1 ТЗ
на лицето, за което се цели да се докаже, че е неплатежоспособно – „Е.Б. С.“
ЕООД, което е вписано в ТРРЮЛНЦ с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. *******, бул. „**********, с предмет на дейност
- Инженерингова дейност и строителство в енергетиката и екологията;
консултантска дейност и бизнес услуги в строителството и проектирането на
инфраструктурни обекти и сгради; инженеринг, консултации и управление на
проекти, свързани с изграждане на хидротехнически и пречиствателни
съоръжения за всички видове води и течности; производство и продажба,
поддръжка, монтаж, внос, износ и реекспорт на екологично оборудване;
оборудване за пречистване и продукти; туризъм; хотелиерство и
ресторантьорство; жилищно и промишлено строителство; вътрешна и
външна търговия; посредничество, рекламна и консултантска дейност;
външно- и вътрешно-търговски консултации и подготовка на документи;
консултантска дейност в областта на туризма; консултантска и
посредническа дейност в хранително вкусовата промишленост; отдаване на
имоти под наем и управлението им; инженеринг и управление на проекти в
преработвателната промишленост, както и извършване на всяка друга
стопанска дейност, която не е изрично забранена от действащото българско
законодателство.
Задължението на ответника към „С.Д.“ ЕООД, ЕИК *******, което е
свързано с търговската дейност на ответника, не се оспорва в процеса.
Наличието на същото се установява и от представените по делото Решение №
4553/09.12.2021 г. на СРС, 78 състав, по гр. дело № 20211110140723 г. по
описа на СРС и Решение № 1611/30.03.2023 г. на СГС, ВЪЗЗ. II-Б състав, по
въззивно гр. дело № 20221100505813 г. по описа на СГС, Изпълнителен лист
от 15.06.2023 г., издаден на основание чл. 404, ал. 1 и чл. 405, ал. 1 от ГПК от
СРС, 78 състав, въз основа на Решение № 4553/09.12.2021 г. по гр. дело №
40723/2021 г. по описа на СРС, Покана за доброволно изпълнение, връчена
на ответника на 09.08.2023 г. и Удостоверение с изх. № 28175/08.05.2024 г.
10
по изп. дело № 20238380402513 по описа на ЧСИ М.Б., peг. № 838, Район на
действие СГС. Налице са безспорни данни за предприети от страна на
молителя действия по принудително изпълнение във връзка със
събираемостта на установените вземания. В този смисъл, анализът на
доказателствата сочи, че индивидуалното принудително изпълнение е
образувано под № 20238380402513 и е висящо към момента, като срокът по
чл. 428 от ГПК е изтекъл още на 23.08.2023 г., но погасяване на
задължението не е реализирано за период по-дълг от половин година.
Спорен е въпросът дали така установеното вземане, което е изискуемо,
парично, установено по основание и размер с влязло в сила решение, може да
послужи като основание за откриване на производство по несъстоятелност. В
този смисъл са възраженията на длъжника, който твърди, че вземанията
свързани с развалянето на търговски договор, основани на връщане на суми
във връзка с неоснователно обогатяване не може да служат като основание за
откриване на производство по несъстоятелност.
Настоящата съдебна инстанция намира, че така изложените доводи са
изцяло неоснователни.
Чрез новата редакция на чл. 608, ал.1, т.1 от ТЗ, неплатежоспособен е
търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично
задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка ,
включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение,
прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от
прекратяването. Практическите ефекти от промяната се проявяват именно
при развалянето на двустранните търговски договори с обратна сила, какъвто
безспорно е настоящият случай. Смисълът на промяната е в разширяване на
активната легитимация на кредиторите чрез обхващане на всички парични
вземания, чиито фактически състав по необходимост включва сключването на
търговска сделка. Практическите ефекти от промяната се проявяват и при
развалянето на двустранните търговски договори, с обратна сила. Макар да е
не съгласувана със старата редакция на чл. 625 от ТЗ, която продължава да
дефинира активната легитимация чрез израза „кредитор на длъжника по
търговска сделка“ не би могло да има съмнение, че след промяната на чл. 608
от ТЗ, разпоредбата на чл. 625 от ТЗ няма да има различно съдържание.
Макар че, чл. 625 от ТЗ урежда процесуално – активната легитимация, а чл.
608 от ТЗ материалноправната, активната процесуална легитимация е
отражение на материалното право и следва да бъде предоставена на
съответния кредитор, който твърди, че е титуляр на парично вземане,
обосноваващо неплатежоспособност.
В случая, развалянето на търговска сделка, която не е с продължително
или периодично действие, има обратно действие, поради което вземането по
нея се дължи на извъндоговорно, отпаднало основание. Връщане на дадено по
сделката след развалянето й е във връзка със сделката, която е била сключена
между страните (Договора за консултантски услуги), който е търговски по
същността си.
Предвид изложеното, съдът намира, че в полза на молителя срещу
длъжника съществува изискуемо парично задължение, основано на
развалянето на търговска сделка и последицата от прекратяването й, поради
което и същият се явява активно легитимиран по молбата по чл. 625 от ТЗ.
Това обаче се отнася единствено до сумата от 10 000 лв. – произтичаща
11
от връщане на авансово платено възнаграждение по Договора за
консултантска услуга от 22.06.2017 г., което вземане е станало изискуемо,
считано от 31.05.2021 г. - датата на връчване от „С.Д.“ ЕООД на Нотариална
покана за разваляне на договора на основание чл. 87 ал. 2 от ЗЗД поради
отпаднал интерес от изпълнението му във връзка с изтекли срокове на
Програма за развитие на селските райони 2014 г. - 2020 г. и липса на
изпълнение на дължимата престация от страна на „Е.Б. С.“ ЕООД, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба -
13.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
По отношение на останалите суми - съдебни разноски за първата
инстанция на стойност 1 396,00 лв., изискуеми с влизане в сила на
второинстанционното съдебно решение - 30.03.2023 г. и разноски по
изпълнителното производство на стойност 198,60 лв., изискуеми, считано от
датата на завеждане на изпълнителното дело 2513/2023 г. при ЧСИ М.Б. -
22.06.2023 г., съдът намира, че доводите на длъжника са основателни.
Разноските за водените искови и изпълнителни производства не попадат в
лимитивно изброените в чл.608 ал.1 от ТЗ вземания, и не могат да послужат
като основание за откриване на производство по несъстоятелност.
Предвид това, че молителят се легитимира като лице, попадащо в
хипотезите на чл. 625 вр. чл. 608 ал.1 т.1 предл. последно от ТЗ, съдът дължи
произнасяне по отношение на останалите елементи на сложния фактически
състав на откриването на производство по несъстоятелност.
Освен предпоставките на чл. 608, ал. 1 от ТЗ, са въведени три
оборими презумпции за неплатежоспособност, като основният мотив за тези
нови хипотези на неплатежоспособността е свързан с необходимостта от по-
ефективна процесуална защита на интересите на кредиторите в
производството по несъстоятелност и разширяване на възможностите за
откриване на производство по несъстоятелност чрез допълване на
характеристиките на понятието „неплатежоспособност“.
В този смисъл, неплатежоспособността се предполага се, когато
търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо задължение по ал. 1 чл.
608 от ТЗ, ако преди подаване на молбата за откриване на производството по
несъстоятелност не е заявил за обявяване в ТРРЮЛНЦ годишните си
финансови отчети за последните три години.
Втората презумпция се отнася за случаите, когато длъжникът е спрял
плащанията, като спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е
платил изцяло или частично вземания на определени кредитори.
А според приложението на чл. 608, ал. 4 от ТЗ, неплатежоспособността
се предполага, ако по изпълнителното производство, образувано за
изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора, вземането е останало изцяло
или частично неудовлетворено в рамките на 6 месеца след получаване на
поканата или на съобщението за доброволно изпълнение. Фактическият
състав на чл. 608, ал. 4 ТЗ включва: 1. образувано изпълнително производство
по ГПК или по ДОПК, по което кредиторът има качеството на първоначален
или присъединен взискател; 2. актът, с който се установява вземането на
кредитора, предмет на удовлетворяване в изпълнението, да е влязъл в
сила; 3. вземането да е останало неудовлетворено (изцяло или частично) след
изтичане на 6 месеца от получаване на поканата или на съобщението за
12
доброволното му изпълнение; Изпълнителното производство може да
предхожда или да следва образуването на делото по несъстоятелност. В
основата на новата презумпция по чл. 608, ал. 4 ТЗ стои идеята, че след като
длъжникът не изпълнява едно вече безспорно по своя характер вземане в
достатъчен (според закона) срок, въпреки образувано от кредитора
производство по индивидуално принудително изпълнение, причината за това
е обективна, а не субективна. За приложението на презумпцията е
необходимо образуване на производство по принудително изпълнение по
ГПК или по ДОПК.
В настоящия случай, видно от Удостоверение № 28175/08.05.2024 г. на
ЧСИ М.Б. по изп. дело № 2513/2023 г., изпълнителното дело е образувано на
15.06.2023 г. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на 26.06.2023 г.,
като до датата на издаване на удостоверението, вземанията, предмет на
изпълнителното дело, не са погасени и не са постъпвали каквито и да е суми
за тяхното погасяване.
С оглед липсата на доказателства за изпълнение на задълженията от
страна на длъжника, съдът по несъстоятелността приема, че съществуват
изискуеми и установени по основание парични задължения, съгласно чл.608
от ТЗ. По силата на оборимата презумпция, въведена в разпоредбата на
чл.608 ал.3 и ал.4 от ТЗ, длъжникът се намира в състояние на
неплатежоспособност, тъй като е спрял плащанията.
Следва да се приеме също така, че дори длъжникът да е в състояние да
плати частично или изцяло само вземанията на отделни кредитори – чл.608,
ал.3 ТЗ, това също предполага състояние на неплатежоспособност. Не се
доказва неплащането на задълженията да се дължи на временни затруднения
или ответникът да разполага с имущество, достатъчно за покриване на
задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите, по смисъла на
чл.631 от ТЗ, като на основание чл.154, ал.1 ГПК, в тежест именно на
длъжника е да докаже тези обстоятелства.
Установено е също така, че по изпълнително дело, образувано от
молителя, вземането му в размер на 10 000 лв. е останало неудовлетворено в
продължение на повече от 6 месеца.
С оглед изложеното, и предвид това, че неплатежоспособността е
обективна невъзможност на търговеца да изпълни задълженията си и
представлява фактическо състояние на длъжника, което не зависи от волята
му и което се изразява в липсата на налични парични средства, с които да
изпълни изискуемите си задължения, съдът намира, че същата е налице,
предвид следното:
Както се установява от събраните доказателства, длъжникът не е заявил
за обявяване в ТРРЮЛНЦ годишните си финансови отчети за 2019 г., 2020 г.,
2021 г., 2022 г. и 2023 г. вкл. Това е допълнителна индиция за финансови
затруднения и неплатежоспособност по смисъла на чл. 608, ал.2 от ТЗ. От
представляващия „Е.Б. С.“ ЕООД е подадена Декларация по чл. 38, ал. 9, т.2
от Закона за счетоводството до НСИ, с която е декларирал, че
представляваното от него дружеството не е извършвало дейност по смисъла
на § 1, т. 30 от Допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството през
отчетната 2019 г.
Тъй като, въпреки изричните указания на съда, длъжникът не предоставя
и изисканите му счетоводни документи, не могат да се анализират, съобразно
13
изискванията на счетоводната теория и на съдебната практика, показателите,
които характеризират платежоспособността на едно предприятие – тези за
ликвидността му, характеризиращи способността на дружеството да изплаща
текущите си задължения с наличните си краткотрайни /краткосрочни/ активи
за периода от 2020 0 2023 г. Препятствана е на практика възможността да се
направят и изводи относно обстоятелствата дали затрудненията на длъжника
са временни, или не и разполага ли с имущество за покриване на задълженията
си, което би могло да бъде осребрено с цел удовлетворяване на кредиторите в
производството по несъстоятелност.
Поради това, са налице и предпоставките за прилагане на последицата на
чл.161 ГПК във вр. с чл.621 ТЗ и съдът приема за доказани твърденията на
молителя за наличие на състояние на неплатежоспособност.
Освен изложеното, с оглед установеното в чл. 621а, ал. 1, т. 1 ТЗ
засилено служебно начало, съдът следва да провери какво е обективното
финансово-икономическо състояние на длъжника, което в настоящия случай
е установено от ССЕ. Същата, поради необявяване на ГФО и прекратяване на
търговската дейност е изготвила заключение до 2018 г. вкл.
Същевременно, считано от 31.05.2021 г. , вземането за връщане на
авансово заплатената сума от 10 000 лв. , е станало изискуемо, като до
настоящия момент (вкл. и след образуване на изпълнителното производство),
не е заплатена.
Тъй като по делото не бяха събрани данни за наличие на каквото и да е
имущество, което да е достатъчно, за да осигури нормалния ход на
несъстоятелността, на осн. чл. 629б, ал. 1 във вр. с чл. 632 от ТЗ, на длъжника
и неговите кредитори, в съдебно заседание от 08.05.2024 г., е била дадена
възможност, с предупреждаване за последиците от невнасяне на съответните
суми, да предплатят разноските по несъстоятелността, определени на 40 000
лв.
Това не е сторено нито от молителя, инвокирал производството по
несъстоятелност, нито от друг негов кредитор.
Поради това, настоящата инстанция намира, че следва да се постанови
решение по реда на чл.632, ал.1 от ТЗ – т.е. едновременно да се обяви
длъжникът в неплатежоспособност и несъстоятелност, като се спре
производството по настоящото дело.
Като начална дата на неплатежоспособността следва да се приеме датата
31.05.2021 г., когато вземането от 10 000 лв. е станало изискуемо, като към
този момент дейността на дружеството вече е била прекратена и липсват
данни за възможността на длъжника да изплаща задълженията си, което в по-
късен момент е демонстрирано по изпълнителното дело на ЧСИ М.Б., като
считано от 15.06.2023 г. до 08.05.2024 г., не са постъпили суми за покриване
на задълженията от страна на длъжника.
Водим от горното и на основание чл.608 ТЗ във вр. с чл.630, ал.1 ТЗ и
чл.632, ал.1 ТЗ, СЪДЪТ
РЕШИ:
14
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Е.Б. С.“ ЕООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. *******,
бул. „**********, представлявано от управителя А.Н.Г., на основание чл.630
ал.1 т.1 ТЗ във вр. с чл.632, ал.1 ТЗ.
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА НА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА
на „Е.Б. С.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. *******, бул. „**********, представлявано от управителя А.Н.Г.
– 31.05.2021 год., на основание чл.630 ал.1 т.1 във вр. с чл.632, ал.1 ТЗ.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на „Е.Б. С.“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
*******, бул. „**********, представлявано от управителя А.Н.Г., на
основание чл.630 ал.1 т.2 във вр. с чл.632 ал.1 от ТЗ.
ПОСТАНОВЯВА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА НА
ПРЕДПРИЯТИЕТО на „„Е.Б. С.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. *******, бул. „**********,
представлявано от управителя А.Н.Г., на основание чл.632 ал.1 от ТЗ.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Е.Б. С.“ ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. *******, бул.
„**********, представлявано от управителя А.Н.Г., на основание чл.632, ал.1
ТЗ.
ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ ЧРЕЗ НАЛАГАНЕ НА ОБЩА
ВЪЗБРАНА И ЗАПОР ВЪРХУ ИМУЩЕСТВОТО НА „Е.Б. С.“ ЕООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. *******,
бул. „**********, представлявано от управителя А.Н.Г..
СПИРА производството по несъстоятелност по т. д. № 36/2024 г. по описа
на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-9 състав, на основание
чл.632, ал.1 ТЗ.
УКАЗВА на основание чл.632, ал.2 ТЗ на КРЕДИТОРИТЕ на „Е.Б. С.“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
*******, бул. „**********, представлявано от управителя А.Н.Г., че спряното
производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок една
година от вписването на решението за откриване на производство по
несъстоятелност, ако се удостовери, че е налице достатъчно имущество или
ако се депозира по сметка на СГС необходимата сума за предплащане на
началните разноски по чл.629б ТЗ в размер на 40 000 лв. (четиридесет хиляди
лева).
УКАЗВА на основание чл.632, ал.4 ТЗ на КРЕДИТОРИТЕ на „Е.Б. С.“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
*******, бул. „**********, представлявано от управителя А.Н.Г., че ако в
едногодишния срок от вписването на решението за откриване на
производство по несъстоятелност не бъде поискано възобновяване на
15
производството, съдът ще прекрати производството по несъстоятелност.
ОСЪЖДА „Е.Б. С.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. *******, бул. „**********, представлявано от
управителя А.Н.Г. да заплати на „С.Д.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: с. Лакатник, община Своге, област София, ул. „*******
представлявано от управителя М. Г. В., сумата 1 150 лв. – разноски в
производството по несъстоятелност.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в ТРРЮЛНЦ и може да се обжалва в
пред САС по реда на ГПК на основание чл.613а, ал.1 ТЗ, както и от трети
лица, които имат вземане, произтичащо от влязло в сила съдебно решение или
от влязъл в сила акт, установяващ публичноправно задължение, съгласно
чл.613а ал.2 ТЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на НЕЗАБАВНО вписване в ТРРЮЛНЦ, за
което да се предприемат необходимите мерки от деловодителя, както и на
незабавно изпълнение, на основание чл.634 ТЗ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
16