№ 13419
гр. София, 02.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20221110113625 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 4 655,46 лева, представляваща вземане по застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски по застраховка Гражданска отговорност за вреди от ПТП,
настъпило на 22.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаването на
исковата молба до окончателно изплащане и сумата от 322,03 лева, представляваща
мораторна лихва за забава за периода от 01.07.2021 г. до 15.03.2022 г.
Ищецът твърди, че на 22.02.2021 г. в гр. Р., застрахован при ответника водач на МПС
„...“ с рег. № .... при движение в една посока и смяна на лентите удря л.а. „....“, с рег. № .....,
управляван от И. К. К. и собственост на „ФИРМА“ АД. Сочи, че в резултат на
произшествието на л.а. „....“, с рег. № ..... са причинени имуществени вреди. За настъпилото
ПТП поддържа, че е изготвен двустранен констативен протокол от 22.02.2021 г., в който
водачът на МПС „...“ с рег. № .... е завил вината си. Твърди, че гражданската отговорност на
водача на МПС „...“ с рег. № .... е застрахована при ответното дружество. Сочи, че към дата
на ПТП увреденият л.а. „....“, с рег. № ..... е застрахован при ищцовото дружество по
застраховка „.....“. Излага, че във връзка с настъпилото ПТП при ищцовото дружество е
заведена щета № ....., извършен е оглед и опис на щетите и е изготвен опис-заключение по
претенцията за определяне стойността на имуществените вреди, като ремонтът е възложен
на доверен сервиз. Излага, че с доклад на застрахователя от 13.04.2021 г. е одобрена за
заплащане сумата от 4630,46 лева, която сума твърди, че е платена на 14.04.2021 г. по сметка
на автосервиз „ФИРМА“ ЕООД. Аргументира, че с плащане на обезщетението
застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“. Поддържа, че доколкото към дата на ПТП гражданската отговорност на
виновния водач е била застрахована при ответното дружество, то и претенцията е насочена
към него. Излага, че с регресна покана с изх. № .../27.05.2021 г., получена на 31.05.2021 г. е
поканил ответното дружество да възстанови заплатеното застрахователно обезщетение,
заедно с 25 лв. ликвидационни разноски, но ответникът е отказал заплащане на
претендираната сума. Твърди и че от 01.07.2021 г. ответникът е изпаднал в забава, поради
1
което претендира мораторна лихва за периода от посочената дата до 15.03.2022 г. Моли съда
да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът не
оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ за МПС „...“ с рег. № ..... Оспорва механизма на ПТП и счита, че водачът на
МПС „...“ с рег. № .... няма вина за настъпилото ПТП. Оспорва иска и по размер, като счита,
че същият е предявен в завишен размер и не отговаря на действително претърпените вреди.
Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
По делото не е спорно наличието на твърдените застрахователни правоотношения
към датата на ПТП – между ищеца и собственика на л.а. „....“, с рег. № ..... по застраховка
„Каско на МПС” и между ответника и собственика на МПС „...“ с рег. № .... по застраховка
„Гражданска отговорност“. Не се оспорва и, че по образуваната при ищеца преписка по
щета № ..... е определено и платено застрахователно обезщетение в размер на 4630,46 лева за
претърпените от процесното ПТП вреди. Не е спорно, че ответникът е бил поканен да
възстанови на ищеца платеното обезщетение, което не е сторил.
За установяване механизма на ПТП по делото са събрани гласни доказателствени
средства чрез разпит на свидетел И. К. и свидетел В. Е., както и е прието заключение на
САТЕ.
От показанията на свидетел И. К., водач на л.а. „....“, с рег. № ....., се установява, че
през 2021г. е бил участник в процесното ПТП. Споделя, че управлявал лекия автомобил с
посока на движение от гр. В.Т. към гр. Р., като след влизане в гр. Р. при ограничение на
скоростта от 80 км/ч предприел маневра изпреварване на движещия се пред него товарен
автомобил. След прибиране в дясната пътна лента и на отстояние около 50-100 м. от
товарния автомобил предприел по-рязко намаляване на скоростта на движение, тъй като му
се сторило, че по-напред е спрял полицейски патрулен автомобил, вследствие на което
настъпил удар между товарния автомобил и задната част на управлявания от него л.а. „....“,
с рег. № ...... Описва, че щетите по лекия автомобил били увредена задна броня, стъкло,
стоп и част от единия панел.
От показанията на свидетел В. Е., водач на т.а. „...“ с рег. № ...., се установява, че през
2021г. е бил участник в процесното ПТП. Свидетелят споделя, че се движел по главен път с
посока на движението от гр. Б. към гр. Р., като забелязал, че л.а. „....“ се движи със скорост
около 40 км/ч, което определя като прекалено бавно. След влизане в гр. Р. на двулентов път
предприел маневра за изпреварване на лекия автомобил, след което предприел ускоряване
на скоростта на движение, която била около 60 км/ч. Описва, че впоследствие водачът на
л.а. „....“ предприел маневра изпреварване и навлязъл в дясното пътно платно, по което се
движел товарният автомобил. Твърди, че не е могъл да реагира своевременно за да избегне
удара, тъй като нямал видимост, а водачът на лекия автомобил предприел внезапно
намаляване на скоростта.
От приетото по делото заключение на САТЕ се установява, че механизмът на ПТП е
следният: на 22.01.2021г. на входа на гр. Р. водачът на л.а. „....”, с рег. № ....., след като бива
изпреварен от влекач „...“, с рег. № ...., на свой ред предприема маневра за изпреварване на
движещата се пред него композиция, като след като завършва маневрата за изпреварване се
връща в дясната лента за движение, след което предприема намаляване на скоростта си на
движение и бива ударен от движещия се зад него влекач „...“, с рег. № ..... Експертът е
посочил, че от техническа гледна точка причините за настъпване на процесното ПТП са
както поведението на водача на влекач „...“, с рег. № ...., който е управлявал автомобила със
скорост, която не му е позволила да спре в рамките на опасната зона, така също и
2
поведението на водача на л.а. „....”, с рег. № ....., който след като е извършил маневра за
изпреварване и се е върнал в дясната лента за движение е предприел намаляване на
скоростта си на движение. Уврежданията на л.а. „....“, с рег. № ....., отразени в описа на
застрахователя, се намират в пряка и причинно-следствена връзка с механизма на
процесното събитие. Стойността необходима за възстановяване на автомобила, изчислена на
база пазарни цени към датата на ПТП е 5427,01 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Договорът за застраховка на лек автомобил „Каско” е вид имуществена застраховка,
по силата на който застрахователят поема задължение срещу заплащане на застрахователна
премия да заплати на застрахования застрахователно обезщетение при настъпване на
определен риск. Съгласно разпоредбата на чл. 411 от КЗ, застрахователят встъпва в правата
на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, с плащане на застрахователното
обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на увредения, той има правото да
предяви иск срещу причинителя на вредата, а в случаите, когато последният има сключена
застраховка „Гражданска отговорност” и срещу застрахователя му. Основателността на
предявения иск е предпоставена от това по делото да бъде установено, че за застрахователя е
възникнало регресно право, а именно сключен между застрахователя и увреденото лице
застрахователен договор, действащ към датата на застрахователното събитие, настъпило
застрахователно събитие, плащане от страна на застрахователя на застрахователно
обезщетение и сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност” между
причинителя на вредата и ответното застрахователно дружество.
От събраните по делото доказателства се установява, че между застрахователя
ФИРМА ЕАД и собственика на увредения л.а. „....“, с рег. № ....., има сключен договор за
застраховка „Каско”. При действието на този договор е била образувана ликвидационна
преписка по щета № ..... във връзка с настъпило на 22.02.2021г. в гр. Р. ПТП като е
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 4630,46 лева (и са направени
ликвидационни разноски от 25 лева).
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят е встъпил в правата
на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, като за удовлетворяване на
вземането си има правото да предяви пряк иск против делинквента или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”. Основателността на предявения
иск на застрахователя с правно основание чл.411 от КЗ е поставена в зависимост от това
дали в патримониума на застрахования са възникнали права за обезщетяване на вреди,
причинени от непозволено увреждане.
Съдът намира, че от събраните по делото писмени доказателства, заключение на
САТЕ и показанията на свидетелите се установява, че на 22.02.2021г. в гр. Р. е настъпило
ПТП вина, за което имат и двамата водачи съответно на л.а. „....“, с рег. № ..... и т.а. „...“ с
рег. № ...., доколкото поведението на всеки един от тях се явява необходимо условие за
настъпване на процесния вредоносен резултат. В случая водачът на л.а. „....“, с рег. № ..... е
нарушил правилото на чл. 24, ал. 1 ЗДвП, а именно водачът на пътно превозно средство не
трябва да намалява скоростта рязко, освен ако това е необходимо за предотвратяване на
пътнотранспортно произшествие. От своя страна водачът на т.а. „...“ с рег. № .... е нарушил
правилото на чл. 23, ал. 1 ЗДвП, а именно водачът на пътно превозно средство е длъжен да
се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да
може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. Предвид това
съдът намира, че е опровергана установената законова презумпция, съгласно чл. 45, ал. 2 от
ЗЗД, а именно вината на причинителя на увреждането се предполага до доказване на
противното.
По изложените съображения, съдът намира, че всеки един от двамата водачи е
3
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, като съотношението на съпричиняване
възлиза на 50 % от всеки водач. Този извод се извежда от обстоятелството, че премахвайки
поведението на когото и да било от двамата водачи с голяма степен на вероятност не би се
стигнало до процесния вредоносен резултат. Следователно и двамата водачи са допринесли
в еднаква степен за настъпването на неблагоприятните последици.
От приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза се установява размерът на
причинените вреди и причинната връзка между тях. Следователно установяват се по делото
наличието на предпоставките от фактическия състав на чл. 411 от КЗ за ангажиране
отговорността на ответника в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност” на прекия причинител, за възстановяване на застрахователното обезщетение
по застраховката „Каско”, изплатено от ищеца на увреденото и застраховано от него лице до
размера от 50 %.
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите и неговия застраховател
по застраховка „ГО” са изрично определени от закона - чл. 411 от КЗ, който постановява, че
застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на увреденото застраховано
лице до размера на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разходи за
определянето му.
Съдът приема, че възприетите и описани от вещото лице повреди по автомобила, са
настъпили в резултат от процесното ПТП и за платеното за тях обезщетение следва да се
ангажира отговорността на ответника. Заключението в тази част е компетентно изготвено и
обосновано като вещото лице, изхождайки от установения механизъм на ПТП, е дал
категорично заключение, че всички повреди по изготвения опис от застрахователя са в
резултат от процесното ПТП.
Размерът на застрахователното обезщетение по имуществената застраховка се
определя в съответствие с клаузите на конкретния договор за имуществената застраховка и
разпоредбите на КЗ, като съгласно чл. 386, ал.2 от КЗ то трябва да бъде равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Застрахователното
обезщетение за имуществени вреди на превозни средства, което се дължи от застраховател
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на увредените
трети лица, се определя по правилата на чл. 499 от КЗ и клаузите на конкретния
застрахователен договор. Съгласно чл. 499, ал.2 от КЗ, в разглежданите случаи,
обезщетението не може да надвишава действителната стойност на причинената вреда и се
определя в съответствие с приета от КФН наредба за методиката за уреждане на претенции
за обезщетение на вреди, причинени на МПС. Методиката обаче не дерогира приложението
на разпоредбите на КЗ и не ограничава отговорността на застрахователя да плати
обезщетение обхващащо действителната стойност на причинената вреда, а представлява
указание за изчисляване размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се
определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в
сервиз – аргумент от чл.4 от Наредба № 24/2006 на КФН. При съдебно предявена претенция
за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие – чл.386 от КЗ, като ползва заключение на вещо лице, но без да е
обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери
по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006г. /В този смисъл Решение № 52 от 8.07.2010 г.
на ВКС по т. д. № 652/2009 г., I т. о., Решение № 109 от 14.11.2011 г. на ВКС по т. д. №
870/2010 г., I т. о., Решение № 165 от 24.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 469/2012 г., II т. о. и
др./. При частични вреди на МПС, какъвто е настоящият случай, размерът на вредите е равен
на разходите за части и труд, които следва да се извършат за отстраняване на тези вреди. С
тези разходи се намалява имуществото на застрахования собственик на автомобила, а
4
тяхното извършване е в пряка причинна връзка с настъпилото застрахователно събитие.
Размерът на тези разходи не следва да се намалява с коефициент за овехтяване, тъй като по
този начин би се достигнало до несъответствие на размера на обезщетението и размера на
вредата. Единственото ограничение на размера на обезщетението, което законът предвижда
е, че обезщетението не може да надвиши действителната стойност на увреденото
имущество.
По делото са представени доказателства, че за отстраняване повредите от процесното
ПТП, ищецът е платил застрахователно обезщетение в размер на 4655,46 лева, но доколкото
се установява, че вина за настъпване на процесното ПТП имат и двамата водачи, респ.
отговорността на ответника следва да се ангажира за половината от стойността, необходима
за възстановяване на автомобила – 2713,50 лева. Следователно сумата следва да бъде
заплатена от застрахователя по имуществената застраховка, респективно от застрахователя
по застраховка „ГО” на прекия причинител, при предявена регресна претенция срещу него с
включени ликвидационни разноски в размер на 25 лева или общо 2738,50 лева. По тези
съображения предявеният иск за главница следва да бъде уважен до размера от 2738,50 лева.
По иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съгласно 412, ал.3 от КЗ, в срок 30 дни от представянето на всички доказателства по
регресната претенция, застрахователят трябва да определи и изплати размера на своето
задължение по предявената претенция, или мотивирано да откаже плащането. В конкретния
случай, няма спор че ответникът е получил на 31.05.2021г. изпратената до него регресна
покана като не е упражнил правата си по чл.412, ал.2 ГПК. Следователно е изпаднал в
забава, считано от 01.07.2021г. и дължи мораторна лихва. В случая лихвата се претендира за
период от 01.07.2021г. до 15.03.2022г., чийто размер на основание чл. 162 ГПК и върху
уважената част от главния иск, съдът изчислява на 196,27 лева. Предвид това, искът с
правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД следва да бъде уважен до сумата от 196,27 лева.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора, ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част
от исковете на основание чл.78, ал.1 ГПК в размер на 625,11 лева за държавна такса,
разноски за свидетел и САТЕ, както и уговорено и платено по банков път адвокатско
възнаграждение.
Ответникът на основание чл.78, ал.3 от ГПК има право на разноски съразмерно на
отхвърлената част на исковете в размер на 133,38 лева за депозит за САТЕ и
юрисконсултско възнаграждение при определен от съда размер 100 лева.
Воден от горното, Софийски районен съд, 176 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА ФИРМА АД, с ЕИК: .... да заплати на ФИРМА ЕАД, с ЕИК: ...., на
основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 2738,50 лева, представляваща вземане по
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по застраховка Гражданска
отговорност за вреди от ПТП, настъпило на 22.02.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаването на исковата молба /15.03.2022г./ до окончателно изплащане и
сумата от 196,27 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 01.07.2021г.
до 15.03.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за горницата над 2738,50 лева до пълния
предявен размер от 4655,46 лева, както и иска за мораторна лихва за горницата над 196,27
лева до пълния предявен размер от 322,03 лева.
5
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ФИРМА АД, с ЕИК: .... да заплати на
ФИРМА ЕАД, с ЕИК: .... сумата от 625,11 лева - разноски в процеса.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК ФИРМА ЕАД, с ЕИК: .... да заплати на
ФИРМА АД, с ЕИК: .... сумата от 133,38 лева – разноски в процеса.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6